Днес е 25 март – 84-ият ден в годината според григорианския календар. До края на въпросната година остават още 281 дни. Каква точно е разликата между григорианския и юлианския календар е известно на хора, които имат историческа култура и знания. Онези, които нямат такива знания, но пък са на „ти” с нашата православна култура, свързват датата с християнския празник „Благовещение”... А за една представителна извадка от народонаселението, което няма време да се занимава с глупости, сряда е просто поредният скучен делник, който най-много да излюпи поредната политическа клюка. По-важен е четвъртъкът – тогава има заседание на Министерския съвет. Това българинът знае по дефиниция, защото е политически грамотен, носи гените на един от най-интелигентните етноси в света, а и с възрожденски патос тачи образованието... Та е обърнал внимание на клюката от миналия четвъртък, когато просветният министър Даниел Вълчев напуснал възмутен заседание, ръководено от вицепремиера Емел Етем. Любимката на българския народ замествала премиера Сергей Димитриевич, юрнал по важни държавни дела и набързо отложила обсъждането на проектозакон за образованието. Журналистическата гилдия вкупом се сети, че текстът предвиждал забрана за носене на религиозни символи в училище. Мисълта, че българското образование ще бъде спасено от нашествието на шалвари и фереджета, тутакси ще да е превърнала нашенските пишман-националисти във върли фенове на проектозакона!..Логиката е ясна – щом Емел Етем не го иска, значи е читав!
Е да, ама не – както изразително казваше Петко Бочаров. Законът не само не е читав, ами направо си е идиотски. Щото му е сбъркана философията... Тоест, той си е даже много хубав за псевдоинтелигента, за неграмотния, за невежите. За ония, които воглаве с министъра на просветата са убедени, че „желязна дисциплина” е „необходимо и достатъчно условие” (спомнете си часовете по математика) за качествено образование. Че опрятен външен вид + свирепи наказателни мерки + камери в класната стая (да не преписват айдуците) + матури = просперитет на българското училище. Дума да няма, дисциплината и външната оценка са много важни. Но аз искам да попитам – защо не се промени дисциплината в парламента? Има ли „външна оценка” за „грамотността” на правителството? ЕС и реакциите на ЕС са външната оценка на управлението. И променя ли се управлението? Нека си кажем, че какъвто и закон да бъде гласуван, ако това, същото управление продължи, нищо няма да се промени нито в образователната система, нито в живота ни. А докато просветното министерство е разменна монета в политическата далавера, българинът ще намира модерно образование само извън България...
Някои ще кажат – добре де, нали все пак трябва да има дисциплина! Нали трябва ученици и учители да ходят прилично облечени? Ще ги попитам –вие усетихте ли „дисциплиниращия” ефект от въвеждането на вечерен ученически час? Помните ли колко приказки се изприказваха за нуждата от тази мярка... За какъв „порядък” във външния вид говорим, след като от телевизионния екран всяка вечер полугола поп дива друса силиконови прелести; след като в поредното риалити шоу лъсва поредната неприлично облечена звезда (бихте могли, разбира се, ми дадете дефиниция за приличност). Очевидно е дълбокото неразбиране за границата между нашия индивидуален вкус и универсалната етична норма, налагаща определени естетически параметри на вкуса... Това правителство ли ще „определи” въпросната норма?! Що се отнася до битката срещу „религиозните попълзновения” в училище – че то нашето образование този въпрос го е решило преди повече от 130 години, категорично отстоявайки светския характер на обучението в България...
