Доизпонапосрахте се

Спомням си един случай, при който обяснявях на учениците си колко впечатляващ е потенциалът на морфологичната пластика в езика ни. Как, ако прибавим към една коренна морфема колкото си искате други морфеми, в нашия аналитичен език могат да се получат поразяващи „думи–мутанти”, неологизми, които грабват вниманието. И като пример им дадох глагола „сера” – добавим ли „из+по+на+по”, ражда се възвратният глагол „изпонапосрахме се”. Понеже този начин на словообразуване е характерен по–скоро за аглутиниращите (прилепващи) езици, какъвто е, да речем, немският, става ясно колко съвършен инструмент е всеки език и колко интересно е да изучаваме неговите механизми… Сред общото веселие един симпатяга – с онази бърза реакция, на която е способна само младостта – добави, че съществува и по–сложна форма на думата – „доизпонапосрахме се”. И че той вече е върл фен на Алеко Константинов, създал по подобен начин най–дългата словоформа в нашия език – „непротивоконституционствувателствувайте”… За пуританите и пишман–моралистите ще поясня, че в езика няма „чисти и мръсни” думи. Има чисти и мръсни хора. Така наречените „вулгаризми”, „думи–табу”, „експресивни синоними” са специфичен сектор в езика, изучаван от лингвистиката и в частност – от лексикологията. Злите езици твърдят, че когато била отпечатана Енциклопедията, Дени Дидро – един от нейните създатели – бил обвинен от някаква дама, че в текста има „непристойни думи”. Писателят отговорил – А Вие защо ги търсите там? Сетих се за този анекдотичен случай, защото напоследък често чувам как партия „Глас народен” била обречена на „забвение” и била „политически несериозно явление”, щото в текстовете на Светльо Витков и в песните на „Хиподил” било имало „мръсни думи”. Извинете, но с какво изразът „Боли ме гъза” например е по–мръсен или чист от глагола „пикая”? Пред камерите на телевизията бившият Премиер и настоящ „победител” в изборите Бойко Борисов, коментирайки поредния скандал, повтори „пикая” точно толкова пъти, колкото в рефрена на „скандалната” песен… Но нали г–н Борисов твърди, че е „най–големият” в областта на политиката и експертността! Излиза, че Светльо е „по–голям” от него, защото Бойко използва само една дума, а лидерът на „Глас народен” – цяла фраза! Това, разбира се, е шега. Но шегата винаги провокира интерес към важното. Има огромна разлика между „изкуството на словото” и „словото на изкуството”. Между разговорния стил и нормативният, книжовен език. Творецът разполага с целия потенциал на езика, за да изрази гражданска позиция, да провокира емоция, да скандализира, за да развълнува… Я си припомнете публицистиката на Ботев? Някой да я нарича „вулгарна”?! Е да, но в нашата делнична езикова практика, в нашия „разговорен стил” изкристализира и нашата интелектуална идентичност. Нашата морална същност. Ако щете, нашата политическа култура. Спомнете си скандалния запис от разговора в дома на Борисов. Изписаха се цистерни мастило, извиха се свирепи дебати около „правомерността и неправомерността” на деянието… Но аз не чух нито един социолог, политолог или социален антрополог да анализира същността на изреченото, макар, че това е елементарно от гледната точка на текстолингвистиката. Наближава 24 май и всички вкупом ще хукнат да възхваляват езика… Ами хайде да се позамислим над неговата многозначност! Езикът на „бате Бойко” не би трябвало да изненада мислещите. Груб, патрав, примитивен, пълен с вулгаризми и жаргонизми, той поразително напомня езика на бай Ганьо. „Мачовски” език на парвеню, който дори не разбира, че използва ефектът на „диглосия” – о, той не говори така пред камерите! Но нали и героят на Алеко ползваше „два езика” – журналистическото клише „… с право българския народ пита – кога ще се прекършат светотатствените ръце на опозицията” е много различно от „…санким, честна ми се прави. Покажеш и кесията – и гуд моргин, ама не е прост бай ти Ганьо…” Езикът на бившия „земеделски експерт” също не изненадва – просташки като словото на неговия шеф – популист. Интересен бе езикът на Кокинов – той очевидно е човек на нормативната реч, но в желанието си да се „доближи” до Шефа, да му се „подмаже”, изпъстря словото си с вулгаризми. И колегите стават „педали” и „педерасти”… Помните ли как преди две години Цветан Цветанов пусна пред народните представители записан със СРС–та разговор на лекари, след което ги обяви за детеубийци? Няма да коментирам каква „политическа мъдрост” и юридическа грамотност се крие в обвинение, хвърлено преди съдебните власти да са го отправили. Въпросният политик очевидно е отсъствал и от часовете по БЕЛ, в които са обяснявали, че има говорими и социални диалекти, че съществува понятието „професионален жаргон” и много други елементарни истини… Ако „чичко ушичко” бе подслушал професионалния жаргон на полицаите, ЦРУ и ФБР вкупом щяха да се изсипят в България, за да ловят масови убийци! Ако една хилядна от средствата за СРС–та бе използвана за извънпарламентарните политически сили, изборите щяха да бъдат с „равен старт” и хората щяха да избират идеи, а не клишета. Главният Прокурор застава пред камерите и пита каква Прокуратура искат политиците… Ами тя, прокуратурата, може да е само една – родена от закона, защитаваща закона и отговорна само пред закона. Тук няма място за стилистични фигури! „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и словото беше Бог”. Така започва своето откровение евангелистът Йоан. Онези, които стоят зад каузата на „Глас народен”, приемат тази библейска максима. Затова, извън всичко друго, като приоритет приемат Наука, Образование и Култура. Затова не могат да имат доверие на казионните партии, влезли в Парламента. Защото разбират какво е скрито зад „стилистиката” на Великия Популист. Помнят, че Станишев така и не „овладя” променливото „Я” в нашия език. Че Орешарски е „седенкаджия”. Че Доган нагло размахваше метафори за баницата и ножа, с които Той режел баницата, а неговите следовници са от същото котило. За лексиката на Волен въобще да не говорим… Това ли са Титаните на политическата култура у нас, господа политолози? Затова сме убедени, че политическите партии в Парламента след изборите не могат – а и не биха могли да променят живота в България. Те са „интелектуално импотентни”, нямат визия за бъдещето и дори да имат желание за промяна, тя ще бъде най–много „подмяна”. Защото са се оплели като свински черва в корпоративните си интереси! Затова няма да се коалираме с Вас, господа „сериозни политици”! Няма да Ви предлагаме експерти за Вашите коалиционни, експертни, програмни и надпрограмни правителства. Ще размахваме секирата на смеха. Ще грабнем лопатата. Непротивоконституционствувателствувайте… Доизпонапосрахте се!