05 октомври, 2014

11 септември, 2014

А дано, ама надали...

Нали си спомняте онзи нецензурен анекдот, в който наш мургав събрат открил любовта на живота си. И в миг на върховна близост си пожелал някои екстри от сферата на интимните взаимоотношения. – А дано… – рекъл. – А дано, ама надали! – му отвърнала избраницата… Този израз, кой знае защо, намери широко приложение във вербалната практика на народонаселението. Даже се роди популярна песничка. А фразата „А дано, ама надали” излезе от вица и стана фразеологизъм. Какво е „фразеологизъм” би трябвало да знаят най–вече българските ученици, които в понеделник отново ще влязат в класните стаи. А дано го знаят и дано е спорна новата учебна година! А дано, ама надали… Извън мръсните талази на демагогията от поредната предизборна кампания, в която темата за образованието е „устойчиво присъствие”, поне две новини, свързани с въпросното образование, заслужават сериозно внимание. От първи септември почти една трета от учителския състав получи – или ще получи увеличение на заплатите. А дано този „материален стимул” върне на учителството изгубеното самочувствие; промени манталитета на колегията и изпълни класната стая с онази творческа атмосфера, за която мнозинството от ученици въобще не знае, че съществува! А дано, ама надали. Щото зад факта е скрит един друг факт – увеличението на заплатите зависи от директора; свързано е с директора и се определя от директора! Всеки учител знае, че приказките за ролята на педагогическия съвет, родителските настоятелства и разните му там комисии са „въздух под налягане”. Законодателството е превърнало директора в местен феодал, който коли и беси. И поне осем десети от директорите ще наградят с по–висока заплата послушковците, мълчаливците, сервилните… Но сервилните не са професионалисти. Професионалистите отстояват позиция; имат визия не са послушковци… И какво става с тях, като ги подпукат с финансовата лопата? Ами, естествено, ще теглят една майна и ще търсят друга реализация. Знаете ли, че за 14 години около 32% от българските учители са уволнени, съкратени или пенсионирани? Тези процеси ПП”Глас народен” пространно коментира и анализира в своята „Философия на промяната”. А дано знаете за това. Ама надали… Лаиците ще рекат – ама нали тази есен към учителската професия ще се присъединят и 60 млади учители, обучени по програмата „Заедно в час”!... А дано тази свежа струя отмие склеротичните плаки от кръвоносната система на и без туй обезкръвеното българско образование. А дано, ама надали. Защото и лаиците са длъжни да знаят, че за да добиеш педагогическа правоспособност, още по време на следването трябва да изучаваш маса педагогически и методически дисциплини. Наистина ли вярвате, че за няколко месеца една неправителствена организация е в състояние да постигне същия ефект, да тегли шут на академизма и да замени висшето образование с „проект”? Понякога пътят към Ада е застлан с добри намерения. То е като парамедиците в здравеопазването – нужни са, ама няма да компенсират липсата на медици. То е като патерицата за сакатия – помага, обаче не лекува… Истината е друга – нужни са драстични промени във висшето образование, свързани с подготовката на бъдещите педагози. За всичко това ПП „Глас народен” говори в своята „Философия на промяната”. Защото е единствената партия в България, която има само един приоритет – Образование – и свързаните с него Наука и Култура… А дано, в навечерието на изборите, прозрете това… Ники Николов

