За първия учебен ден

В променливия и хаотичен свят на националното ни битие има няколко неизменими ценности, които не могат да загубят стойността си. Такава ценност е езикът, който винаги ни сближава – дори когато сме разединени. Такава ценност е книжовността, която винаги ни извисява – дори когато ни се струва, че животът ни е принизил. Затова началото на всяка учебна година е повод за радост; празник на ученици, учители и родители. Затова средата на месец септември извиква у нас представата за детски смях, училищен звънец и радост… В името на този смях и този звънец българското учителство преди години се вдигна на протест срещу онези, които които мечтаеха да маргинализират образователната ни система. А докато има хора, които воюват в защита на образованието, нацията може да вярва в своето бъдеще. Една стара притча разказва, че някога един вярващ човек трябвало да прекоси пясъците на пагубна пустиня. Той призовал на помощ своя Бог и поел по трудния път. Но когато го извървял, видял, че зад гърба си не винаги има два чифта следи… – Защо понякога си ме оставял сам?! – извикал той объркано. – Никога не съм те изоставял, сине – отговорил Бог. Понякога просто те носех … В нашата национална съдба образованието е онова, което ни носи в най–трудните мигове. Затова ще се борим за него. И ще го почитаме така, както повелява вярата! Ники Николов