Кралят умря, да живее Кралят!

Кралят умря, да живее Кралят! ГЕРБ падна от власт, да живее Герб! В Парламента пак са ония до втръсване познати физиомутри, които у нормалния човек извикват единствено позиви за повръщане… Отново Бойко и неговите ибрикчии ще „спрятат” правителство. Отново „седенкаджията” Орешарски ще се грижи за благоденствието ни, което ще потече из крачолите на целокупния български народ, Местан ще къса обръчите от фирми, създадени от Доган, а Волен ще гони чуждите капиталисти (това, естествено, не се отнася до братските руски капиталисти)… Дали, наистина, да не стягаме куфарите? Е да, ама не – както изразително казва Петко Бочаров. Всъщност, зад този трагикомичен фарс, представен като „честни избори”, се крият поразяващи истини! Този път българинът не гласува в състояние на „отчаяно веселие”. Този път повече от половината гласоподаватели изобщо отказаха да гласуват. И това е протестен вот не толкова срещу казионните партии, а срещу статуквото. Срещу начина, по който протече предизборната кампания. Срещу гнусната пяна на демагогията, върху която плуваха „мъдри” предизборни лозунги, под които не бе изписано „Платена реклама”. Срещу информационното затъмнение. Срещу очевидните внушения, че ако не инвестираш поне 6 милиона, гласът ти няма да се чуе, но потрошиш ли поне 60 милиона, като нищо ставаш водеща политическа сила. Срещу онези, които отказаха да чуят писъците на гладните, унижените и оскърбените… И как да чуят? Повече от 20 години ни управляват хора, които живеят с минимум 2 – 3 хиляди евро месечно. Те категорично не разбират какво значи да съществуваш с 200 – 300 лева доходи… Хората отказаха да гласуват, защото в деня за размисъл чуха, че са заловени 350 000 „безстопанствени” бюлетини. И размислиха, че вероятно има и незаловени, че те може би вече са разпределени по изборните секции и „гласът ти” е подменен, преди още да си гласувал… Но знаете ли, когато обществото е манипулирано по този начин, протестен вот чрез „негласуване” е само първата му реакция. И понеже животът поскъпва, а старите партийни муцуни са интелектуално безпомощни да го променят, това общество излиза на улицата. Този път с павета и лопати в ръце. В такива случаи за маскираните пикльовци и платените провокатори на тази улица място няма. Просто защото ще отнесат пердаха… И страшният рев на улицата ражда предсрочни избори. А на тези избори „Вятърът на промяната” аксиоматично „издухва” онези, които са в Парламента… Наистина ли вярвате, че гербери от вида на бившето финансово величие, което четири години не увеличи заплатите, защото малката пица е евтина (помните ли тази идиотска метафора) ще промени икономическия ни „статус”? Или ще го направи титанът на икономическата логика, който в правителството на тричленката доказа, че можеш в условия на недоимък в края на годината да спестиш няколко милиарда „излишъци” – сиреч, неправомерно откраднати от прекомерни данъци пари, които са незнайно как профукани от управляващите? Или ще го направи партията на оня, дето открито заяви, че той държи и баницата, и ножа? Или ще промени живота ни пламенният националист, който набързо ще построи АЕЦ „Белене”, за да могат после бавно, за 40 години, да я изплащат децата ни?! Не, политическата съдба на тези хора е предизвестена. И тогава идва редът на „малките партии”. Онези, дето са извън статистиката. Онези, които „не влизат в сметката”. Обърнахте ли внимание колко партии събраха гласоподаватели над един процент? Това е симптоматично. Ще кажете – а как бъдещият гласоподавател да се ориентира коя е читавата? Не е трудно. Избира се партията, която има идеи. Която въпреки безпаричието се е наложила. И най–важното – която е събрала и обединила младите. А партия „Глас народен” е такава. Защото без пукната пара, със „свиреп ентусиазъм”, с енергия и всеотдайност тя се представи повече от достойно! А що се отнася до „присмехулниците” и социалните кретени – ще им припомня, че има три категории псевдоизбиратели. Едните са онези, които няма да гласуват, защото всички са маскари, защото са маргинализирани, защото ги е страх и защото са отвратени от демагогията. За тях има надежда – те рано или късно заемат позиция и се променят. Животът е строг учител… Другите са слугите, ибрикчиите, аморалните и платените. Или заблудените… Те непрекъснато намаляват по силата на чисто биологически и социални причини. Най–отблъскващи са третите. Те са критиците и присмехулниците. Те са „чистофайниците”, които не искат да си омърсят ръцете с политика, без да съзнават, че до шията са затънали в мръсотия. Те са „аристократите” на мисълта, които теоретизират, но не си мръдват дирника да прескочат до избирателната секция, защото стоят „над тия неща”. Те са братята и сестрите на Васисуалий Лоханкин от книгата на Илф и Петров „Златният телец”… Останалите са просто гласоподаватели. Народ. Можеш безкрайно дълго да лъжеш един човек. Можеш дълго да лъжеш група хора. Но никога не можеш вечно да лъжеш един народ! Ники Николов