25 юли, 2014

Минута е много

Вероятно си спомняте онова телевизионна предаване, в което анимирана фигурка с гадничко гласче произнасяше – „Няма време!”. На фона на мъчителното пъшкане, с което пореден титан на мисълта се мъчеше да разумее как да отговори на въпроси от рода „колко ангели се събират на върха на една игла”. И се чудим защо такова била дереджето на масовата култура у нас… Но когато иде реч за политическа култура, трябва да припомним, че тя не може да бъде нито „масова”, нито „касова”. Нея просто или я има, или липсва. А именно значимите обществени събития показват нейното наличие или отсъствие! Несъмнено, политическото събитие на деня е оставката на правителството, депозирана в деловодството на НС в 17.59 ч. – минута преди края на работното време. Щото минута е много! Обаче в деня, когато трябваше да бъде гласувана тази оставка, минутата се оказа недостатъчна. Не стигнаха и час, и два. Пренията се вихреха от патетична защита на Орешарски до апокалиптични оценки за неговата дейност. Но знаете ли, в последна сметка споровете все стигаха да въпроса – кой бил виновен за падането на кабинета? Дали изборите за Европарламент, дали поведението на Доган – Местан, или далаверите и скандалите около една българска банка… Накрая беловлас социалист с пищни мустаци свирепо отсече – виновни са… „1000 – 2000 соросоидчета, които бяха на хранилка на един мастит олигарх!...”. И поне отчасти позна – „виновни” наистина се оказаха протестиращите. Те от първите дни на Протеста поставиха етикета „кабинет Олигарски”; те зададоха сакралния въпрос „Кой?!!”; те изведоха студентите на улицата; те доказаха, че в нашия обществен живот понятията „ляво” и „дясно” са загубили смисъл, защото политическата „палитра” на участниците бе невероятно пъстра; те ни върнаха към истината, че гражданската позиция не може да бъде „яхната” именно защото е Гражданска – и че тя винаги носи резултат! Дори ако е година по-късно. Та какво е за Историята година? Нещо като минута от нашия делник… Онова, което беловласият с пищните мустаци не позна, бе всичко останало. Не позна броя на протестиращите, защото само в София те надхвърлиха милион, а толкова гласоподаватели някои от парламентарно представените партии са имали само в невинното си политическо детство. Митът за „платените протестиращи” днес може да радва само буля Мара от село Горно Нанадолнище и маргиналите, които се присламчват към политическите лапачи, та белким някоя трошица от трапезата напълни търбуха им… Не позна с определението „соросоидчета”, защото вероятно – по аналогия – е визирал кретеноидчетата, с които е пълен все още действащият Парламент. Не позна с „мастития олигарх”, защото въпросните са в партията на другаря Станишев, на другаря Местан – и изобщо в редиците на традиционните политически партии. Припомняме на „господин другаря”, че протестите започнаха заради един мастит олигарх… „Дяволът е в детайла” – казва един голям европейски писател. Един детайл се открои в дебатите около оставката на „кабинета”. Стана пределно ясно, че всички парламентарно представени партии не разбират не само, че „лявото и дясното” в политическия ни живот тотално са загубили своя смисъл. Те изобщо не разбират, че в съвременната политика няма място за „горе” и „долу”. Че те не са „правоимащи”, че не са Горе, на Олимп, откъдето с презрение да ругаят тъпите гласоподаватели, които дестабилизирали държавата… Защото аз не съм „долу” и нямам никакво желание полуграмотен идиот с дебел портфейл да се грижи за светлото ми бъдеще! Вчера хората с политическа култура за пореден път се убедиха, че Парламентът трябва да бъде проветрен от спарената атмосфера, завещана ни още от соца. В него трябва да влязат партии, които не са набъркани във финансови и политически далавери. Правото на всеки гражданин да избира ражда избори, а тези избори определят кой да управлява. Не богатият и устатият, а онзи, който е спечелил доверието на гласоподавателите – с идеи, с поведение, с вяра. Затова „Глас народен” има един приоритет – образование, наука, култура. Вчера набързо гласуваха и прегласуваха Закон за висшето образование. Щяха да опраскат и Образованието, ама не остана време… Толкова им пука за образование и наука. За култура да не говорим. Длъжни сме да работим за нашата кауза, защото тя е нужна на обществото. Всяка минута е скъпа… Обаче минута е много, нали? Ники Николов

