06 юли, 2013

„Заразно зло”

На „Позитано” 20 – ново двайсет. Заразно зло плъзнало по коридорите на сградата – и по коридорите на сградата плъзнали не хора, а зомбита! Не че на 23-та година от прехода, на 23-ия ден от Протеста, в събота, централата на социалистите гъмжи от хора. Тя и в делничен ден не гъмжи от хора, верните хора са край пилоните при НДК. Там със зъби и нокти бранят светлите идеи на социализма. Понякога се събират 100-200 души; цялата рода е там, слугинажът на Столетницата – бивши номенклатурни кадри, бивши партийни секретари, бивши военни величия, немощни старци и старици с промити мозъци, млади социалисти с фанатичен партиен плам в очите... Дали някой от тях наистина вярва, че лакейските напъни на Орешарски и популистките дивотии на правителството са „грижа за народа“? Едва ли. Те не мислят, те все още вярват. Вярват, че са „на всеки километър”. И нищо, че километричните колони на протестиращите ще им извадят очите… Очите им са стъклени, зомбирани, изпълнени с „класова омраза”. Сбръчкана дъртофелница съска срещу „онези маймуни, дето на жълтите павета се правели на маймуни”… Гримасничи, размахва немощни юмручета – а аз не изпитвам дори желание да и тегля една майна, само някакво гнусливо съжаление. И пак съжаление – но вече при мисълта, че младите всъщност не познават социопатията на комунизма; едва ли всички разбират, че 23 годишното ни „бягане на място”; трагизмът на мъчителния ни преход се дължат на все тоя манталитет; на все тези, същите бивши комунисти и днешни социалисти. На зомбирането, което е старото-ново „заразно зло”… Обръщението на Президента от петък се превърна в „лакмус” с който безпогрешно определяте наличието на това „заразно зло”. Партията столетница дава бърза пресконференция. Гледам как на телевизионния екран виден партиен функционер заканително размахва пръст. Затварям едното си око – и пред мен се откроява тлъстичко личице с малки и злобни свински очички, под които се люшкат впечатляващи, подпухнали ракиени торбички. Той приказва с вековната омраза на богаташа към бедните; с цялата ярост на лакомника, от зъбите на който искат да измъкнат вкусното пилешко бутче… Поглеждам с другото око – и виждам болен човек с нарушена обмяна, с вероятна бъбречна патология; нещастник, вкопчил се в мъничкия свят на своята „партийна значимост”; циник, лишен от идеали, чиято „професия” е да идеализира онова, в което не вярва… С кое око да оценя патетичното изказване на Антон Кутев, произнесъл: „ …Плевнелиев не е дорасъл да бъде Президент на всички българи…”? Как да коментирам фалшивия патос на Станишев, който бе „поставен” начело на соц-партията от Първанов, същият – агент Гоце, който пък изкара два мандата като Президент?!... Или напъните на приказливата Мая Манолова, която се „престраши” да проведе „активно мероприятие” в деня за размисъл, разкривайки пъклен заговор (който се оказа въздух под налягане, но който реално промени броя на гласоподавателите); сетне с треперещ гласец разкри каква заплаха тегне над нещастната и глава и накрая „осребри” тези деяния с нова позиция сред партийната върхушка! Президентът нямал право… Те искали отстраняване… Припомням – с решение №25 от 1995г. Конституционният съд разтълкува положително правото на всеки президент да аргументира политическа позиция! За зомбираните лидери обаче няма правни аргументи и норми. Няма закони и параграфи. Няма политическа култура и етика. Има финансово-политически интереси, верни зомбита в медиите, в правителството, в градовете и селата на България. Има „заразно зло”, което е нападнало имунната система на обществото – като в едноименния филм, който можем да разглеждаме и като впечатляваща метафора! Късният съботен следобед на 6 юли е натежал от онази измамна жега, която мирише на дъжд. Един приятел ми се обажда и уж на шега споделя, че комунягите са бутнали някое и друго милионче на Оня там, горе – да залее площад „Независимост” с проливен дъжд, та дано поразгони протестиращите! – Що, страх ли те е от дъжда? – питам го. – Глупости! – отговаря той вече сериозно – дъждът няма да измие мръсотията. Ние трябва да я измием; грабвам чадъра и съм там!... И аз се радвам, защото моят приятел е трийсетина годишен. Целият му съзнателен живот започна след падането на Берлинската стена; типичен представител на онези млади, които са залели улици и площади. И съм убеден, че за тях „заразното зло” не е страшно, защото те имат естествен имунитет. Може и да не знаят какво точно е комунизъм, но точно по тая причина никой не може да ги зомбира! И понеже не живеят във виртуален свят – те добре познават въпросния свят от лаптопите и таблетите си – никога няма да го объркат с реалността. Затова пият сутрин кафе пред Парламента; четат поезия на глухите – но всъщност я четат за себе си; заливат улици и площади с многолюдното си присъствие – и заявяват категорично своето присъствие в живота на България! Те скандират и иронизират. Те са хора на словото – весело, непристойно, забавно и яростно… Защото всеки език създава такива каламбури, от каквито се нуждае в момента народът му…

