28 юни, 2013

Половинки, а?

Днес е петнадесети ден от протеста. Изтърколи се половин месец. На последните избори гласуваха половината български гласоподаватели. В Парламента влязоха четири партии. От тях реално се напъват да ни управляват половината. В заседателната зала обикновено се прозяват половината от половината. Другата половина си мечтаят как след работа ще се провикнат – кръчмар, донеси половинка… Или ще се приберат вкъщи при половинката… Тяхна си работа. Затова и работата им е половинчата! Ама като излязат от задния вход на Народното събрание, откриват, че няколко обръча от възмутени граждани са обградили сградата. Половин хилядарка протестиращи са дошли да пият кафе. От тях половината крещят: „Червени боклуци-и-и!!!”. Другата половина аплодират крещящите и отвреме-навреме жонглират с домати и яйца. Да пробиеш обръчите на народната любов не ти е като да се заобиколиш с обръчи от фирми… На 28 юни половината от заседателната зала в Храма на законността беше празна. Другата половина – полупразна. Цяла сутрин народните представители се туткаха с нещо, което можеше да приключи за половин час. После – понеже е ден за парламентарен контрол, управляващите се самоконтролираха. Половината от тях задаваха въпроси на другата половина и после дружно ръкопляскаха. Никой не каза и половин дума за нов избирателен Кодекс. За сметка на това новият вицепремиер и шеф на силовите институции с половин уста промърмори колко осторожно полицията следи протестиращите рушители на законността и какви строги мерки ще бъдат приложени спрямо тях. И понеже Болен Лидеров от сума време крещи, че няма протестиращи, а по улиците на София вилнеят няколкостотин вандали, вероятно половината от полицаите с лупа в ръка са по следите на вандалите. Другата половина си умират от яд, че не са сред протестиращите, а трябва да пазят депутатите и членовете на правителството. А правителството вече изпоназначи половината от родата си на сладки длъжности. На това му викат „политически назначения”… Лидерът на Атака Сидеров не пълзи с лупа по следите на вандалите. Той носи полицейска палка, с която да се брани от уличните кучета. С тази палка влезе при шефовете на медиите, за да ги позаплаши. Половината от шефовете може и да се поуплашиха, обаче другата половина много учтиво му предложиха да си завре палката там, дето трева не никне и слънце не грее. Нямаме информация дали Волен ги е послушал. На това му викат информационно затъмнение… Щото е ясно, че поне половината от депутатите мечтаят медиите да са интелигентни и усмихнати; громко да възхваляват техните достойни дела. Другата половина споделят тази кристална мечта. Не е за чудене, че който не е цвете за мирисане, обича да му кадят тамян. Тя затова Мая Манолова се спрягаше оня ден да ходи на черква! Иначе никой от управляващите не коментира криминалния идиотизъм на Волен Сидеров. Той очевидно трябва да бъде съден за глупост с взлом, но фашизоидните му напъни много харесват на червените. Щото между „социализъм” и „национал-социализъм” разликата е само едно мъничко „национал”. Да живей национализма!!! В името на тази кристална мечта Великият Националист – русофил и българофоб от днес вече е заменил палката с пищов. Бихме го посъветвали да си навре и пищова там, където е наврял вече палката!... По време на соца всички бяхме длъжни да носим продукцията на „ширпотреба”. Няма да ви превеждам тази странна дума – тя най-общо значи, че държавните предприятия произвеждат например само два модела обувки и ти си длъжен да избираш в този широк диапазон. Общото между тях – че бяха еднакво грозни. Различното – че половината бяха дамски… Та на мъжките обувки им викаха „половинки”. Ония в Парламента, дето вкупом са от едно червено котило, горят от ентусиазъм отново да обуят целокупния български народ с половинки, та като му попритиснат тия половинки пръстите, целокупното българско човечество да върне измъчената си усмивка и интелигентно поведение. Да проумее, че не са му нужни много партии, а само две (както при соца); че не му е нужна дестабилизирана Република България, а стабилна Народна Република България! Само дето протестиращите, чието име е Народ, въобще не искат да нахлузват половинки. Те категорично, за 15-ти ден, заявяват на управляващите да си заврат половинките там, където трева не никне… Половинки, а?...

