Училищно образование – философия на промяната

Уважаеми дами и господа, след 22 г. преход, обикновено оправдаваме всички промени в българското училище със състоянието на образователната система у нас. А битуващата представа е, че тази образователна система е в дълбока криза; като следствие – че качеството на образование в България е много ниско. В този смисъл трябва да изясним две възлови понятия: в какво се изразява „кризата” на образователна система и какво означава „качество на образование”. Ние твърдим, че и в двата случая разсъжденията са формални, повърхностни и непрофесионални. Следователно, като политическа задача нашата партия решава първо въпроса с приоритетите, т.е. – доколко училищното образование е наистина наш политически приоритет, а след това представя задълбочен и качествен анализ по конкретната проблематика и предложения за решаване на проблемите, свързани с много ясно поставени срокове. Предварително трябва да отбележим, че въпросът със сроковете предполага и приемственост на тази политическа линия. Дори ако имаме възможността за 4 години да осъществим нашата програма, са необходими най-малко 12 години, за да се реши проблемът поне в основни линии. Колкото и неприятно да звучи подобна констатация – днес тя е оптимистичната. І. Въпросът за състоянието на образователната система отвежда към истината за дисбаланси и диспропорции във въпросната система. Впрочем, всичко започва с разбирането, че образователна реформа се прави единствено и само с икономически средства. Това разбиране е превърнато в аксиоматична даденост, което се отразява на всички опити за промяна. Много категорично можем да заявим, че съществуват n+1 броя „модели” за реформа и има възможности за избор - но всеки един от тях е свързан с въпроса: "е ли" образованието политически приоритет на съответната партия или не. Защото понятието „политически приоритет” дори формално има ясни и точни показатели. Като започнем с финансирането като процент от БВП и стигнем до функционалното разпределение на парите в системата. Така, че формулата „ пари + съкращения на учители + закриване на училища + дисциплина = качество на образование” е или рожба на професионална неграмотност и липса на визия, или е, меко казано, идиотска. Деформациите в системата са факт; те са рожба главно на политически манипулации и икономически интереси; просветното министерство отдавна е станало разменна монета в политическите далавери. До днес в България вече имаме доста реформи, които се оказаха „рИформи” или, анекдотично казано, много форми без съдържание. II. По втория въпрос – „качество в образованието” в огромен процент от случаите се свързва с клишета и популистки лозунги. А качественото образование накратко се изразява във възможността на обучавания да използва всички форми на познанието си при решаването на каквито и да е било стандартни или нестандартни задачи - в науката това е залегнало като понятието "трансверсалност". Ще си позволим един банален пример: каква е връзката между аритметичното съотношение 3:2:1; науката химия и да речем, ренесанса? Съотношението 3/2/1, отнесено към веществата сяра, селитра и въглен означава черен димен барут. А въпросното съединение, открито преди хилядолетие от китайците, отвежда към огнестрелните оръжия на конквистадорите, които превръщат европейската култура в цивилизация. Припомняме, че едно от значенията на понятието цивилизация, е култура, което по силата на ред причини е станала нормативна за голяма част от света. А днес ние живеем в условията на една Европейска цивилизация, независимо дали я наричат от американски, австралийски или от друг тип. Ако ученикът не е в състояние да открие специфичната трансверсалност (от лат. – сечение), ако не е в състояние да осмисли допирната точка между различни науки, неговите знания, дори ако са енциклопедични, са формални, повърхвностни и нефункционални. Той просто не е подготвен за живота. Което обаче отвежда към факта, че ако преподавателят не е в състояние да убеди учениците си в „универсалната трансверсалност” и той, и неговите възпитаници са далеч от модерното образование. Припомняме, че в света само част от учебните заведения, и то малка част, спазват този принцип. Именно затова въпросът за модерното обучение е световен въпрос. Това обаче отвежда към фундаменталната проблема - до този момент във всички модели за образователна реформа „пространството” на образованието се разглежда като своеобразен равностранен триъгълник, трите върха на който - ученици, родители и учители, са свързани динамично със системата на управление - министерство, инспекторати , директори. Което предполага равнопоставеност между тези 3+1 центъра на системата. В действителност системата е опорочена и дисбалансирана. В последните години във фокуса се поставят учениците, техните родители и обществото, учителите трябва да бъдат изпълнители, към които трябва да има огромни критики и изисквания, а на практика най-важно се оказва управлението. Ние категорично трябва да променим тази диспропорция. Поне на първо време, за да се стабилизира системата, акцентът трябва да падне върху учителството - та нали учителят е онзи, който може да накара учениците да открият съответната наука, да събуди техния интерес и да провокира творческото мислене. По този въпрос в България се говори много, но ние бихме посъветвали съответните „теоретици” да влязат в класната стая и пред камерите на телевизиите да покажат: как става това! Което най–малкото означава, че в академичен план онези, които подготвят педагогическите кадри и се занимават с методика на обучението, трябва да променят начина на мислене и начина си на работа. И тук не се искат кой знае калко пари – просто в политиката на ВУ значението на педагогическите и методическите дисциплини трябва да нарастне. Въпрос на мениджмънт в образованието е ректорите на висшите училища да променят тази диспропорция. Ние имаме програма, която много ясно и точно „преосмисля” механизмите, свързани с подготовката на педагогическите кадри. III. От друга страна, при съществуващото статукво, да говорим за променената роля на учителя в образователната система означава няколко малки, но качествени промени: 1. Няма да бъде функционален нито един закон, ако в него не е залегнал самостоятелен раздел или глава, регламентиращ въпроса за спецификата на учителския труд. Някога у нас подобен регламент съществуваше, но