18 юли, 2014

18 юли

18 юли е 199–ият ден в годината; до нейния край ни остават още 166 дни. На тази дата през 1501–ва е родена Изабела Хабсбург, кралица на Белгия, а през 1552г. – Рудолф II, император на Свещената Римска империя. За нас на тази дата е роден Левски. На 18 юли през 1332 година армията на Иван Александър разбива византийците; през 1789-та Робеспиер се присъединява към идеите на Френската революция, а през 1921-ва Калмет и Герен откриват противотуберколозната ваксина… За нас на тази дата преди 177 години е роден Левски… На 18 юли са починали Караваджо, Джейн Остин и Хаджи Димитър – за нас са изминали 177 години от раждането на Левски. И в скучния, но наситен със събития делник на днешния 18 юли до нас, дошъл от глъбините на историята, кънти гласът на Апостола. За да ни обясни онова, което не разумяваме – и да ни припомни онова, което сме забравили! Днес вестниците пишат, че европейската валута е поевтиняла и спрямо щатския долар; че скандалът в Държавен фонд „Земеделие” продължава, а задълженията на държавата и общините към строителните фирми, които работят с проекти по европейските програми, надхвърлят един млрд. лева! Автокатастрофата в Украйна разтърси световните пазари, Израел започна наземна операция в Газа, шефът на американското разузнаване в Германия напусна германската територия… А болшинството нашенци с неописуемо простодушие отсичат – бе кво ми пука на мене? Нямам сметка в евро, не съм шеф на строителна фирма и не живея в Газа… Писнало ми е от политика, всички са маскари и въобще няма да им гласувам!! Имам си моите лични проблеми и тук, в България – хич не ми дреме за Германия и Америка!!! А гласът на Апостола припомня: „ Ако е за българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние го обръщаме…” Защото безразличието е първата стъпка към мизерията и духовното затъпяване… Днес продължава да се вихри скандалът с Корпоративна търговска банка; стана ясно, че кредитните досиета за заеми си близо 3,5 млрд. лева, че петима „горят” с 300 милиона; че около 3600 души имат депозити, надвишаващи гарантираната от държавата сума, а 46 имат депозити над един милион. И че 138 милиона са блокираните пари на държавни предприятия… А продължава да се вихри спорът дали истината трябвало да се търси; дали медиите трябвали да я разгласяват; дали словото нямало било да дестабилизира България – санким, долу гласността в името на народа! А Левски казва: „ Ето, че ти не си народен – виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да стане по-голямо и да убие народа…” Да коментирате нещо? А осъдете за зловредни слухове Апостола, де! Днес и на децата стана ясно, че това правителство си отива – преди да са го изгонили с камъни; че предсрочни избори ще има и дори се знае на коя дата… Обаче нашенецът, настръхнал от правителствени дивотии и освирепял от блокираните му в банката дребни парици, отсича – и тия избори като ония! Избори се правят с пари – който държи парата, той печели! Пак ще се наредят паралиите от днешния парламент. Майната им на всички!!! А Левски се мръщи: „ Не се подлъгвайте, че онези, които държат парите, държат и бъдещето ви…”. Никой няма монопол над бъдещето – и никой не може да ни отнеме правото на избор… Но когато избираме, трябва да си припомняме думите на Апостола – „Цели сме изгорели от парене и пак не се научихме да духаме!”. Защото тези слова не си за социални дебили – те са гласът на един народ. А гласът народен е внушително нещо, нали?

01 юли, 2014

Praudite, cives! ( Ръкопляскайте, граждани! )