27 юни, 2013

Ентропия на Шанън

В теория на информацията терминът „ентропия на Шанън” – поне за лаик като мен – освен всичко друго, е статистическо свойство, което най-общо може да ти каже доколко е „наситена” комуникацията. При „говоримите” (комуникационни) езици – английски, руски, български – „ентропията на Шанън” е от 8 – 9-та степен. Тоест, ако кажеш 8 – 9 думи, с голяма доза сигурност можеш да предположиш каква ще бъде десетата. Учените твърдят, че графитите по стените били от 7 – 8 степен; „виковете” на делфините 4 – 5 степен и т.н. Но съм дълбоко убеден, че въпросните учени направо биха се шашнали, ако „приложат” тази функция към „политическия български език”. Той, по понятни причини, е впечатляващо различен от говоримия книжовен език. „Политическият български” е рожба на 23-годишния ни преход, в неговото създаване и развитие приносът на партията-столетница е огромен (ако трябва да сме откровени, комунистите скрито или открито управляваха страната през две трети от тоя период) и като резултат този нов, изкуствен език се превръща в политико-статистически феномен. При него в рамките на статистическата механика, когато липсата на информация е в максимум, вероятностите за различните изходи изобщо не са равни помежду си! Сиреч, ентропията на Шанън е едновременно от 8 – 9 и 2 – 3 степен!!! Ще кажете – ама това е математически абсурд! Уважаеми дами и господа, ако в книгите на Гинес се отразяваха и политическите абсурди, поне две трети от тях щяха да са от български произход… Наблюдавах с внимание работата на Народното събрание от 27 юни и прозренията на Клод Шанън непрекъснато скърцаха в ума ми. Точно както сърцераздирателните вопли на Волен Сидеров, който с треперещ гласец сподели, че невинен член на неговата партия бил налаган с твърди предмети по главата (не разбрах дали домати, или яйца), в резултат на което нещастникът получил и тежки лицево-челюстни увреждания. Обратната му захапка станала още по-обратна; върху бръснатата му глава поникнала четина, а лъскавото му, черно кожено яке било непоправимо наклепано с жълтъци. Освен това яйцата се оказали запъртъци и тяхната воня, съчетана с телесните флуиди на потърпевшия, го довели до шизоидни рецидиви. А туй се оказало фатално за цялата партия! И тя станала шизоидна… Именно това давало право на лидера на Атака да оцени протестиращите като тълпа скотове, шайка престъпници, платени провокатори и пияни от кока-кола американски войници под прикритие. Няма да коментирам неговите предложения, защото те попадат в графата “no comment”!... Слушах обаче „предложенията”, „поправките” и „решенията” на останалите от „Новата тричленка” и установих, че всяка десета дума, свързана с гласоподавателите, предсказуемо е „стабилитет”, „сполука” и „просперитет” – редом със задължителните „демокрация” и „интересите на народа”… И същевременно всяка трета дума, свързана със същите гласоподаватели, е „лумпени”, „дестабилизация” и „вандали” – редом с познатите „демокрация” и „интересите на народа”. И понеже аз – като гласоподавател и протестиращ гражданин – също съм тълпа скотове, провокатор и пиян от кока-кола американски войник под прикритие; освен това лумпен, вандал и вестгот, който е внимателно следен и идентифициран (по думите на Станишев ) – сиреч, аз съм „VOX POPULI” – подарявам на Народното събрание следните предложения: 1. Да бъдат събрани под една шапка всички силови институции; за техен шеф да бъде назначен Волен Сидеров – щото той попада в графата „гле´й му акъла, па му крой шапка”, по силата на което Сидеров да бъде назначен и като трети вице-премиер с два портфейла (нали едното „вице” си няма портфейл, та да се запази демократичното равновесие). Освен това , като експерт по парламентарна етика, той да определя етичните правила на политическия живот у нас. А знаменитата му „гола снимка” да бъде обявена със закон за „Голата Маха” и да стане емблема на новото правителство. 2. Да бъдат закупени няколкостотин свирепи кучета порода „ротвайлер”, които да бъдат пуснати пред огражденията на правителствените сгради, за да се осигури ред и стабилност; да бъдат пуснати в обръщение подвижни платформи с картечни вишка – под дулата на картечниците кротките демократични усмивки бързо ще се върнат по лицата на протестиращите. Освен това Местан да бъде откомандирован на специализация при Ердоган. 3. Да бъде приет светкавично нов изборен Кодекс, с който се забранява в близките поне осем години да се провеждат избори – с цел да се даде време на кабинета Орешарски най-демократично да натроши всички орехи и осигури forever изхранването на населението. 4. Изобщо най-добре е да дойдат танковете… Слушах мъдруванията и дърдоренето на на народните избраници и си мислех: този Парламент е съставен с 50% от гласовете на българите; от тези 50% в залата са само 25%; от тези 25% реално управлява правителство, назначено от 19% (щото Атака ту я има, ту я няма и тя категорично твърди, че е опозиция). А тези двайсетина процента твърдят, че защитавали интересите на 100% български гласоподаватели… И не по Шанън, а по Лец констатирам: Коефициентът на интелигентност на този Парламент е равен на коефициента на интелигентност на най-смотания в заседателната зала, разделен на броя на участниците!

