Ум царува, ум робува, ум патки пасе...

15 септември е 258-ият ден в годината според григорианския календар. На тази дата през 608-ма година Свети Бонифаций ІV става папа, а през 1812-та Наполеон достига Москва. На тази дата са родени Агата Кристи и Николай Хайтов. На тази дата в България бие първият учебен звънец, а точно преди две години българските учители обявиха символична стачка, довела до най-дългите и масови реални стачни действия в нашата история... Действия, които утвърдиха моралната и гражданска идентичност на страната ни като член на Европейския съюз.
Ще кажете – заслужава ли си в началото на новата учебна година да ровичкаме миналото? Не трябва ли да се съсредоточим върху състоянието на образованието – тук и сега! Ще ви отговоря – онова, което става тук и сега, е пряко свързано с това, което ставаше тук преди две години. Защото народ, който е загърбил бъдещето на децата си, няма право на бъдеще. Затова стачкуваха българските учители. За бъдеще. И ако тази стачка бе прерастнала в национална; ако родителите бяха излезли на улицата със стачкуващите в цяла България; ако така наречената „интелигенция” не се бе скатала толкова интелигентно; ако „академичната общност” не се бе скрила във въздушните кули на своя академизъм – правителството на тричленката щеше да си отиде още преди две години... И обществото би си спестило две години агония. Тогава учителите поискаха 100% увеличение на заплатите – някакви си жалки 300 лева, които обаче биха „афиширали” професията като престижна; а престижната професия задължава онези, които я практикуват, да си вършат работата качествено... Днес се оказва, че управляващите много качествено са потрошили милиарди, много качествено са крали и злоупотребявали с властта – но качеството на образование комай не се е променило. Само бяха уволнени хиляди учители и закрити стотици училища. И бяха прилапани имотите на тези училища! Мегаломанията на бившия просветен министър роди законодателни дивотии и много скоро новите управляващи ще усетят как експлодират мините, заложени в тези дивотии. А нашенецът, стане ли дума за образование, продължава да мъдрува – бе какво стана с частните уроци на учителите? Иде ми да му река на тоя нашенец – какъв ти е проблемът, байно, започвай да даваш частни уроци – и ето ти изход от кризата. Пък ако не си грамотен – влизаш в Университета, завършваш, ставаш учител и започваш часпрома! А ако учениците не ти искат уроците – излизаш на улицата, стачкуваш и призоваваш правителството да приеме закон за задължителните частни уроци... Майтап бе, Уйли! Майтап, ама от него ти иде да ревеш.
Та затова днес се връщам към онези отминали събития. За да припомня, че въпросните събития бяха изпреварили времето и затуй ще останат във времето. Да припомня, уважаеми дами и господа, няколко позабравени истини за даскала. Първо – тази стачка не беше „профсъюзно мероприятие”. Огромен процент от участниците в нея не бяха профсъюзни членове. Те бяха просто български учители, над 70% - жени и майки, които защитаваха професионалното си и човешко достойнство. И принудиха профсъюзите да се обединят – за първи път в историята на прехода! Така българските учители изнесоха пред синдикатите истински урок по синдикализъм! Второ – тази стачка бе най-демократичната в историята на България, доколкото всяко решение на Стачния комитет бе представяно и мина през одобрението и неодобрението на всеки конкретен участник. Затова ефективната стачка продължи 43 работни дни; затова приключи без да е подписано стачно споразумение. Това бе урок по гражданско поведение на тема „Как да защитаваме демократични ценности”! Трето – стачката не приключи, защото учителите се умориха от шикалкавенето и „седенките” на управляващите. Тя бе смазана икономически с целия инструментариум на властта – данъците за ток и вода не те питат дали стачкуваш; банките не се интересуват, че докато стачкуваш, не получаваш заплата, а хлябът струва пари... Да не говорим за натиска на силовите институции – оня номер с подслушването на телефоните и „разработването” на опасните; с брутално нарушаване на конституционни права започна точно тогава. Би било много поучително, ако новите управляващи върнат лентата с две години! И въпреки всичко учителството не се уплаши; затова остана морален победител и изнесе пред обществото открит урок по морал!... Четвърто - тази стачка носеше огромна позитивна енергия; тя бе удивително интелигентна; изпълнена с висока и чиста емоция. Пишманкритиците и медийните ибрикчии я определиха като „просташка”, щото стачкуващите играели хора... O, tempora, o, mores! Всъщност, българските учители превърнаха темата за образованието в гражданска тема за управлението на България и золумите на управляващите... И изнесоха пред учениците си урок по родолюбие!
Бихме могли да броим още много, но нека го оставим на учителите, дето ще наливат ум в главите на първолаците. И дано поумнеят родителите, които трябва да прозрат, че 15 септември е ден за размисъл... 258-ият в годината. Съберете цифрите на това трицифрено число... 2+5+8=15. Като 15 септември. Умно, а?
Ум царува, ум робува, ум патки пасе!

