Понякога си казвам, че са вълнуващи не просто спомените, а спомените за спомените. Перспективата ги превръща в нещо сладко – виждаш собствените си дивотии толкова малки! Като малък два пъти в годината чувствах същността на израза „историческа несправедливост“. Всички деца, които познавах, имаха по два персонални празника – имен и рожден ден. Два пъти празнуваха, два пъти получаваха подаръци. А на 19 декември – по стар стил Никулден , имах и рожден, и имен ден. Кой знае защо родителското тяло тачеше старите обреди, а това ме правеше тъжен и гневен. Не ми беше до подаръците, но уважението, уважението! На рождения ти ден майка ти не те пита защо в бележника ти пише „влиза в училище през прозореца“, а баща ти не коментира ехидно, че ако от теб нищо не става, то поне ще служиш за лош пример… Тоя лаф за лошия пример ще да е бил твърде популярен в ония години, но за мен си беше като прозрение свише. Почти се бях примирил с бъдещата си битност на злодей, но нежеланието да късам крилцата на пеперудите, да ритам скитащите животинки и да троша с камъни уличните лампи ми вдъхваше известни надежди за нормалност. И все пак негативните емоции трябваше някак да се излеят, хлапетата от улицата бяха научили, че трябва да избягват определени теми, за да не разбудят неприятни черти на характера ми и си го отнасяше главно брат ми. Обаче тава га закали интелектуално, психически и физически и той взе, че стана лекар… Дано не е бил мотивиран от желанието някой ден да му падна в ръцете! Но времето лети, еволюцията по стар стил не признава никакъв „стар стил“ и аз вече си имам два празника и много спомени. То и целокупното човечество никак не обича спомените, защото те само раждат нови легенди. Но и в легендите, и извън тях 19 декември е свързан със зодия „Стрелец“. А един мъдър централноевропеец каза: „Съвършените стрелци не са длъжни ди знаят калибъра на главите, в които се целят“