21 юни, 2013

21 юни

Днес е денят на астрономическото лято. В България тази дата съвпада и с едно друго знаменателно събитие – официално е обявено началото на политическото лято. Този нов начин, по който определяме сезоните, започва със знаменития фейлетон на Христо Ботев „Политическа зима”. Просветното ни министерство, в което по традиция са събрани много дървени и бетонни глави, реши да извади Ботев от учебната програма. Щото всеки знае фразеологизма „от студ дърво и камък се пукат”, а ония в министерството нямат желание главите им да се пукнат. Обаче на Ботев въобще не му пука, защото той пък знае, че няма власт над оная глава, която не иска власт. Знае също, че е жив в сърцата на хората, а оттам чиновниците няма как да го изчовъркат. Като видяха чиновниците, че няма как да го изчовъркат, тутакси им овряха главите и решиха да го върнат (разбирайте – определени поетически текстове от творчеството му) в учебниците. Оказа се, че цялото мъдруване струвало един милион… Какво му плащаш! Допреди седмица у нас политическите сезони бяха само два – от есента на нашето недоволство до зимата на нашето негодувание. В цялата ни най–нова история аха–аха да се запролети, но – не би! И сега отведнъж – политическо лято! Те метеоролозите отдавна предопреждаваха, че предстои глобално затопляне и шокиращи промени в климата, ама кой да ти слуша? Нашите политически мъже (и жени) си знаят: ”Лятно време със абичка, зимно време със торбичка” И понеже сезоните само два, навлякоха по два кожуха и грабнаха по два чувала, та да ги тъпчат с награбеното. И политическите летни горещини ги изненадаха! Пък не върви да хвърлят кожусите, щото под тях са дебидюс голи. А се съблекат – де да си крият срамотиите? Жива мъка! Най–тежко изживяват този нов сезон лидерите на парламентарно представените партии. Те се въртят като муха без глава, потят се обилно и вършат глупости. На 21–ви юни Станишев вдъхновено мирише една червена роза, белким прикрие вонята на собствения си страх, ама страх–нестрах, европейска кариера гоним, ей! А сдаде властта, а се прости със своята кристална мечта… Пък и има спомени от стачката на учителите през 2007–ма.Тогава 43 работни дни го освиркваха под прозорците, ама гьнсуратлъкът му е вроден, пък и близки другари го крепяха! Де ги сега тез другари, де го Доган, де го Сакскобурггота, де го верният Даниел Вълчев?!! Партийните му другари и те оставка искат, мръсниците… Местан не е Доган, и той се поти, та чак речта му става такваз една объркана… Уж знае, че площад Таксим не е като оная нашенска фирма „Тексим”, дето я закриха, ама му се привиждат разни страхотии! А Волен не ти е царя – жегата и двете мозъчни гънки му е спаружила, съвсем е дамлясъл, сиромашко… Орешарски чак в Брюксел избяга, ама и там го догони политическата жега, освиркаха го пред сградата на Еврокомисията, скръцна му със зъби Барозо… Виж, Бойко – тарикат, скри се в избата. Не че и той не се поти, но поне сваля килограми. Или електорат – казва ли ти някой? В оределия Парламент – и там с дървени глави пълно, цял ден лазят да търсят някаква гъсеница–гъботворка, и там мъка! Политическото лято се характеризира с удивителни температурни и ментални аномалии. Парцаливите, дрипави и разпокъсани облаци политическа демагогия се разбягват, небета става много синьо, слънчевите лъчи на надеждата – ослепителни. Те постепенно пресушават политическото блато, политическите жаби се зариват в калта, но и калта изсъхва и става на буци. Интересното е, че слънчевите лъчи продължават да жарят и вечер, тогава хората излизат на площадите и си правят слънчеви бани. Благотворната топлина ги кара да бъдат ведри, усмихнати и симпатични. Децата, бебетата и кучетата също са симпатични и демократични. Президентът много им се радва. Дано обаче знае, че политическото лято е измамен сезон! Обикновено около десетия ден времето рязко се променя, бурни облаци покриват небосклона и глухо боботене събужда у политиците – съвсем основателно – всякакви атавистични страхове… Лицата на хората също се променят, пак са симпатични и демократични, но са вече и яростни. Културните и интелигентни граждани, които поради причина на своята културност знаят, че майсторът на изящната словестност Пенчо Славейков можеше да реди седемкатни псувни, също започват да попържат. Ако не като Славейков, то поне като Теди Москов. В такива моменти те започват да търсят по–убедителни демократични аргументи, грабват лопатата – и настъпва гръмотевична буря, пред която Яворовата Градушка е като летен дъждец. А после хрясва светкавицата, която обикновено улучва именно дървените глави… Нали знаете какво става с дървото, когато го улучи светкавица?... И тогава идва политическата Пролет. Като оная, за която пее недолюбваният от Просветното министерство Вапцаров – „Пролет моя, моя бяла пролет// още неживяна, непразнувана…” Ники Николов

