25 юли, 2014
Минута е много
Вероятно си спомняте онова телевизионна предаване, в което анимирана фигурка с гадничко гласче произнасяше – „Няма време!”. На фона на мъчителното пъшкане, с което пореден титан на мисълта се мъчеше да разумее как да отговори на въпроси от рода „колко ангели се събират на върха на една игла”. И се чудим защо такова била дереджето на масовата култура у нас… Но когато иде реч за политическа култура, трябва да припомним, че тя не може да бъде нито „масова”, нито „касова”. Нея просто или я има, или липсва. А именно значимите обществени събития показват нейното наличие или отсъствие!
Несъмнено, политическото събитие на деня е оставката на правителството, депозирана в деловодството на НС в 17.59 ч. – минута преди края на работното време. Щото минута е много! Обаче в деня, когато трябваше да бъде гласувана тази оставка, минутата се оказа недостатъчна. Не стигнаха и час, и два. Пренията се вихреха от патетична защита на Орешарски до апокалиптични оценки за неговата дейност. Но знаете ли, в последна сметка споровете все стигаха да въпроса – кой бил виновен за падането на кабинета? Дали изборите за Европарламент, дали поведението на Доган – Местан, или далаверите и скандалите около една българска банка… Накрая беловлас социалист с пищни мустаци свирепо отсече – виновни са… „1000 – 2000 соросоидчета, които бяха на хранилка на един мастит олигарх!...”. И поне отчасти позна – „виновни” наистина се оказаха протестиращите. Те от първите дни на Протеста поставиха етикета „кабинет Олигарски”; те зададоха сакралния въпрос „Кой?!!”; те изведоха студентите на улицата; те доказаха, че в нашия обществен живот понятията „ляво” и „дясно” са загубили смисъл, защото политическата „палитра” на участниците бе невероятно пъстра; те ни върнаха към истината, че гражданската позиция не може да бъде „яхната” именно защото е Гражданска – и че тя винаги носи резултат! Дори ако е година по-късно. Та какво е за Историята година? Нещо като минута от нашия делник…
Онова, което беловласият с пищните мустаци не позна, бе всичко останало. Не позна броя на протестиращите, защото само в София те надхвърлиха милион, а толкова гласоподаватели някои от парламентарно представените партии са имали само в невинното си политическо детство. Митът за „платените протестиращи” днес може да радва само буля Мара от село Горно Нанадолнище и маргиналите, които се присламчват към политическите лапачи, та белким някоя трошица от трапезата напълни търбуха им… Не позна с определението „соросоидчета”, защото вероятно – по аналогия – е визирал кретеноидчетата, с които е пълен все още действащият Парламент. Не позна с „мастития олигарх”, защото въпросните са в партията на другаря Станишев, на другаря Местан – и изобщо в редиците на традиционните политически партии. Припомняме на „господин другаря”, че протестите започнаха заради един мастит олигарх… „Дяволът е в детайла” – казва един голям европейски писател. Един детайл се открои в дебатите около оставката на „кабинета”. Стана пределно ясно, че всички парламентарно представени партии не разбират не само, че „лявото и дясното” в политическия ни живот тотално са загубили своя смисъл. Те изобщо не разбират, че в съвременната политика няма място за „горе” и „долу”. Че те не са „правоимащи”, че не са Горе, на Олимп, откъдето с презрение да ругаят тъпите гласоподаватели, които дестабилизирали държавата… Защото аз не съм „долу” и нямам никакво желание полуграмотен идиот с дебел портфейл да се грижи за светлото ми бъдеще!
Вчера хората с политическа култура за пореден път се убедиха, че Парламентът трябва да бъде проветрен от спарената атмосфера, завещана ни още от соца. В него трябва да влязат партии, които не са набъркани във финансови и политически далавери. Правото на всеки гражданин да избира ражда избори, а тези избори определят кой да управлява. Не богатият и устатият, а онзи, който е спечелил доверието на гласоподавателите – с идеи, с поведение, с вяра. Затова „Глас народен” има един приоритет – образование, наука, култура. Вчера набързо гласуваха и прегласуваха Закон за висшето образование. Щяха да опраскат и Образованието, ама не остана време… Толкова им пука за образование и наука. За култура да не говорим. Длъжни сме да работим за нашата кауза, защото тя е нужна на обществото. Всяка минута е скъпа…
Обаче минута е много, нали?
Ники Николов
Абонамент за:
Публикации (Atom)