19 юли, 2013

За свинята и кладенчовата вода

Не зная дали сте имали щастието в горещ летен ден да пийнете чаша вода, току-що извадена от стар селски кладенец. От нея зъбите сякаш изтръпват, тя носи аромата на летни треви и несподелени тайни и ви изпълва с прохлада. Няма да изпитате тази прохлада, ако отпивате от шарена напитка с чадърче и плуващи в нея ледени фигурки. Най-много да понастръхнете от цената. Оная вода е бистра, не мирише на пари и няма дъх на градски водопровод… Интересно е, че тия, дето черпят вода от герана, си мечтаят за градски водопровод. И това е естествено – прогресът не е стока, която да си купят само „избраните”. Обаче пък истински ценители на водата от селския кладенец са именно онези, за които прогресът, културата и нормите на цивилизацията са неделима част от делника. И отпивайки глътката дъхава и чиста вода, те биха могли да оценят и смислите на израза – „ Разбира от тия неща колкото свиня от кладенчова вода…”! Сетих се за този фразеологизъм на 36-я ден от Протеста, докато слушах „пренията” и словоблудството на депутатите в заседателната зала на Народното събрание. Днес тяхната гилдия се „окичи” с фамозната фигура на „бат Сали”. Отбелязвам – да кокетираш с етническото си различие е точно толкова тъпо и безотговорно, колкото да размахваш байрака на мухлясалите ксенофобски разбирания. Щото оная максима „…най-добрият индианец е мъртвият индианец…” донесе достатъчно беди на човечеството и човечеството – поне донякъде – поумня. Българското човечество обаче, вероятно поради присъщата си етническа толерантност (това не е метафора, а исторически факт) – така и не обърна внимание, че целият ни 23-годишен преход към демократическа нормалност е „вапцан” с изстъпленията на ДПС – партия, размахваща под път и над път „картата” на „етническото напрежение”. Че де го видяхте това напрежение, бе юнаци? Това напрежение го нагнети на времето БКП с „голямата екскурзия” и част от неговите вдъхновители – или изпълнители – днес са в Парламента… А създадената пак от същите комунисти ДПС воюва за етнически мир… Чудите ли се тогава на думите на ново излюпения депутат: „…Аз съм черен циганин… ще видите вий! А ме коментирате, а ви осъдих!...”. Тези думи толкова ясно очертават „менталния профил”, че аз се срамувам не от него, а от себе си. Срамувам се, че живея в страна, в която подобни „профили” са депутати. Защото тези хора разбират от етническа толерантност колкото свиня от кладенчова вода… Именно затова за тях протестиращите са вандали, наркомани, платени провокатори и „паплач”. Затова „бай Сали” се чувства комфортно редом с членовете на най-ксенофобската партия – Атака. А атакистите, който до вчера крещяха цинизми срещу циганите и турците, са си много добре до колегите от ДПС, които пък яростно крепят властта на ония, дето ги изселваха от България… Това не е пример за „етническа толерантност”. Наистина ли вярвате, че ако Герберите се върнат в заседателната зала, нещо ще се промени?! На 19 юли народните представители избираха избраният вече Писанчев, дето малко се понацапал с „Галерия”. Обаче въпросната „разработка” на службите не била, за да се „разработват” журналисти… Тя била за националната сигурност. И в името на тази сигурност яростен атакист призова новоизбраният да се поразправи с Президента, личните политически врагове на Волен Сидеров и най-паче, протестиращите. А самият Сидеров, бивш експерт по парламентарна етика и настоящ такъв по конфликт на интереси отсече, че неговата комисия вече е открила страхотен конфликт на интереси в Президентството и партията на политическия му опонент… Тъй де, на това май му викаха „Конфликт на Интереси”. Тези хора коментират въпроса за Националната сигурност. Ами те са най-голямата заплаха за Националната сигурност! Икономическата нестабилност била опасна… Че кой, управлявайки, „наложи” тази нестабилност? Техните свинщини нямат нужда от кладенчова вода. Мястото на свинята е в кочината. Нали знаете оня израз – „Разположил се като свиня в кочина”!... А Протестът, уважаеми дами и господа, е като глътка кладенчова вода за жадните. Като жадувана прохлада в горещниците. Като водна лилия в блатото! Слушах сутринта мъдруванията на „експерти по протестите” как били намалели „пиещите кафе”. Нямайте грижа, умници, от утре ще започнем да варим обедна шкембе-чорба пред Парламента! Защото енергията на Гражданското общество е неизчерпаема, фантазията му – неизтощима. Не са прави онези, които с болка споделят – ама какво постигнахме… Постигнахме само дотук толкова, колкото целият 23- годишен преход не можа! И защото моралните категории не се измерват с рулетка и не се теглят „на кило” – да го разберат управляващите е все едно „илитерат” да ви чете лекции за поетическата алитерация!... От морал те разбират колкото свиня от кладенчова вода.

