17 май, 2013

Доизпонапосрахте се

Спомням си един случай, при който обяснявях на учениците си колко впечатляващ е потенциалът на морфологичната пластика в езика ни. Как, ако прибавим към една коренна морфема колкото си искате други морфеми, в нашия аналитичен език могат да се получат поразяващи „думи–мутанти”, неологизми, които грабват вниманието. И като пример им дадох глагола „сера” – добавим ли „из+по+на+по”, ражда се възвратният глагол „изпонапосрахме се”. Понеже този начин на словообразуване е характерен по–скоро за аглутиниращите (прилепващи) езици, какъвто е, да речем, немският, става ясно колко съвършен инструмент е всеки език и колко интересно е да изучаваме неговите механизми… Сред общото веселие един симпатяга – с онази бърза реакция, на която е способна само младостта – добави, че съществува и по–сложна форма на думата – „доизпонапосрахме се”. И че той вече е върл фен на Алеко Константинов, създал по подобен начин най–дългата словоформа в нашия език – „непротивоконституционствувателствувайте”… За пуританите и пишман–моралистите ще поясня, че в езика няма „чисти и мръсни” думи. Има чисти и мръсни хора. Така наречените „вулгаризми”, „думи–табу”, „експресивни синоними” са специфичен сектор в езика, изучаван от лингвистиката и в частност – от лексикологията. Злите езици твърдят, че когато била отпечатана Енциклопедията, Дени Дидро – един от нейните създатели – бил обвинен от някаква дама, че в текста има „непристойни думи”. Писателят отговорил – А Вие защо ги търсите там? Сетих се за този анекдотичен случай, защото напоследък често чувам как партия „Глас народен” била обречена на „забвение” и била „политически несериозно явление”, щото в текстовете на Светльо Витков и в песните на „Хиподил” било имало „мръсни думи”. Извинете, но с какво изразът „Боли ме гъза” например е по–мръсен или чист от глагола „пикая”? Пред камерите на телевизията бившият Премиер и настоящ „победител” в изборите Бойко Борисов, коментирайки поредния скандал, повтори „пикая” точно толкова пъти, колкото в рефрена на „скандалната” песен… Но нали г–н Борисов твърди, че е „най–големият” в областта на политиката и експертността! Излиза, че Светльо е „по–голям” от него, защото Бойко използва само една дума, а лидерът на „Глас народен” – цяла фраза! Това, разбира се, е шега. Но шегата винаги провокира интерес към важното. Има огромна разлика между „изкуството на словото” и „словото на изкуството”. Между разговорния стил и нормативният, книжовен език. Творецът разполага с целия потенциал на езика, за да изрази гражданска позиция, да провокира емоция, да скандализира, за да развълнува… Я си припомнете публицистиката на Ботев? Някой да я нарича „вулгарна”?! Е да, но в нашата делнична езикова практика, в нашия „разговорен стил” изкристализира и нашата интелектуална идентичност. Нашата морална същност. Ако щете, нашата политическа култура. Спомнете си скандалния запис от разговора в дома на Борисов. Изписаха се цистерни мастило, извиха се свирепи дебати около „правомерността и неправомерността” на деянието… Но аз не чух нито един социолог, политолог или социален антрополог да анализира същността на изреченото, макар, че това е елементарно от гледната точка на текстолингвистиката. Наближава 24 май и всички вкупом ще хукнат да възхваляват езика… Ами хайде да се позамислим над неговата многозначност! Езикът