Нали помните онази песничка от синята зора на българската демокрация? „Аз не съм комунист – и никога няма да бъда!... Аз съм просто човек...” Мисля си, че в тези стихове е събрана нашата мечта за демократична нормалност. И моето човешко право със зъби и нокти да отстоявам идеите на тази нормалност. А това означава, че не вярвам в революционни барикади, класова омраза и полицейски палки. Вярвам във върховенството на разума, силата на словото и свещеното право чрез участие в избори да защитаваме гражданска позиция.
Казват ми – за кого да гласувам? Всички в една или друга степен ме разочароваха. Вече не вярвам на никого!... Отговарям им – когато влезете в магазина да купите сирене за детето си, видите седем – осем вида и никой не ви хареса, гладно ли държите това дете? Рахитично ли искате да стане?! Щото сиренето комай съдържаше оня калций, без който костната система на подрастващите се деформира... Не, вие купувате някакво сирене. Но не онова, което се е вмирисало, преди да го сложите в хладилника; което вони като комунистическото високомерие, безочливост и аморалност... Не си вземате и от царското сирене – менте, кило от което „реално и несимволично” би трябвало да ви държи сити 800 дни... Не купувате гранливия боклук на Доган, гъмжащ от болестотворни бактерии. Търсите нормално българско сирене... Такова, дето някога, в голямата гладория, по най-демократичен начин ни се е усладило. Каквото се появи в магазина след предсрочните избори, родени от хиперинфлацията на Жан Виденов...
В едно свое стихотворение Радой Ралин казва: „Свободата е като хляба...Хляб наш насущни...Свобода наша насъщна!...” Хляб и сирене – ето ви здравословната българска храна. Гласувайте! Прибавете сирене към хляба на свободата. И добре избирайте сиренето, което ще купите за децата си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар