„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека родените след нас...” Да си припомним тази старобългарска мъдрост, изписана върху една историческа колона... Защото тази седмица се разделихме с Александър Божков. По законите на класовата омраза червените го нарекоха „мистър десет процента” и така дадоха възможност дори на родените след нас да не забравят, че той бе човекът и демократът, трасирал пътя ни към Европейския съюз. Както казва Шекспир, останалото е мълчание. И музика за душата...
Инак, летният сезон е в разгара си. Което ни напомня, че поне досега горите в България не са пламнали като в съседна Гърция. Или както миналата година. Дали това не се дължи на факта, че митническият контрол е затегнат и камионите с приятно опушен дървен материал биха могли да „отпушат” солидни неприятнасти за авторитетни бизнесмени? За сметка на това продължават „да горят” крупни фигури от високите етажи на старото управление. В четвъртък срещата на Цветан Цветанов с Главния прокурор сякаш отприщи поток от горещи новини. Замина си шефът на Гранична полиция. Стана ясно, че неговото ведомство е усвоило само 33 от 161 милиона, отпуснати от ЕС. Припомням на уважаемите читатели, че за първи път в 1300-годишната ни история Европа ни дава пари, които не трябва да връщаме. И с които трябва да станем европейци. Припомням също, че фигурата на бившия Главен комисар Алексей Петров не е непозната за демократично мислещите. През зимата на 1997-ма той бе шеф на столичната полиция и пряко отговорен за бруталния побой над протестиращите. По онова време снимката на веригата полицаи, застанали пред Министерски съвет и един от тях – стиснал дървен крак от маса вместо палка – обиколи световните информационни агенции. Без коментар. Пак в четвъртък подадоха оставка управителят на БНБ Иван Искров (ще проследим с интерес неговия случай) и изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй”. А новината, че започва одит на финансовото управление на бюджета даде повод на Сергей Димитриевич да нагази из дебрите на етимологията, обяснявайки произхода на израза „лов на вещици”. Изобщо, Станишев очевидно все още живее във времето, когато из българските паркове и градинки стърчехе надписи „Не гази тревата!”. И понеже е възпитан да не гази тревата, той непрекъснато „сгазва лука”! Да обясним ли на роденият в Украйна историк смисълът на това фразиологично словосъчетание? Или с него да си обясним поведението и приказките на бившия премиер на партизанския събор в Жебокрек? Защото дрънканиците за „социалните завоевания на българите”, дето били заплашени от новото правителство, стават на фона на една мрачна неделна новина. Меглена Кунева бие тревога – Европа ще ни наказва за несвършена работа. Ще ни наказва със свирепи финансови санкции! Ще ни наказва за идиотското управление на същия този Станишев!... Горещо, ама настръхваш. Както настръхваш пред факта, че „войната по пътищата” продължава и за месец даваме повече жертви, отколкото са взели всичките ни военни мисии зад граница... Зад волана вече сядат деветгодишни!
Инак, през седмицата станаха и хубави неща. Новото правителство започва да влиза в ритъм. В Студентски град е ремонтирано общежитие за чудо и приказ (това си е новина!). Премиерът намери време да се погрижи за детско-юношеския ни футбол, „обвързвайки го” с родината на футбола – Англия. Поевтиняха някои плодове и зеленчуци... Станаха и смешни неща – отново практична българка – 72-годишната баба Недка, насадила в двора си 150 кг. индийски коноп...
А дали е смешно?
Няма коментари:
Публикуване на коментар