05 юли, 2013

Искате ли да познаете?…

Петък, пети юли, двадесет и втори ден на Протеста. Небето над София е синьо-сиво, леко смръщено, строго. Понякога започвам да се съмнявам в такава синева. Все ми се струва, че небосводът е равномерно покрит със синини… Слава Богу, полицейските палки все още не са размахани – обаче полицейските заграждения се „разгръщат” с размах! Все по-голяма част от центъра на София се превръща в ОП (ограден периметър) и дори вярващите не могат да посетят храм-паметника „Александър Невски”. Това не ме учудва – комунистите са си комунисти, както и да се именуват, а за тях религията е „опиум за народите”. Дори когато редовно ходят на черква и неумело се кръстят, обърквайки леко „посоката” на Светия Кръст… Преди много столетия китайските императори издигнали Великата китайска стена. Не за да пазят народа си от варварски нашествия, а за да не позволят на този народ да надникне отвъд стената, да разшири кръгозора и да види колко дребнички, злобни и тъпи са собствените му управници. Само преди десетилетия Берлинската стена се издигаше не за да пази светлия соц от вражи „попълзновения”, а да не бягат немците от социализма към капитализма. Искате ли да познаете до три пъти кой накъде бягаше?... Отвъд огражденията сградата на Народното събрание изглежда някак прихлупена и вехта. Девизът „Съединението прави силата” е като озъбена гримаса към „съединените” социалисти, депесари и атакисти, изпълнили една четвърт от заседателната зала. Не знам доколко те се чувстват силни зад полицейските палки, щитове и метални бариери, скрити в своята новата „зона за сигурност”. Зная само, че некадърността отново заседава. Има думи, към които не можем да приложим „малко” и „полу”. Няма „полуидиот”; не може той да е „малко умрял”, а тя – „малко бременна”. Този Парламент и това правителство не са „малко некадърни” и „полуморални”. Те са много некадърни и ужасно аморални. Искате ли да познаете до три пъти защо мисля така?... В парламентарното помещението кипи безсмислен социалистически труд. Орешарски държи пламенна реч. Положението е трагично, държавата – дестабилизирана, обаче той с титанически усилия ще я стабилизира. Набързо ще „прекрои” бюджета. Пък може и заем да вземе – някое и друго милиардче. С една малка част ще замаже очите на слепите. Зрящите ще изплащат заема… Дайте му само време да управлява. Годинка, две – какво му плащаш! Много иска да управлява, горкият… Само дето е забравил, че докато управляваше финансите в кабинета на Станишев, положението пак беше трагично, а държавата – дестабилизирана. И тогава бяха виновни разни безотговорни елементи, международното положение, МВФ, НЛО и най-вече – българските граждани, които свирепо псуваха управлението на „тричленката. Народът казва – на гърбавия гърбицата му е виновна. Обаче на някои им израстват крила от гърбиците… На трибуната застава Станишев. И той пламенен, и той словоблудства. Убеден е, че за три месеца правителството ще извърши онуй, което някои управляващи не биха направили и за три години. Петилетката в съкратени срокове. Искате ли да познаете до три пъти защо лидерът на социалистите не е полуидиот?... Думата взема речовитият Местан. Днес било един особен ден за българския Парламент. За първи път един министър-председател щял бил да се отчита редовно пред Народа… Някак тъй не го виждаме. Както винаги, Местан лъже като дърт циганин. За всичко бил виновен Борисов, щото при него било имало подмяна на реалността с виртуална такава… Добре познаваме дивотиите при управлението на ГЕРБ, затова хората принудиха „герберите” да се разделят с властта. Обаче става ясно, че и в мъничкия, мухлясал и спарен виртуален свят на депутатите днес битува една представа – в тоя свят има само четири партии; те държат властта, те се ритат по кокалчетата, те оценяват поведението на гражданите,те решават „дневния ред” на обществото. И в този дневен ред е важно да се разшири сградата на посолството в Минск. И да се улесни достъпът на украинци и молдовци до българското Черноморие…Нито дума за промени на изборното законодателство, нито дума за предсрочни избори. Уникална форма на политическо безсрамие. Направо ти иде да се върнеш към битовизма: „етесятийбахмаата”!!! Искате ли да познаете до три пъти защо ругатнята не звучи цинично?... А от другата страна на загражденията е и другият, истинският свят. Там бушува стихията на Протеста. Там е разноликото и многоцветно море на гражданското общество. И на това море не му пука, че – както в басните на Езоп – някой искал да го изпие с лъжичка. Там е любовта – „гола, нахална и млада”. Там е младостта на България… И нека небето над София в петък, пети юли, на двадесет и втория ден от Протеста е сиво и смръщено (стига да не почервенява). Нека ни връща към думите на Вапцаров: ”… небето, заредено с взрив/ ще рухне с трясък на площада!”… Искате ли да познаете до три пъти защо този истински свят ни прави щастливи?...