само формално. Всеки би могъл да се замисли – колко време за подготовка е необходимо, за да се изнесе един качествен учебен час, който ще запали учениците, ще стане интересен за тях. Разсъждението, че учителят си "изпява" урочето, което е прочел в учебника, води до настоящото състояние на нещата - безинтересни, формално проведени часове и незаинтересувани, демотивирани ученици. Случаят с пловдивския учител, когото уволниха най-малкото идва да ни подскаже, че учениците имат нужда от друг начин на работа, който да „провокира” и тяхното променено отношение към съответната научна дисциплина. Ако учителският труд бъде регламентиран като специфичен, това би променило и начина на подготовка при отделния учител, и начина, по който се изграждат програмите в образователната система. Иде реч за каскаден процес, върху който имаме своите задълбочени разработки. Това е само една „буква” в закона, която може да доведе до поредица от следствия, които не са обвързани с икономически инвестниции. 2. Крайно време е това, което е залегнало във всички програми, да се материализира: категоризирането на училищата да стане факт. Защото общоизвестна истина е, че има учебни заведения, при които проблемът на учениците е да се представят успешно на изпитите в Харвард, Принстън или Оксфорд и други училища, при които научаването на азбуката в 9-ти клас е определен успех. Социалистическата уравниловка, която продължава да битува извън словестните клишета за „модерност”, е бич за съвременното образование. Имаме много точна разработка по въпроса. при която не иде ред за нови инвестиции, а за преразпределение на средствата в образованието. Естествено, работещите в учебно заведението от по-висока категория ще доведе до по–високи заплати, но без порочната практика за тестване на учителите по неизяснени, плуващи критерии. Естествено, по-високата категория би мотивирала ръководството на всяко училище да се стреми към промяна. 3. Категорично трябва да се промени системата за управление в образованието - като започнем от най-високото равнище и стигнем до ръководството на отделното училище. Като започнем от публичната тайна, че по коридорите на министерствата с десетилетия обикалят хора, които твърде малко са пристъпвали из коридорите на училищата; минем през ролята, функциите и практиката на инспекторатите и стигнем до несменяемите директори, които са се превърнали в местни феодали, раздаващи оценки и финансови облаги в зависимост от собсвените си настроения, симпатии и антипатии. Ако директорът е добър мениджър, това е добре, но ако не разбира от мениджмънт в образованието, училището в най–добрия случай се превръща в люпилня на формализъм. Целта е да се запазят качествените кадри и да се „изчисти” системата от некачествените. Въпрос на широка обществена дискусия е въпросът за ротацията на директорите и въпросът с тяхната подготовка. Разбира се, съществуващото статукво е много удобно за днешното министерство, но е крайно неудобно и дори вредно за българското образование. Това е тема, повтаряме, за задълбочено обсъждане, по която имаме своята позиция. 4. Заявяваме и можем да защитим своята категорична позиция както по въпроса за държавните и частни училища, така и по отношение на техникумите и специализираните учебни заведения, държавното, частно и домашно образование, валидирането на знанията и политиката в тази област – привидно незначителни на общия фон въпроси с огромна практическа значимост. Тук „изкривяванията” също са впечатляващи, а икономическите интереси са родили уродливи „отрочета”. Нашата програма ясно и последователно сочи проблемите и логичните административни мерки за тяхното решаване. 5. И не на последно място въпросът за образованието като наш политически приоритет е свързано с кардиналното ни разбиране, че каквато и да е образователна реформа трябва да бъде насочена не към намаляване броя на учителите и училищата, а обратното - към тяхното възстановяване и увеличаване. В продължение на 200 г. с всяка намерена пара българинът е откривал училища – а само за 20 г. половината от тях бяха закрити. България е свързана и с още една плачевна статистика - ние сме на 1-во място в Европа по брой на уволнени, съкратени и напуснали учители. По официални данни от 2000 г. до днес от образователната система са изчезнали 28 % от учителите, но по неофициални - те са повече. Няма да коментираме каква е ролята на училището в едно малко селище. "Икономическата логика" тук е свързана с липса на визия, държавническо мислене и най-елементарно безхаберие. Ние твърдим, че въпрос на визия и организация е темата за възстановяването на закритите училища като държавен приоритет, който обективно да докаже отношението към нова политика в образователната система. Като започнем от низвергнатата тема за читалищата като културен център в малкото селище и стигнем до взаимоучителната метода, родена в зората на българското образование съществуват дори само в нашата история има много механизми, които биха могли да възставновят мястото на училището като център на духовността в обществения живот. Т.е. – позициятя, че съществуването на учебно заведение в малкото селище е икономически нерентабилно, е свързана с дълбоко неразбиране за същността на образованието и неговата рефлексия върху социалния и – в последна сметка, икономически живот на въпросното селище. Лаиците биха настръхнали, чиновниците биха се ужасили, но знаещите биха подкрепили една такава държавна линия - при която, повтаряме, не са нужни свръхсредства, а само визия, добра воля и организация. И част от европейските пари за качествено образование, които досега се усвояват много качествено и харчат за некачествени резултати. Така, че апостолската роля на българското образование трябва да бъде възстановена. Имаме визията, волята и програмата. Тема за друг разговор е какви биха могли да бъдат резултатите от подбна политическа линия. Да си припомним думите на Яворов - няма как да учудим европейците, освен като българи, разбирайте – грамотни българи. Нашата програма в този смисъл е напълно реалистична, тя обхваща един условен период от 12 г., но дори само първите четири, върху които сме поставили логическо ударение, биха могли качествено да променят състоянието на образователната система, да промени и ролята на училищното образование в социалния, политически и културен живот на България. uncle_n@abv.bg Николай Николов