18 юли, 2013

Ден 35-ти – „… Слънцето спряло сърдите пече…”

Сряда, 18-ти юли, небето над София от сутринта е похлупило града с влажна жега. То ту поглежда надолу със сини очи, ту притваря облачни клепачи, примижало срещу слънцето. Защото днес „слънцето спряло сърдито пече”… Сърдитото слънце на Ботев строго наблюдава събитията от тридесет и петия ден на Протеста. А той вече е целодневен. В него вече се включват и хора от цяла България. Над имената на градовете, изписани върху асфалта на Орлов мост, вече стоят граждани от тези градове… Напрежението припламва като огънче на цигара, засмукана от страстен пушач. Пушенето е вредно, ние дори приехме закон, ограничаващ пушенето, но „експертното” правителство реши да посмекчи закона „в името на бизнеса”. И сега вероятно с тревога наблюдава припламването на цигарата… Защото, както знаем от филмите, това огънче лесно може да запали фитила на бомбата!... Площадът пред Народното събрание диша учестено с пулса на недоволните. Те не са десетки хиляди, колкото ще бъдат довечера, но са впечатляващо много. Видимо развълнувана жена, държаща портрет на Левски, разказва пред телевизионната камера как обикаляла, за да го намери. Накрая открила малка книжарница. На въпроса дали случайно нямат снимка или рисунка на Апостола, продавачът – млад мъж, мълчаливо влязъл в някаква стаичка и донесъл отлепена от стената фотография. А когато жената попитала колко струва, младежът отсякъл: „Васил Левски не се продава!”. Убеден съм, че довечера той ще бъде на Протеста. Той със сигурност знае, че Левски е завещал една велика истина – Свободата не се купува и продава. Тя се отстоява! И на 35-ия ден от Протеста гражданското общество продължава да отстоява правото на България да бъде свободна, демократична, европейска държава… Вчера представители на това общество достигнаха и до връх Монблан в Алпите. На върха на Европа двама българи – Лилия София Попганчева и Виктор Пенев занесоха Националното знаме и плакат „Оставка”. Под снимката, публикувана във Фейсбук, Лилия е написала: „Искаме избори сега и и правителство, което е за прозрачност; компетентни и честни хора във властта, върховенство на закона и свободни медии!”. Разбираемо ли е посланието? Защото и то е част от „неразбираемите” искания на Протеста… Интересно, как ли биха го разтълкували немощните любители на „идеологическа боза”, сбрани под пилоните край НДК?... Не ви ли се струва, че онова, което става у нас, е част от глобален процес, който изживява самата Европейската цивилизация? Тя е съградена върху темела на Християнския морал, десетте Божи заповеди са в основата на модерното законодателство. И някъде в средата на цивилизационния и цикъл нейните Граждани яростно протестират срещу двойните стандарти, срещу фалшивия морал, срещу дефицита на Истина, настанили се уютно в обществото. Защото протестите по света в една или друга степен носят печата на именно това морално противоречие… И поне част от причините за тази криза се крият във факта, че Европа не осъди комунизма така, както осъди нацизма. След падането на Берлинската стена стотици милиарди, ограбени от комунистическите правителства, се озоваха в европейските банки. Изкушението бе твърде силно, за да остави място за един нов Нюрнбергски процес… И днес Европа – а и целият демократичен свят – понасят ударите на деморализацията отчасти и заради тези „лесни пари”!... Но в България този конфликт е още по-жесток. Тук комунистическите сатрапи и неразградените структури на ДС успяха да „префасонират” политическата власт в икономическа. Поне осем десети от най-крупните капитали у нас са „свързали” коренната си система с бившата БКП и настояща БСП. И дори техните „идейни и най вече – икономически врази” днес са рожба на собствената им политика и социални практики… Преди дни един от младите министри от „експертното” правителство изтърси: „За съжаление, при тоя див капитализъм, при който живеем…”. Този комсомолски патос е жалък, защото именно Партията-столетница и нейните „формирования” ни впримчиха в живота, който живеем. Ако не те, то техните дечица и техният слугинаж притежават мините, в които загиват хора… Затова днес гражданите на България са на площада. Слънцето спряло, сърдито пече; тридесет и пети ден народното недоволство припламва като запалена цигара… И едва се сдържа да не палне фитила!

