За Седмия ден на Сътворението

В началото на Битие, първата от петте Мойсееви книги, описвайки Сътворението, библейското слово казва: „И Бог благослови Седмия ден и го освети, защото в него си почина …”. В ранномладенческа възраст тези думи бяха комай първото ми докосване до Християнството. С хлапашка арогантност заявих на майка си, че след като Бог е създал човека по свой образ и подобие през Шестия ден, на Седмия въпросният човек се е научил как да си почива. Значи, моето страстно желание да почивам е библейски регламентирано и съвсем естествено, защото библейските уроци са по–важни от онези в училище! Уви, с крайно недемократични средства майка ми – свиреп даскал – срази християнските ми прозрения, оценявайки ги като патологичен мързел… Днес е седмият ден от протестите и Суверенът, социалният Бог – гражданите на България, нямат никакво желание да почиват. Те отново са по улици и площади, те сътворяват нова демократична реалност, искат промяна, а не подмяна. Наясно са, че това не става за седмица. Но също така са наясно, че – както Вешим обобщава – по–добре нестабилна държава, отколкото стабилна кочина. Те искат нещо много просто и ясно – светкавична промяна на изборното законодателство и предсрочни избори. Това не е обслужване ничии партийни интереси, защото партиите, които се надяват да „облажат” около протестите, жестоко грешат. Всякакви мъдрувания и есхатологични прогнози за Потопа, който ни очаквал в подобна ситуация, са обидни за българските гласоподаватели. Те са достатъчно умни да търсят – при прозрачни и честни избори – своите неопетнени и почтени партийни представители! Днес слушах мастити социо и полито – лози, ВИП – персони, които хънкаха, мънкаха и в последна сметка заключиха – избори – сакън! Това е непредсказуема промяна!!! Ако преди милиони години Животът не бе избрал непредсказуемата промяна и не бе излязъл от водата, днес целокупното човечество щеше да се плицука из локвите и блажено да гризе водорасли… Но през този Седми Ден поведението на политиците от парламентарно представените партии граничеше с политически инфантилизъм. Те се държаха като деца през уикенда, избягали от зоркото око на майка си. Като вресливи, разглезени, арогантни хлапаци. Като онези „отгоени и разглезени чорбаджийски деца”, за които в „Маминото детенце” писа някога Каравелов… Те продължиха да лентяйстват, защото – по формулата на Джером – истинският лентяй е непрекъснато зает и има толкова задължения, че никога нищо не върши! И за нас е много интересно да изследваме гегезисът на това поведение. В този смисъл срещата при Президента е крайно симптоматична… Хайде да се втледаме в поведението на Бойко Борисов. Демонстративно напускайки Консултативния съвет, той – като обидено дете – даде пространно интервю, в което обясни как щели да го арестуват и да го пречукат в ареста! Теория на конспирацията л. да яде… Но знаете ли – той вероятно си вярва. Защото това е манталитетът на мутрата и мутренските закони. Така всяко дете вярва в чудовища – и от някаква гледна точка, има основание да вярва в тях… Станишев – маминото детенце, синчето на партийния бос Станишев – старши, попаднало в политиката без да има зад гърба си един ден трудов стаж. Та то е свикнало с много играчки, но сега е докопало играчката за големи, наречена Власт и крещи – Искам, искам, искам!... Политическото лентяйство и безотговорност тук са напълно закономерни. Магарешкият инат – естествен… Местан е бедното дете от провинцията, преместено в елитно софийско училище; амбициозно и ученолюбиво, то е добре обучено от своя ментор Доган – агент на ДС. И когато не размахва байрачето на етническия мир и не дрънка опашати лъжи в името на корпоративните интереси, през свободното си време чете речника на чуждите думи в българския език докато си брои „пачките”, рони крокодилски сълзи за оголелия си електорат! А Волен? О, тук нещата са най–прости. Някога полуграмотното, но хитровато момче бе понесено на гребена на социалната вълна, „голямата политика” го грабна, парите го разглезиха, властта го опи и той се превърна в истеричен лигльо, който се прави на „голям”, като псува, пуши цигари и се заканва на всички, понеже е подкупил неколцина батковци да го пазят… Затова поведението му граничи с криминален идиотизъм! И знаете ли кое обединява толкова различни характери? Усещането, че са именно различни, елитарни, „богопомазани”. Та те сами се нарекоха „политическа класа”. Това не е присъда срещу политическия живот и политическите партии, а разсъждения за определени политически „лидери” и техните партии! Такава е истината, уважаеми дами и господа. Онази истина, която е толкова дефицитна в обществения ни живот. Затова днес по площадите хората я преоткриват. Те не почиват, защото знаят, че след Седмия ден отново идва Ден Първи! Ники Николов