За фактите и зад фактите

„Тури му пепел” – фразеологизъм със значение „отхвърли неприятната тема, не говори за нея, опитай се да я забравиш”.
„Пепел от рози” – по същество фразеологизъм със значение „нюанс на розов цвят с изтънчено-будоарен привкус”.
Последната седмица на август хвърли българския гласоподавател в дълбоко раздвоение – между желанието да изкрещи: „Егати армията, вапцана в розово!” и също така естественото: „Егати държавата, тури й пепел!”. Защото скандалните разкрития за злоупотребите в МНО са само „върхът на айсберга”. Беамветата, боядисани в розово, с които трябвало да се возят генералите от „Военна полиция”, вдъхновиха журналистическото чувство за хумор. Но фактът, че състоянието на отбраната е плачевно, че тя е вече с 50 милиона пасив, който до края на годината ще надхвърли 250 милиона, никак не е смешен. Свинщините са започнали още при Свинаров, но несъмнено са достигнали апогея си при бившия военен министър. Впрочем, неговата солдафонтска осанка, невнятна реч и изсечени с топор черти, толкова „пасващи” на комиксовата представа за „типичен военен”, отдавна извикваха у всеки нормален българин дълбок скептицизъм за дереджето на армията. Взривовете край София (помните ли ги още?) затвърдиха това усещане. Новият военен министър, който няма толкова „типична” осанка, но за сметка на това очевидно действа решително и интелигентно, просто дръпна завесата. И пред нас лъсна червеният задник на факти, които грабват пагледа като задните части на павианите. Казват, че тези маймуни се отличавали с неприятен характер, лаели като кучета и хапели лошо... Метафорично казано, ако са те управлявали стадо павиани, положението никак не е розово!
Защото фактите от седмицата окончателно ни убедиха, че кризата в България е „инвариант” на положението, заварено след управлението на Жан Виденов.
Дефицитът в бюджета за здравеопазване до края на годината ще достигне 350 милиона лева, а над 1,2 млн. са здравно неосигурените лица у нас! Проблемите тук ще нарастват лавинообразно и всеки, който е слушал в неделя здравния министър Божидар Нанев, вероятно е изпитал съчувствие към онова, което го очаква... Хаосът в образователната система вече дава плачевните си резултати – в навечерието на новата учебна година учители няма! Това е резултатът от „грандиозните рИформи”, с които бившият просветен министър омайваше обществеността! Да ви припомня ли позабравената от всички стачка на учителите, които още преди две години се опитаха да спасяват българското образование? Във ведомството на Цветан Цветанов проблемите продължават; ДАНС също продължава да храни новинарите със скандали. А министърът и неговия екип много ми напомнят античната скулптура „Лакоон и синвете му”, изобразяваща троянския жрец Лакоон и двамата му сина, оплетени от морски змии! Войната по пътищата се разгаря, множи се и наглостта на престъпниците, а нашенецът вече разбра, че всеки айдук, докопал фалшива лична карта, може да продаде и препродаде имота му, без да му мигне окото. Дали затова от Брюксел поискаха цялостно да се преработи наказателният кодекс, та и законодателството да е по-ефективно!... В понеделник министър Дянков обобщи: 90% е сивият сектор по митниците, по 12 млн седмично са загубите само от далаверата с горива, а 4 млд годишно изтичат в енергетиката!...
Изобщо, седмицата разкри, че България е населена от два етноса. На павианите, които са крали, продължават да крадат и са се закичили с по една българска роза... И на хората, които изминават с магаренцето си десетки километри, за да гасят горски пожари.
За тях остава пепел от рози.

