Трима души в една лодка… пардон, една локва

През 1889 г Джеръм К. Джеръм издава знаменитата си книга „ Трима души в една лодка – без да става дума за кучето“. Остроумният разказ за тримата приятели и фокстериера Монтморенси, които пътуват по Темза между Кингстън и Оксфорд, за да възстановят „умственото си равновесие“, отдавна се е превърнал в класика. Двуседмичното бягство от сивотата на делника прави от приключенията на Харис, Джордж, Джей и кучето с характер хумористична цветна картина с невероятен колорит, под който обаче е скрит строг рисунък с поразяващо реалистична детайлизация… Именно тази „отчаяна и неизлечима правдивост“ ще да е дразнела литературните пуритани от ония години, оценяващи смеха на Джером като глупав, а стила му – като невъзможен. Но то е все едно да твърдим, че е глупаво да се смеем над българската политика , макар че стилът на политиците ни наистина е невъзможен! Да, ама тази „невъзможност“ си е много даже възможна, делнична и банално позната… Просто искам да припомня, че литературната класика притежава удивителната способност да бъде вечно актуална, а нейните измислени герои – да се превъплъщават в познати лица, събития и общности… В този смисъл прави впечатление една интересна закономерност – още след първото заседание на 51-то Народно събрание от 11. 11. 2024 г за българските медии сякаш стана любима метафора сравнението с парламентарната лодка, която се кандилкала върху застрашителните вълни на непредсказуеми исторически събития (въпреки, че по нашенско за мнозина историята е само сбор от събития, които въобще не е трябвало да се състоят)… В медийното пространство темата за давещия се Парламент така се „раздуваше“ във възходяща градация, че на 6 декември побързах да споделя с приятели оптимистичната новина – на Никулден св. Никола запушил с риба пробойната на потъващата парламентарна лодка! Обаче тогава не стана ясно рибата речна ли е, или океанска; замразена ли е, или прясна; Светинята му член ли е на ловно-рибарско дружество и дали случайно Делян Пеевски няма пръст в цялата тая работа! Освен туй се разнесе слух, че лодката все пак потънала, но депутатите били спасени от яхтата на някакъв местен олигарх. Щото е денят на Николай Чудотворец, а той, както знаете, е покровител на банкерите, крадците и т.н. библейски персонаж… После – някак неочаквано – лодката отново се появи и спокойно се понесе по гладките речни води, носейки на борда си вече три парламентарно представени партии, спретнали правителство … и кучето, което също имаше своя партийна идентичност. И понеже Темза не минава през София, правителствената лодка заплува през равното софийско поле по плавателен канал, наречен още от Вълко Червенков „Софийско море“ (неизпълнен проект от 1950г за изграждане на канал в южната част на София – по подобие на грандиозните начинания на съветските другари). Само дето на 1 май 1961г Тодор Живков тържествено обявява, че по плавателния канал Панчарево – Павлово щели да плуват кораби! Тогава щастливото плаване из равното софийско поле така и не се осъществява „поради причина“ на недовършени изкопни работи и липса на вода. Обаче пет години по-късно, на 1 май 1966-та се къса дигата на хвостохранилището край южния край на Згориград, стопанисвано от предприятието Мини „Плакалница“. Близо половин милион кубически метра вода, кал, утайки от тежки метали и цианиди заливат Згориград и центъра на Враца. Смъртните случаи при жертвите от наводнението са повече от 600, ранените са над 2000, а около 170 къщи са разрушени… Нямало вода, а? Една стара френска поговорка твърди, че на жени и приятели трябва да вярваш на половината от половината. Бих добавил, че на информация от времето на соца трябва да вярвате на третината от третината. Знаете ли реално колко всъщност са почернените семейства от тази първомайска трагедия? А знаете ли къде е Згориград? А някой на 1 май да е помолил за минута мълчание? Ето едно историческо събитие, което не е трябвало да се състои – а след като не знаем за него, то не се е състояло! Не бива с тъмни факти да черним спомените за светлото