В началото бе... Левски

Стои шопът пред една от клетките в зоологическата градина, взира се в камилата и отсича: „ Е те таквоа животно нема!”. И като произнася тая знаменателна фраза, всъщност извършва нещо невероятно – деструктурира устойчивата структура; унищожава с отрицанието си очевидното; превръща недоверието си в център на координатна система, изкривяваща реалността. Така един анекдот от шопския фолклор става кръстопът, от който можеш да прозреш прозириците на онова, което наричаме народопсихология или да тръгнеш по неизбродимите друмища на нейното пространство... Но и да прозираш, и да обхождаш – все недоверие срещаш и върху недоверие стъпваш. А то е като жарава – може да те изгори, може да те сгрее. И понеже нестинарството стана туристическа атракция, ти клякаш край жаравата, грееш си ръцете и се мъчиш да забравиш, че там някъде, в най- горещото, си видял Апостола. Казват, че за безспорните неща нито се пита, нито се приказва – освен ако не искаме да се самодокажем чрез тях. Но пък нищо не ражда толкова спорове, колкото безспорното. Левски е от малкото безспорни факти в битието ни, връх, до който сме стигнали като народ в историческия си път. Намериха се люде, които поведоха спор за гроба Му – забележете, Той остава извън пространството на полемиката. Него само Го възпяват – да пребъде името му в народната памет! А не е ли парадоксално, че това име се произнася с еднаква лекота от поет, политик, президент (председател) и футболен запалянко? Вазов Го нарича „Светец”, но светците ги канонизират, за да се срещаме по-рядко с тях, та да има повод за празници. Светецът не обитава комуналните квартири на живота – обратното твърдение си е чиста метафора. А Левски е енигматично измерение в нашето светоусещане – и това не е никаква метафора... Нашият народ излиза от дълбокото мълчание на многовековно робство. От анонимността на свят, в който изречената истина отнема живот. И като не смее да изрече истината от свое име, народът я изрича от името на земя и небо, звяр и природа. Оставя я на поетите – но кой ти слуша поетите? „ В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог” – казва евангелието на Йоана. А в края? Не усеща ли българинът след Освобождението, че някъде по пътя е изгубил и Бог, и Слово? Не защото е юрнал към градовете, та са тревясали пътеките към манастира, а защото е забравил Словото... Така е загърбил Вярата, Любовта го е изоставила – останала му е само голата Надежда, но нали си е свенлив – не смее да я погледне. И се озлобява. И оцветява със сквернословие земя и небо, звяр и природа, но все поглежда назад. Все се надява да съзре заветното Слово, а взирайки се- успява да види само черното расо и русите коси на дякона Игнатий. Всред жаравата от простотия, злоба, недоверие и черно ибрикчийство! Защо точно Левски? Това е наша национална тайна. Николай Николов, 1994г., София Позволявам си да Ви предложа този стар текст, защото новото било добре забравено старо. И ако вярваме на днешните събития – старото също си остава актуално! Ники Николов

