Размисли за махмурлука

Има една чудесна книга на испанския писател Хуан Баас – „Трактат за махмурлука”. В нея с поразяващо, тънко чувктво за ирония творецът пространно разсъждава за онова състояние след тежък запой, в което – недай, Боже – да изпаднете някога! То е като физически и емоционален Апокалипсис. Но при него – поне за нашенеца – в парцаливото кълбо от от главотрес, киселини и депресивни настроения неизменно изплува мисълта:„ Господи, разкайвам се! Повече вече нема да пия! От утре съм нов човек! Кой идиот е измислил алкохола, та да му откинем главата!...” Естествено, тези суицидни помисли твърде бързо отшумяват и доскорошният мъченик ден по–късно вече е бодър и готов за нови алкохолни подвизи… Гледах от телевизионния екран откритото заседание на Парламента от 19 юни и – признавам – с немалка доза злорадство се наслаждавах на агонията, която обикновено изживяват хора след тежко препиване. Те се разкайваха… Разкайваха се отделни личности и цели колективи от сплотеното соц–депесарско парламентарно човечество. Герберите и Атакистите не се разкайваха. Те вероятно са страдали в усамотение… Пък може и още да поркат, казва ли ти някой? Та валяха фрази и думи от вида „прошка”, „покаяние”, „…всеки от нас ще дължи поведение…”, „християнски ценности”, „извинявам се” – но неизменно обвързани с подобните – „дестабилизация”, „хаос”, „несигурност”, „непредвидимост”. С други думи – бе ние много се извиняваме, че сме препили с власт, ама мир да е! Пък предсрочни избори – сакън! Щото ще видите вие колко е страшно без нас, ще плачкате – ама късно! А ни свалите от власт, а настъпи краят на света!... Слушах внимателно точките от програмата на Олигарски – пардон, Орешарски – и знаете ли какво чух? Че освен обещанията за бонбонки и стъклени топчета ще се създаде комисия… и до края на септември ще имаме ново изборно законодателство. После и останалото. Иде реч за половин година, година – пък що не и четири? Бе хора, вие луди ли сте?! Не гледате ли поне от телевизионния екран какво става по улиците и площадите на българските градове? Не чувате ли, че „улицата блика своя вик познат/викът на многолика нужда”? Тези думи ги произнесе преди много десетилетия поетът Смирненски, но тяхната актуалност днес само подчертава уродливостта на политическия живот, родил протестната вълна! Защото тази нужда вече не е само икономическа. Тя е и духовна, интелентуална, емоционална – тя е нужда от истинска, а не фасадна демокрация… Дебатите в Парламента се водеха по формулата „от управляващите – към управляващите – за управляващите”. Обаче въобще не чух трезвия глас, който да каже, че хората не искат точно тези управляващи да ни измъкват от блатото, в което самите те са ни натикали! Точно този Парламент да гласува програми за изход от кризата. Защото не е важно кой създава програмите, а кой реализира въпросните програми! Инак, НС реши вече решения проблем „Делян Пеевски”; ДПС „взеха” повечето парламентарни комисии; не се чуха коментари за набързо приетите лобистки „прибавки” към закона за хазарта и някак между другито – съобщението, че новият военен министър е дал разрешение руски военен кораб от висок клас да акустира на българско военно пристанище – изглежда, за доста време. Кораб, който би могъл да унищожи половин България! Поради "специфичната" артикулация на Председателя на НС името на кораба прозвуча като "Кууйков". Да му мисли НАТО! И честито на Натовска България! А после в парламента юнаците продължиха да словоблудстват за следващите четири години управление... Не забравяйте, че комунистите по традиция трудно се разделят с властта, дори когато събитията ги смазват със своята предопределеност. Доказа го и зимата на 97–ма, и управлението им заедно с ДПС и Царската партия, когато „разтуряха седЕнката”… Тежък, тежък политически махмурлук друса парламентарно представените партии! А Улицата иска нещо много простичко – промени в изборното законодателство – защо не в същите срокове, в които бяха приети промените, дали на олигарха Пеевски право да оглави силовите институции, сиреч между три и пет дена – и предсрочни парламентарни избори при прозрачни и ясни правила. А ако управляващите не знаят как да направят промените, хората ще ги научат. Защото и те са пияни – пияни от чувството, че са свободни. Че са граждани. Че са народ. Да се опиеш от Свободата е единственото пиянство, след което не боли глава!