Мисля си за скоропоговорките – едно странно и прелестно явление във всеки език. И както навсякъде те могат да бъдат не само фонетично упражнение за правоговор и правопис. Столетия след своето възникване те могат да осмислят, обобщават и систематизират социални и политически събития, за които хората от „ време оно“ хал-хабер си нямали! Например, когато чух оценката на крупна дипломатическа фигура от руски женски пол за българите като такива, щото искали да изчегъртат МОЧА от културния център на София, не си казах „ я па тая алкохоличка“, или „егати патката“, или „какъв срам за високия наратив, който е нормативен за дипломатическия език“. Ами! В главата ми зазвуча скоропоговорката „ Русо прасе просо пасе, паси просо русо прасе“… Обаче вместо „русо“ наум си казах „руско“! Даже го изрекох на глас! Ама веднага се сетих, че е политически некоректно и вече си го повтарях почти само наум… Пак тия дни, около социалните прояви на Президента, дето пъпът му е хвърлен в подмосковието /макар че това се отнася за почти целия български генералитет/, непрекъснато си бърборя – „Чичковите червенотиквеничковчета“! Литературата може да импровизира – „Чичовите Пейчови червенотиквеничковчета“; можем да отнесем скоропоговорката към родословното дърво на нашенеца – „лелините Корнелини червенотиквеничковчета“ или „Радевите розовочервени чичкови червенотиквеничковчета“ , или… Заплете ли ви се езика? Ами сетете се тогава за подходяща скоропоговорка, отнесете я към подходяща случка и силна я извикайте. Щото това си е класическо упражнение по фонетика!