За фактите – и зад фактите

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека родените след нас...” Да си припомним тази старобългарска мъдрост, изписана върху една историческа колона... Защото тази седмица се разделихме с Александър Божков. По законите на класовата омраза червените го нарекоха „мистър десет процента” и така дадоха възможност дори на родените след нас да не забравят, че той бе човекът и демократът, трасирал пътя ни към Европейския съюз. Както казва Шекспир, останалото е мълчание. И музика за душата...
Инак, летният сезон е в разгара си. Което ни напомня, че поне досега горите в България не са пламнали като в съседна Гърция. Или както миналата година. Дали това не се дължи на факта, че митническият контрол е затегнат и камионите с приятно опушен дървен материал биха могли да „отпушат” солидни неприятнасти за авторитетни бизнесмени? За сметка на това продължават „да горят” крупни фигури от високите етажи на старото управление. В четвъртък срещата на Цветан Цветанов с Главния прокурор сякаш отприщи поток от горещи новини. Замина си шефът на Гранична полиция. Стана ясно, че неговото ведомство е усвоило само 33 от 161 милиона, отпуснати от ЕС. Припомням на уважаемите читатели, че за първи път в 1300-годишната ни история Европа ни дава пари, които не трябва да връщаме. И с които трябва да станем европейци. Припомням също, че фигурата на бившия Главен комисар Алексей Петров не е непозната за демократично мислещите. През зимата на 1997-ма той бе шеф на столичната полиция и пряко отговорен за бруталния побой над протестиращите. По онова време снимката на веригата полицаи, застанали пред Министерски съвет и един от тях – стиснал дървен крак от маса вместо палка – обиколи световните информационни агенции. Без коментар. Пак в четвъртък подадоха оставка управителят на БНБ Иван Искров (ще проследим с интерес неговия случай) и изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй”. А новината, че започва одит на финансовото управление на бюджета даде повод на Сергей Димитриевич да нагази из дебрите на етимологията, обяснявайки произхода на израза „лов на вещици”. Изобщо, Станишев очевидно все още живее във времето, когато из българските паркове и градинки стърчехе надписи „Не гази тревата!”. И понеже е възпитан да не гази тревата, той непрекъснато „сгазва лука”! Да обясним ли на роденият в Украйна историк смисълът на това фразиологично словосъчетание? Или с него да си обясним поведението и приказките на бившия премиер на партизанския събор в Жебокрек? Защото дрънканиците за „социалните завоевания на българите”, дето били заплашени от новото правителство, стават на фона на една мрачна неделна новина. Меглена Кунева бие тревога – Европа ще ни наказва за несвършена работа. Ще ни наказва със свирепи финансови санкции! Ще ни наказва за идиотското управление на същия този Станишев!... Горещо, ама настръхваш. Както настръхваш пред факта, че „войната по пътищата” продължава и за месец даваме повече жертви, отколкото са взели всичките ни военни мисии зад граница... Зад волана вече сядат деветгодишни!
Инак, през седмицата станаха и хубави неща. Новото правителство започва да влиза в ритъм. В Студентски град е ремонтирано общежитие за чудо и приказ (това си е новина!). Премиерът намери време да се погрижи за детско-юношеския ни футбол, „обвързвайки го” с родината на футбола – Англия. Поевтиняха някои плодове и зеленчуци... Станаха и смешни неща – отново практична българка – 72-годишната баба Недка, насадила в двора си 150 кг. индийски коноп...
А дали е смешно?

Българска диетрология ( за фактите и скритото зад тях)

