19 ноември, 2013

Ода за тоалетната чиния

„За тебе е моята песен/ За тебе е моята ода/ За тебе – днес и завинаги…” Из „Ода за СССР” Трудна работа е да материализираш абстрактното. Така е и с думичката „завинаги”. Тя е своеобразен синоним на „безкрайност”, а за нея комай Айнщайн беше казал, че само две неща граничели с безкрайността – човешката глупост и Вселената. Но за второто той не бил съвсем сигурен… Обаче „днес” си е нещо много конкретно. Днес е 19 ноември, Световен ден на тоалетната. И понеже България – поне на теория – все още е член на НАТО и Евросъюза (независимо от щенията на управляващите), и понеже все още сме част от демократичния свят (независимо от мокрите сънища на управляващите), предлагам Ви да отбележим по достойнство този светъл празник. Често съм се шегувал, че ако българите си имаха своя екзистенциална философия, ключова дума в нея щеше да бъде словоформата „нужда”. Нашенецът все го гони някаква нужда – екзистенциална нужда, социална нужда, икономическа нужда, голяма и малка нужда – и в последна сметка той се оказва в нужника. Нали помните оная битова мъдрост – хората на кръстопът нужник не вдигат, а ние държава сме си спретнали… Обаче днес представителна извадка от парламентарното управляващо мнозинство, известно с удивителните си енциклопедични познания, е твърдо убедено, че на електората – разбирайте, бъдещите гласоподаватели – мястото му е в нужника. Щото човекът е биологическа единица, която яде и се…, пардон, отделя остатъчните продукти на храносмилането. Не му е нужна някаква си там висша нервна дейност; някакъв си там разум; някакви си там морални ценности и политическа култура. Това „мнозинство” направо е влюбено в Хашек и много му се иска да повтори думите на един солдафон от „Приключенията на добрия войник Швейк”, който презрително се обръща към недоволните – „И направихте, какво – едно голямо лайно…”! Протестът навлизал в шестия си месец – и кво, вече не излизат по улиците 30, 60, 100 хиляди души… Пък и ние си спретнахме партиен митинг, композирахме черен влак (пардон, няколко влака), на – три партии изкараха цели шейсет хиляди души! Одма печелим изборите! Студентите окупирали разни университети – и кво, откопираха ги… Пък ние дипломите и без университети си ги купуваме! Скандалите в управлението се множат като мухи–винарки… И кво? Който е недоволен, направо го уволняваме! Или в полицията, мамка му… Обаче въпросните титани на мисълта изобщо не са в състояние да „разумеят” няколко „дребни” истини. Протестът продължава – и милионите българи, които за половин година отказаха да дишат политическата воня на клоака и да клечат над турското клякало, ще отидат да гласуват на бъдещите избори. Познайте до три пъти за кои три партии няма да гласуват в никакъв случай! Познатата до втръсване мантра, че в България има само четири партии и ако не е Станишев/Доган/Волен, ще е Бойко, пък ако не е Бойко, ще е тричленката, вече провокират позиви за повръщане и у децата. Да ви припомня ли – преди време НДСВ се пръкна от нищото, спечели впечатляващо мнозинство, издъни се с управлението, загуби следващите избори… А малцината, влезли в следващия Парламент, влязоха в съюз със Станишев и Доган. И после пак изчезнаха в нищото… Днес Станишев и Местан си имат нов съюзник – фашизоидът Болен Лидеров. Бъдете сигурни – и той ще изчезне безследно от политическата сцена… След управлението на тричленката преди време въпреки провокациите, парите и полицейския произвол една нова партия – ГЕРБ – спечели изборите. Издъни се, изпадна в изолация, следващия път и от нея ще остане един файтон хора. Тогава – кой? Ние, Вие, Те – онези, които не са омърсени. Които отказват да преглътнат философията на „кенеф–капията” като политическа доктрина. Това е политическа аксиоматика. Прозряха я дори студентите – те извършиха нещо удивително. Приобщиха една огромна част от младите към проблемите на делника и както и да се развие техният протест, значимото е факт! Младостта на България вече не е спяща! А онези, дето искат да ни натикат в нужника, забравят, че освен турски клекала, кенефи или (това го откриха депутатите на Волен във Франция) клозети, в битието на хората има тоалетни, сервизни помещения… Някога японските самураи смятали, че тоалетната е най–творческото място, в което освен всичко друго трябва да има и поне седем вида туш, та да може мислителят–войн и там да сътвори поредното хайку. И понеже днес е Световен ден на тоалетната, ако природата Ви призове… Седнете по европейски на тоалетната чиния (щото човек може да сяда и по турски). Представете си, че сте мъдрец и воин. Настройте се творчески. Не пишете ода – такава ода написа по времето на соца един послушен певец на режима („Ода за СССР” можете да прочетете само, ако страдате от тежка форма на запек). Представете си, че пишете хайку. Нещо като „Хайку за българския делник”: Тоалетна чиния./ Лопатка за смет…/ Червени боклуци!