04 юли, 2013

За пърхота като такъв

Стресна ли Ви заглавието? И с основание – има в лингвистиката един апарат, условно наречен „табу и евфемизъм”. По силата на ред причини – културни, социални, идеологически – редица думи и изрази попадат в категорията „табу”. Стават забранени, непристойни, неприемливи, някои от тях – „мръсни думи”. И понеже в езика не може да има„мръсни и чисти” слова – мръсни и чисти са най-вече хората – веднага се появява алтернативата „евфемизъм”, по силата на която изричаме забраненото по „заобиколен начин”. Не казваме „долни гащи”, а евфемистичното „долно бельо”… Не изричаме „умрелият”, а „блажено починалият”. Изобщо, езикът ни е много евфемистичен – само около „Ерос” и „Танатос”, около темите за любовта и смъртта – битуват огромно количество фразеологизми. От „гушна босилека”, „ритна бакърчето”, „търкулна аспирина” – до „натаковахме се”, „хайде да се фраснем”, „от дума на дума – и се роди детето…”. Обаче има и думи, които формално са езиково „табу”, което съвсем не извиква на живот съответен евфемизъм. Такава е думичката „пърхот”. Гадно нещо е пърхота. В тълковния речник той е определен като „тънки люспици от горния слой на кожата, които се отделят от главата”. В медицинската литература са изписани хиляди страници, които го оценяват от досадно до изключително тежко дерматологично заболяване… Но нашенецът знае – посипаната с пърхот дреха извиква гнусливо чувство; за него не се говори ; философията „head & shoulders” не върши работа. За лечението му се изисква брутална медицинска терапия; тотална промяна на начина на живот, режима на хранене и лична хигиена. А дори ако спази тези условия, човек винаги е заплашен от рецидиви… Днес е 4 юли, 21-ви ден на Протеста. И докато докато гледах откритото заседание на Народното събрание, внезапно прозрях, че всъщност евфемистичната проекция на „пърхот” е „комунизъм/социализъм”! Че социалистическият – разбирайте, комунистически манталитет е точно като пърхот – досаден, устойчив, отблъскващ, труднолечим… А у нас е приел уродливата и болезнена форма на тежка „себорея”. Ами, помислете. В 10.30 сутринта депутатите бълваха пламенни тиради срещу шефа на Националната здравно-осигурителна каса. Яростните и горещи слова бяха не по-малко жарки от словата на протестиращите, които въобще не си служеха с евфемизми. Обаче за народните „избраници” думата „протест” е табу. Мръсна дума, заменена с „купени провокатори; организирани саботьори; лумпени; смутители на реда, които травмират нежните и нараними души на социалисти, депесари и атакисти с „червени боклуци” и „дегенерати”. Това – между другото… Звъннах на приятел-медик и доказан професионалист. – Какъв е – питам го – тоя шеф на касата? – Пълен боклук – отговаря той. – Брей! – възкликвам – управляващите да направят нещо читаво… – Глупости – отвръща приятелят – на негово място ще върнат старата, сестричката на Илиянчето Йотова… Щото здравната каса – това са повече от три милиарда, а да управляваш тези пари си е чиста далавера!.. М-да… В 10.45 телевизионната камера улови панорамно цялата заседателна зала. Успях да изброя 27 „заседатели” Тези, които не успях да преброя, бяха не повече от десетина. Сметката ми е поне десет пъти по-точна от от сводките на полицията, осведомяващи цяла България за броя на протестиращите. Защото, като ви кажат, че тези протестиращи са три, четири, хайде – осем хиляди души, а вие виждате 30, 40, 80 хиляди – това си е евфемизъм. Отдавна вече на улици и площади излизат минимум 10, обикновено между 30 и 50, а поне три пъти видях стохилядни митинги! Образователната ни система може да е нефелна, ама не чак дотам, та всеки осмокласник да не може да изчисли огромната площ и броя на хората, заели тази площ. Не е задача с „повишена трудност”. Това е тема табу, заменена с идиотски евфемизъм… Друго определение – полицейско-правителствена дезинформация. Пропаганда. Пърхот… Та, значи – по-малко от 40 души обсъждаха в Парламента този толкова спешен за здравеопазването въпрос! Обаче дори 40 души не коментираха темата за актуализирането на бюджета. Мимоходом го спомена на пресконференция Орешарски, а финансовият министър услужливо тръгна да обяснява колко черно е бялото. Ама около бюджета се въртят не три, а много пъти по три милиарда! Трайте си, българи, кротнете се! Дайте ни време поне да май другата годинка, а ние ще се наплюскаме, ще окрадем всичко и ще ви спретнем такъв финансов и икономически потоп, пред който оня, библейския Потоп, е „гола вода и кал по гърбо”! Всичко останало е „табу”, пърхота си е наш, ама има ли човек без кусури?!... Ще се извиним, значи, ще се покаем – и готово! Но знаете ли – това поведение на правителството и парламентарно представените партии много напомня поведението на мръсен човек, който изтръсква собствения си пърхот върху Вашата дреха. След което Ви се извинява. В такива случаи най-демократично теглите шут на наглеца, сваляте дрехата и усърдно я изтупвате… Щото пърхота си е просто пърхот!

