Размисли за паронимията, пунктуацията и Хегел

Има една шопска максима, която категорично отсича – „най-мразим да мислим“! А друго съждение – с вероятен произход градския фолклор – направо разгръща реалистичните измерения на тази тема: „Една патка мислила, мислила, па умряла“. Няма да коментираме откъде у „гражданите“ толкова селскостопански и зоологически познания. Все пак народната мъдрост се опитва да реабилитира нашенската менталност с поговорката: Който пее, зло не мисли – което пък би накарало страничен наблюдател да подозира, че нормалното състояние на българското човечество е да замисля злини, когато не се занимава с вокално изкуство – като следовник на традициите от родината на Орфея… Но тъй като поне мисленето у нас никога не е било облагано с данъци (което не значи, че в определени случаи мислещите не са били налагани с тежки предмети) – ще си позволим да поразсъждаваме върху „триадите“ бит, мисловност и матури. Според философията „ триади“ е схема на развитие, разработена от Хегел, която очертава три фази на това развитие – теза, антитеза и синтеза. Ние обаче ще надникнем отвъд Хегеловата теория, започвайки с матурите – този „кротък апокалипсис“ , който всяко семейство със зрелостник изживява всяка година. Ако емоционалната енергия, която едно българско семейство е потрошило около изпитите, можеше да се „трансформира“ в електрическа например, толкова дискутирания въпрос с ядрената ни енергетика и цените на тока щеше да бъде кардинално решен… При това релативната връзка между родителски вълнения, ученически непукизъм и състояние на образователната ни система превръща резултата от матурите в синтез на правителствени политики, индивидуални съдби и исторически перспективи… И какви са резултатите от матурата по български език и литература, например? Защото задължителната матура по математика я отсвириха скоропостижно. Аналитично погледнато, това вероятно рефлектира върху цял кръг социални проблеми. Естествено, при това положение децата започват да „неглижират“ подготовката по математика („неглижирам“ е преходен глагол от несвършен вид със синоними – подценявам, пренебрегвам, пет пари не давам, не ме е еня, хич не ми пука и т.н.)… В резултат на което остават математически неграмотни. А това означава, че не разумяват какъв е в проценти икономическия ръст на Русия и ЕС; оттук – каква е икономическата и т.н. стойност на рублата и еврото; оттук – не са в състояние да сравнят несравнимите съотношения между Русия и нейните имперски мечти за „нео-СССР“ – и целия икономически, политически и културен потенциал на Европейския съюз. И оттук – малка вероятност да се обърнат към онези свои родители, които са фенове на Възраждане, Величие и други Величави политически недоразумения. Които крещят „Долу ЕС“; “Време е да излизаме от НАТО“; „Не искаме еврото“ и „Кат Русия няма втора…“. И да им рекат – бе скъпи родители, вий за идиоти ли ни мислите? Ние искаме да учим и да просперираме в Европа. Да пътуваме из Италия, Франция и Германия. Странно защо ни привличат също Англия, Нидерландия и Белгия – да не говорим за другите европейски страни. Искаме да ходим на бригади и да се образоваме в САЩ – и там ветрищата на „тръмпизма“ ще веят от ден до пладне… Не щем да се разхождаме по Арбат и да сечем дърва в Коми. Вие из мъртвите сибирски полета ли искате да ни разселите?!... Естествено, не всички са чели „Мъртвите сибирски полета“ на Виктор фон Фалк. Пък и да са я чели, текстът е малко труден за колективно разумяване. Иска известни познания по история, психология, политология, пък и по-висока езикова култура. Инак читателят ще заприлича на слугата на Чичиков от „Мъртви души“, който много обичал да чете, защото адски се „кефел“ да гледа как буквичките се нареждат в думички… Обаче на последната матура министерството за пореден път констатира, че учениците изпитват затруднения при „разчитане на конкретен смисъл на цитат от изучен текст или с осмисляне на конкретно твърдение и съотнасянето му към изучен текст“. А към неизучен? Вече доби гражданственост идиотския израз „четене с разбиране“. Въпросът за език и мислене е един от основните във философията… Може ли да има четене без разбиране? В житейски план обаче това е малко като оня епизод от книгата на Илф и Петров „Дванадесетте стола“, в който Остап Бендер е дал една рубла на вратаря Тихон, за да ползва стаичката му и разгръща на спокойствие таланта си на велик комбинатор. Вечерта „труженикът на метлата“ се връща пиян като талпа; Остап задава резонния въпрос – може ли да се напие така човек с една рубла? А портиерът измучава – М-може… Четене и слушане без разбиране! Точно така например сума депутати осмислят актуалните въпроси за националните проблеми