02 август, 2013

Да ваканцуваме, другари!

София, 1 август, ден 49 от Протеста. Ако перифразираме известния старобългарски надпис: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда…”, ще кажем – месецът, и добро да е донесъл, свършва – и друг започва. И слава Богу! Юли донесе много зло – и много добро за България. Злото е ясно – то е триглавата ламя, управляваща с безочието на твар, убедена в своята безнаказаност. Захапала златната ябълка на властта, гадината – тричленка не за първи път ръфа сладкия плод. Цели четири години тя така мляскаше и се давеше в лигите на своята лакомия, та на хората им писна, изритаха тричленката от властта и си избраха добрия юнак Бойко. Да пази плодородното дърво на националното богатство! Оказа се, че юнакът бил от същото тесто замесен. Той се разположи на мястото на БСП – ДПС – НДСВ, разпаса пояса и се захвана юнашки да лапа. Някои разправяха, че даже са го виждали да подхвърля по мръвка и на ламята – нали е хайванче, твар Божия, и тя душа носи… Забрави юнакът, че върне ли се звярът под дървото, изгонване няма. Докато не изплюска всичко, никой юнак не може го помръдна от мястото!... Истината, обаче, не е като в приказката за тримата братя и златната ябълка. Защото у нас, преди три и половина години, ламята не я изгони юнакът, а електоратът. И то по време на избори! Гласоподавателите си назначиха Борисов за юнак – и пак те го издухаха от поста. Тук е „доброто”, което месец юли припомни на хората – припомни го категорично и безапелационно. Защото едно правителство и добре да управлява, си отива – и друго идва. А това не управлява добре. То управлява (то пък и едно управление!) направо безобразно. Знаете ли защо така са се вкопчили във властта? Защото чудесно знаят, че едни бързи предсрочни избори ще издухат като прахоляк и Станишев, и Местан, и Сидеров, и Борисов. Въпреки идиотските внушения, че като си идел Станишев, щял пак да дойде Бойко… Ах, как им се ще! Как им се иска да повярват, че има само четири партии в България – и на тези четири партии „свише” е дадено да мъдруват и кадруват в народното събрание „во веки веков”! И си плащат, та клакьорите да им го повтарят в разни „социологически проучвания”. Недоразуменията пред НДК да го сричат. И кехаите да го тръбят по мегданите! Защото в своя просташки егоизъм са се вторачили в собствения си пъп. Имат очи само за златната ябълка… Обаче ябълката не е тяхна частна собственост. И протестиращите го повтарят 49-и ден. Не им омръзва. Пък като прегреят от повтаряне, си устройват плаж пред парламента, разхлаждат се и продължават. От сутрин до вечер. Отново и отново!... А ония в Парламента, като не разумяват – и не искат да разумеят какво точно става, виждат само плажа. И им светва пред очите! Ще излязат във „ваканция”; ще се скрият за месец – и всичко ще се кротне! Ще се уморят митингуващите да митингуват. Нали всяко чудо – за три дни. Добре де, за 49 дни… Ония народни представители, дето са по-завързани и „стажували” в политиката, ще „уйкендуват”. Те много харесват чуждата и неразбираема думичка „уйкенд” (нещо като „уй”, нещо като „кент”, бе тарикатска работа!). По-простичките, новобранците, дето не са усетили още благинките на властта, ще „ваканцуват”. Те никога не са ваканцували с ядене и пиене като паралиите, сега им е паднало… Пък и от училище си спомнят само за ваканциите – и се ражда нов парламентарен език. Език свещен на моите деди… Да ваканцуваме, другари! Обаче Протестът не ще да излиза във ваканция. Не се съобразява с мъдрите хортувания на „експертите”. Не „излъчва лица”, та да ги оплескат с кал калтаците. Не си спретва партийка, та някой да я купи. Не сяда на кръгла маса, та като го напиеш, да падне под масата. Хич не се плаши от заплашителните недомлъвки на ченгетата. Протестът продължава да си протестира през лятото, защото знае, че пилците се броят наесен. И ще продължи да протестира… Дори, когато другарите ваканцуват.