Другаде е скрит „ключът от бараката”, уважаеми дами и господа. Ако сте си дали труда да погледнете този доста обемен проектозакон за образованието, щяхте да откриете, че в него се говори за всичко друго, но не и за мястото на учителя в това образование. Че липсва най-важното условие за качеството на подобен закон – ясно и точно определение, регламентиращо спецификата на учителския труд. Как мислите, дали в икономическия живот на една страна е важно да има ясна представа за цената на труда? Е, същото се отнася за връзката между образование и специфика на учителския труд. Защото един качествен урок, който ще накара учениците да затаят дъх, се готви с часове. В него преподавателят знае с точност до минута какви въпроси задава, какви мисли провокира, какви отговори трябва да получи. Каква ще бъде реакцията на младите хора; в кой момент чисто познавателният процес се превръща в психотерапия, а тя отвежда към нравствено-етични проблеми, за да се положат и темелите на патриотичното възпитание... Учителят трябва да бъде експерт по конфликтология – и тогава няма проблеми с дисциплината. Да бъде актьор – но актьорът репетира за всяко представление, нали? Ще речете – де таквиз учители? Ами накарайте правителството да спретне закон, с помощта на който да ги търси, намира и изгражда! Нашите деца са достатъчно интелигентни. Те разбират тази истина. Въпросът опира до родителите...
Е да, ама не – както изразително казваше Петко Бочаров. Законът не само не е читав, ами направо си е идиотски. Щото му е сбъркана философията... Тоест, той си е даже много хубав за псевдоинтелигента, за неграмотния, за невежите. За ония, които воглаве с министъра на просветата са убедени, че „желязна дисциплина” е „необходимо и достатъчно условие” (спомнете си часовете по математика) за качествено образование. Че опрятен външен вид + свирепи наказателни мерки + камери в класната стая (да не преписват айдуците) + матури = просперитет на българското училище. Дума да няма, дисциплината и външната оценка са много важни. Но аз искам да попитам – защо не се промени дисциплината в парламента? Има ли „външна оценка” за „грамотността” на правителството? ЕС и реакциите на ЕС са външната оценка на управлението. И променя ли се управлението? Нека си кажем, че какъвто и закон да бъде гласуван, ако това, същото управление продължи, нищо няма да се промени нито в образователната система, нито в живота ни. А докато просветното министерство е разменна монета в политическата далавера, българинът ще намира модерно образование само извън България...
Някои ще кажат – добре де, нали все пак трябва да има дисциплина! Нали трябва ученици и учители да ходят прилично облечени? Ще ги попитам –вие усетихте ли „дисциплиниращия” ефект от въвеждането на вечерен ученически час? Помните ли колко приказки се изприказваха за нуждата от тази мярка... За какъв „порядък” във външния вид говорим, след като от телевизионния екран всяка вечер полугола поп дива друса силиконови прелести; след като в поредното риалити шоу лъсва поредната неприлично облечена звезда (бихте могли, разбира се, ми дадете дефиниция за приличност). Очевидно е дълбокото неразбиране за границата между нашия индивидуален вкус и универсалната етична норма, налагаща определени естетически параметри на вкуса... Това правителство ли ще „определи” въпросната норма?! Що се отнася до битката срещу „религиозните попълзновения” в училище – че то нашето образование този въпрос го е решило преди повече от 130 години, категорично отстоявайки светския характер на обучението в България...
Другаде е скрит „ключът от бараката”, уважаеми дами и господа. Ако сте си дали труда да погледнете този доста обемен проектозакон за образованието, щяхте да откриете, че в него се говори за всичко друго, но не и за мястото на учителя в това образование. Че липсва най-важното условие за качеството на подобен закон – ясно и точно определение, регламентиращо спецификата на учителския труд. Как мислите, дали в икономическия живот на една страна е важно да има ясна представа за цената на труда? Е, същото се отнася за връзката между образование и специфика на учителския труд. Защото един качествен урок, който ще накара учениците да затаят дъх, се готви с часове. В него преподавателят знае с точност до минута какви въпроси задава, какви мисли провокира, какви отговори трябва да получи. Каква ще бъде реакцията на младите хора; в кой момент чисто познавателният процес се превръща в психотерапия, а тя отвежда към нравствено-етични проблеми, за да се положат и темелите на патриотичното възпитание... Учителят трябва да бъде експерт по конфликтология – и тогава няма проблеми с дисциплината. Да бъде актьор – но актьорът репетира за всяко представление, нали? Ще речете – де таквиз учители? Ами накарайте правителството да спретне закон, с помощта на който да ги търси, намира и изгражда! Нашите деца са достатъчно интелигентни. Те разбират тази истина. Въпросът опира до родителите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар