26 август, 2009

За фактите – и зад фактите

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека родените след нас...” Да си припомним тази старобългарска мъдрост, изписана върху една историческа колона... Защото тази седмица се разделихме с Александър Божков. По законите на класовата омраза червените го нарекоха „мистър десет процента” и така дадоха възможност дори на родените след нас да не забравят, че той бе човекът и демократът, трасирал пътя ни към Европейския съюз. Както казва Шекспир, останалото е мълчание. И музика за душата...
Инак, летният сезон е в разгара си. Което ни напомня, че поне досега горите в България не са пламнали като в съседна Гърция. Или както миналата година. Дали това не се дължи на факта, че митническият контрол е затегнат и камионите с приятно опушен дървен материал биха могли да „отпушат” солидни неприятнасти за авторитетни бизнесмени? За сметка на това продължават „да горят” крупни фигури от високите етажи на старото управление. В четвъртък срещата на Цветан Цветанов с Главния прокурор сякаш отприщи поток от горещи новини. Замина си шефът на Гранична полиция. Стана ясно, че неговото ведомство е усвоило само 33 от 161 милиона, отпуснати от ЕС. Припомням на уважаемите читатели, че за първи път в 1300-годишната ни история Европа ни дава пари, които не трябва да връщаме. И с които трябва да станем европейци. Припомням също, че фигурата на бившия Главен комисар Алексей Петров не е непозната за демократично мислещите. През зимата на 1997-ма той бе шеф на столичната полиция и пряко отговорен за бруталния побой над протестиращите. По онова време снимката на веригата полицаи, застанали пред Министерски съвет и един от тях – стиснал дървен крак от маса вместо палка – обиколи световните информационни агенции. Без коментар. Пак в четвъртък подадоха оставка управителят на БНБ Иван Искров (ще проследим с интерес неговия случай) и изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй”. А новината, че започва одит на финансовото управление на бюджета даде повод на Сергей Димитриевич да нагази из дебрите на етимологията, обяснявайки произхода на израза „лов на вещици”. Изобщо, Станишев очевидно все още живее във времето, когато из българските паркове и градинки стърчехе надписи „Не гази тревата!”. И понеже е възпитан да не гази тревата, той непрекъснато „сгазва лука”! Да обясним ли на роденият в Украйна историк смисълът на това фразиологично словосъчетание? Или с него да си обясним поведението и приказките на бившия премиер на партизанския събор в Жебокрек? Защото дрънканиците за „социалните завоевания на българите”, дето били заплашени от новото правителство, стават на фона на една мрачна неделна новина. Меглена Кунева бие тревога – Европа ще ни наказва за несвършена работа. Ще ни наказва със свирепи финансови санкции! Ще ни наказва за идиотското управление на същия този Станишев!... Горещо, ама настръхваш. Както настръхваш пред факта, че „войната по пътищата” продължава и за месец даваме повече жертви, отколкото са взели всичките ни военни мисии зад граница... Зад волана вече сядат деветгодишни!
Инак, през седмицата станаха и хубави неща. Новото правителство започва да влиза в ритъм. В Студентски град е ремонтирано общежитие за чудо и приказ (това си е новина!). Премиерът намери време да се погрижи за детско-юношеския ни футбол, „обвързвайки го” с родината на футбола – Англия. Поевтиняха някои плодове и зеленчуци... Станаха и смешни неща – отново практична българка – 72-годишната баба Недка, насадила в двора си 150 кг. индийски коноп...
А дали е смешно?

Българска диетрология ( за фактите и скритото зад тях)

„Прозорецът към света може да се затули и с вестник”. Средностатистическият български читател вероятно и сам е стигнал до тази истина. Защото, превърне ли се изразът „имаме новина” в новинарска стратегия, клюката измества същественото. А фактите затулват скритото зад тях. С тая история за фактите и скритото зад тях се занимава науката диетрология. Обаче нашенецът си е закърмен със скептицизъм и диетрологията му е в кръвта. Затуй му се провиждат световни заговори и тайнствени завери, с които да обясни сумрачното си битие. А обяснението е в онези делнични новини от седмицата, в които няма сензация. С тях мажем или да замажем, или да измием прозореца към света. Защото светът започва с нашия делник...
За политическите коментатори отпускарският август е сезонът на безвремието. Тогава актуални стават новините за чадъри, засенчили уж свободната плажна ивица, за „войната по пътищата” и за евентуалните валежи, които биха наводнили почивката ни. За нас обаче отминалата седмица започна с едно интересно събитие – срещата на новия Премиер с бившия финансов министър. В сряда Бойко Борисов покани предшественика си, за да бъдат окончателно изяснени въпросите около бюджета. В четвъртък Пламен Орешарски се опита да оправдае премиера си и да замаже гафовете му. И с характерното за особата си високомерие определи въпроса дали е добър или лош този бюджет като „литературен въпрос”. А това ни кара да подозираме, че бившият министър разбира от литература колкото крава от реостат. За съжаление точно толкова разбира и от финанси. Или много добре разбира, но просто е бил наемникът, който срещу солидно заплащане е готов на всичко... Защото бюджетът е бил неграмотно (или злонамерено) скроен; той вече е провален, до края на годината дефицитът по него ще продължи да расте и многомесечните призиви на Сините за актуализирането му се оказаха икономически перфектни... Искате ли да си направите някакви изводи? Инак, новините от четвъртък ни припомниха, че проверките по всички министерства продължават, че хаосът е страшен и че в здравното министерство упорито отричаните от предшествениците далавери при доставката на лекарства са налице. В петък ни зарадваха, че финансовият министър продължава да обикаля митницитеq че ще проверяват луксозните джипове, а МВР създава мобилни групи, които ще се занимават с източването на ДДС и контрабандата с горива. В събота заработи нав „горещ телефон” – 080018676 – безплатна линия за жертвите и свидетелите на насилие. Освен това стана ясно, че Ахмет Доган е рекордьор по неизвинени отсъствия в новия парламент и като нищо ще отнесе, сиромахът, глоба от 1200 лева!... В неделя научихме, че банките вече отбягват да отпускат кредити за строеж „на зелено”; че в Европа ние работим най-дълго, но производителността ни е най-ниска. И дочакахме откровението на „дребния и среден бизнес”, че който е бъркал в кацата с меда, трябва да плаща... В понеделник разговорът с Цветан Цветанов в сутрешния блок на НТВ отново постави болезнения въпрос за борбата с престъпността. Позволяваме си само един малък коментар – не е важна дали полицията ще бъде въоръжена с бойни, тефлонови или или електрически муниции. Важното е нейното оръжие да респектира престъпника. А най-важното – полицаят да знае, че от момента, в който е сложил белезници на този престъпник, няма право да го гърми. Няма право дори да го шамароса!
Като цяло, усещането е, че в България нещо става. Някъде работят за държавата и строят метро, някъде секат гори. А някъде свещеници си садят марихуана, щото се продавала на далавера! На 13 август чухме за отец Папудов, дето бил върл иманяр и на нивата му перманентно никнел канабис и за влюбената в него баба Елена, която саможертвено поела вината върху себе си. Ще речете – майтап.
А дали е майтап?