03 юли, 2013

А вий… вий сте идиоти!

В един от своите афоризми Станислав Йежи Лец казва – „Мисълта не е никога свободна. Ограничена е от хоризонтите на главата”. Днес е трети юли, 20-ти ден на Протеста, хоризонтът е натежал от слънчеви лъчи, над София небето е безоблачно, даже синевата му е избледняла от светлина… В българския Парламент обаче хоризонтът се е свил до железните заграждения, които пазят малкото народни избраници от голямата и жарка народна любов. Регистрирани 122-ма; кворум – 64; гласували – между 84 и 88 души. Такива данни са изписани върху таблото в заседателната зала. В душите на депутатите е сумрачно; настроението – тягостно. Поради изключителната си интелигентност и висок професионализъм те знаят, че на тази дата през 1883-та година е роден Франц Кафка. Още със сутрешното кафе набързо са препрочели недовършения роман „Процесът”; с последните глътки са преглътнали и новелата „Преображението” (щото е по-кратка). И понеже творецът непрекъснато говори за личностното поражение, а героите му напразна се стремят към социална значимост и духовният им срив обикновено е представено в иронична светлина – ония в Парламента направо са депресирани. Така става, като се изживяваш като литературен герой… То си е жив идиотизъм, обаче няма да чакат артистите да играят Кафка, я! И артистите са на площада… Естествено, за депресивните настроения на парламентаристите са виновни и други „фактори”. Предния ден Евро парламентът е обсъждал събитията в България. И въпреки очевидното безхаберие на тамошните депутати, пък и неубедителността на нашенските – там, критиките срещу българското правителство са отчетливи. Но по-страшното е, че на другаря Станишев му се е наложило да посмъмри партайгеносе Волен Сидеров. Тъй де, нещо като другарска критика. Ние, значи, се дистанцираме от идиотското му поведение в Парламента и другаде, обаче горещо аплодираме другото, разумно поведение, с което ни осигурява „кворум” в Парламента и право да съществуваме другаде... Интересно, дали Волен е осребрил ролята си „тука има – тука нема”? Щото, ако е лапнал някое и друго милионче, пък и ако приемат неговото предложение да бъде лишена конкуренцията извън Парламента от субсидии, пък той да си грабне субсидийката… Ще се натрупат парици – ако не влезе при следващите избори във властта, поне да си изживее старините като паша. Той затова непрекъснато повтаря пашата, та пашата! Трябва да се бърза, ей – хората пари натрупаха… На, днеска за една бройка да го озаптят полицаите – ама се оказа, че го объркали с маскиран злодей. Ами утре ако не го объркат с маскиран злодей?!... В заседателната зала – скука и словоблудство. Кутев мъдрува как полетите на правителствения авиоотряд били ощетявали бюджета в особено големи размери. Сякаш в предишното правителство на Станишев „експертът” Орешарски не ощетяваше народа си в особено големи размери! Нали си спомняте, че само в края на последната финансова година от това управление бяха „отчетени” над четири милиарда „излишъци” – сиреч, неправомерно ограбени чрез данъци, такси, налози, акцизи, параграфи и параграфчета пари от българския данакоплатец! Никой не говори за това. После разискват изменения и допълнения към закона за заетостта. Страхотна са се загрижили за младите. Направо ще ги спукат от грижи! Червена лидерка патетично обяснява как кажи-речи милион българи ще получат помощи. Останалите седем милиона няма да получат помощи. Хич да не се надяват! И отново гласуване. Един път – 84 гласа. Другия път – цели 88 гласа!!! Пълно болшинство. Идиотизъм… В залата – оживление. Ще изслушват разни предложения на комисията, която се занимава с контрол на службата за сигурност. Думичката „контрол” тупти в унисон с мъничкото, но пламтящо сърчице на всеки комунист – дори когато го наричат социалист. Пълен контрол, тотален контрол, повсеместен контрол! От Джи Ес Емите до Се Ре Сетата; от пощите до интернет!!! Обаче докладчикът така мънка и срича, че болезнено напомня оня герой на Гогол от „Мъртви души” – слугата Петруша, който много обича да чете, защото се радва да гледа как буквичките се нареждат в думички. „Експертът” очевидно не е в състояние дори това да направи, след като депесарят Бисеров скача и предлага нещата да се дооправят, пък с контрола ще се оправят утре… Идиотизъм на квадрат! А отвън народната любов също пламти. Пламнала е от сутринта, за да сгрее кафето пред Парламента; после е притоплила обяда на открито пред Парламента – и накрая ще се излее в спонтанна гала-вечеря пред Парламента. И на тази вечеря десетките хиляди гласове на протестиращите ще вдигнат тост с думите на Ботев: А вий… вий сте идиоти!