17 юли, 2013

За фактите и зад фактите – ден 34-ти

Нали си спомняте онзи епизод от „Малкия принц” на Екзюпери, в който невръстният космически пътешественик попада на планетата на пияницата? И оня великолепен диалог: „ – Какво правиш? – Пия. – Защо пиеш? – За да забравя… – Какво да забравиш? – Да забравя, че ме е срам… – Срам – от какво? – Срам от това, че пия…” На тридесет и четвъртия ден от Протеста поведението на управляващите в България много ми напомня терзанията на битов алкохолик, който пие, за да не вижда, а не вижда, защото пие. За разлика от героя на Екзюпери обаче нашенският такъв не изпитва срам… Ами помислете – от създаването на това „експертно” правителство то прави гаф след гаф, след това се отказва от решенията си и после пак прави гафове. А дали са просто гафове?... Науката „диетрология” ни учи, че фактите, поне от някаква гледна точка, винаги позволяват да надникнем и отвъд тях. Факт – с помощта на апаратни игри и парламентарни „хватки” социалистите и техните протежета спретнаха правителството на Орешарски. Първите му кадрови безобразия извикаха на живот мощната вълна на протеста. Правителството с пъшкане и охкане се раздели с Пеевски, но крайно последователно продължи да назначава на ръководни длъжности неприемливи фигури със съмнителен морал или направо криминално минало. И назначаващите, и назначените въобще не „разумяват” какво лошо има в подобна „практика”! Например Емил Иванов не разбирал защо преди време, когато правителството на Станишев го назначило на висок пост, никой не протестирал, пък четири години по-късно обществото било недоволно… Ами ако в дома на въпросния юнак се появи гост, който изпотроши мебелите и ограби къщата, едва ли ще бъде поканен отново! Това е толкова очевидно, че става ясно – зад кадровата политика тук е скрито нещо друго. Пръстите на двете ръце няма да стигнат, за да изброяваме подобни примери. Древните римляни казаха – ако не разбираш какво точно става и не знаеш подробности за ставащото, задай въпроса – кому е изгодно? И отговорът ще изплува… Факт – 17 юни е 34-ти ден на Протеста. Той ангажира цялото българско общество. Само в София участвалите в протестните действия отдавна надхвърлиха милион. Трябва да си архи-тъп, за да не разбираш, че „постоянно присъствие” на митингите имат не-повече от две, три хиляди души. Но реално митингите събират 20 – 30 000, че и повече недоволни! И каквито и магии с фактите да спрята МВР, бройката си остава десетки и стотици хиляди участници! Защото на тези „шествия”, изпълнили улици и площади, отива всеки, който намери време, лиши се от почивката си, взел е отпуска… Тази „ротация” на хората роди дори анекдотичен фолклор – „ Хайде, гответе се за море, ние утре се връщаме оттам и ще ви сменим!”