За пърхота като такъв

Стресна ли Ви заглавието? И с основание – има в лингвистиката един апарат, условно наречен „табу и евфемизъм”. По силата на ред причини – културни, социални, идеологически – редица думи и изрази попадат в категорията „табу”. Стават забранени, непристойни, неприемливи, някои от тях – „мръсни думи”. И понеже в езика не може да има„мръсни и чисти” слова – мръсни и чисти са най-вече хората – веднага се появява алтернативата „евфемизъм”, по силата на която изричаме забраненото по „заобиколен начин”. Не казваме „долни гащи”, а евфемистичното „долно бельо”… Не изричаме „умрелият”, а „блажено починалият”. Изобщо, езикът ни е много евфемистичен – само около „Ерос” и „Танатос”, около темите за любовта и смъртта – битуват огромно количество фразеологизми. От „гушна босилека”, „ритна бакърчето”, „търкулна аспирина” – до „натаковахме се”, „хайде да се фраснем”, „от дума на дума – и се роди детето…”. Обаче има и думи, които формално са езиково „табу”, което съвсем не извиква на живот съответен евфемизъм. Такава е думичката „пърхот”. Гадно нещо е пърхота. В тълковния речник той е определен като „тънки люспици от горния слой на кожата, които се отделят от главата”. В медицинската литература са изписани хиляди страници, които го оценяват от досадно до изключително тежко дерматологично заболяване… Но нашенецът знае – посипаната с пърхот дреха извиква гнусливо чувство; за него не се говори ; философията „head & shoulders” не върши работа. За лечението му се изисква брутална медицинска терапия; тотална промяна на начина на живот, режима на хранене и лична хигиена. А дори ако спази тези условия, човек винаги е заплашен от рецидиви… Днес е 4 юли, 21-ви ден на Протеста. И докато докато гледах откритото заседание на Народното събрание, внезапно прозрях, че всъщност евфемистичната проекция на „пърхот” е „комунизъм/социализъм”! Че социалистическият – разбирайте, комунистически манталитет е точно като пърхот – досаден, устойчив, отблъскващ, труднолечим… А у нас е приел уродливата и болезнена форма на тежка „себорея”. Ами, помислете. В 10.30 сутринта депутатите бълваха пламенни тиради срещу шефа на Националната здравно-осигурителна каса. Яростните и горещи слова бяха не по-малко жарки от словата на протестиращите, които въобще не си служеха с евфемизми. Обаче за народните „избраници” думата „протест” е табу. Мръсна дума, заменена с „купени провокатори; организирани саботьори; лумпени; смутители на реда, които травмират нежните и нараними души на социалисти, депесари и атакисти с „червени боклуци” и „дегенерати”. Това – между другото… Звъннах на приятел-медик и доказан професионалист. – Какъв е – питам го – тоя шеф на касата? – Пълен боклук – отговаря той. – Брей! – възкликвам – управляващите да направят нещо читаво… – Глупости – отвръща приятелят – на негово място ще върнат старата, сестричката на Илиянчето Йотова… Щото здравната каса – това са повече от три милиарда, а да управляваш тези пари си е чиста далавера!.. М-да… В 10.45 телевизионната камера улови панорамно цялата заседателна зала. Успях да изброя 27 „заседатели” Тези, които не успях да преброя, бяха не повече от десетина. Сметката ми е поне десет пъти по-точна от от сводките на полицията, осведомяващи цяла България за броя на протестиращите. Защото, като ви кажат, че тези протестиращи са три, четири, хайде – осем хиляди души, а вие виждате 30, 40, 80 хиляди – това си е евфемизъм. Отдавна вече на улици и площади излизат минимум 10, обикновено между 30 и 50, а поне три пъти видях стохилядни митинги! Образователната ни система може да е нефелна, ама не чак дотам, та всеки осмокласник да не може да изчисли огромната площ и броя на хората, заели тази площ. Не е задача с „повишена трудност”. Това е тема табу, заменена с идиотски евфемизъм… Друго определение – полицейско-правителствена дезинформация. Пропаганда. Пърхот… Та, значи – по-малко от 40 души обсъждаха в Парламента този толкова спешен за здравеопазването въпрос! Обаче дори 40 души не коментираха темата за актуализирането на бюджета. Мимоходом го спомена на пресконференция Орешарски, а финансовият министър услужливо тръгна да обяснява колко черно е бялото. Ама около бюджета се въртят не три, а много пъти по три милиарда! Трайте си, българи, кротнете се! Дайте ни време поне да май другата годинка, а ние ще се наплюскаме, ще окрадем всичко и ще ви спретнем такъв финансов и икономически потоп, пред който оня, библейския Потоп, е „гола вода и кал по гърбо”! Всичко останало е „табу”, пърхота си е наш, ама има ли човек без кусури?!... Ще се извиним, значи, ще се покаем – и готово! Но знаете ли – това поведение на правителството и парламентарно представените партии много напомня поведението на мръсен човек, който изтръсква собствения си пърхот върху Вашата дреха. След което Ви се извинява. В такива случаи най-демократично теглите шут на наглеца, сваляте дрехата и усърдно я изтупвате… Щото пърхота си е просто пърхот!