05 август, 2009

Отново за МОН, за МОМН и Мамон

Чували ли сте вица за оня студент, дето бил пред скъсване на изпит и измънкал на професора – май пак няма да си взема изпита... А изпитващият му рекъл – а на бас за 200 лева, че ще имате тройка! Ако не знаете конкретния анекдот, то поне ви е познат някой от безбройните му варианти... Защото в общество, пропито от корупция, темата за покупко-продажбите в училища и вузове винаги ражда спорадичен журналистически интерес и сензационни новини. Само че на 5 август – 218-ият ден в годината според григорианския календар, темата би трябвало да е друга. В оставащите 148 дни МОН вече е МОМН и тази промяна в съкращението ще има своя дълбок смисъл цели четири години, стига отново да не бъде обвързана с представата за Мамон-а. Нали се сещате – оня древен езически бог на богатството и парите, името на когото християнската митология превърна в демон, олицетворяващ един от седемте смъртни гряха!
Първите „стъпки” на новото Министерство на образованието, младежта и науката са обнадеждаващи. Гарантират се парите за функционирането на системата; размразяват средствата за училищата в чужбина; ревизират учебните програми по отделни предмети; готвят се законодателни промени за висшето образование. Всъщност, непосредствено след изборите Йорданка Фандъкова много ясно изрази своето разбиране, че сега образованието се нуждае от „стабилизиране” и „успокояване”. Нов проект на Закон за училищното образование и предучилищно възпитание вероятно ще бъде приет от Народното събрание едва следващата година. Същото се отнася и за висшето образование – Закон за научните степени и звания; Закон за насърчаване на научните изследвания и нови разпоредби в Закона за висшето образование са „екзистенциално” нужни, но не и ако са формалистично „претупани” и тихомълком приети. А точно такава беше практиката от последните години. Припомнете си само, че точно така, тихомълком, в последните дни от живота на старото Народно събрание бе приет законът, предложен от Даниел Вълчев. А в неговото „море” има толкова измамни плитчини, подводни рифове и негръмнали мини от Втората световна война и времето на соца, че корабът на българската образователна система само след няколко месеца може да си потъне тихо и кротко. Преди да се е блъснал като Титаник в някой айсберг! И понеже правителството на ГЕРБ поне дотук категорично декларира, че ще разкрие истината за състоянието на държавата, далаверите на бившите управляващи, злоупотребите с обществени средства в отделните министерства; и понеже – по думите на новия просветен министър „трябва да започнем дейността си спокойно и начисто” – гласоподавателите имат нужда от обществена дискусия по няколко „свръхчувствителни” теми:
Какво е реалното положение в българското образование и позицията на новите управляващи към псевдореформите на Даниел Вълчев; колко са реално закритите училища и какъв е броят на съкратените учители. Колко от тези хора са носители на висок професионализъм, каква политика за връщане на част от кадрите в системата и привличане на млади специалисти ще бъде провеждана. Как ще нарастват доходите в тази системата? Без нормални доходи няма „презентативност” на професията, няма истинска конкуренция и учителството е обречено на старческа деменция! Ще кажете – в условията на икономическа криза може ли да се говори за увеличение на заплати?! Ще ви отговоря – след стачката на учителите заплатите се увеличиха не защото някой бръкна дълбоко в бюджета, а защото бяха „позатегнати” кранчетата, от които е текло в нечии джобове – така и не разбрахме в чии... А знаете ли какво точно стана със сградния фонд и земите на закритите училища?... Ще ви кажа е още нещо – ако при работата върху новия проектозакон за образованието не видите законодателни мерки, регламентиращи спецификата на учителския труд, от които „произтичат” и изискванията към качеството на този труд, няма да дочакате промяна в системата. Няма „да се състои” и истинската реформа... Не по-малко дълбоки и сложни са и проблемите на висшето образование. Нека оставим на академичната колегия „да си каже кривиците”. Аз само ще ви припомня, че от педагогическата подготовка и методическите дисциплини (все академични специалности, които не се оценяват като особено „пристижни”), зависят практическите умения на бъдещия учител да „спечели” децата, влизайки в класната стая. Инак в нея ще влизат (в най-добрия случай) само журналисти със скрита камера. И вие отново и отново ще гледате онова филмче, което многократно излъчваха по телевизията. Което разсмя лековерните и уплаши мислещите...
Защото, в последна сметка, целта е нашите деца да бъдат грамотни. Но не по „каноните” на сензационната журналистика, която отсича, че учениците били неграмотни, защото не знаели кой е написал „Върви, народе възродени...”. И щото изучавали Вазов, пък той бил вече вехт! Преди дни, в сянката на чинията, „кацнала” на един „исторически” връх, бившият премиер патетично цитира пред възторжено социалистическо множество овехтелия Вазов: „България цяла сега нази гледа//тоя връх висок е: тя ще ни съзре//ДА би бегали: да мрем по-добре!”
Можете ли да познаете до три пъти дали Сергей Димитриевич допуска грешка в цитата? Ако не можете, питайте някой седмокласник...