„Прозорецът към света може да се затули и с вестник”. Средностатистическият български читател вероятно и сам е стигнал до тази истина. Защото, превърне ли се изразът „имаме новина” в новинарска стратегия, клюката измества същественото. А фактите затулват скритото зад тях. С тая история за фактите и скритото зад тях се занимава науката диетрология. Обаче нашенецът си е закърмен със скептицизъм и диетрологията му е в кръвта. Затуй му се провиждат световни заговори и тайнствени завери, с които да обясни сумрачното си битие. А обяснението е в онези делнични новини от седмицата, в които няма сензация. С тях мажем или да замажем, или да измием прозореца към света. Защото светът започва с нашия делник...
За политическите коментатори отпускарският август е сезонът на безвремието. Тогава актуални стават новините за чадъри, засенчили уж свободната плажна ивица, за „войната по пътищата” и за евентуалните валежи, които биха наводнили почивката ни. За нас обаче отминалата седмица започна с едно интересно събитие – срещата на новия Премиер с бившия финансов министър. В сряда Бойко Борисов покани предшественика си, за да бъдат окончателно изяснени въпросите около бюджета. В четвъртък Пламен Орешарски се опита да оправдае премиера си и да замаже гафовете му. И с характерното за особата си високомерие определи въпроса дали е добър или лош този бюджет като „литературен въпрос”. А това ни кара да подозираме, че бившият министър разбира от литература колкото крава от реостат. За съжаление точно толкова разбира и от финанси. Или много добре разбира, но просто е бил наемникът, който срещу солидно заплащане е готов на всичко... Защото бюджетът е бил неграмотно (или злонамерено) скроен; той вече е провален, до края на годината дефицитът по него ще продължи да расте и многомесечните призиви на Сините за актуализирането му се оказаха икономически перфектни... Искате ли да си направите някакви изводи? Инак, новините от четвъртък ни припомниха, че проверките по всички министерства продължават, че хаосът е страшен и че в здравното министерство упорито отричаните от предшествениците далавери при доставката на лекарства са налице. В петък ни зарадваха, че финансовият министър продължава да обикаля митницитеq че ще проверяват луксозните джипове, а МВР създава мобилни групи, които ще се занимават с източването на ДДС и контрабандата с горива. В събота заработи нав „горещ телефон” – 080018676 – безплатна линия за жертвите и свидетелите на насилие. Освен това стана ясно, че Ахмет Доган е рекордьор по неизвинени отсъствия в новия парламент и като нищо ще отнесе, сиромахът, глоба от 1200 лева!... В неделя научихме, че банките вече отбягват да отпускат кредити за строеж „на зелено”; че в Европа ние работим най-дълго, но производителността ни е най-ниска. И дочакахме откровението на „дребния и среден бизнес”, че който е бъркал в кацата с меда, трябва да плаща... В понеделник разговорът с Цветан Цветанов в сутрешния блок на НТВ отново постави болезнения въпрос за борбата с престъпността. Позволяваме си само един малък коментар – не е важна дали полицията ще бъде въоръжена с бойни, тефлонови или или електрически муниции. Важното е нейното оръжие да респектира престъпника. А най-важното – полицаят да знае, че от момента, в който е сложил белезници на този престъпник, няма право да го гърми. Няма право дори да го шамароса!
Като цяло, усещането е, че в България нещо става. Някъде работят за държавата и строят метро, някъде секат гори. А някъде свещеници си садят марихуана, щото се продавала на далавера! На 13 август чухме за отец Папудов, дето бил върл иманяр и на нивата му перманентно никнел канабис и за влюбената в него баба Елена, която саможертвено поела вината върху себе си. Ще речете – майтап.
А дали е майтап?

