Поради причина на факта, че напоследък куцо, кьораво и сакато демонстрира ментален блясък в разсъждения върху един социологически термин – "джендър" – реших да се включа в полемиката с импровизация върху пародийните стихчета на един недооценен български класик: ...Той е страшен и зъбат/ рунтав, мръсен и рогат,/ ала срещне ли момата,/ в миг настръхва му косата -/ скрива се в гнездото сам/ и трепери цял от срам.../ Там ловецът го открива,/ моментално го убива/ и от сивата му грива/ ръкавици си ушива! Що е то? / Джендър!!! /