21 юни

Днес е денят на астрономическото лято. В България тази дата съвпада и с едно друго знаменателно събитие – официално е обявено началото на политическото лято. Този нов начин, по който определяме сезоните, започва със знаменития фейлетон на Христо Ботев „Политическа зима”. Просветното ни министерство, в което по традиция са събрани много дървени и бетонни глави, реши да извади Ботев от учебната програма. Щото всеки знае фразеологизма „от студ дърво и камък се пукат”, а ония в министерството нямат желание главите им да се пукнат. Обаче на Ботев въобще не му пука, защото той пък знае, че няма власт над оная глава, която не иска власт. Знае също, че е жив в сърцата на хората, а оттам чиновниците няма как да го изчовъркат. Като видяха чиновниците, че няма как да го изчовъркат, тутакси им овряха главите и решиха да го върнат (разбирайте – определени поетически текстове от творчеството му) в учебниците. Оказа се, че цялото мъдруване струвало един милион… Какво му плащаш! Допреди седмица у нас политическите сезони бяха само два – от есента на нашето недоволство до зимата на нашето негодувание. В цялата ни най–нова история аха–аха да се запролети, но – не би! И сега отведнъж – политическо лято! Те метеоролозите отдавна предопреждаваха, че предстои глобално затопляне и шокиращи промени в климата, ама кой да ти слуша? Нашите политически мъже (и жени) си знаят: ”Лятно време със абичка, зимно време със торбичка” И понеже сезоните само два, навлякоха по два кожуха и грабнаха по два чувала, та да ги тъпчат с награбеното. И политическите летни горещини ги изненадаха! Пък не върви да хвърлят кожусите, щото под тях са дебидюс голи. А се съблекат – де да си крият срамотиите? Жива мъка! Най–тежко изживяват този нов сезон лидерите на парламентарно представените партии. Те се въртят като муха без глава, потят се обилно и вършат глупости. На 21–ви юни Станишев вдъхновено мирише една червена роза, белким прикрие вонята на собствения си страх, ама страх–нестрах, европейска кариера гоним, ей! А сдаде властта, а се прости със своята кристална мечта… Пък и има спомени от стачката на учителите през 2007–ма.Тогава 43 работни дни го освиркваха под прозорците, ама гьнсуратлъкът му е вроден, пък и близки другари го крепяха! Де ги сега тез другари, де го Доган, де го Сакскобурггота, де го верният Даниел Вълчев?!! Партийните му другари и те оставка искат, мръсниците… Местан не е Доган, и той се поти, та чак речта му става такваз една объркана… Уж знае, че площад Таксим не е като оная нашенска фирма „Тексим”, дето я закриха, ама му се привиждат разни страхотии! А Волен не ти е царя – жегата и двете мозъчни гънки му е спаружила, съвсем е дамлясъл, сиромашко… Орешарски чак в Брюксел избяга, ама и там го догони политическата жега, освиркаха го пред сградата на Еврокомисията, скръцна му със зъби Барозо… Виж, Бойко – тарикат, скри се в избата. Не че и той не се поти, но поне сваля килограми. Или електорат – казва ли ти някой? В оределия Парламент – и там с дървени глави пълно, цял ден лазят да търсят някаква гъсеница–гъботворка, и там мъка! Политическото лято се характеризира с удивителни температурни и ментални аномалии. Парцаливите, дрипави и разпокъсани облаци политическа демагогия се разбягват, небета става много синьо, слънчевите лъчи на надеждата – ослепителни. Те постепенно пресушават политическото блато, политическите жаби се зариват в калта, но и калта изсъхва и става на буци. Интересното е, че слънчевите лъчи продължават да жарят и вечер, тогава хората излизат на площадите и си правят слънчеви бани. Благотворната топлина ги кара да бъдат ведри, усмихнати и симпатични. Децата, бебетата и кучетата също са симпатични и демократични. Президентът много им се радва. Дано обаче знае, че политическото лято е измамен сезон! Обикновено около десетия ден времето рязко се променя, бурни облаци покриват небосклона и глухо боботене събужда у политиците – съвсем основателно – всякакви атавистични страхове… Лицата на хората също се променят, пак са симпатични и демократични, но са вече и яростни. Културните и интелигентни граждани, които поради причина на своята културност знаят, че майсторът на изящната словестност Пенчо Славейков можеше да реди седемкатни псувни, също започват да попържат. Ако не като Славейков, то поне като Теди Москов. В такива моменти те започват да търсят по–убедителни демократични аргументи, грабват лопатата – и настъпва гръмотевична буря, пред която Яворовата Градушка е като летен дъждец. А после хрясва светкавицата, която обикновено улучва именно дървените глави… Нали знаете какво става с дървото, когато го улучи светкавица?... И тогава идва политическата Пролет. Като оная, за която пее недолюбваният от Просветното министерство Вапцаров – „Пролет моя, моя бяла пролет// още неживяна, непразнувана…” Ники Николов