Човек втора употреба*

Груйчо Карамисирков седи на столчето пред отворения прозорец на кухненския си балкон, зяпа с невиждащ поглед междублоковото пространство и се опитва да медитира. Балконът му го е остъклил още по времето на соца един комшия – специалист по „нетрудови доходи”. С помощта на винкел, оксижен и стъклария той е сътворил архитектурно съоръжение, издържало и комунизма, и прехода. Груйчо е модернизирал съоръжението, като го е облепил отвътре с изолационни плоскости и стари вестници. И сега изпитва медиен комфорт, макар, че отдавна е престанал да следи пресата. В нощта на изборите е зърнал с периферното си зрение топлата прегръдка, с която Тошо Тошев се е нахвърлил върху победителя и окончателно се е убедил колко прав е бил да не чете вестниците на медийния бос. Не че гори от желание да чете вместо тях вестниците на бившата шефка на спортния тотализатор например. Той и тото вече не играе, защото му е писнало да чака шестица, петица или поне една мижава четворка... Но улучва инцидентно само тройки, а обикновено има по един-два познати резултата на фиш. Остава му само да зяпа малкия екран, та да се разтуши с някой и друг телевизионен сериал. Обаче турските сапунки, с които напоследък този екран го атакува, му идват вповече. Не може да се каже, че Груйчо е тънък познавач и ценител на седмото изкуство, но бодряшките реклами, които го убеждават, че сериалът „Перла” е върховно достижение на европейската и световна култура, го карат да псува като каруцар. Щото на него тая перла му мяза на ония стъклени перли, дето уличните търговци ги продават на кило. Натисне копчето на дистанционното – новините на турски език. Смени канала – турски сапунен сериал. Прещрака програмата – героите на съветското военно кино откриват по него бегла стрелба! Накрая измъчените напъни на Слави Трифонов да го разсмее съвсем го довършват и на Груйчо му иде да вие като пес по пълнолуние... Програмата на телевизията много му напомня ония магазини за дрехи втора употреба, които сегиз-тогиз посещава, срамливо озъртайки се. Та сега се чуди – защо след като тричленката си отиде и имаме ново правителство, от екрана го затрупват извехтели и вмирисани на дезинфектанти телевизионни продукти, които го връщат към спомена за бившите управляващи партии?...
Груйчо Карамисирков е отпускар. Пратил е жената и децата да си почиват на село (не че миналата година не ги е пратил пак там). Щото семейният му бюджет е в криза. Светът е нагазил из икономическата криза, обаче Груйчо е убеден, че лично той никога не е излизал от нея. Затова носи дрехи втора употреба, кара кола втора употреба и иска да си санира панелката, та да му е по-малка употребата на парно през зимата. И без туй радиаторите го греят като с топло втора употреба, а плаща като за бутикова стока! Само че, петстотинте лева, дето ги е спастрил за ремонта, доникъде не стигат... Тези обстоятелства са довели господин Карамисирков до екзистенциална криза и той е започнал да дири изход в ирационалното и свръхестественото. Преди седмици дори е посетил лекцията на 108–годишен йога, разкриващ тайните на дълголетието, хармонията и мъдростта. Груйчо никога не се е замислял за дълголетието, освен че след десетина години трябва да се пенсионира, а както са тръгнали нещата, дотогава могат да го посъкратят... Освен това е убеден, че лично той не желае да стига възрастта на достолепния индус, а да заживее нормално, преди да е достигнал тази възраст... Във вегетарианството била истината. Семейство Карамисиркови отдавна са станали вегетарианци по чисто финансови причини, обаче най-евтините плодове и зеленчуци, които похапват, са расли извън България. Понеже му се губят подробности от растежа, главата на семейството е скептичен по въпроса за достойнствата на тези селскостопански продукти. И недоумява защо българските плодове и зеленчуци, които селяните продават толкова евтино, са толкова скъпи на пазара! Дали това не трябва да е грижа на новото правителство? Подминал с безразличие няколко изборни кампании, този път гласоподавателят Карамисирков е замъкнал в изборната секция жената, тъщата и голямата дъщеря и това го прави свирепо взискателен към новите управляващи. Груйчо винаги е подозирал, че правителството е нещо като регулировчик, който трябва да нормализира движението. Ако регулировчикът не е читав – настъпва хаос, а не хармония. Не че Карамисирков е разбрал нещо от обясненията на йогата за хармонията, но е сигурен, че ще я познае, ако я види... Казват му – за да я видиш, трябва да изчакаш поне ония, стоте дни! То ако е за въпрос, Груйчо веднъж е чакал цели 800 дни, обаче е дочакал само стоки втора употреба. Двайсет години чакаме – мисли си – мога да чакам още, но санирането не чака. Юли си отиде, август крета през дъждове и жеги, септември хлопа на вратата... Да можех да намеря едни евтини майстори, да ми санират с материали втора употреба, та да им платя като за втора употреба!... Но въпреки кризата в строителния бизнес въпросните майстори липсват. И сега г-н Карамисирков трябва да измисли нещо особено мъдро, а поуките на йогата за мъдростта само го карат да се чувства тъп като дъното на тенджера...
За щастие на оная лекция Груйчо е попаднал на неколцина капацитети (ако сте забелязали, на всяка подобна лекция присъстват неколцина капацитети, които знаят повече от лектора). Та те са му разяснили нещата и той е разумял, че тайната е в медитацията. Сядаш пред отворения прозорец, отпускаш се, произнасяш правилно „харе” и „ом-м-м-м...”, заменяш пейзажа пред очите си с един хармоничен свят, през който тече бистро поточе – и птичето на мъдростта каца на рамото ти!... Груйчо си мисли, че цял живот е повтарял – „Аре, стига бе!..” и „О-х-х!...”, та ще му е лесно да ги замени с „харе” и „ом”. И сега най-редовно сяда на столчето пред отворения прозорец на кухненския балкон, зяпа до прималяване рехавите августовски облаци, които сутрин захлупват междублоковото пространство, и се опитва да медитира. Но не чува ромона на поточето, а измъченото хълцане на водата в мръсния канал на панелката. Не чува пърхането на крилата, с които ще долети птицата на мъдростта, а само истеричен вой на капризни автомобилни аларми... И му се струва, че светът около него е някакъв овехтял свят втора употреба, и животът му е втора употреба – от ония, дето ги продават на кило и са вмирисани на дезинфектанти.
Само дето никак, ама никак не му се иска и той да е човек втора употреба...