20 юни, 2013

За Седмия ден на Сътворението

В началото на Битие, първата от петте Мойсееви книги, описвайки Сътворението, библейското слово казва: „И Бог благослови Седмия ден и го освети, защото в него си почина …”. В ранномладенческа възраст тези думи бяха комай първото ми докосване до Християнството. С хлапашка арогантност заявих на майка си, че след като Бог е създал човека по свой образ и подобие през Шестия ден, на Седмия въпросният човек се е научил как да си почива. Значи, моето страстно желание да почивам е библейски регламентирано и съвсем естествено, защото библейските уроци са по–важни от онези в училище! Уви, с крайно недемократични средства майка ми – свиреп даскал – срази християнските ми прозрения, оценявайки ги като патологичен мързел… Днес е седмият ден от протестите и Суверенът, социалният Бог – гражданите на България, нямат никакво желание да почиват. Те отново са по улици и площади, те сътворяват нова демократична реалност, искат промяна, а не подмяна. Наясно са, че това не става за седмица. Но също така са наясно, че – както Вешим обобщава – по–добре нестабилна държава, отколкото стабилна кочина. Те искат нещо много просто и ясно – светкавична промяна на изборното законодателство и предсрочни избори. Това не е обслужване ничии партийни интереси, защото партиите, които се надяват да „облажат” около протестите, жестоко грешат. Всякакви мъдрувания и есхатологични прогнози за Потопа, който ни очаквал в подобна ситуация, са обидни за българските гласоподаватели. Те са достатъчно умни да търсят – при прозрачни и честни избори – своите неопетнени и почтени партийни представители! Днес слушах мастити социо и полито – лози, ВИП – персони, които хънкаха, мънкаха и в последна сметка заключиха – избори – сакън! Това е непредсказуема промяна!!! Ако преди милиони години Животът не бе избрал непредсказуемата промяна и не бе излязъл от водата, днес целокупното човечество щеше да се плицука из локвите и блажено да гризе водорасли… Но през този Седми Ден поведението на политиците от парламентарно представените партии граничеше с политически инфантилизъм. Те се държаха като деца през уикенда, избягали от зоркото око на майка си. Като вресливи, разглезени, арогантни хлапаци. Като онези „отгоени и разглезени чорбаджийски деца”, за които в „Маминото детенце” писа някога Каравелов… Те продължиха да лентяйстват, защото – по формулата на Джером – истинският лентяй е непрекъснато зает и има толкова задължения, че никога нищо не върши! И за нас е много интересно да изследваме гегезисът на това поведение. В този смисъл срещата при Президента е крайно симптоматична… Хайде да се втледаме в поведението на Бойко Борисов. Демонстративно напускайки Консултативния съвет, той – като обидено дете – даде пространно интервю, в което обясни как щели да го арестуват и да го пречукат в ареста! Теория на конспирацията л. да яде… Но знаете ли – той вероятно си вярва. Защото това е манталитетът на мутрата и мутренските закони. Така всяко дете вярва в чудовища – и от някаква гледна точка, има основание да вярва в тях… Станишев – маминото детенце, синчето на партийния бос Станишев – старши, попаднало в политиката без да има зад гърба си един ден трудов стаж. Та то е свикнало с много играчки, но сега е докопало играчката за големи, наречена Власт и крещи – Искам, искам, искам!... Политическото лентяйство и безотговорност тук са напълно закономерни. Магарешкият инат – естествен… Местан е бедното дете от провинцията, преместено в елитно софийско училище; амбициозно и ученолюбиво, то е добре обучено от своя ментор Доган – агент на ДС. И когато не размахва байрачето на етническия мир и не дрънка опашати лъжи в името на корпоративните интереси, през свободното си време чете речника на чуждите думи в българския език докато си брои „пачките”, рони крокодилски сълзи за оголелия си електорат! А Волен? О, тук нещата са най–прости. Някога полуграмотното, но хитровато момче бе понесено на гребена на социалната вълна, „голямата политика” го грабна, парите го разглезиха, властта го опи и той се превърна в истеричен лигльо, който се прави на „голям”, като псува, пуши цигари и се заканва на всички, понеже е подкупил неколцина батковци да го пазят… Затова поведението му граничи с криминален идиотизъм! И знаете ли кое обединява толкова различни характери? Усещането, че са именно различни, елитарни, „богопомазани”. Та те сами се нарекоха „политическа класа”. Това не е присъда срещу политическия живот и политическите партии, а разсъждения за определени политически „лидери” и техните партии! Такава е истината, уважаеми дами и господа. Онази истина, която е толкова дефицитна в обществения ни живот. Затова днес по площадите хората я преоткриват. Те не почиват, защото знаят, че след Седмия ден отново идва Ден Първи! Ники Николов