02 юли, 2013

Приказка за Народа, Юнаците и Мародерите

Имало едно време, кой знае кога, кой знае къде – през девет планини в десета – едно царство-господарство. В него живеел Народ, който смятал себе си за послушен, благодарен, признателен и прозорлив. Всъщност – като всеки народ – той бил по-скоро дребнав, тесногръд, не особено умен и дори подозрително настроен към умните. Затуй всички, дето се опитвали да променят съдбата му, винаги се натъквали на твърде стар проблем – че не само управниците са неподходящи (това си е очевидно), ами и Народът не е, какъвто трябва… Обаче Народът си бил, какъвто трябва, защото непрекъсната раждал Юнаци. Те въобще не се замисляли дали са умни или глупави, ами тръгвали да водят битки за щастие. И давали жертви. Сетне оплаквали жертвите и тръгвали на нови битки. А като им кажели, че са луди, смеели се и отвръщали – луд умора няма! Е да, ама след тях вървели Мародерите. Защото, както ни учи големият разказвач на приказки Тери Пратчет, у всеки народ юнаците и мародерите са поравно… Та изпълзявали тези Мародери от мрачните си, мухлясали дупки, обирали златото на мъртъвците и накрая станали толкова богати, че си спретнали партия, за която думата „юначество” била мръсна дума, а „почтеност” и „морал” били забранени слова. Изпонакупили де-що може – купили си медии, та да разкрасяват техните мародерски дела; купили си послушници, които мъдро да обясняват как Юнаците дестабилизират държавата; наели си малки, сиви човечета, които да размахват палки и пищови, да плашат гаргите и да отклоняват вниманието от мародерските им далавери… А Народът гледал тъжно и се двоумял – радвал се на Юнаците, ама нали и Мародерите били негови деца?... Уважаеми дами и господа, тази приказка не е завършена. Тя е „приказка без край”, стара като света и вечна като него. Защото винаги, когато гражданското недоволство се излее по улици и площади, хората за пореден път трябва да избират между Юнаците и Мародерите. Между Справедливостта и Несправедливостта. Между Морала и Аморалността… Днес е 2 юли – 19-ти ден на Протеста, но и този протест е стар като историята на света… Или поне като безкрайния ни, 23-годишен преход. И поне една от поуките на приказката е, че във всеки миг на своето съществуване ние сме изправени пред нравствен избор и това „право на избор” определя нашата човешка идентичност… А като ни кажат – ама какво ще избирате, и едните, и другите са маскари – ние отговаряме: Аз не избирам някого от пъстрото стадо на Мародерите – аз избирам между Мародерите и Юнаците! Слушах коментари за изборите във Варна, как ниската избирателна активност била „шамар” за протестиращите в София… Глупости! Хората просто отказаха да гласуват за комунистите и ГЕРБ. Защото всички вече разбират, че този Парламент е приютил точно тези четири партии, които в в социален и морален план са политически трупове. Помните ли как всъщност ГЕРБ спечели предишните избори? Наистина ли вярвате, че габаритната фигура на популистко дрънкане на „бате Бойко” извика на живот онази изборна активност, която помете „тричленката” и правителството на Сергей Станишев?! Независимо от прогнозите; независимо от политическия пазар, милионите на управляващите и изборните машинации! Просто правителството на БСП, ДПС и НДСВ бе надробило такава „чорба от грехове”, че изборната активност ги измете като като купчинка боклук… И хората избраха нещо ново, което се бе скрило в сянката на една европейска партия. Оказа се, че въпросното „ново” е добре забравено старо – и хората го „отсвириха”. Днес ГЕРБ е точно толкова популярна, колкото НДСВ след идиотското управление на Сакскобурггота. Наистина, „царистите” влязоха в Парламента, но влязоха един файтон хора. А после излязоха „once for all”… Протестиращите са категорични – светкавична промяна на изборния Кодекс; предсрочни парламентарни избори. Трябва да си „архитъп”, за да не разбираш колко ясни и отчетливи са тези послания. Протестиращите са прави – всеки ден, всеки час управляващите подменят администрацията; по министерства и обществени институции вече се перчат стари ченгеджийски кадри, девалвирали „експерти” и „професионалисти”, лекьосани от мръсни сделки „финансисти”. Действа се на принципа на „тоталния шпионаж” – колкото повече наши хора, толкова по-трудно ще ги изгонят, а това си е залог за поредна манипулация при избори… Е да, ама не – самата история доказва несъстоятелността на тази „политическа мъдрост”. Всеки граждански протест е пореден урок по демокрация. А след всеки такъв урок хората преоткриват, че имат право на избор, че този избор всъщност е достатъчно богат и че трябва просто да мислят кого избират… Във Варна хората на Мегленчето Кунева заложили на комунистическия „избраник” и аз разбрах защо в нейната партия се е намъдрил Даниел Вълчев – касапинът на нашата образователна система. И моето подозрение за въпросната партия се превърна в убеждение! Това правителство ще си отиде и утре ние ще избираме – и няма да избираме стари политически муцуни, обвити в паяжина и вмирисани на прокиснали политически манджи. Ще избираме между Юнаците и Мародерите. И ако въздухът в един нов Парламент отново се вмирише, ние отново ще го проветрим! Такъв е пътят на демокрацията, уважаеми дами и господа. За да вървиш по него, трябва да плащаш. Обаче човек поскъпва според цената, която плаща, нали?