* Авторът уточнява, че всяка прилика с действителността е случайна. И че посвещава този текст на истинския майстор на словото Кръстьо Кръстев. Сатирикът, който с цялото си творчество ни убеждаваше, че никога няма да бъдем хора „втора употреба”!

Отново за МОН, за МОМН и Мамон

Чували ли сте вица за оня студент, дето бил пред скъсване на изпит и измънкал на професора – май пак няма да си взема изпита... А изпитващият му рекъл – а на бас за 200 лева, че ще имате тройка! Ако не знаете конкретния анекдот, то поне ви е познат някой от безбройните му варианти... Защото в общество, пропито от корупция, темата за покупко-продажбите в училища и вузове винаги ражда спорадичен журналистически интерес и сензационни новини. Само че на 5 август – 218-ият ден в годината според григорианския календар, темата би трябвало да е друга. В оставащите 148 дни МОН вече е МОМН и тази промяна в съкращението ще има своя дълбок смисъл цели четири години, стига отново да не бъде обвързана с представата за Мамон-а. Нали се сещате – оня древен езически бог на богатството и парите, името на когото християнската митология превърна в демон, олицетворяващ един от седемте смъртни гряха!
Първите „стъпки” на новото Министерство на образованието, младежта и науката са обнадеждаващи. Гарантират се парите за функционирането на системата; размразяват средствата за училищата в чужбина; ревизират учебните програми по отделни предмети; готвят се законодателни промени за висшето образование. Всъщност, непосредствено след изборите Йорданка Фандъкова много ясно изрази своето разбиране, че сега образованието се нуждае от „стабилизиране” и „успокояване”. Нов проект на Закон за училищното образование и предучилищно възпитание вероятно ще бъде приет от Народното събрание едва следващата година. Същото се отнася и за висшето образование – Закон за научните степени и звания; Закон за насърчаване на научните изследвания и нови разпоредби в Закона за висшето образование са „екзистенциално” нужни, но не и ако са формалистично „претупани” и тихомълком приети. А точно такава беше практиката от последните години. Припомнете си само, че точно така, тихомълком, в последните дни от живота на старото Народно събрание бе приет законът, предложен от Даниел Вълчев. А в неговото „море” има толкова измамни плитчини, подводни рифове и негръмнали мини от Втората световна война и времето на соца, че корабът на българската образователна система само след няколко месеца може да си потъне тихо и кротко. Преди да се е блъснал като Титаник в някой айсберг! И понеже правителството на ГЕРБ поне дотук категорично декларира, че ще разкрие истината за състоянието на държавата, далаверите на бившите управляващи, злоупотребите с обществени средства в отделните министерства; и понеже – по думите на новия просветен министър „трябва да започнем дейността си спокойно и начисто” – гласоподавателите имат нужда от обществена дискусия по няколко „свръхчувствителни” теми:
Какво е реалното положение в българското образование и позицията на новите управляващи към псевдореформите на Даниел Вълчев; колко са реално закритите училища и какъв е броят на съкратените учители. Колко от тези хора са носители на висок професионализъм, каква политика за връщане на част от кадрите в системата и привличане на млади специалисти ще бъде провеждана. Как ще нарастват доходите в тази системата? Без нормални доходи няма „презентативност” на професията, няма истинска конкуренция и учителството е обречено на старческа деменция! Ще кажете – в условията на икономическа криза може ли да се говори за увеличение на заплати?! Ще ви отговоря – след стачката на учителите заплатите се увеличиха не защото някой бръкна дълбоко в бюджета, а защото бяха „позатегнати” кранчетата, от които е текло в нечии джобове – така и не разбрахме в чии... А знаете ли какво точно стана със сградния фонд и земите на закритите училища?... Ще ви кажа е още нещо – ако при работата върху новия проектозакон за образованието не видите законодателни мерки, регламентиращи спецификата на учителския труд, от които „произтичат” и изискванията към качеството на този труд, няма да дочакате промяна в системата. Няма „да се състои” и истинската реформа... Не по-малко дълбоки и сложни са и проблемите на висшето образование. Нека оставим на академичната колегия „да си каже кривиците”. Аз само ще ви припомня, че от педагогическата подготовка и методическите дисциплини (все академични специалности, които не се оценяват като особено „пристижни”), зависят практическите умения на бъдещия учител да „спечели” децата, влизайки в класната стая. Инак в нея ще влизат (в най-добрия случай) само журналисти със скрита камера. И вие отново и отново ще гледате онова филмче, което многократно излъчваха по телевизията. Което разсмя лековерните и уплаши мислещите...
Защото, в последна сметка, целта е нашите деца да бъдат грамотни. Но не по „каноните” на сензационната журналистика, която отсича, че учениците били неграмотни, защото не знаели кой е написал „Върви, народе възродени...”. И щото изучавали Вазов, пък той бил вече вехт! Преди дни, в сянката на чинията, „кацнала” на един „исторически” връх, бившият премиер патетично цитира пред възторжено социалистическо множество овехтелия Вазов: „България цяла сега нази гледа//тоя връх висок е: тя ще ни съзре//ДА би бегали: да мрем по-добре!”
Можете ли да познаете до три пъти дали Сергей Димитриевич допуска грешка в цитата? Ако не можете, питайте някой седмокласник...

За харизмата, принципите и още нещо...