на „бате Бойко” не би трябвало да изненада мислещите. Груб, патрав, примитивен, пълен с вулгаризми и жаргонизми, той поразително напомня езика на бай Ганьо. „Мачовски” език на парвеню, който дори не разбира, че използва ефектът на „диглосия” – о, той не говори така пред камерите! Но нали и героят на Алеко ползваше „два езика” – журналистическото клише „… с право българския народ пита – кога ще се прекършат светотатствените ръце на опозицията” е много различно от „…санким, честна ми се прави. Покажеш и кесията – и гуд моргин, ама не е прост бай ти Ганьо…” Езикът на бившия „земеделски експерт” също не изненадва – просташки като словото на неговия шеф – популист. Интересен бе езикът на Кокинов – той очевидно е човек на нормативната реч, но в желанието си да се „доближи” до Шефа, да му се „подмаже”, изпъстря словото си с вулгаризми. И колегите стават „педали” и „педерасти”… Помните ли как преди две години Цветан Цветанов пусна пред народните представители записан със СРС–та разговор на лекари, след което ги обяви за детеубийци? Няма да коментирам каква „политическа мъдрост” и юридическа грамотност се крие в обвинение, хвърлено преди съдебните власти да са го отправили. Въпросният политик очевидно е отсъствал и от часовете по БЕЛ, в които са обяснявали, че има говорими и социални диалекти, че съществува понятието „професионален жаргон” и много други елементарни истини… Ако „чичко ушичко” бе подслушал професионалния жаргон на полицаите, ЦРУ и ФБР вкупом щяха да се изсипят в България, за да ловят масови убийци! Ако една хилядна от средствата за СРС–та бе използвана за извънпарламентарните политически сили, изборите щяха да бъдат с „равен старт” и хората щяха да избират идеи, а не клишета. Главният Прокурор застава пред камерите и пита каква Прокуратура искат политиците… Ами тя, прокуратурата, може да е само една – родена от закона, защитаваща закона и отговорна само пред закона. Тук няма място за стилистични фигури! „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и словото беше Бог”. Така започва своето откровение евангелистът Йоан. Онези, които стоят зад каузата на „Глас народен”, приемат тази библейска максима. Затова, извън всичко друго, като приоритет приемат Наука, Образование и Култура. Затова не могат да имат доверие на казионните партии, влезли в Парламента. Защото разбират какво е скрито зад „стилистиката” на Великия Популист. Помнят, че Станишев така и не „овладя” променливото „Я” в нашия език. Че Орешарски е „седенкаджия”. Че Доган нагло размахваше метафори за баницата и ножа, с които Той режел баницата, а неговите следовници са от същото котило. За лексиката на Волен въобще да не говорим… Това ли са Титаните на политическата култура у нас, господа политолози? Затова сме убедени, че политическите партии в Парламента след изборите не могат – а и не биха могли да променят живота в България. Те са „интелектуално импотентни”, нямат визия за бъдещето и дори да имат желание за промяна, тя ще бъде най–много „подмяна”. Защото са се оплели като свински черва в корпоративните си интереси! Затова няма да се коалираме с Вас, господа „сериозни политици”! Няма да Ви предлагаме експерти за Вашите коалиционни, експертни, програмни и надпрограмни правителства. Ще размахваме секирата на смеха. Ще грабнем лопатата. Непротивоконституционствувателствувайте… Доизпонапосрахте се!