и наднационалните колизии. И в това няма нищо странно – някак бързичко привикнахме с метаморфозата на довчерашния дребен счетоводител в крупен експерт по макроикономика. На продавача от кварталния плод-зеленчук в специалист по екология. На говедаря – в „бизнесмен“; полуграмотното борче в представител на „националноотговорния капитал“; а бившия комсомолски секретар-послушко – в част от „политическия елит“. И така повече от три десетилетия! Затова войнстващата неграмотност и посредственост ни заливат отвсякъде… Колкото и парадоксално да изглежда, от някаква гледна точка именно матурата по български език и литература се оказва онова „криво огледало“, в което „синтезираната истина“ се блещи срещу нас с уродливите си очертания. Средна оценка 4,27 – браво; „език свещен на моите деди“ – туй отде беше?... Темата за нарушените когнитивни умения, за очевидния „дисонанс“ в областта на езика и мисленето изисква повече от 24 часа нонстоп разсъждения… Затова да се вгледаме само в определени „нюанси“ от езиковата грамотност на учениците. Защо срещат затруднения точно при пунктуацията и паронимията? Още когато изучават „Бай Ганю“, учениците са обърнали внимание на оня епизод, в който хапналият, пийнал и благодушно настроен герой е решил „да бистри политиката“; пита простодушно Иречек либерал ли е, или консерватор и обобщава:“…Май-май, че си консерва, както виждам…“ Споделя, че според него и едните, и другите са маскари – и обобщава „Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска….Келепир има в тая работа. Хората пари натрупаха, ти знайш ли?“ Така паронимията „консерватор – консерва“ се превръща в прецизен индикатор, с който определяте политическата култура и политическата неграмотност на цял народ. Чуете ли формулата: „и едните, и другите“ виждате знак на равенство между неравни величини. Кажете на днешния американец, че магарето и слонът са политически символи на едно и също, ще отнесете боя. Даже обръгналият на всичко българин ще потръпне, ако му речете че „диктатура“ и „демокрация“ са едно и също. Обаче има една категория нашенци, които са убедени, че всички са маскари, щото и двете думи започват с „Д“. Те и не обичат особено да четат. Затова пък обичат вестници с големи цветни картинки, на които силиконовите прелести на едрогърди красавици заместват Аз-Буки-то. Или търсят картинките в „нета“. Но групата на въпросните български граждани е многолюдна, богата и силна. Богата с категоричната си представа, че е компетентна по всеки въпрос. Че е на „ти“ с далаверата и за нея няма тайни в живота. И силна със свирепото си убеждение, че е все тая дали си консерватор или консерва, важното е, че келепир има в тая работа. Хората пари натрупаха! По-скромните представители на тази „представителна извадка“ не виждат разлика между „поликлиника“ и „полуклиника“ – а паронимията отвежда към проблемите на здравеопазването; за тях е все едно дали казват полилей, или полюлей (щото, нали, светилото се люлее под тавана), а тъй, като не свързват „поли“ с „много“, се объркват с думата „политика“. Глаголът „тикам“ – ясно, ами поли-то? Така паронимията става маркер за не особено висока езикова култура, скрита зад паронимна замяна и начин да прикриеш простотията си. Натурален акт, вместо нотариален акт, адресант и адресат, благоволение и благоговение – мнозина започват да възприемат паронимията като езикова норма… Чудно ли е, че на матурата децата се объркали при „срещата“ с нея? Що се отнася до пунктуацията, тук нещата са не по-малко интересни. Повечето ученици чудесно знаят класическия пример за теза и антитеза, при който една запетайка коренно променя смисъла. „Не всички критяни са лъжци.“ – „Не, всички критяни са лъжци“. Така парадоксът на Епименид става чудесен пример за значението на пунктуацията. Но отвежда и към трагичното раздвоение на българина, който изобщо не знае да използва ли пунктуационен знак или не в постулата: „Не всички политици са маскари – Не, всички политици са маскари“. И тази особеност на националната менталност рефлектира върху резултатите от матурата… Ще речете – добре де, ама къде е в цялата тая работа Хегел? Ами да направим малко интелектуално упражнение. Теза – Българският език е аналитичен, богат, невероятно интересен – а такива езици имат перспективно бъдеще и това е оптимистично! Антитеза – според резултатите от матурата познанията в областта на езика са посредствени и на национално равнище -това води към изводи, които са песимистични. Синтеза – В момента националната култура е в трагично състояние, а това дава отражение върху бит и душевност; обаче Хегел казва, че трагедията е конфликт между две истини… А сега помислете – какво точно се крие зад формулировката на Хегел?!