Има в една от книгите на Тери Пратчет - „Нощна стража” - много интересен епизод. Шефът на Стражата се е върнал в миналото на любимия си град-държава и в условията на тотален хаос е оглавил социалния протест на своите съграждани. „Лошите” разпитват уличното хлапе Ноби Нобс за неформалния лидер на бунта срещу управляващите. „Той харизматичен водач ли е” – питат го. „Ъ...ъ ... ъ... де да го знам. Не съм го чувал да кашля често...” – отговаря гаменът. Просто защото не е съвсем наясно какво значи „харизматичен”. За сметка на това чудесно знае, че водачът е такъв, дето дава заповедите и всички ги изпълняват...
Не ще и дума, че в маранята на „горещниците” миналата седмица горещите новини, които вълнуваха журналистиката, отново бяха свързани с позициите на неформалния „харизматичен” лидер на ГЕРБ. Тази партия събра гласовете на недоволните от управлението на Станишев, решили да „заложат на сигурно”; превърна се в образна емблема на мечтата за „европейска нормалност” – и спечели изборите. Но истината е, че ГЕРБ ще получи своята политическа идентичност и ще стане „исторически автентична” едва в процеса на реалното управление. Засега тя все-още е силно обвързана с личността и фигурата на новия Премиер. Преценете сами доколко е уместно едно метафорично сравнение между Бойко Борисов и героят на Пратчет. Капитан Ваймс от Нощната стража – „един здрав, брадясал сбор от лоши навици, маринован в алкохол” – се появява в романа „Стражите!Стражите!”, за да заживее своя великолепен художествен живот и стане устойчиво присъствие в „света на диска”. Той прави стремителна социална и политическа кариера; става princeps (лат. пръв по положение и най-знатен), защото излиза от редиците на principia – първия боен ред. Той си има един основен принцип – никакви принципи извън желанието да накаже престъпника и възстанови справедливостта – такава, каквато я разбира. Защото е биткаджия и полицай до мозъка на костите си. Той е сложен и първичен, безскрупулен и чувствителен, хаотичен и подреден – изобщо, изтъкан от противоречия, но дълбоко човечен... Мрази политиката и твърди, че нищичко не разбира от нея, а му се налага да оправя най-заплетените политически казуси! И е успял да научи, че думите „полицай” и „политик” имат общ произход. Те са „хората на полиса” – онези, които се грижат нещата в полиса да стават по правилния начин... Всичко това превръща Сам Ваймс в харизматичен литературен герой, който печели симпатиите на читателската аудитория... Все пак, между фантазийните светове на литературата и нашата си реалност има известна разлика – въпреки, че българското човечество се възприема като съвсем различно от останалото. Бойко Борисов не е Самюел Ваймс. А дали би могъл да заприлича на него?
Миналата седмица с решителната подкрепана на ГЕРБ бе прието предложението на Синята коалиция да се забрани на кадри от бившата ДС да участват в ръководството на Народното събрание, негови делегации и парламентарни комисии. Това е голямата новина – защото има стойността на морална присъда над комунизма. Такава, каквато у нас по този начин се произнася за първи път, а европейските политически и нравствени стандарти отдавна са приели. Морална позиция, каквато преди повече от пет години е гласувана от ЕНП... Само дето лустрацията пряко засегна човекът с агентурно минало - Божидар Димитров, който трябваше да оглави комисията по култура. И Бойко Борисов спешно му намери пост в изпълнителната власт – защото му е обещал, държи на обещанията си и цени приятелството. А на протеста на Сините грубичко отговори, че ако те, Сините, преброят колко агенти на ДС са имали при управлението си, би трябвало да се засрамят... Но Сините отдавна преброиха агентите, осмислиха грешките си и сега нямат нито един. На това му се казва политически опит. А на онова, Бойковото – политически гаф (на 23 юли седем граждански организации изпратиха протестни писма до европейски граждански и политически институции). И сякаш за да компенсира този гаф, на следващия ден Борисов твърдо обеща пълно разсекретяване на досиетата! Не е ли това политическа безпринципност?!
Често си позволявах да сравнявам управлението на тричленката с безвремието на Беровото управление, подготвило благодатна почва за икономическия срив при Виденов. Сега ми се чини, че трябва да правим други аналогии. Спомняте ли си какво стана след крушението на столетницата от 97-ма? Дойде служебното правителство на Софиянски. За няколко месеца то трябваше да нормализира икономическото положение и подготви страната за избори. По онова време Софиянски още не бе „крупен бизнесмен” и усмивката му си беше истинска... Та когато една журналистка го попита – защо не спазват определени европейски принципи; не започнат с мерки за декомунизирането на България и търсене на отговорност, той съвсем спонтанно отговори, че хаосът е толкова страшен, а актуалните проблеми – толкова много, че работят ден за ден... И нямат време за глупости. Но този начин на работа даде отражение и върху реформаторското правителство на ОДС! Защото „глупостите” бяха стандартни политически принципи, доказали своята функционалност в демократичната история на Европа... Сега правителството на ГЕРБ трябва да избира – или да изиграе „ролята” на онова служебно правителство (което всички са забравили, но което все пак постигна определена икономическа и социална стабилизация), или да стане реформаторско правителство (пожелателно избягвайки грешките на ОДС, управлявали най-реформаторското правителство в историята на прехода). И в този избор личността на Борисов е много важна!
Преди време в едно свое интервю, коментирайки приятеля си Бойко Борисов, историкът Божидар Димитров произнесе – „ Той пари има. Не влиза във властта, за да печели. Не разбирате ли, че сега той иска да остане в историята...” Но за да останеш като реформатор дори в нашата, в българската история, трябва да си платиш! Някои, като Стефан Стамболов, плащат с главата си. Други – като Иван Костов – с „правото” да бъдат демонизирани. Трети (у нас тяхното име е „легион”) така и не остават. За тях историята е отредила графата „разни”...
Какъв ли ще бъде изборът на Бойко Борисов?

