Приказка за Народа, Юнаците и Мародерите

Имало едно време, кой знае кога, кой знае къде – през девет планини в десета – едно царство-господарство. В него живеел Народ, който смятал себе си за послушен, благодарен, признателен и прозорлив. Всъщност – като всеки народ – той бил по-скоро дребнав, тесногръд, не особено умен и дори подозрително настроен към умните. Затуй всички, дето се опитвали да променят съдбата му, винаги се натъквали на твърде стар проблем – че не само управниците са неподходящи (това си е очевидно), ами и Народът не е, какъвто трябва… Обаче Народът си бил, какъвто трябва, защото непрекъсната раждал Юнаци. Те въобще не се замисляли дали са умни или глупави, ами тръгвали да водят битки за щастие. И давали жертви. Сетне оплаквали жертвите и тръгвали на нови битки. А като им кажели, че са луди, смеели се и отвръщали – луд умора няма! Е да, ама след тях вървели Мародерите. Защото, както ни учи големият разказвач на приказки Тери Пратчет, у всеки народ юнаците и мародерите са поравно… Та изпълзявали тези Мародери от мрачните си, мухлясали дупки, обирали златото на мъртъвците и накрая станали толкова богати, че си спретнали партия, за която думата „юначество” била мръсна дума, а „почтеност” и „морал” били забранени слова. Изпонакупили де-що може – купили си медии, та да разкрасяват техните мародерски дела; купили си послушници, които мъдро да обясняват как Юнаците дестабилизират държавата; наели си малки, сиви човечета, които да размахват палки и пищови, да плашат гаргите и да отклоняват вниманието от мародерските им далавери… А Народът гледал тъжно и се двоумял – радвал се на Юнаците, ама нали и Мародерите били негови деца?... Уважаеми дами и господа, тази приказка не е завършена. Тя е „приказка без край”, стара като света и вечна като него. Защото винаги, когато гражданското недоволство се излее по улици и площади, хората за пореден път трябва да избират между Юнаците и Мародерите. Между Справедливостта и Несправедливостта. Между Морала и Аморалността… Днес е 2 юли – 19-ти ден на Протеста, но и този протест е стар като историята на света… Или поне като безкрайния ни, 23-годишен преход. И поне една от поуките на приказката е, че във всеки миг на своето съществуване ние сме изправени пред нравствен избор и това „право на избор” определя нашата човешка идентичност… А като ни кажат – ама какво ще избирате, и едните, и другите са маскари – ние отговаряме: Аз не избирам някого от пъстрото стадо на Мародерите – аз избирам между Мародерите и Юнаците! Слушах коментари за изборите във Варна, как ниската избирателна активност била „шамар” за протестиращите в София… Глупости! Хората просто отказаха да гласуват за комунистите и ГЕРБ. Защото всички вече разбират, че този Парламент е приютил точно тези четири партии, които в в социален и морален план са политически трупове. Помните ли как всъщност ГЕРБ спечели предишните избори? Наистина ли вярвате, че габаритната фигура на популистко дрънкане на „бате Бойко” извика на живот онази изборна активност, която помете „тричленката” и правителството на Сергей Станишев?! Независимо от прогнозите; независимо от политическия пазар, милионите на управляващите и изборните машинации! Просто правителството на БСП, ДПС и НДСВ бе надробило такава „чорба от грехове”, че изборната активност ги измете като като купчинка боклук… И хората избраха нещо ново, което се бе скрило в сянката на една европейска партия. Оказа се, че въпросното „ново” е добре забравено старо – и хората го „отсвириха”. Днес ГЕРБ е точно толкова популярна, колкото НДСВ след идиотското управление на Сакскобурггота. Наистина, „царистите” влязоха в Парламента, но влязоха един файтон хора. А после излязоха „once for all”… Протестиращите са категорични – светкавична промяна на изборния Кодекс; предсрочни парламентарни избори. Трябва да си „архитъп”, за да не разбираш колко ясни и отчетливи са тези послания. Протестиращите са прави – всеки ден, всеки час управляващите подменят администрацията; по министерства и обществени институции вече се перчат стари ченгеджийски кадри, девалвирали „експерти” и „професионалисти”, лекьосани от мръсни сделки „финансисти”. Действа се на принципа на „тоталния шпионаж” – колкото повече наши хора, толкова по-трудно ще ги изгонят, а това си е залог за поредна манипулация при избори… Е да, ама не – самата история доказва несъстоятелността на тази „политическа мъдрост”. Всеки граждански протест е пореден урок по демокрация. А след всеки такъв урок хората преоткриват, че имат право на избор, че този избор всъщност е достатъчно богат и че трябва просто да мислят кого избират… Във Варна хората на Мегленчето Кунева заложили на комунистическия „избраник” и аз разбрах защо в нейната партия се е намъдрил Даниел Вълчев – касапинът на нашата образователна система. И моето подозрение за въпросната партия се превърна в убеждение! Това правителство ще си отиде и утре ние ще избираме – и няма да избираме стари политически муцуни, обвити в паяжина и вмирисани на прокиснали политически манджи. Ще избираме между Юнаците и Мародерите. И ако въздухът в един нов Парламент отново се вмирише, ние отново ще го проветрим! Такъв е пътят на демокрацията, уважаеми дами и господа. За да вървиш по него, трябва да плащаш. Обаче човек поскъпва според цената, която плаща, нали?