01 юли, 2013

Umbrella Night

На 30-ти юни небето над София се продъни. Валя през целия ден. А когато тумбестите облаци се се скупчваха за по цигара и синевата надзърташе през открилите се прозирици, види се, нищо от туй, което зърваше долу, не и харесваше. И небето пак се затулваше с мокри дрипи. Дъждовните капки плющяха връз локвите, издуваха бълбукащи мехурчета и в тях като в криво огледало се отразяваха унили панелки и подгизнали дървета… Дори нестихващият шум на мегаполиса глъхнеше в мокра тишина. Сетне, някак неочаквано, денят се смени с дрезгавата виделина на смрачаването. Гражданинът Пантелей Груйкин шляпаше из локвите върху изкривените плочки на тротоара с бодрото безгрижие на човек, който съзнава, че по–мокър не може да стане. Всъщност, мокри бяха само сандалите и краката му. Иначе той си беше сухичък. Над него закрилнически и авторитетно се издигаше виолетово-бежов австрийски чадър с красива дървена дръжка. Груйкин купи този чадър за рождения ден на жена си, брои за него цели 25 лева и вече втора година си повтаря, че е бил на страшна далавера. Такива чадъри се превръщат в семейна реликва; носи ги цялото домочадие и те само стават по–здрави. Те са големи колкото две модерни сгъваеми чадърчета; с тях можеш да пребориш всяка буря, можеш круши да брулиш, ако щеш; можеш да подплашиш изпаднало в амок улично псе. Пък като ги свиеш, изглеждат по-респектиращи от полицейска палка! Пантелей не обичаше палките, помнеше ги още от зимата на 97-ма, когато неколцина освирепели полицаи го бяха сгащили в една уличка край Народното събрание... Затуй през две и седма, по време на учителската стачка, докато скандираше лозунги срещу просветното министерство и правителството на Станишев, току се озърташе дали няма да го погнат като смутител на реда. Ама полицаите вече се бяха кротнали, те , полицаите даже му подвикваха – браво, даскале! Обаче у даскал Груйкин си остана някакво скрито недоверие, омраза някаква към червените, увереност, че когато те са на власт, хората ядат бой. Затуй днес, преди да тръгне за протеста, изписа с черен маркер върху бялата си тениска: „БЕЗПЛАТНО БРУЛЯ ЧЕРВЕНИ“. И сега надписът гордо се кипреше под овехтялото му шушляково яке, помнещо още времето на ученическите бригади... Груйкин прескочи поредната локва. Сандалите му изшляпаха мокро, той се огледа стреснато и видя, че вече е стигнал Витошка и върви към Съдебната палата. Тази година изкара поредния си випуск, слава Богу, децата чудесно се представиха на матурата, за него те бяха комай единствените нормални хора в тоя ненормален свят. За кой ли път Груйкин си рече, че няма лоши ученици – има тъпи учители и още по-тъпи директори, инспектори, просветни чиновници; има идиотски програми и пари, пари, пари, които ибрикчиите се напъват да налапат и хич не им дреме за образование, наука и култура! Всички взеха да разбират от образование – на, преди няколко дена и Нешка Робева се изцепи, че децата не трябвало да изучават „Хамлет“, щото по-разбирали от любов и текстът на „Ромео и Жулиета“ им бил по-близък!... Той, Груйкин, би и предложил гимнастичките да играят с каски, та да не ги млатне някоя бухалка, ама не го прави... Щели да „съкращават“ Ботев, че да имало повече време за упражнения! Не разбират ли тия кретени, че любов е нужна – с любов трябва да преподаваш и тогава учениците ти връщат трижди любов, и скучното става интересно и работата – благодат! И ученето вече не е тегоба, материалът не е „много“ и „малко“... Обаче младите всичко разбират, затова са на улицата и Груйкин вече седемнайсети ден е с тях! Учителят се огледа разсеяно и видя колко пуста е мократа улицата. На душата му също стана пусто и мокро, представи си как излиза на празния площад със смешния си, шарен чадър и цялата му надежда за промяна, за нещо по-добро и истинско се сви като мъничка локва, върху която плющят тежки дъждовни капки... Забърза се, кривна край черквата – и потъна в морето от чадъри! Черни и цветни, големи и малки, те покриваха площада, разливаха се по улицата към Народното събрание, издигаха се нагло срещу дъжда и под тях дишаше, пееше, скандираше, ругаеше и се смееше човешкото множество. И гражданинът Груйкин – учител, рушител на законността, вандал, алкохолик, платен провокатор, интелигент и човек – се разтвори в това море. И докато вплиташе гласа си в общия хор на човешките гласове, сърцето му пееше някаква странна мелодия, някаква „Umbrella Night“ – нещо като джаз, нещо като блуз и нещо като нищо на света. Сети се за сборника на Уйлям Сароян „Нещо като нож, нещо като цвете и нещо като нищо на света“, усмихна се и реши, че утре ще дойде рано и ще посрещне Джулая на същия този площад. А после ще отиде на кафе пред Народното събрание... И така – колкото трябва! Казват, че учителите имали дълга отпуска, нали? Ники Николов

30 юни, 2013

Qvo vadis, Domine?...

