Винаги съм се възхищавал от анекдотичната култура на българите. Светът е оживял, защото се е смял – но нашенският смях, който понякога е груб до бруталност, непристоен до гротесктност, притежава още една характеристика. Той се докосва до онова, което бихме нарекли „темпорална адаптивност“, защото само с една мъничка промяна „брадати“ вицове стават актуални, драскайки по оголените нерви на нашия делник… Та по време на соца имаше един виц от рубриката „Златната решетка“ – Търчи Тодор Живков по Оборище и в гърба му нож забит… Знаете ли го? – Не! – Бе и аз не го знам, ама много хубаво започва!... Хайде да го актуализираме: Търчи Путин по Арбат…. Как ви звучи, а? Не коментирам как би прозвучал в Русия, където днес ако замените словосъчетанието „специална операция“ с думата „Война“ ви чакат 15 – 20 годинки пандела, лагер, Сибир, архипелаг ГУЛаг и т.н. благини…