За Лудолфовото число и квадратурата на кръга

Днес е 22.07– световен ден на константата „пи”, защото 22/7 е най-популярното приближение на нейната стойност. Малцина са онези, които са забравили, че 3,14 – наречено още „пи”, Архимедова константа, Лудолфово число и т.н., представлява в евклидовата геометрия отнощението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър. Или отнощението на лицето на един кръг към лицето на квадрат със страна неговия радиус. От което – накратко – следва нерешимостта на задачата за квадратурата на кръга ( построяване с линия и пергел на квадрат с лице, равно на лицето на даден кръг). За нуждите на науката и техниката числовата стойност на „пи”, закръглена до 69-ия знак след десетичната запетая, е напълно достатъчна. Въпреки това през последните няколко века в изчисляването на повече цифри и изследване свойствата на числото са вложени впечатляващи усилия. Но независимо от аналитичната работа, прибавена към мощта на суперкомпютрите, определили повече от 1 трилион цифри на „пи”, не е намерена закономерност в поредицата от тези цифри. Сиреч – нищо по-различно от онези приблизителни стойности, изразени от Архимед като обикновената дроб 22/7 или 355/113 – по оценката на древните китайски математици...
Връщам ви към тази банална фактология, защото политическите действия на партия ГЕРБ след изборите много ми напомнят ученически опит да се реши с линия и пергел задачата за квадратурата на кръга. В политиката също има константни истини. А константата си е постоянна величина! Такава истина е например фактът, че няма политически живот без политически партии. Тези партии се явяват на избори с политически програми. А в програмата на партия Атака например една от точките изисква България тутакси да излезе от НАТО ( не се пояснява къде трябва да влезе, след като Варшавския договор липсва). Но това ме кара да подозирам, че геополитическата ориентация на Волен Сидеров, въпреки понякога хубавите му приказки, няма да разчисти моя път на Запад. Напротив – може да ме откара при ония Запорожци, дето пишеха писмо до Султана... И като се сетя каква беше позицията на Атака към Русия от времето на газовата криза, (при която от студ ми умря хамстера), като гласоподавател от Синята коалиция категорично отказвам каквато и да било „комбина” с Атака. Както отказвам подобна с комунистите, Доган и липсващата вече от парламента царска партия... Защото за 20 години комунистите ме убедиха, че наистина много обичат бедните – винаги, когато са на власт, броят на бедните се увеличава. Пък на мене ми е писнало от сиромашия! Доган ми доказа, че има предели на аморалността, отвъд които човешкият разум е просто безпомощен. И се опита да ме натика отвъд тези предели! А Сакскобурггота лъга като бяло магаре, а мама ми е казала да не се доверявам на лъжци... Ще речете – добре де, а с какво не ти хареса РЗС? Ами, не ми хареса с „малкото” разминаване между риториката срещу корупцията и броя на изборните й нарушения. Доверих се на анекдотичната мъдрост на нашенеца, който набързо замени съкращението РЗС с „Ред, Законност и Държавна сигурност”... Да – ще кажат моите приятели – ама ти ни агитираше, ако не сме наясно защо трбва да подкрепим Синята коалиция, поне да си пуснем гласа за Герб! Каква е гаранцията, че и те няма да се олеят?!
Гаранцията, уважаеми дами и господа, се нарича „европейски политически стандарти”. А те ми припомнят, че в Европейския парламент водеща политическа сила е ЕНП. А нейни дъщерни политически формирования в България мога да видя само „в лицето” на Синята коалиция и ГЕРБ. И всякакви дрънканици на „мъдри” политолози, пишман социолози, популярни ТВ водещи с ибрикчийски наклонности и прочие комунистически слугинаж извикват у мен позиви за повръщане. Защото приказките за „извиване на ръце” ме карат да се досетя, че политиката не е свободна борба и в нея не върви с „Драгиевата” да тръшнеш опонента си възнак! А бръщолевенето за това колко били омръзнали коалициите на гласоподавателя би трябвало да накарат въпросния гласоподавател да разумее, че между коалиция, съградена според политическите норми на Европа и тричленката, събрала комунисти, техните исторически врази – царисти и далавераджийския „синдикат” на Доган, обрекъл собствения си електорат на свирепа гладория, разликата е от небето до земята... При това не забравяйте, че Европа, за разлика от нашите дървени философи, уважава константите и не е склонна да оправдава политическата неграмотност. Така, че всякаква политическа екзотика от рода на меморандуми, които да заменят коалицията, не са нищо по-различно от безкрайното и безсмислено броене на Лудалфовото число... Все пак не забравяйте, че един от лексикалните смисли на латинското „memorandum” е изброяване в застрахователна полица на рисковете, които се изключват от застраховката!
Но има и още нещо – и то е много важно. Последните осем години за черен Пи Ар срещу сините бяха потрошени милиони. Демонизирането на Костов се превърна в доходен бизнес. Оценката за управлението на ОДС и от западните, и от нашите експерти (на които Бойко Борисов толкова държи) еднозначно определи това правителство като най-успешното в историята на нашия преход! Помните ли думите на царя, бъдещ коалиционен партньор на социалистите:”... ОДС поставиха летвата много високо...”! Е да, ама и преди, и след изборите отрочето на Станишев-старши като папагал повтаряше, че може да стане страшно като при Костов... Забравяйки, че при Жан изживяхме хиперинфлация по мирно време. Аз обаче не съм забравил, че заплатата ми стана 7$ и 25 цента. И се чудех как да изхраня децата си... Очевидно по онуй време Станишевчето не ще да е треперило над челяд и не ще да е било наясно колко струва буркан грах... Ето това отношение към управлението на Сините, уважаеми дами и господа, е константа за оценка на политическа зрелост. И първостепенна задача за Синята коалиция – независимо от ангажираността й в новото (дай Боже дясно – и дай Боже успешно) управление. Защото младите - дори в интернет - се събудиха. А, казвам ви го като експерт, когато младите се заинтересуват от нещо, те намират начин да научат истината. И те не са забравили Лудолфовото число!
Инак, задачата за квадратурата на кръга си е нерешима.