Qvo vadis, Domine?... – Къде отиваш, Господи?... – плахо пита апостол Петър. – Отивам там, откъдето ти бягаш – отговаря Спасителят. И Петър се връща в Рим, за да загине. Защото е носител на един нов морал, който утвърждава човешкото достойнство. Този морал стана темелът на Европейската цивилизация… – Накъде отиваме, Господи? Къде сме тръгнали и докъде ще стигнем?!... – се питат на 29 юни поне част от стотиците хиляди протестиращи в цяла България. И го няма Бог, който да се появи в сияние и да изрече: Връщате се там, откъдето се опитват вече 23 години да ви прогонят. Връщате се към своето човешко достойнство, към своята мечта за европейски ценности, към вярата си в Истината и Морала… Вместо Бог от телевизионния екран заканително размахват пръст Фарисеите. Ръсят авторитетните си прозрения овехтели политически ибрикчии – от Райдовски и Бакърджиев до Червен Колю и цяла кохорта платени клакьори. И се спукват да повтарят идиотските клишета: Какви предсрочни избори? Нали всичко ще се повтори… Или – ама пак ще дойде Бойко Борисов и край! И още – добре де, за кого ще гласувате? Всички са маскари!!! Пък като има грешка, няма ли прошка, бе?! Вижте как хубаво работят хората, как дадоха на майките трошица, как забогатяха родителите на малките азбукарчета. Пък и като ви паднат сметките за тока с десетина стотинки, знаете ли как хубаво ще заживеете!... Наистина, правителството Олигарски работи на високи обороти. Но не се заблуждавайте, уважаеми дами и господа. Спрямо него формулата „Кипи безсмислен социалистически труд” е неприложима. И в делник, и в празник задъхано се реализира проектът за поредното разграбване на България. Уволняват се „техните”, назначават се „нашите”, подменя се „висшият ешалон” на администрацията, подписват се договори, за които хал-хабер си нямате. Защото има една много простичка истина, която обяснява ината, дебелоочието и гьонсуратлъка на новите управляващи: 15 милиарда европейски пари трябва да бъдат „усвоени”. Харчове за още няколкостотин милиона трябва да бъдат „актуализирани”. Ръждясалите връзки с руските олигарси трябва да бъдат излъскани… Защото икономическата мощ на БСП се крепи върху „приходите” от подобни тъмни сделки. Те за четири години изпуснаха „хранилката” и сега е въпрос поне четири месеца – а защо не 4 години – да се вкопчат във властта… Ние да си вържем икономически гащите, пък след нас и Потоп… Колцина си зададоха въпроса – защо така драстично скочи цената на тока? Вярно ли е, че при управлението на ГЕРБ Националната електрически компания е платила милиард и половина за проекта Белене? А вярно ли е, че правителството на Станишев е подписало договорите за тази