26 юни, 2013

За “Фаталната дузина”, Кафето и Монголоидите

Дори в ухото на модерния човек словосъчетанията „13-ти ден”, „дата 13-ти” си звучат малко страшничко. Дали защото в библейското пространство Христос предупредил, че един от 12-те му ученици е дявол, а сред 13-те присъствали на Тайната вечеря наистина се намерил предател? Или защото през 1307-ма Филип IV Хубави малко поизклал Тамплиерите, които за времето символизирали местната финансово-олигархическата върхушка? Това е без значение. За нас има значение само фактът, че днес е Тринадесетият ден на протестите, хората решиха да пийнат по кафенце пред Парламента и стана тя, каквато стана… Фаталното число се сгромоляса с цялата си тежест върху все-още неоплесканата с домати и яйца сграда. А народната любов на свой ред захлупи с цялата си пасторална прелест малцината народни избраници, тръгнали за своето поредно „матине”… Ще речете – добре де, ама къде е връзката между тези събития и „монголоидите”? Има връзка, уважаеми дами и господа. Има един епизод у Йордан Радичков, в който белетристът описва как разни монголоиди тичали по полето и викали – хипотеза-а-а! Никога не съм виждал по-ясно как една метафора от езика на притчата се превръща в реалност. Защото днес 112-те парламентаристи, вероятно случайно попаднали в заседателната зала, така и не можаха да заседават. И поразително напомняха Радичковите монголоиди, които търчат насам-натам, друсайки понатежалите си телеса (най-вече към собствените си и служебни коли) и през останалото време крещят: Хипотеза-а-а! Ще промените ли бързо избирателния закон или поне онези изборни правила, гарантиращи прозрачни и честни избори? – Ами, дайте ни 3-4 месеца и ще видим. Пък вие елате да се посъветваме, ще ви чуем и зимата ще ви черпим със сладолед. Може и на море да ви пратим… Изобщо – хипотетична е тая работа… – А какво мислите за предсрочни избори? Хипотеза-а-а!!! Лидерът на левицата дава измъчена пресконференция, на която най-добросъвестно и измъчено обясвява как едни мистични кукловоди дърпат конците на протестиращите. Не, „сладур” – ти си кукла на конци и все по-ясно става кои са твоите кукловоди! А това Те няма да ти простят. Някакъв хипотетичен изверг бил „подклаждал” недоволството… Ний пък ще проведем контрапроцес, на който ще сберем желязната кохорта на партията-столетница, като нищо ще залеем с 200-300 души софийските улици и сетне – Потоп!!! Като в оня епизод от „Улицата” на Теди Москов: „Ние, Червените бабечки, искаме… Ой-й-й, какво искаме ние… Искаме… емоции с млад моряк на яхта!...” Няма яхта и млад моряк, господа и дами „правоимащи” Виж, емоции – наспорил Господ! Днес е Ден 13-ти от началото на протестите и на този ден „политическите монголоиди” се разпълзяха като хлебарки (това сравнение с хлебарките го откраднах от един червен велможа, който през есента на 97-ма нарече така протестиращите). Орешарски хънка-мънка и с половин уста пророни, че що пък, хипотетично са възможни и избори… Какъв блясък на професионалната аналитичност! Михо Михов като един същински юнак се изтъпанчи пред всички, закани се на протестиращите, журналистите, Президента и целокупното българско човечество и неопределено размаха юмрук някъде към Хаинбоаз… Речовитият иначе Местан мълча като шумкарин на разпит. Не човек, а желязо! Волен така и не стъпи в Парламента – види се, неговите ментори му скръцнаха със зъби и му припомниха, че го искат във въпросния Парламент да защитава интересите на руската енергийна мафия, а не като експерт по парламентарна етика. А това ще рече, че на бъдещите избори Атака все пак трябва да влезе в „храма на законността”. Пък партията се стопи до един файтон бабаити… Бойко отдавна се е скатал в мазата, брои си парите и въздиша по отминалата медийна слава… Но сплотената някога гилдия на „политическите монголоиди” (припомням, че това не е ксенофобска закачка, а метафора) има още една категория „членове”, които в момента търчат из медиите и скрити зад овехтелите фасади на медийни пророци блеят: „Ъ-ъ-ъ дестабилизация… Ъ-ъ-ъ несигурност… ъ-ъ-ъ, какво ще променят изборите…ъ-ъ-ъ, ама протестиращите не са всички гласоподаватели!” … Истината е една, уважаеми дами и господа. Казано в стила на толкова недолюбвания от просветното министерство Ботев, Това правителство е човек на болнично легло, когото никакви мистични баяния на дервиши и никакви финансови аспиринчета нямя да излекуват. Парламентарно представените партии и тяхното правителство са вече политически труп, който няма да дочака сакралното: „Лазаре, стани!”. Този политически труп няма да възкръсне! А само древните са притежавали способността да балсамират мъртвите така, че да не губят значимостта си. Ники Николов