Искате ли да познаете?…

Петък, пети юли, двадесет и втори ден на Протеста. Небето над София е синьо-сиво, леко смръщено, строго. Понякога започвам да се съмнявам в такава синева. Все ми се струва, че небосводът е равномерно покрит със синини… Слава Богу, полицейските палки все още не са размахани – обаче полицейските заграждения се „разгръщат” с размах! Все по-голяма част от центъра на София се превръща в ОП (ограден периметър) и дори вярващите не могат да посетят храм-паметника „Александър Невски”. Това не ме учудва – комунистите са си комунисти, както и да се именуват, а за тях религията е „опиум за народите”. Дори когато редовно ходят на черква и неумело се кръстят, обърквайки леко „посоката” на Светия Кръст… Преди много столетия китайските императори издигнали Великата китайска стена. Не за да пазят народа си от варварски нашествия, а за да не позволят на този народ да надникне отвъд стената, да разшири кръгозора и да види колко дребнички, злобни и тъпи са собствените му управници. Само преди десетилетия Берлинската стена се издигаше не за да пази светлия соц от вражи „попълзновения”, а да не бягат немците от социализма към капитализма. Искате ли да познаете до три пъти кой накъде бягаше?... Отвъд огражденията сградата на Народното събрание изглежда някак прихлупена и вехта. Девизът „Съединението прави силата” е като озъбена гримаса към „съединените” социалисти, депесари и атакисти, изпълнили една четвърт от заседателната зала. Не знам доколко те се чувстват силни зад полицейските палки, щитове и метални бариери, скрити в своята новата „зона за сигурност”. Зная само, че некадърността отново заседава. Има думи, към които не можем да приложим „малко” и „полу”. Няма „полуидиот”; не може той да е „малко умрял”, а тя – „малко бременна”. Този Парламент и това правителство не са „малко некадърни” и „полуморални”. Те са много некадърни и ужасно аморални. Искате ли да познаете до три пъти защо мисля така?... В парламентарното помещението кипи безсмислен социалистически труд. Орешарски държи пламенна реч. Положението е трагично, държавата – дестабилизирана, обаче той с титанически усилия ще я стабилизира. Набързо ще „прекрои” бюджета. Пък може и заем да вземе – някое и друго милиардче. С една малка част ще замаже очите на слепите. Зрящите ще изплащат заема… Дайте му само време да управлява. Годинка, две – какво му плащаш! Много иска да управлява, горкият… Само дето е забравил, че докато управляваше финансите в кабинета на Станишев, положението пак беше трагично, а държавата – дестабилизирана. И тогава бяха виновни разни безотговорни елементи, международното положение, МВФ, НЛО и най-вече – българските граждани, които свирепо псуваха управлението на „тричленката. Народът казва – на гърбавия гърбицата му е виновна. Обаче на някои им израстват крила от гърбиците… На трибуната застава Станишев. И той пламенен, и той словоблудства. Убеден е, че за три месеца правителството ще извърши онуй, което някои управляващи не биха направили и за три години. Петилетката в съкратени срокове. Искате ли да познаете до три пъти защо лидерът на социалистите не е полуидиот?... Думата взема речовитият Местан. Днес било един особен ден за българския Парламент. За първи път един министър-председател щял бил да се отчита редовно пред Народа… Някак тъй не го виждаме. Както винаги, Местан лъже като дърт циганин. За всичко бил виновен Борисов, щото при него било имало подмяна на реалността с виртуална такава… Добре познаваме дивотиите при управлението на ГЕРБ, затова хората принудиха „герберите” да се разделят с властта. Обаче става ясно, че и в мъничкия, мухлясал и спарен виртуален свят на депутатите днес битува една представа – в тоя свят има само четири партии; те държат властта, те се ритат по кокалчетата, те оценяват поведението на гражданите,те решават „дневния ред” на обществото. И в този дневен ред е важно да се разшири сградата на посолството в Минск. И да се улесни достъпът на украинци и молдовци до българското Черноморие…Нито дума за промени на изборното законодателство, нито дума за предсрочни избори. Уникална форма на политическо безсрамие. Направо ти иде да се върнеш към битовизма: „етесятийбахмаата”!!! Искате ли да познаете до три пъти защо ругатнята не звучи цинично?... А от другата страна на загражденията е и другият, истинският свят. Там бушува стихията на Протеста. Там е разноликото и многоцветно море на гражданското общество. И на това море не му пука, че – както в басните на Езоп – някой искал да го изпие с лъжичка. Там е любовта – „гола, нахална и млада”. Там е младостта на България… И нека небето над София в петък, пети юли, на двадесет и втория ден от Протеста е сиво и смръщено (стига да не почервенява). Нека ни връща към думите на Вапцаров: ”… небето, заредено с взрив/ ще рухне с трясък на площада!”… Искате ли да познаете до три пъти защо този истински свят ни прави щастливи?...