Знаете ли кое – поне от гледна точка на елементарната езикова култура – е идиотско в словосъчетанието „народна република”? Ами очевидния факт, че тя, като е република, не би могла да не бъде „народна”. Макар че у нас, по времето на Кобурггота, за една бройка да се цръцне чудото „народна монархия”… Обаче сме длъжни ди припомним на късопаметните, че 45 години бяхме граждани на НРБ. А кое е идиотско в израза „детски педиатър”? Ми пак същото! И сега – как Ви звучи съчетаването на името Анелия Клисарова с „българско образование”? Оставям отговора на Вас… Сутрешното интервю с министър Клисарова ни поднесе букет от неописуемо простодушие, безхаберие и наивитет, който би могъл да извика сълзи на умиление. Или взрив от нелицеприятни изрази, които науката нарича „експресивни синоними”, а нашенецът направо си им вика „псувни”… Още преди година тя се оказа в „епицентъра” на скандал заради прекрояването на учебните програми по литература. После се опита да „преустрои” и програмата по история. След това прозря, че ако можеш да си купиш за 150 лева правилните отговори за матурата по български език и литература, то просто… не трябва да ги купуваш! Днес, мъдрувайки върху идеята за единен учебник, стигна до поредното грандиозно прозрение: „Няма как държавата да създава корупция – държавата плаща учебниците, няма как тя сама на себе си да прави корупция”… Понамирисва на „Държавата – това съм Аз” нали? И нито дума за факта, че за 14 години са закрити кажи–речи половината от българските училища; че са уволнени, напуснали или пенсионирани около 32% от българските учители; че заплатите на останалите са обидно ниски; че и учители, и ученици са демотивирани; че нивото на неграмотността у нас застрашително се повишава! Доскоро зад лъскавата, пряснобоядисана фасада на сградата, наречена „българско образование”, се криеха овехтели помещения, от стените на които наши мургави събратя крадат винкел. Днес пороят от некадърност, недалновидност и управленческа немощ направо е подмил устоите на сградата. И когато тя рухне – във фургони ли ще преместят образованието? ПП „Глас народен” последователно, твърдо и категорично стои зад своя основен и единствен приоритет – образование, наука и култура. Прочетете отново нашата „философия на промяната”, свързана с визията ни за образованието. Сравнете я с „философията” на Клисарова… И мислете – утре предстоят избори. А избраните от Вас ще си назначат за просветен министър някой „Медик на годината ”, който няма да излекува тежкоболната образователна система… Или отново ще обвържат българския спорт със специалист по синтаксис, от което спортът ще заприлича на сложно съставно с много подчинени и съподчинени изречения! Мислете. А на онези, които не искат – и не могат да мислят, подаряваме латинската сентенция: Praudite, cives!

07 юни, 2014

Черешова задушница

Точно преди година написах разказа "Черешова задушница". Позволявам си да Ви го припомня, защото: "Тежко и горко на оня народ, който в движението си напред не е непрекъснато обърнат назад...". Тогавашните събития обясняват онова, което се случва днес. И още нещо обясняват – никога, ама никога гражданската позиция не остава без последствие! Рано или късно тя носи своите ефекти... Та ето въпросния текст............:Едно време по селата Черешова задушница се тачела като голям празник. Чисти забрадки, пъстри престилки и бели ризи със стъклено копче на яката пълнели мегдана. Народът се събирал под своето небе, на земята си, край гробовете на своите отци… Децата държали майките си за сукманите – всички се държали един за друг, та да не се разгубят в пустинята на битието. Защото разгубването е страшно нещастие! Затуй давали на децата черешки, всички похапвали от сладкия плод, поръсил като капчици кръв зелените корони на плодните дървета. А вечер запалените свещици сочели на мъртвите правия път към Спасението. Защото и в отвъдното душата може да се заблуди и да изгуби пътя. И по прикована на кръст ръка се уливал восък от запалена вощеница, та да се измоли от Бога прошка за покойниците… Сетне танковете на Трети украински фронт задрали с веригите си прашните селски пътища; шумкарите слезли от Балкана; бившите чобани и ратайчета станали управляващи и разгонили множеството от селата. Хората юрнали по градовете, буренясали пътеките към храма, а религията станала опиум за народа. Но народът, понеже не знаел какво е опиум, пак тайничко си тачел старите църковни празници. И в съботата преди Петдесетница посещавал гробовете на близките си покойници, почиствал ги, прекадявал, преливал ги с вода и червено вино. И не забравял първите череши, дали името на тази панихида… Тая година Черешова задушница се падна на 22 юни. Съботата се случи жарка и суха, даже трамваите едва се влачеха по нагорещените релси, сякаш уплашени да не се опарят… С нетърпение чаках вечерната прохлада – и митинга. Управляващите по стар ченгесарски навик криеха броя на протестиращите, изкарваха ги от няколкостотин до няколко хиляди – а вече десетки хиляди след работа заливаха улиците и крещяха „Оставка!”. Очаквах в почивния ден Протестът да е толкова многолюден, та и слепите да го видят. Макар че за нашите „слепци с очи”, сграбчили властта, не таях особени надежди… Дано поне свирките и тъпаните ги поразбудят – мислех си. Дано в мрака на наглото им самодоволство, в мегаломанията на усещането, че са богопомазани Свише, просветне някоя искрица разум! Та нали протестиращите не искат нищо друго освен предсрочни избори; нали изборите са най–точното мерило на демокрацията! Цели поколения са мечтали за тази демокрация – ако са толкова убедени, че управляват за доброто на народа, нека поискат от народа вот на доверие… Защото аз не съм ги избирал. И онези, които са на улицата, не са ги избирали. Избрали са ги едва една десета от гласоподавателите… Така си мислех, крачейки по горещите плочи на тротоара към площада. Сетне потънах в морето от хора; разтворих се в множеството, развяло плакати и знамена. Хората бяха много – но тази огромна маса от хора бе странно притихнала. И виковете, и свирките бяха някак приглушени… Реката от недоволни граждани потече към Народното събрание. Отбих се край Руската черква и се вгледах в редиците на протестиращите. Те се точеха и точеха; редиците на крачещите сякаш нямаше край. Бяха двадесет, бяха тридесет хиляди души – но ми се струваха двеста, струваха ми се триста хиляди; бяха „хиляди, маса, народ”; тяхната колона се нижеше смълчана, с глух ропот, безкрайна в своята стаена ярост… И тогава разбрах – на Черешова задушница протестиращите бяха извели на площада и своите скъпи покойници. София, 22 юни