соцминало… Щото като дойде демокрацията, всичко се опропасти. Я как хубаво си беше при Тошо – сиренето 5 лева, ракията без пари, па и на море ходехме! Затуй да се върнем към онези три парламентарно представени партии на борда на правителствената лодка без да става дума за кучето. Понеже това куче първо било болонка под прикритие, а после станало фокстериер. Разликата с литературния архетип Монтморенси е, че последният не прави компромиси с идентичността си на фокстериер. Приликата – че кучето си лае. Ми това му е езика! А ония трима в лодката много внимават да не клатят лодката, с която се надяват да доплуват до мечтаното европейско икономическо пристанище. За целта здраво са се вкопчили в борда, щото знаят, че каквито и да ги приказват, това си е един валутен борд. Тъжното е, че лодката изобщо не плава, а е затънала в калта на огромна локва, останала от разливите на реката Искър. Напоследък Искър е поприсъхнал, обаче нашенецът знае – „от Витоша по-високо нема, от Искаро по-дълбоко нема“. Като се изсипят едни напоителни дъждове, ще повдигне водата лодката, ще я понесе по Искъра, та край Горубляне, Враждебна и Абдовица – чак до икономическите селения на мечтаните европейски стандарти! Знайно е, че местният климат се отличава с удивителни температурни и ментални аномалии – понякога парцаливите, дрипави и разпокъсани облаци политическа демагогия се разбягват, небето става много синьо и току се прокрадват плахите лъчи на надеждата. Те постепенно пресушават политическото блато, политическите жаби се заравят в калта, но калта изсъхва и става на буци. И хората съзират онова, което се нарича политическа нормалност! Обаче засега нормалността е далечна перспектива. Отчаяната и неизлечима правдивост ни кара да видим зеленясалата повърхност на локвата и да се замислим за етимологията на израза „пращам някого за зелен хайвер“. Да чуем квакането на политическите жаби и да се запитаме – не се ли опитват да ни пратят за зелен хайвер? Ами помислете – кои са актуалните (и устойчиви поне последните десетилетия) проблеми на политическото ни, икономическо и т.н. битие? Естествено, правосъдието! Без юридическа справедливост няма просперитет! Реформааа! Обаче избройте количеството прокурори, съдии, цялата магистратура; преценете какъв процент юристи се падат на глава от населението; прибавете и заплащането в гилдията и се вгледайте в ефективността на тяхната работа… Олелеее! Тя е като ефективността на полицейските служби – а нали по брой полицаи на глава от населението сме на едно от първите места в Европа! Е да, ама колко са „чантаджиите“ и колцина са ония „на терен“? Пък и диспропорциите в заплащането, в подготовката, в кадровата политика… И битовата престъпност расте, по улиците на столицата се разхождат банди от малолетни и непълнолетни престъпници, а ако шамаросаш неколцина такива, правосъдната система и без реформа ще ти разкаже играта. Аха, образователната система ще реши въпроса! И вкарваме, значи, калимявката в класната стая и тя в часовете по вероучение тутакси решава въпроса с ценностната система на подрастващите!... Па ако не е калимявка, все има място за финансова далавера и вариантите на онова, което наричаме „корупционни практики“. Мисълта се „сковава“ пред свободата да оценим по подобен начин почти всички области на битието ни. Само дето един мъдър централноевропеец казва – „мисълта никога не е свободна; ограничена е от хоризонтите на главата“… Но да оставим настрана мрачните съждения. Всяка аналогия с книгата на Джеръм трябва да извиква ведро настроение. За да възстановим умственото си равновесие, да се върнем към тримата в лодката, заседнала в локвата. Те чакат приливната вълна, която ще ги понесе по Искър. Правят се, че не чуват квакането на жабите – по тях лае кучето. Те чуват само бръмченето на папараците и понякога се пляскат, разгонвайки досадните комари ( макар, че всеки от тях с удоволствие би плеснал съседа си). Можем да си представим на мястото на Харис, Джордж и разказвача Джей фигурите и физиономиите на нашенските герои… Само дето не е ясно – всъщност, кой от тях е разказвачът?