За “Фаталната дузина”, Кафето и Монголоидите

Дори в ухото на модерния човек словосъчетанията „13-ти ден”, „дата 13-ти” си звучат малко страшничко. Дали защото в библейското пространство Христос предупредил, че един от 12-те му ученици е дявол, а сред 13-те присъствали на Тайната вечеря наистина се намерил предател? Или защото през 1307-ма Филип IV Хубави малко поизклал Тамплиерите, които за времето символизирали местната финансово-олигархическата върхушка? Това е без значение. За нас има значение само фактът, че днес е Тринадесетият ден на протестите, хората решиха да пийнат по кафенце пред Парламента и стана тя, каквато стана… Фаталното число се сгромоляса с цялата си тежест върху все-още неоплесканата с домати и яйца сграда. А народната любов на свой ред захлупи с цялата си пасторална прелест малцината народни избраници, тръгнали за своето поредно „матине”… Ще речете – добре де, ама къде е връзката между тези събития и „монголоидите”? Има връзка, уважаеми дами и господа. Има един епизод у Йордан Радичков, в който белетристът описва как разни монголоиди тичали по полето и викали – хипотеза-а-а! Никога не съм виждал по-ясно как една метафора от езика на притчата се превръща в реалност. Защото днес 112-те парламентаристи, вероятно случайно попаднали в заседателната зала, така и не можаха да заседават. И поразително напомняха Радичковите монголоиди, които търчат насам-натам, друсайки понатежалите си телеса (най-вече към собствените си и служебни коли) и през останалото време крещят: Хипотеза-а-а! Ще промените ли бързо избирателния закон или поне онези изборни правила, гарантиращи прозрачни и честни избори? – Ами, дайте ни 3-4 месеца и ще видим. Пък вие елате да се посъветваме, ще ви чуем и зимата ще ви черпим със сладолед. Може и на море да ви пратим… Изобщо – хипотетична е тая работа… – А какво мислите за предсрочни избори? Хипотеза-а-а!!! Лидерът на левицата дава измъчена пресконференция, на която най-добросъвестно и измъчено обясвява как едни мистични кукловоди дърпат конците на протестиращите. Не, „сладур” – ти си кукла на конци и все по-ясно става кои са твоите кукловоди! А това Те няма да ти простят. Някакъв хипотетичен изверг бил „подклаждал” недоволството… Ний пък ще проведем контрапроцес, на който ще сберем желязната кохорта на партията-столетница, като нищо ще залеем с 200-300 души софийските улици и сетне – Потоп!!! Като в оня епизод от „Улицата” на Теди Москов: „Ние, Червените бабечки, искаме… Ой-й-й, какво искаме ние… Искаме… емоции с млад моряк на яхта!...” Няма яхта и млад моряк, господа и дами „правоимащи” Виж, емоции – наспорил Господ! Днес е Ден 13-ти от началото на протестите и на този ден „политическите монголоиди” се разпълзяха като хлебарки (това сравнение с хлебарките го откраднах от един червен велможа, който през есента на 97-ма нарече така протестиращите). Орешарски хънка-мънка и с половин уста пророни, че що пък, хипотетично са възможни и избори… Какъв блясък на професионалната аналитичност! Михо Михов като един същински юнак се изтъпанчи пред всички, закани се на протестиращите, журналистите, Президента и целокупното българско човечество и неопределено размаха юмрук някъде към Хаинбоаз… Речовитият иначе Местан мълча като шумкарин на разпит. Не човек, а желязо! Волен така и не стъпи в Парламента – види се, неговите ментори му скръцнаха със зъби и му припомниха, че го искат във въпросния Парламент да защитава интересите на руската енергийна мафия, а не като експерт по парламентарна етика. А това ще рече, че на бъдещите избори Атака все пак трябва да влезе в „храма на законността”. Пък партията се стопи до един файтон бабаити… Бойко отдавна се е скатал в мазата, брои си парите и въздиша по отминалата медийна слава… Но сплотената някога гилдия на „политическите монголоиди” (припомням, че това не е ксенофобска закачка, а метафора) има още една категория „членове”, които в момента търчат из медиите и скрити зад овехтелите фасади на медийни пророци блеят: „Ъ-ъ-ъ дестабилизация… Ъ-ъ-ъ несигурност… ъ-ъ-ъ, какво ще променят изборите…ъ-ъ-ъ, ама протестиращите не са всички гласоподаватели!” … Истината е една, уважаеми дами и господа. Казано в стила на толкова недолюбвания от просветното министерство Ботев, Това правителство е човек на болнично легло, когото никакви мистични баяния на дервиши и никакви финансови аспиринчета нямя да излекуват. Парламентарно представените партии и тяхното правителство са вече политически труп, който няма да дочака сакралното: „Лазаре, стани!”. Този политически труп няма да възкръсне! А само древните са притежавали способността да балсамират мъртвите така, че да не губят значимостта си. Ники Николов