… От едната страна – млади и стари, творческа и техническа интелигенция, авторитетни и популярни фигури, бедни и богати, „хиляди, маса, народ” – от другата – „отломка нищожна” от някога могъщата партия – хегемон + Мишо Шамара… Тъжно. Ама това не е ли само в София? Че нали преди време правителството на Станишев предложи на българите чрез SMS-и да изберат най-българската книга… И нашенци избраха „Под игото”. Но в романа-епопея на Вазов са описани събитията в едно малко градче и неговите околности за година време. Днес София е „Акче Клисе”, а България препрочита главата „Пиянството на един народ”… А какво виждат управляващите? Платени привърженици на Бойко Борисов, дето искали да го върнат на власт… Не е ли абсурдно?!! Факт – бюджетът ще се прекроява, милиардни заеми ще се сключват, „недостигът” на пари бил все по-впечатляващ… И това на фона на очевидната реакция на партньорите от Европейския съюз, който винаги са в състояние с тоягата на безвъзмездните финансови помощи да озаптят нездравословния апетит на лакомника…За „тихата дипломация” и НАТО не коментирам – бъдете сигурни, и те не дремят… А управляващите продължават пиянски да игнорират реалността, търсят „скелети в гардероба” и ругаят ГЕРБ. Какво се крие зад това?... Уважаеми дами и господа, зад фактите се крият много истини, но поне една е „очеизбождаща” – днес в България има два свята. Единият е свят на четири парламентарно представени партии, между които е започнала „световна” война. Два мафиотски клана са влезли в смъртна битка; започнало е сражение за „преразпределение” на капитали, територии и власт. Тричленката срещу ГЕРБ. ГЕРБ със зъби и нокти – доколкото може – брани своите финансови-политически завоевания, които комунистите искат да прилапат. Комунистите със зъби и нокти се опитват да променят „съотношението на силите”. И в тази битка на средновековни феодални кланове, на Монтеки и Капулети няма милост. Извън нея не съществува нищо и никой!... Другият, истинският български свят е на площадите. Не се заблуждавайте от платената „стъкмистика” на прогнозни резултати за влиянието на тези четири партии. Ако изборите бяха днес, техният разгром би бил зашеметяващ… Времето на прехода ни поднесе поне три подобни примера! И това време работи не за тях, а за нас. Защото няма власт над оная глава, която не иска власт!