30 юли, 2013

От Содом в Гомор

София, 30 юли, 47 ден на Протеста. И трети ден от горещниците… В Северна България го наричат Марина Огнена, в Южна – Опалена Мария. В Софийско от дните на горещниците гадаят какво ще бъде времето в първите месеци на новата година. Обаче за цяла България вече е ясно, че колкото по-късно правителството подаде оставка, толкова по-апокалиптични ще бъдат тези месеци!... Над Столицата небето е посивяло от жегата и се е смъкнало кажи-речи до най-високите етажи на сградите. А и сградите някак са се прихлупили, та дано се скрият под сянката на дърветата. Горките сгради! Няма за тях спасение от горещината. Както за управляващите няма друг изход от „кризата”, освен да се разделят с властта… Само дето те никак, ама никак не искат да се разделят с „любовта на живота си”! Затуй днес ще раздават безплатно вода пред храм-паметника Александър Невски. Та дано минералната вода измие спомените за полицейски манипулации и насилие. Макар, че вероятно са наясно – водата няма да ги заличи. Поради тази причина вода ще се раздава и пред пилоните край НДК. Там възстарите „сватовници” на новата власт, наречени „контрапротестиращи”, трябва да разквасят уста. Защото много са се уморили – рано по ранина те вече са връчили на Орешарски списъци с цели 327 000 подписа в подкрепа на правителството. Подписите за „сваляне” на Президента няма да ги броим. Те, дори погледнати през лупата на комунистическата наглост, са твърде малко. Обаче хората си искат агент Гоце за Президент поне още два мандата! Лошото е, че Президентът е пряко избиран от едни други хора, броят на които далеч надхвърля бройката на феновете, застанали зад БСП, ДПС и Атака… Старците пред НДК не са много наясно с тая история. Те с много неща не са наясно, затова се взират с надежда в младото лице на контрапоротеста – Мишо Шамара. Той вече е другарят Михаил – името му тъй някак напомня имената на Председателя на Народното събрание, та го припознават като партиен другар. Това, че в близкото минало го разследваха за поругаване на Националния флаг, не ги вълнува. За тях има само един байрак – червеният! С красиво избродирани върху него сърп и чук. Хич не ги вълнува и фактът, че някога един английски мислител създаде своя блажен остров Утопия, като му „придаде” сърповидна форма. Самата История сложи върху сърпа един чук – и се роди антиутопията „сърп и чук”. Контрапротестиращите не са чели за разните му там антиутопии. Те са позабравили да четат. За тях „сърп и чук” значи комунизъм, а това е добро!... За хората от площадите обаче „комунизъм” не е синоним на „добро”. За тях 47 дена се оказаха достатъчни да разберат, че тази дума няма нито исторически, нито социален „пълнеж”. Тя носи внушението за лепкава, вонлива смес от алчност и високомерие, аморалност и простотия, корупционни практики и мегаломания. Те прекрасно разбират и още нещо. С цялата мощ на държавната власт, с цялата кохорта на зетьо-шуро-баджанашките си назначения, с целия инструментариум на силовите институции трите парламентарно представени, управляващи партии успяха да съберат в своя подкрепа… 327 000 души! И понеже Мая Манолова лично е изброила, че гласоподавателите в България са 6 800 000 „електорални единици” – а ние дълбоко и се доверяваме, би било много поучително да съставим елементарна алгебрична задачка. Какъв процент от тези потенциални гласоподаватели са 327 000, подкрепящи БСП, ДПС и Атака? Ще кажете – за Атака е ясно, че при едни предсрочни избори няма да мине и еднопроцентната бариера; че БСП ще се „свие” отвъд санитарния минимум… Ами ДПС? Нали Доган твърдеше, че винаги може да събере 300 – 400 000 души и ще видите вие тогава! Уважаеми дами и господа, нито Доган, нито Местан могат да броят гласовете на хората като джобните си пари. Някогашният електорат на ДПС – трудолюбиви и почтени хора – е така смазан от мизерията; така намразил местните „кехаи”, че ако му попадне в ръцете върхушката на ДПС… Ще ги наниже на „иглата” за низане на тютюн и ще ги остави да се сушат на сенчесто и проветриво място. Защото тези хора имат деца, а децата им не живеят в каменната ера, а сърфират из интернет. И защото също са граждани! Затуй управляващите копнеят за „ваканция”, та дано се скрият от политическата жега. Затуй са се вкопчили в оная „соц-истина”, че като се снишиш, може да ти се размине. Те вероятно изповядват максимата, че колкото по-ниско падаш, толкова по-малко ще те боли! Ще се скатаят на сянка, помъкнали мръсните си тайни. На тайните поне не им се налага да се крият – за това ще се грижи една нова силова „мегаструктура”… Обаче човек винаги носи със себе си и своите тайни, и своите грехове. А грешните най-много да се преселят от Содом… в Гомор!

