05 септември, 2022

На 5 септември 1944г правителството на Царство България скъсва дипломатическите си отношения с нацистка Германия. Същия ден СССР обявява война на България под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия… А през 1919-та, на пети, девети месец, е починал офицерът Василий Чапаев, известен у нас най-вече от вицовете за Петка и Чапай /щото съвременникът ни едва ли е чел романа на Фурманов, а за Петка и картечарката Анка мнозинството знае само от вицовете/. Пак на същата дата през 1698г като опит да внесе западна култура в средите на руското дворянство цар Петър облага с данък носенето на брада за всички мъже с изключение на духовниците и селяните… Иначе 5 септември е просто 248 ден от годината според григорианския календар. Само дето на този ден у нас през 1953 г. – по решение на Политбюро на ЦК на БКП от концлагера Белене са освободени 584 политически затворници, а други 485 са дадени под съд. Колко са умрелите от „ слънчев удар“ до въпросната дата, какви са присъдите на обвинените и каква е съдбата на освободените – за тези подробности историята свенливо мълчи, щото по нашенско „ всеки сам си преценя“. Само че, пак според историята, концентрационните лагери в България са свидна рожба на „болшевишката култура", дошла с веригите на танковете от Трети украински фронт, заорали през 1944та из прашните ни пътища. Ама това не означава, че Украйна е нападнала България, а че СССР е превърнал България в своя колония. И който не го разбира – Белене!... А когато след време и Украйна решава да не е колония – ето ви го новия, „Четвърти украински фронт“! Тази война е пак „детенце“ на въпросната болшевишка култура, както е нейно чедо и сатрапът Путин. Той просто иска да я „възкреси“ /и културата, и войната/ , мечтаейки за една нова съветска империя… А може пък, като Петър велики, да има и друга кристална мечта – да издаде указ за брадите на всички соцтруженици, които у нас, на 9 септември, друсани от пристъп на криминален идиотизъм, ще размахват червени знаменца и портрети с неговия лик… Има една мъдрост с недоизяснен източник, която твърди, че когато си мъртъв, не страдаш – страдат другите. Когато си тъп, е същото!

22 март, 2022

Мисля си, че на фона на социалния и политически ураган, който бушува в света, нашенската "буря в чаша вода" изглежда смешно - да не кажа тъжно. Наскоро микрофоните на камери, отразяващи "бурно" социално-политическо събитие, уловиха и излъчиха в ефир случайна реплика: "Ебати простотията, що ни блъскаха тия олигофрени!..." Ебати метафората!

14 март, 2022

И понеже непрекъснато говорим за хибридната война, позволявам си на Ви припомня, че тя е стара като света; че още в древния Рим създадоха две приложни военни дисциплини, които днес наричаме „румурулогия“ /наука за слуховете/ и „кудатология“ /наука за функционирането на слуховете/, които помагаха на цивилизованите римски легиони да цивилизоват поредната дива и варварска провинция, населена с фашисти и наркомани /щото и децата трябва да знаят, че империите не завладяват, те цивилизоват/ – и че поне последните 130 години тоягата на пропагандата я размахват главно насилниците, щото хората по емоционално-психологически причини са на страната на жертвите… Няма да коментирам колко жалка и отблъскваща е съдбата на диктаторите-цивилизатори /припомнете си само Хитлер, Сталин, Саддам Хюсеин или Кадафи – иначе тяхното име е легион/, а само ще цитирам словата на неколцина от тях: „ Колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-скоро ще ти повярват. Обикновените хора започват да вярват по-бързо в голямата лъжа, отколкото в малката. Защото знаят, че самите те са способни да излъжат за нещо малко, но се притесняват да излъжат за нещо много голямо...Ето защо широките маси дори не могат да си представят, че някой е способен на чак толкова големи лъжи. И дори да им обясниш, че лъжата е чудовищна, те ще продължат да се съмняват и ще мислят, че в нея има частица истина...” Шиклгрубер, носещ звънкото име Хитлер „ Радиото и вестниците трябва да информират нашите съветски хора именно за онова, за което партията е приела, че трябва да бъдат информирани. Точно и ясно! Дори ако някой реши, че това е лъжа, то не е, защото партията никога не лъже...” Джугашвили, именуван още Сталин „Това не означава, че искаме да превърнем радиото в безгръбначен служещ на нашите политически интереси. Новата германска политика отхвърля всякакви пристрастни ограничения. Ние искаме стая за развлечения, за популярни изкуства, игри, шеги и музика... Но преди всичко трябва да се централизират всички действия, свързани с радиото; духовните задачи да се поставят над техническите; да се въведе принципа на лидерството, да се осигури ясен и единствен мироглед и този мироглед да се представя по гъвкав начин...” Йосиф Гьобелс, „Радиото като осмата велика сила”