16 юли, 2013

Билет за планетата Транай

Има една великолепна новела на големия американски фантаст и сатирик Робърт Шекли – „Билет за Транай” ( „A Ticket to Tranai” ). В нея героят – млад човек от хипотетичното бъдеще на Земята – гори от ентусиазъм да предприеме космическо пътешествие. Да стигне до благословената планета Транай, на която цари социална хармония, няма политически противоречия и корупцията е непознато явление… След дълги перипетии Марвин Гудман стига да своята Утопия, за да открие, че там поне един проблем е решен категорично – всеки може да „вземе” властта, но всеки, който стане управляващ, окачва на врата си медал, натъпкан с взрив. И всяка решение на управляващите се оценява от „електората” с натискане на съответното копче. Когато „негативните импулси” достигнат определена граница, чува се едно голямо „Бум!” – и главата на сгафилия политик хвръква… Сетих се за тази убийствена антиутопия, защото на 16 юли, тридесет и третия ден от Протеста, освен традиционното „пиене на кафе” пред Народното събрание недоволните решиха да търсят и планета, на която да „откомандироват” управляващите. Те и без това си живеят на някаква друга планета… Всъщност, подобен космически обект е вече открит и се нарича „Транай”. Та нали фантастиката е криво огледало, в което се отразяват уродливите явления на битието ни! И ако самото битие е „свръх изкривено”, огледалното му отражение става направо реалност… На подобна планета гнусните фигури на старите-новоизлюпени „големци” ще изгубят криминалния си ореол; Орешарски ще изтъпанчи Боян Чуков за шеф на Съвета по сигурност към Министерския съвет, без да се налага после да лъже, че не си е и помислял за подобно назначение; никой няма да задава въпроси за безогледното харчене на държавни пари, което вече се развихри; въобще няма да има нужда корпоративните интереси на парламентарно представените партии да се маскират като „социална загриженост за народа”. Глобалното прилагане на СРС-та ще стане узаконена практика – вече гръмна новината, че „супер-шпионски” софтуер бил инсталиран още през 2012 година на сървър в едно от министерствата. Ясно е защо няма „документални следи” за тоталното следене – у нас то не само е съществувало, то очевидно продължава да съществува. Обаче пък съществува и вероятността Там „да хвърчат глави” – изразът битува в езиковата ни практика, както се вижда, съвсем не случайно! Интересно, как днешният вицепремиер и шеф на силовите институции би оценявал броя на протестиращите на Транай? Естествено, ако преди това не е изгърмял… Тази ирония е горчива, както е горчиво истинското кафе. Както е горчиво социалното ни битие. И както ще бъде горчив „вкусът” на иначе усмихнатия граждански протест за управляващите. Знаете ли защо, извън политическите си и финансови интереси, те са се вкопчили като кърлежи във властта? Защото просто не познават страха от бъдещо социално и политическо възмездие. От реална съдебна отговорност… Зарежете изтърканото клише „реваншизъм”. Истината е, че през всичките 23 години на прехода престъпленията на управляващите така и не срещнаха истинското правосъдие. Защото всяко „правителство на прехода” вдигаше пушилки, търсейки „съдебна отговорност” от своите предшественици, пукаше медийни балони – но и много внимаваше. Та нали ако реално накажем престъпилите закона, утре и нас ни чака същото реално наказание!... Онези, които все още помнят събитията от зимата на 97-ма, вероятно не са забравили снимката, обиколила информационните агенции по света – колона от въоръжени полицаи пред Министерски съвет и един от тях, вместо палка, стиснал внушителен дървен крак от кухненска маса… Тогава никой не потърси съдебна отговорност от насилниците, строшили главата на Филип Димитров – действащ за времето депутат, опитващ се да „смири” развилнелите се представители на „силовите институции”. Защото подобно разследване би лишило което и да било правителство от възможността безогледно да използва тези институции!... Затова утре, ако на управляващите им хрумне, полицаите ще пердашат с палки и сопи. Като в Турция… Обаче България не е Турция. Ще „игнорират” стачките като в Гърция. Но България не е и Гърция… Ще се опитват да „въдворяват ред” по познатите схеми. Но България вече не приема „познатите схеми”. Нали знаете какво става днес в САЩ, ако се окаже, че някой неправомерно използва сила? Защото в модерната правова държава оня, който провокира социално напрежение, игнорирайки протестиращите срещу „безогледно олигархически модел на управление”, носи реална съдебна отговорност. Не можете да спрете времето, неуважаеми господа „политици”! В съседна Румъния То вече изправи един действащ министър пред Темида!... А иначе, на 33-ия ден от Протеста, гражданското общество отново ще залее улици и площади с неколцина недоволни. А Едвин Сугарев продължава да гладува… Правителство, което рискува живота дори само на един поет, няма право на живот!

15 юли, 2013

За вечни векове!!!