19 юни, 2013

Размисли за махмурлука

Има една чудесна книга на испанския писател Хуан Баас – „Трактат за махмурлука”. В нея с поразяващо, тънко чувктво за ирония творецът пространно разсъждава за онова състояние след тежък запой, в което – недай, Боже – да изпаднете някога! То е като физически и емоционален Апокалипсис. Но при него – поне за нашенеца – в парцаливото кълбо от от главотрес, киселини и депресивни настроения неизменно изплува мисълта:„ Господи, разкайвам се! Повече вече нема да пия! От утре съм нов човек! Кой идиот е измислил алкохола, та да му откинем главата!...” Естествено, тези суицидни помисли твърде бързо отшумяват и доскорошният мъченик ден по–късно вече е бодър и готов за нови алкохолни подвизи… Гледах от телевизионния екран откритото заседание на Парламента от 19 юни и – признавам – с немалка доза злорадство се наслаждавах на агонията, която обикновено изживяват хора след тежко препиване. Те се разкайваха… Разкайваха се отделни личности и цели колективи от сплотеното соц–депесарско парламентарно човечество. Герберите и Атакистите не се разкайваха. Те вероятно са страдали в усамотение… Пък може и още да поркат, казва ли ти някой? Та валяха фрази и думи от вида „прошка”, „покаяние”, „…всеки от нас ще дължи поведение…”, „християнски ценности”, „извинявам се” – но неизменно обвързани с подобните – „дестабилизация”, „хаос”, „несигурност”, „непредвидимост”. С други думи – бе ние много се извиняваме, че сме препили с власт, ама мир да е! Пък предсрочни избори – сакън! Щото ще видите вие колко е страшно без нас, ще плачкате – ама късно! А ни свалите от власт, а настъпи краят на света!... Слушах внимателно точките от програмата на Олигарски – пардон, Орешарски – и знаете ли какво чух? Че освен обещанията за бонбонки и стъклени топчета ще се създаде комисия… и до края на септември ще имаме ново изборно законодателство. После и останалото. Иде реч за половин година, година – пък що не и четири? Бе хора, вие луди ли сте?! Не гледате ли поне от телевизионния екран какво става по улиците и площадите на българските градове? Не чувате ли, че „улицата блика своя вик познат/викът на многолика нужда”? Тези думи ги произнесе преди много десетилетия поетът Смирненски, но тяхната актуалност днес само подчертава уродливостта на политическия живот, родил протестната вълна! Защото тази нужда вече не е само икономическа. Тя е и духовна, интелентуална, емоционална – тя е нужда от истинска, а не фасадна демокрация… Дебатите в Парламента се водеха по формулата „от управляващите – към управляващите – за управляващите”. Обаче въобще не чух трезвия глас, който да каже, че хората не искат точно тези управляващи да ни измъкват от блатото, в което самите те са ни натикали! Точно този Парламент да гласува програми за изход от кризата. Защото не е важно кой създава програмите, а кой реализира въпросните програми! Инак, НС реши вече решения проблем „Делян Пеевски”; ДПС „взеха” повечето парламентарни комисии; не се чуха коментари за набързо приетите лобистки „прибавки” към закона за хазарта и някак между другито – съобщението, че новият военен министър е дал разрешение руски военен кораб от висок клас да акустира на българско военно пристанище – изглежда, за доста време. Кораб, който би могъл да унищожи половин България! Поради "специфичната" артикулация на Председателя на НС името на кораба прозвуча като "Кууйков". Да му мисли НАТО! И честито на Натовска България! А после в парламента юнаците продължиха да словоблудстват за следващите четири години управление... Не забравяйте, че комунистите по традиция трудно се разделят с властта, дори когато събитията ги смазват със своята предопределеност. Доказа го и зимата на 97–ма, и управлението им заедно с ДПС и Царската партия, когато „разтуряха седЕнката”… Тежък, тежък политически махмурлук друса парламентарно представените партии! А Улицата иска нещо много простичко – промени в изборното законодателство – защо не в същите срокове, в които бяха приети промените, дали на олигарха Пеевски право да оглави силовите институции, сиреч между три и пет дена – и предсрочни парламентарни избори при прозрачни и ясни правила. А ако управляващите не знаят как да направят промените, хората ще ги научат. Защото и те са пияни – пияни от чувството, че са свободни. Че са граждани. Че са народ. Да се опиеш от Свободата е единственото пиянство, след което не боли глава!

