"Наместо предговор" към сборника "Подмяната"

Наскоро в предаването „Панорама” Марко Ганчев
разказа как веднъж го срещнал някакъв гражданин, пов-
гледал се в него и рекъл – Бе аз май ви познавам... Вий
не пишехте ли нещо? Да не сте писател?! – Ами да, по-
писвам – скромно отвърнал разпознатият. А байчото с
видимо съчувствие го успокоил: – Е, сега вече ще си по-
чивате... И без туй никой не чете...
Само че, тази книга е за четящите. За всички онези,
които не са проклели интелигентските си мераци, все-
общото основно образование и недоубитото за двайсет
години влечение към печатното слово. Тя е продълже-
ние на сборника „ Хералдиката като тирбушон” и из-
раз на скромната амбиция на автора да улови събити-
ята от последните две години на двадесетгодишния ни
преход. Да ги пречупи през погледа на един средноста-
тистически български учител. Да припомни думите на
Тончо Жечев – „Тежко и горко на оня народ, който в
движението си напред не е непрекъснато обърнат на-
зад...”. Не че да зяпаш непрекъснато назад е много ху-
баво, но ако не го правиш поне отвреме-навреме, рис-
куваш да заприличаш на онези три маймуни от света на
източната мъдрост, дето са си запушили устата, очите и
ушите. Да си траеш, да не виждаш и да не чуваш, не е
бягство от политиката, а преклонение пред политичес-
кия лозунг: „Напред – към маймуните!”.
Авторът посвещава тези текстове на дъщерите си Ви-
ки и Петя, защото най-добре можеш да видиш кривици-
те си в очите на собствените си деца. А разбереш ли, че
си се поизгърбил, имаш право да потупаш по гърбица-
та и света, в който живееш... На Силвия – за безкрайно-
то и търпение и доброта... На Ники Кичев – за подкре-
пата. На всички бивши и настоящи ученици и колеги,
на които няма как да не се радваш. И изказва благодар-
ност на всички читатели – независимо дали са съглас-
ни или несъгласни с неговите позиции. Включително и
онези, дето ще рекат: – Бе тоя Ники Николов... май по-
писваше нещо... Сега вече ще си почива. И без туй ни-
кой не чете!