PRAUDITE, CIVES! (Ръкопляскайте, граждани…) Нали знаете коя – според анекдотите – е най-древната професия? Е да, ама не! Културната и социална антропология, а и ред други сродни науки са наясно, че най древната професия всъщност е клакьорството. Няма да коментираме по какви причини тази академична истина не е особено популярна. Направо ще съсредоточим вниманието си върху Римската империя – защо, ще ви обясни всеки студент, комуто предстои изпит по Римско право… Злите езици твърдят, че още в древния Рим бурни аплодисменти при обществени прояви получавали най-вече тези, които могат да си платят – вероятно изключение правели само онези, които не е здравословно да не аплодираш. Останалият електорат – в лицето на бедни творци, актьори и комедианти, трябвало коленопреклонно да е обърнат към аудиторията с молбата - Аплодирайте, граждани! – като признание за качество. Може би затова фразата „Praudite, cives!“ започнала да се използва във вербалната практика и иронично, изразявайки пренебрежение към преувеличени хвалби и заслуги… И пак по онова време клакьорството се превърнало в необходима, добре платена и съществуваща през вековете уважавана професия… Озарена от кладите на средновековната инквизиция… и оцеляла. От ироничния блясък на Ренесанса – и оцеляла. От рационалните прозрения на Просвещението – и т. н. до наши дни. Нещо повече – днес „клаката“ вече може да бъде начин на мислене, светоусещане, социален и политически индикатор, морален императив, наратив, който съчетава несъчетаемото… Не вярвате ли? Какво Ви говорят топонимите Америка, Русия и България например, освен, че това са имената на три реални, съществуващи на картата, съвременни държави (последното в някои отношения е спорно). Обаче днес, щом чуете САЩ, мигновено си казвате – аха, Тръмп! И се разнасят аплодисменти… Защото той е сложен и първичен, безскрупулен и чувствителен, хаотичен и подреден, изтъкан от противоречия, но, според мнозина, дълбоко човечен. Има си един основен принцип – никакви принципи извън желанието да промени света и … ах, късметлия и милиардер! Изобщо неговите фенове са дълбоко убедени, че той може да лети и със сигурност част от тях знаят, че Земята е плоска… И няма никакво значение, че въпросните са не повече от една пета от жителите на САЩ (естествено, такива са най-гръмогласни); че при стария си мандат Тръмп надроби попара от политически дивотии, а позитивното и доброто се наложиха въпреки Тръмп! Затова, щом чуете – „Нова епоха!“, „От днес светът е друг!“, „ЕС си отива!“, „Тръмп ще оправи всичко!...“ – Praudite, cives, обаче ръкопляскайте иронично. Замислете се – та не е ли единствено следствие от тези парадигми фактът, че всичко тъпо, неграмотна и одиозно с пяна на уста закрещя за края на старите закони и норми и за някакъв „нов ред“. Не усещате ли нещо познато? Наскоро бузест млад анализатор, възпявайки Тръмп, заклейми от телевизионния екран „гнилата демокрация“. А шефът на парламентарно представена партия у нас направо призовава за смяна на системата и излизане от ЕС и НАТО… И сякаш никой не се досеща, че алинея 3 на чл. 4 от Конституцията гласи: „Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз“. А член пети направо отсича – Конституцията е върховен закон… Не, има само бурни, свенливи или иронични аплодисменти. Защото подобни партии съществуват от падането на Берлинската стена. Обществото нарече насмешливо шефът на една такава „Болен Лидеров“. Днес на друг такъв направо му казват „Копейкин“. А когато слушате речта на господин Тръмп, не разумявате ли, че словото му направо е американски вариант на изказа на нашенския си Борисов? Бурните аплодисменти, с които Сакс Кобург Готът бе посрещнат в България постлаха малиновата пътека за възхода на Борисов, бодигард на Величието; обещанията на „царя“ реално и несимволично за 800 дни да донесе „Златен век“ на България /да Ви напомня нещо/ донесоха само разочарования и … Борисов изгря! Помня, че по онова време много служители и служителки слагаха портрета му на бюрата си. Какъв мъж! – наистина съм чувал тази фраза. Praudite, cives!... Обаче сме длъжни да отчетем един факт – и Борисов, и Тръмп са удивителни популисти, майстори на обърканото , хаотично, но дяволски убедително слово. Убедително за онази една пета или една четвърт от народа, за които езиковата култура е TERRA INCOGNITA – „Земя непозната“. Авторитетни анализатори твърдят, че в иначе доста противоречивата политическа кариера на Тони Блеър голям процент от успехите се дължал на езиковата му практика. Той разговарял с лордовете като лорд, а с докерите като докер… А в началото на 21 век руснаците, на които впиянченият, страдащ от деменция Елцин бе дошъл „до гуша“, с бурни аплодисменти посрещнаха новия си, млад тогава лидер. Путин говореше тихо и грамотно, обещаваше бляскаво бъдеще за Русия, но словото му се променяше във времето. За да зазвучат в него велико шовинистичните интонации – тази вербална „Еволюция“ заслужава специално изследване. Но тук вече „клаката“ наложи нови норми – аплодисментите трябваше да бъдат фанатични, френетични. Както при другаря Джугашвили или геносе Шиклгрубер… Като при смъртта на Ким Ир Сен – който не плаче убедително, в концентрационен лагер, буржоа недоубит! Затова, уважаеми дами и господа, когато чуете бомбастични твърдения, апокалиптични пророчества и хитровати внушения, мислете! Путин няма да подпали атомна война, защото страхливецът трепери и за живота, и за парите си. Тръмп няма да промени законите на света, защото американската демокрация разполага с мощна ваксина въпреки антиваксерските настроения на президента. Новото българско правителство няма да доведе до хиперинфлация, макар че баснята „Орел, рак и щука“ ни прави скептични… Ръкопляскайте иронично и следете внимателно “Praudite, cives!” да не се превърне в „POPULUS PLAUDIT ET MALEDICIT!“ (Народът аплодира и псува!) отпечатано в NewDay.bg