Звучи ли ви идиотски подобно заглавие? Естествено, че звучи абсурдно. Обаче на 14 юли, тридесет и първия ден от Протеста, думите на атрактивна буля с внушителна капела: „…туй правителство трябва да управлява не четири, а осем години… да остане за вечни векове!...” – прозвучаха поне четири пъти от различни телевизионни канали. Това е „обобщеният глас” на групичката пред НДК, подхранвана от рейсове, тръгнали от Бобов дол и къде ли не към „контра протеста” в подкрепа на правителството. Доколкото разбрах, „общината плаща”. Да, ама „общинските” пари са от наши данъци! Ще кажете – добре де, нужно ли е да коментираме менталната недостатъчност на стотина, двеста души, когато стотици хиляди подхранват всеки ден обществената енергия на надеждата за промяна? Но точно затова категоричната присъда на 22-годишна закръглена „девойка”, която чакала всеки момент да разбере дали ще учи ( без коментар! ) и която не можела да понася ония, платените на жълтите павета, дето трябвало да си вдигат чукалата и да се махат от България, е толкова симптоматична. Защото днешните събития са израз на един, по същество, цивилизационен конфликт. Конфликт между две ценностни системи, два начина на мислене, два свята. Светът на „пост-тоталитарното” минало, който въобще не си е отишъл – и на европейската нормативност, който въобще не е дошъл!... Нали помните оня стар виц за Ада, в който около само един от казаните с вряща смола нямало „полицейски надзор” от дяволи. И това бил българският казан, защото българите, осуетявайки всеки опит за бягство, сами се дърпали в катрана… Обаче на 14 юли българите в 23 града от 11 страни по света категорично „заявиха” своята съпричастност към случващото се у нас! Това не ви е рейсът от Бобов дол, не ви е „подписката” в подкрепа на правителство и срещу Президент. Ще ви припомня, че преди малко повече от четири години Станишев нарече хората, донесли над милион подписа срещу управлението на тричленката „циркаджии”. Днес той е оставил тази „оценка” на ония с менталната недостатъчност. Нали още Йежи Лец бе казал, че няма достатъчно безумна кауза, зад която да не застанат поне шепа възторжени последователи! Гражданската енергия, родила този Протест, го прави уникален – а неспособността или нежеланието на управляващите да „разумеят” тази уникалност се превръща в престъпление спрямо нацията и нейното бъдеще!... Да обобщим няколко съществени истини, които на 31-я ден от общественото недоволство се очертават много релефно: Първо. Продължава порочната практика за вземане на решения от национално значение „на тъмно” и „непрозрачно”. Класически пример – „Южен поток” се оказа, меко казано, проект със съмнителни икономически и екологични достойнства; не по-малко съмнителни са и „проектите” за актуализиране на бюджета и възможни милиардни заеми; за много от задкулисните сделки ние не знаем нищо. Популистките кьорфишеци за намаляване цената на тока вече изгърмяха – аз лично получих сметка за тока от 80 лева, при положение, че през целия 23-годишен преход съм плащал за панелката си в най-люта зима най-много 38 лева! Погледнете сметките си – може да се окажете „приятно изненадани”! Очеизбождащо е желанието евроатлантическата ни ориентация да бъде „пренасочена” на изток. И пак така очевидна е необходимостта едно бъдещо демократично правителство, стига да има политическа воля, да „анулира” тези тайни сделки. По това ще го познаете дали е демократично!... Второ. Корумпираната, мафиотизирана власт продължава безогледно „кадрилът” на кадровите промени. Изцяло се подменят не само партийните кабинети, а и високите и средни „ешелони” на административното управление. „Размерът” на зетьо-шуро-бадженашките скандални назначения шашардисва дори обръгналия на всичко нашенец. Новите-стари лица, част от които ченгета и хора с нечисто съдебно минало заемат онези стратегически постове, които да гарантират възможно политическо оцеляване при бъдещи избори. Да гарантират и запазването на финансово-олигархичната власт! В предстоящите избори ще оцените достойнствата на една партия само ако се „ангажира” и с „анулирането” на всички безпринципни назначения, които са осъществени при управлението на „новата-стара” тричленка. Това е трудно, но осъществимо при наличие на политическа воля… И трето – след провала на идеята за „блицкриг” (светкавична война) в политически план – сиреч, овладяване на властта по познатия модел – днес комунистите-социалисти и техните марионетки преминават към „окопна война”. Фронтовете на натиск срещу правителството се множат, но то продължава да демонстрира, че няма намерение да се раздели с властта. За целта управляващите на всяка цена трябва да си върнат „изпуснатата” власт над „четвъртата власт”. Ще станем свидетели на идиотски назначения в медиите, които на свой ред постепенно да прекратят обективното отразяване на събитията. Въпреки категоричната позиция на достойните журналисти, „вервайте ми”, ще се намерят и достатъчно платени лакеи, които да помогнат на силовите институции в манипулативното „представяне” на Протеста. За съжаление на пишман-професионалистите от гилдията на ибрикчиите – и тази стратегия е обречена!... Защото днес България наистина се разделя с миналото… За вечни векове!