19 май, 2014

Да върнем мястото на учителя ! ( БСП? ) В една своя творба Тери Пратчет ни казваше, че: "докато истината си обуе ботушите, лъжата два пъти ще обиколи света". Тая максима няма да учуди нашенеца. Той е свикнал с лъжата в политиката и би се учудил, ако тя не се вихри навсякъде. Но когато иде реч за образованието, което партия "Глас Народен" е приела за приоритет, категорично не можем да преглътнем лъжата. Всеки може да прочете нашата програма "Философия на промяната", която от година е на сайта ни. Няма нищо лошо някоя партия да "копи-пейстне" нашите разбирания за образователната система, нейните проблеми и бъдеще. Само че, тази програма всъщност синтезира онова, което българското учителство защитава с цената на много болка и разочарования по време на най-дългата и масова в историята на България стачка. Тази стачка бе смазана от правителството на тричленка, начело на което стоеше г-н Станишев. Той така се трогна от проблемите на учителството, че по-късно изнесе открит урок в пловдивско училище, за да докаже, че куцо, кьораво и сакато може да стане даскал ... Негов финансов министър беше г–н Орешарски, професионалист дълбоко убеден, че преговорите за състоянието на образователната ни система са "седенка, която трябва да се разтуря". И въпросното правителство направи всичко възможно и невъзможно "да разтури седенката", впрягайки всички ресурси на държавата и целия инструментариум, с която тази държава разполага. А тезата: че българският учител трябва да застане в центъра на образователния процес и че това е първата крачка в промяната на неговото функциониране бе иронизирана, оплюта и профанирана. Сега същите тези хора - макар и в нова конфигурация на една друга тричленка, като кучето на Павлов пускат лига пред сладката тема за значимостта на нашето образование. Наистина ли вярвате, че "седенкаджията" особено се е трогнал от неговото състояние? Или че новоизлюпеният педагогически експерт Станишев е станал по-грамотен в тази област? Народът казва: "то бива бива, ама вол за мезе не бива". Станишев, Орешарски и сие очевидно разбират от мезета. Нали един от някогашните лидери на социалистическата партия беше казал, че въпросната партия приемала вината само "с мезета"! Ние нямаме нищо против някой да се възползва от предложенията ни - та ако ще дори да ги приложи в практиката. Но сме категорично убедени, че точно тези парламентарно представени партии и точно тези ВИП персони разбират от въпросната проблематика, колкото "крава от реостат". Не искаме да обиждаме кравата. Написа: "Глас Народен", Николай Николов

03 март, 2014

Малка песничка за Тролчетата–червеношийки, коиго пълнят свободното пространство на интернет с фалшиво чуруликане

Тролченце червено,// колко си ми сладко!// Хранят те с парички,// та да псуваш гладко...// Но от тез парички// мъничко простаче,// задникът ти веч е// на главата качен!