А дано, ама надали...

Нали си спомняте онзи нецензурен анекдот, в който наш мургав събрат открил любовта на живота си. И в миг на върховна близост си пожелал някои екстри от сферата на интимните взаимоотношения. – А дано… – рекъл. – А дано, ама надали! – му отвърнала избраницата… Този израз, кой знае защо, намери широко приложение във вербалната практика на народонаселението. Даже се роди популярна песничка. А фразата „А дано, ама надали” излезе от вица и стана фразеологизъм. Какво е „фразеологизъм” би трябвало да знаят най–вече българските ученици, които в понеделник отново ще влязат в класните стаи. А дано го знаят и дано е спорна новата учебна година! А дано, ама надали… Извън мръсните талази на демагогията от поредната предизборна кампания, в която темата за образованието е „устойчиво присъствие”, поне две новини, свързани с въпросното образование, заслужават сериозно внимание. От първи септември почти една трета от учителския състав получи – или ще получи увеличение на заплатите. А дано този „материален стимул” върне на учителството изгубеното самочувствие; промени манталитета на колегията и изпълни класната стая с онази творческа атмосфера, за която мнозинството от ученици въобще не знае, че съществува! А дано, ама надали. Щото зад факта е скрит един друг факт – увеличението на заплатите зависи от директора; свързано е с директора и се определя от директора! Всеки учител знае, че приказките за ролята на педагогическия съвет, родителските настоятелства и разните му там комисии са „въздух под налягане”. Законодателството е превърнало директора в местен феодал, който коли и беси. И поне осем десети от директорите ще наградят с по–висока заплата послушковците, мълчаливците, сервилните… Но сервилните не са професионалисти. Професионалистите отстояват позиция; имат визия не са послушковци… И какво става с тях, като ги подпукат с финансовата лопата? Ами, естествено, ще теглят една майна и ще търсят друга реализация. Знаете ли, че за 14 години около 32% от българските учители са уволнени, съкратени или пенсионирани? Тези процеси ПП”Глас народен” пространно коментира и анализира в своята „Философия на промяната”. А дано знаете за това. Ама надали… Лаиците ще рекат – ама нали тази есен към учителската професия ще се присъединят и 60 млади учители, обучени по програмата „Заедно в час”!... А дано тази свежа струя отмие склеротичните плаки от кръвоносната система на и без туй обезкръвеното българско образование. А дано, ама надали. Защото и лаиците са длъжни да знаят, че за да добиеш педагогическа правоспособност, още по време на следването трябва да изучаваш маса педагогически и методически дисциплини. Наистина ли вярвате, че за няколко месеца една неправителствена организация е в състояние да постигне същия ефект, да тегли шут на академизма и да замени висшето образование с „проект”? Понякога пътят към Ада е застлан с добри намерения. То е като парамедиците в здравеопазването – нужни са, ама няма да компенсират липсата на медици. То е като патерицата за сакатия – помага, обаче не лекува… Истината е друга – нужни са драстични промени във висшето образование, свързани с подготовката на бъдещите педагози. За всичко това ПП „Глас народен” говори в своята „Философия на промяната”. Защото е единствената партия в България, която има само един приоритет – Образование – и свързаните с него Наука и Култура… А дано, в навечерието на изборите, прозрете това… Ники Николов