18 юни, 2013

Късно е, чадо…

Наскоро дъщеря ми разказа една случка, станала преди години. Нейна приятелка, 13 – 14 годишно момиче, си стояла на кухненския балкон и блажено пушела. Внезапно баба и отворила вратата. Стресната, ученичката извикала – Аз, бабо, не пуша! Едни зли хора ми сложиха цигара в ръката! Естествено, сладураната не сметнала за необходимо да поясни как злите хора са се изкатерили до балкона на третия етаж… Не ви ли се струва, че днес реакцията на парламентарно представените партии много напомня поведението на въпросната хлапачка? България се пробужда от политическа дрямка; улицата ври и кипи; фразата „гражданска позиция” се изпълва със смисъл. Преди месец писах: „ Но знаете ли, когато обществото е манипулирано по този начин, протестен вот чрез „негласуване” е само първата му реакция. И понеже животът поскъпва, а старите партийни муцуни са интелектуално безпомощни да го променят, това общество излиза на улицата. Този път с павета и лопати в ръце. В такива случаи за маскираните пикльовци и платените провокатори на тази улица място няма. Просто защото ще отнесат пердаха… И страшният рев на улицата ражда предсрочни избори. А на тези избори „Вятърът на промяната” аксиоматично „издухва” онези, които са в Парламента…” Припомням го не защото съм бил много прозорлив, а защото това е елементарна политическа логика. Слава Богу, хората не излязоха на улицата с павета – можеш да защитиш човешкото си достойнство по много начини… Но управляващите така и не разбраха какво точно става. Дали Бойко Борисов си мисли, че обществото протестира, защото се е затъжило за левентната му фигура и популистко дрънкане? Дано не се заблуждава – ако в бъдещия Парламент влязат поне половината от неговите депутати, това ще е велик успех! Дали Станишев разбира, че на следващите избори партията му ще се свие до санитарния минимум? А наясно ли е наследникът на Доган – майсторът на „високия наратив” Местан, че старият, плесенясал мит за неизменното присъствие на ДПС в Народното събрание застрашително се клати?! Събитията в Турция би трябвало да му подшушнат нещо на ушенце… Що се отнася до Волен Сидеров, нещата са предопределени. Атака няма да бъде парламентарно представена след бъдещите избори. И не заради поведението на своя лидер, което граничи със социален дебилитет – а просто защото хората не прощават предателството! Има в психологията едно понятие – „скитома”. Особено състояние, в което човек вижда само онова, което иска да види. Парламентарно представените политически сили са изпаднали в състояние на „политико–финансова скитома”. И как да не изпаднат? БСП стана партия на милионерите, а милионите „започват”, грубо казано, с руските енергоизточници. Дали е случайно, че първите, свенливо изречени думи на новото правителство бяха – да вземем да върнем проекта Белене, а?... И децата са наясно, че Борисов си е милионер и в неговата партия покупко–продажбата и суперпечалбата са прегърнати и възлюбени като политическа практика! Върхушката на ДПС вече две десетилетия трупа крупни капитали – новоназначен Областен управител „слязъл от джипа” и се качил в кабинета си. Горкият оголял електорат на ДПС! Той вероятно също по икиндия слиза от джипа, та да сръбне постна чорбица… Що се отнася до Орешарски – този политически номад, наемник и слуга – общественото мнение го нарече Олигарски… А Атака? Кажеш ли Волен, разбирай – Атака; кажеш ли Атака, разбирай – Сидеров. Само че г–н Сидеров, върлият националист, е яростен русофил (изключвам историко–културния смисъл на този термин, щото Сидеров и култура – сакън!) и ученик на Жириновски. Разликата е, че Жириновски е висш офицер от КГБ с две висши образования, а нашенецът е полуграмотен популист със завиден икономически апетит! И понеже не са в състояние да разберат какво точно става, управляващите започват да шикалкавят. Те не пушат, ама едни зли хора са им сложили цигара в ръката. И набързо решиха да променят закона срещу тютюнопушенето… Едни зли хора предложиха на Орешарски да назначи представителя на олигархичната върхушка за шеф на силовите институции; същите зли сили подведоха и Станишев, и Местан. Пък Волен се врътна и излезе – и с това отново осигури избора. Виж, Бойко си трае – нали е бивш пазвантин на Тодор Живков, научил е от своя ментор, че задуха ли бурен вятър, трябва да се снишаваш. Да не дразниш лъва, щото той, лъвът, е лошаво животно! Не коментирам Президента – той все още трябва да доказва, че не е пионка на ГЕРБ… А улицата се бунтува. Защото не е роб оня, който робува на истината. И не е дребен собственик оня, който се гордее със собствената си свобода! И когато на Свободния му кажат, че ще се дестабилизира държавата, той отговаря – баста! Че тя кога е била стабилна?! И като му рекат, че са се променили и ще я стабилизират тая държава, той, като в оная нецензурна народна приказка отговаря: Късно е, чадо… Мандалото хлопна!