престъпна сделка?! Естествено, тези харчове ги плащаме ние. Ще речете – добре де, излиза, че и ГЕРБ са виновни… А кой е казал, че са „невинни”?!! Хайде да си припомним няколко азбучни истини: БСП – наследникът на БКП, партията-хегемон, която при своето рухване юнашки окраде България, за да се роди нейният наследник „със сребърна лъжичка” в уста. Превърна се в партията на милиардери и мултимилионери. От 23 години преход управлява открито и скрито 15 – 16 години. Всяко нейно „дълго” управление води до национална катастрофа (купонната система и режим на тока и водата при Луканов; хиперинфлацията при Виденов; управлението на Тричленката). Идейна платформа – демагогия, корупция, защита на корпоративни интереси. ДПС – креатура на БСП, създадена от агенти на ДС. Партия, която под „мъдрото” ръководство на агент Сава (Ахмед Доган) се превърна в партия-милионер, размахвайки етническата карта и обричайки на скотски живот оголелия си електорат. Именно това позволява на партията досега да разчита на относително устойчив брой гласоподаватели. Днес партията се ръководи от нов лидер със старо агентурно минало. Дезинтеграционните процеси в нея са необратими. Атака – рожба на старите кукловоди от ДС и руската енергийна мафия. Псевдонационалистическа партия, псевдоантипод на псевдоетническата ДПС. Изповядва фашизоидни „ценности” тип Жириновски. Лидерът и, след посещение в Руското посолство преди време, получи „перманентно телевизионно време” и стана „клапан” на тенджера под налягане. Задача – да „фокусира” омразата на хората и да отклонява вниманието от социалистите. Да плаши електората на ДПС и да поддържа съществуването на партията. Бъдеще – предопределено. ГЕРБ – лидерска партия тип НДСВ. Кариера на „вожда” – служител на МВР, пожарникар – шеф на охранителна фирма – бодигард на Тодор Живков – охранител на Сакскобурггота – Главен секретар на силовите институции в царското правителство – кмет на София – лидер на ГЕРБ. Формално обвързан с европейска партия, по същество с неясна идейна ориентация и мутрафонизирано минало. Бъдеще – като на НДСВ… Къде е казано, че трябва да гласувам точно за тези четири партии?!! Аз със сигурност знам, че няма да гласувам за тях. Защото съм свободен човек със свободно право на избор. Българинът просто трябва да разбере колко богат е всъщност този избор… А иначе на Петровден Бог изсипа своя благодат над протестиращите – и дъждовните капки изрекоха: „Честит Рожден Ден! Площадът се покри с чадъри. Реката от чадъри потече по софийските улици… Като не можаха да видят хората, носещи чадърите, управляващите се затюхкаха над площадите, които пустеят самотни… О, самота – колко си пренаселена!