За фактите и зад фактите – ден 34-ти

Нали си спомняте онзи епизод от „Малкия принц” на Екзюпери, в който невръстният космически пътешественик попада на планетата на пияницата? И оня великолепен диалог: „ – Какво правиш? – Пия. – Защо пиеш? – За да забравя… – Какво да забравиш? – Да забравя, че ме е срам… – Срам – от какво? – Срам от това, че пия…” На тридесет и четвъртия ден от Протеста поведението на управляващите в България много ми напомня терзанията на битов алкохолик, който пие, за да не вижда, а не вижда, защото пие. За разлика от героя на Екзюпери обаче нашенският такъв не изпитва срам… Ами помислете – от създаването на това „експертно” правителство то прави гаф след гаф, след това се отказва от решенията си и после пак прави гафове. А дали са просто гафове?... Науката „диетрология” ни учи, че фактите, поне от някаква гледна точка, винаги позволяват да надникнем и отвъд тях. Факт – с помощта на апаратни игри и парламентарни „хватки” социалистите и техните протежета спретнаха правителството на Орешарски. Първите му кадрови безобразия извикаха на живот мощната вълна на протеста. Правителството с пъшкане и охкане се раздели с Пеевски, но крайно последователно продължи да назначава на ръководни длъжности неприемливи фигури със съмнителен морал или направо криминално минало. И назначаващите, и назначените въобще не „разумяват” какво лошо има в подобна „практика”! Например Емил Иванов не разбирал защо преди време, когато правителството на Станишев го назначило на висок пост, никой не протестирал, пък четири години по-късно обществото било недоволно… Ами ако в дома на въпросния юнак се появи гост, който изпотроши мебелите и ограби къщата, едва ли ще бъде поканен отново! Това е толкова очевидно, че става ясно – зад кадровата политика тук е скрито нещо друго. Пръстите на двете ръце няма да стигнат, за да изброяваме подобни примери. Древните римляни казаха – ако не разбираш какво точно става и не знаеш подробности за ставащото, задай въпроса – кому е изгодно? И отговорът ще изплува… Факт – 17 юни е 34-ти ден на Протеста. Той ангажира цялото българско общество. Само в София участвалите в протестните действия отдавна надхвърлиха милион. Трябва да си архи-тъп, за да не разбираш, че „постоянно присъствие” на митингите имат не-повече от две, три хиляди души. Но реално митингите събират 20 – 30 000, че и повече недоволни! И каквито и магии с фактите да спрята МВР, бройката си остава десетки и стотици хиляди участници! Защото на тези „шествия”, изпълнили улици и площади, отива всеки, който намери време, лиши се от почивката си, взел е отпуска… Тази „ротация” на хората роди дори анекдотичен фолклор – „ Хайде, гответе се за море, ние утре се връщаме оттам и ще ви сменим!”… От едната страна – млади и стари, творческа и техническа интелигенция, авторитетни и популярни фигури, бедни и богати, „хиляди, маса, народ” – от другата – „отломка нищожна” от някога могъщата партия – хегемон + Мишо Шамара… Тъжно. Ама това не е ли само в София? Че нали преди време правителството на Станишев предложи на българите чрез SMS-и да изберат най-българската книга… И нашенци избраха „Под игото”. Но в романа-епопея на Вазов са описани събитията в едно малко градче и неговите околности за година време. Днес София е „Акче Клисе”, а България препрочита главата „Пиянството на един народ”… А какво виждат управляващите? Платени привърженици на Бойко Борисов, дето искали да го върнат на власт… Не е ли абсурдно?!! Факт – бюджетът ще се прекроява, милиардни заеми ще се сключват, „недостигът” на пари бил все по-впечатляващ… И това на фона на очевидната реакция на партньорите от Европейския съюз, който винаги са в състояние с тоягата на безвъзмездните финансови помощи да озаптят нездравословния апетит на лакомника…За „тихата дипломация” и НАТО не коментирам – бъдете сигурни, и те не дремят… А управляващите продължават пиянски да игнорират реалността, търсят „скелети в гардероба” и ругаят ГЕРБ. Какво се крие зад това?... Уважаеми дами и господа, зад фактите се крият много истини, но поне една е „очеизбождаща” – днес в България има два свята. Единият е свят на четири парламентарно представени партии, между които е започнала „световна” война. Два мафиотски клана са влезли в смъртна битка; започнало е сражение за „преразпределение” на капитали, територии и власт. Тричленката срещу ГЕРБ. ГЕРБ със зъби и нокти – доколкото може – брани своите финансови-политически завоевания, които комунистите искат да прилапат. Комунистите със зъби и нокти се опитват да променят „съотношението на силите”. И в тази битка на средновековни феодални кланове, на Монтеки и Капулети няма милост. Извън нея не съществува нищо и никой!... Другият, истинският български свят е на площадите. Не се заблуждавайте от платената „стъкмистика” на прогнозни резултати за влиянието на тези четири партии. Ако изборите бяха днес, техният разгром би бил зашеметяващ… Времето на прехода ни поднесе поне три подобни примера! И това време работи не за тях, а за нас. Защото няма власт над оная глава, която не иска власт!