13 май, 2013

Кралят умря, да живее Кралят!

Кралят умря, да живее Кралят! ГЕРБ падна от власт, да живее Герб! В Парламента пак са ония до втръсване познати физиомутри, които у нормалния човек извикват единствено позиви за повръщане… Отново Бойко и неговите ибрикчии ще „спрятат” правителство. Отново „седенкаджията” Орешарски ще се грижи за благоденствието ни, което ще потече из крачолите на целокупния български народ, Местан ще къса обръчите от фирми, създадени от Доган, а Волен ще гони чуждите капиталисти (това, естествено, не се отнася до братските руски капиталисти)… Дали, наистина, да не стягаме куфарите? Е да, ама не – както изразително казва Петко Бочаров. Всъщност, зад този трагикомичен фарс, представен като „честни избори”, се крият поразяващи истини! Този път българинът не гласува в състояние на „отчаяно веселие”. Този път повече от половината гласоподаватели изобщо отказаха да гласуват. И това е протестен вот не толкова срещу казионните партии, а срещу статуквото. Срещу начина, по който протече предизборната кампания. Срещу гнусната пяна на демагогията, върху която плуваха „мъдри” предизборни лозунги, под които не бе изписано „Платена реклама”. Срещу информационното затъмнение. Срещу очевидните внушения, че ако не инвестираш поне 6 милиона, гласът ти няма да се чуе, но потрошиш ли поне 60 милиона, като нищо ставаш водеща политическа сила. Срещу онези, които отказаха да чуят писъците на гладните, унижените и оскърбените… И как да чуят? Повече от 20 години ни управляват хора, които живеят с минимум 2 – 3 хиляди евро месечно. Те категорично не разбират какво значи да съществуваш с 200 – 300 лева доходи… Хората отказаха да гласуват, защото в деня за размисъл чуха, че са заловени 350 000 „безстопанствени” бюлетини. И размислиха, че вероятно има и незаловени, че те може би вече са разпределени по изборните секции и „гласът ти” е подменен, преди още да си гласувал… Но знаете ли, когато обществото е манипулирано по този начин, протестен вот чрез „негласуване” е само първата му реакция. И понеже животът поскъпва, а старите партийни муцуни са интелектуално безпомощни да го променят, това общество излиза на улицата. Този път с павета и лопати в ръце. В такива случаи за маскираните пикльовци и платените провокатори на тази улица място няма. Просто защото ще отнесат пердаха… И страшният рев на улицата ражда предсрочни избори. А на тези избори „Вятърът на промяната” аксиоматично „издухва” онези, които са в Парламента… Наистина ли вярвате, че гербери от вида на бившето финансово величие, което четири години не увеличи заплатите, защото малката пица е евтина (помните ли тази идиотска метафора) ще промени икономическия ни „статус”? Или ще го направи титанът на икономическата логика, който в правителството на тричленката доказа, че можеш в условия на недоимък в края на годината да спестиш няколко милиарда „излишъци” – сиреч, неправомерно откраднати от прекомерни данъци пари, които са незнайно как профукани от управляващите? Или ще го направи партията на оня, дето открито заяви, че той държи и баницата, и ножа? Или ще промени живота ни пламенният националист, който набързо ще построи АЕЦ „Белене”, за да могат после бавно, за 40 години, да я изплащат децата ни?! Не, политическата съдба на тези хора е предизвестена. И тогава идва редът на „малките партии”. Онези, дето са извън статистиката. Онези, които „не влизат в сметката”. Обърнахте ли внимание колко партии събраха гласоподаватели над един процент? Това е симптоматично. Ще кажете – а как бъдещият гласоподавател да се ориентира коя е читавата? Не е трудно. Избира се партията, която има идеи. Която въпреки безпаричието се е наложила. И най–важното – която е събрала и обединила младите. А партия „Глас народен” е такава. Защото без пукната пара, със „свиреп ентусиазъм”, с енергия и всеотдайност тя се представи повече от достойно! А що се отнася до „присмехулниците” и социалните кретени – ще им припомня, че има три категории псевдоизбиратели. Едните са онези, които няма да гласуват, защото всички са маскари, защото са маргинализирани, защото ги е страх и защото са отвратени от демагогията. За тях има надежда – те рано или късно заемат позиция и се променят. Животът е строг учител… Другите са слугите, ибрикчиите, аморалните и платените. Или заблудените… Те непрекъснато намаляват по силата на чисто биологически и социални причини. Най–отблъскващи са третите. Те са критиците и присмехулниците. Те са „чистофайниците”, които не искат да си омърсят ръцете с политика, без да съзнават, че до шията са затънали в мръсотия. Те са „аристократите” на мисълта, които теоретизират, но не си мръдват дирника да прескочат до избирателната секция, защото стоят „над тия неща”. Те са братята и сестрите на Васисуалий Лоханкин от книгата на Илф и Петров „Златният телец”… Останалите са просто гласоподаватели. Народ. Можеш безкрайно дълго да лъжеш един човек. Можеш дълго да лъжеш група хора. Но никога не можеш вечно да лъжеш един народ! Ники Николов