29 юли, 2013

Опалена неделя

Неделя, 28 юли, 45-и ден от Протеста. И ден първи от „горещниците” – по Стар стил. Или според астрономите… За управляващите ние и днес живеем „по стар стил” – по „законите” на комунистическата мегаломания, демагогия и брутално безочие. Според цивилизационните норми, науката и протестиращите, Юлианският календар е останал в историята. Както остана в историята комунистическото минало на България… Във всеки случай трите дни от горещниците в края на юли според народния календар оформят седмицата, наречена „опалена неделя”. Седмата седмица на Протеста! „ Целите сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме” – пише Левски до Филип Тотю в писмо от 18 април 1871 година. След повече от 140 години българите най-сетне осмислиха поговорката „Парен каша духа”. Защото в седмата седмица на Протеста пробуденото от дългата летаргия Гражданско общество у нас, ожарено от летните горещини и събития, вече много ясно разбира няколко истини. Че България не може да продължи да „живее” в два паралелни свята – този на приказките, популизма и лъжите – и този на реалността. На кухите, мухлясали идеологеми – и на суровите „факти” от битието. Затова общественото недоволство не може да бъде „яхнато” от никоя политическа партия – то е „надпартийно” и в този смисъл – налагащо нови „партийни норми и правила”. Много пъти коментирах, че в човешкото множество на площадите ще срещнете крайно „леви” и крайно „десни”; социалисти и социалдемократи; либерали, консерватори и нео-консерватори. И знаете ли защо? Защото парламентарно представените партии отдавна – или въобще са „лишени” от идеологическа идентичност!... Няма да коментирам ДПС и Атака – там словосъчетанието „идеологическа култура” е въобще неприложимо. Искате ли да познаете в кой от двата субекта е абсурдна и думата „култура”? Не визирам и ГЕРБ, който си е идеологическа, нашенска резлива боза в лъскава опаковка. Иде реч за БСП. Наистина ли вярвате, че върхушката на тази партия притежава някаква „партийна” култура?!! Че за тях класово-партийният „подход” отдавна означава просто власт и пари. Пари и власт! Представете си, че журналист зададе на Сергей Димитриевич въпрос – господин (другарю) Станишев, знаете ли какво пише, например, в том пети от събрани съчинения на Ленин? Неловкото мълчание би означавало или, че главата на баш-социалистът е празна, или, че извън словоблудството му е най-последен дерт какви са политическите и социални измерения на тази идеология. Впрочем, още преди много години, коментирайки нашенската „доктрина” за „социализъм с човешко лице” един български писател произнесе – „Не вярвам в облагородяването на сифилиса”… И все пак, за онези, които изповядват идеите на евросоциализма, отдавна е ясно, че у нас социалистическа партия няма. Има мафиотско-олигархична структура, впила се като кърлеж във властта, конците на която дърпат руските енергийни олигарси. Не ви ли прозвуча някак мило и познато темата „Белене”? И онзи „взет на заем” милиард (така и не разбрах дали в лева, или в евро), за който вече се досещаме къде ще се харчи? В началото на протеста естественото връщане към спомена за събитията от 97-ма припомни протестните „фолклоризми” – „кой не скача е червен” и „червени боклуци”. Днес „червени боклуци” вече не е фолклор, а конкретно внушение, че БСП е мафиотско образувание, а не политическа партия. И „гласът на улицата”, който доскоро и много отчетливо казваше – светкавична промяна на изборен Кодекс и предсрочни избори – днес още по-отчетливо произнася: БСП е псевдопартия, опасна за настоящето и бъдещето на България. В днешния си вид тя няма право на съществуване! И никакви „експерти по политическо инженерство”, никакви идеи за кръгли, многоъгълни и ромбоидни маси няма да променят тази истина!... Върхушката на тази партия може да намери разбиране само в братската партия на сръбските комунисти или македонските националисти. Да намери подкрепа само в немощните старци край НДК и Мишо Шамара. Да се радва на „силата”, която бълбука от цвъртящите кебапчета и възторжените възгласи на струпаните под сянката на летящата чиния, кацнала на Бузлуджа… Или да се надява на силата, която „експертното” правителство на наемника-лакей Орешарски демонстрира, назначавайки за вицепремиер на България… шефът на репресивния апарат! Това наистина е трагическа ирония. Както са трагическа ирония „кадровите кадрили” на управляващите. Както е трагическа ирония остроумната забележка, че когато правителството на Орешарски подаде оставка, Орешарски ще е последният, разбрал за това… Тричленката, прилагаща все по-брутални методи на полицейщина и арогантно незачитане на общественото мнение, не иска избори. Не защото ще ги загуби – това е очевидно и сигурно. А защото, ако запази днешния си вид, въобще ще изчезне от политическото бъдеще на България. А тя не иска да „изчезне”. Не иска и бъдеще за България… Обаче, колкото и да се крие, не може да се скрие от горещниците. Тях, казват астрономите, просто ги има. И сме в седмицата на „Опалена неделя”!...