13 март, 2022

Винаги съм се възхищавал от анекдотичната култура на българите. Светът е оживял, защото се е смял – но нашенският смях, който понякога е груб до бруталност, непристоен до гротесктност, притежава още една характеристика. Той се докосва до онова, което бихме нарекли „темпорална адаптивност“, защото само с една мъничка промяна „брадати“ вицове стават актуални, драскайки по оголените нерви на нашия делник… Та по време на соца имаше един виц от рубриката „Златната решетка“ – Търчи Тодор Живков по Оборище и в гърба му нож забит… Знаете ли го? – Не! – Бе и аз не го знам, ама много хубаво започва!... Хайде да го актуализираме: Търчи Путин по Арбат…. Как ви звучи, а? Не коментирам как би прозвучал в Русия, където днес ако замените словосъчетанието „специална операция“ с думата „Война“ ви чакат 15 – 20 годинки пандела, лагер, Сибир, архипелаг ГУЛаг и т.н. благини…

04 март, 2022

През март на далечната вече 2009-та написах един текст – „Размисли за свободата“. Ще си позволя да припомня част от него: Спомняте ли си оня виц от времето на соца, в който учителката попитала децата кого най-много трябва да обичаме ние, българите. И понеже не и се слушали неудобни отговори, упорито отказала да види вдигнатата ръка на Иванчо. Дала думата на Марийка, която задъхано изрецитирала, че най-много трябва да обичаме руските братя, които два пъти са дошли и два пъти са ни освободили – от турците и фашистите... Последвал въпросът – а кого най-много трябва да мразим? Тук вече Иванчо получил думата и категорично отсякъл, че най-много трябва да мразим американците. Щото, не стига, че не са ни освободили два пъти, ами и сега не искат да дойдат... Сещам се за този анекдот във връзка със знаменателната дата 3 март, която винаги е извиквала у мен противоречиви чувства. Азбучна истина е, че хората най-обичат такива размисли, които не ги принуждават да мислят. Но поне мислите у нас никога не са били облагани с данъци. Та си заслужава да поръзсъждаваме - защо в историята ни толкова много се говори за освобождение и толкова малко – за свобода (извън контекста „борба за свобода”)? Освобождението на България като исторически факт би трябвало най-малкото да ни припомни, че създаването на „Задунайска губерния” е част от стратегически план, изразяващ великоимперските амбиции на Русия. Това е безспорна истина. Спорен е въпросът доколко този план се реализира... Е да, ама събитието носи свобода на българите! Хубаво, но как ще познаят свободата ония, които никога не са я познавали? Зяпайки възторжено оръжията на въоръжените до зъби освободители?! България цялата е осеяна от статуи, патетично размахали пушки, шмайзери и бомби. Вероятно за да не забравяме, че те са трасирали пътя към свободата. Само дето още в житието на поп Стойко Владиславов има един епизод, в който пиян турчин насочва пушка към героя, за да го накара да приеме „правата” вяра... А Софроний измъчено изрича:” Ефенди, хич вяра с пушка става ли?...” Някак си съм склонен да се доверя повече на изстраданата истина в словото на Софроний Враченски, отколкото в помпозните дрънканици на исторически неграмотни люде. Или достатъчно грамотни, та да се стремят да извикат у народонаселението коленопреклонни чувства и верноподанически настроения в стил „Кат Русия няма втора...” Щото, свикне ли въпросното народонаселение с мисълта, че все някой го е освобождавал и ще го освобождава, освободителният процес продължава! Такъв народ ще го освобождават и от правото да мисли, и от мисълта , че има право да гласува на избори и да променя съдбата си. Ще го освобождават от отговорността да бъде критичен към управляващите и с граждански действия да ги изрита от управлението, ако са некадърни да управляват... Ще го освобождават от щастието да се радва на държавата си, защото тя отдавна е лишена от държавност... По традиция! Кой казва, че не държим на традициите си? Ако този текст все още звучи актуално, то значи традиционната любов към Русия шупва, набъбва и направо ще втаса! Традиционният защитник на Путин – Болен Лидеров вече е заменен с нов такъв – Копейкин; традиционните патриотари ще размазват детски сълзи по брадясалите си мутри, дрезгаво пеейки руския химн, новите търсачи на стари български традиции ще шляпат хоро из ледените, мътни води на реките ни – щото, нали, братушките си имат моржове, а „плоскоземците“ ще зяпат с празен поглед апокалиптичната картина на разрушение и смърт, сполетели една суверенна европейска държава и с упование ще слушат дрънкането на един сатрап и дегенерат, убеден, че украинските деца са негови смъртни врагове… Аз пък съм убеден, че онзи, който оправдава смъртта дари само на едно дете, е мерзавец