Контаминация – ах, тази хубава думичка!

Вероятно мнозина са попадали в ситуация, при която слухът им е бил „осквернен“ от изрази като: „Аз ми се спи“, „Аз ми се яде“ или „Аз ми се иска“ – и тогава са се замисляли за чистотата на родния език и колективната неграмотност… А иде реч за явление, което далеч надхвърля границите на езиковата култура. Специално в българския синтаксис недопустимото смесване на лични и безлични изречения – например „Аз искам“ и „Иска ми се“, родило мутацията „Аз ми се иска“ – може да е неволно объркване в потока на речта и в бързината. Той, нашенецът, и без това блокира при възможността да избира от две привидно равни величини (каквито са например най-големите политически партии преди избори). Обаче поради вродена практичност, вместо да умре от глад като Буридановото магаре – и винаги в състояние на вътрешен смут, обикновено здраво обърква нещата. Припомням, че бащата на религиозния скептицизъм Жан Буридан иронично описва магаре, което, изправено пред две еднакви равноотдалечени копи сено, би умряло от глад, докато обмисля решението от коя да започне да яде… Но понеже човекът изобщо не е магаре – въпреки твърдението че бил „политическо животно“ – той, мъдрувайки, се опитва да направи компромис, вземайки по нещо и от двете величини… И се появява явлението „контаминация“ (от лат. Contaminatio – смесване, замърсяване, разлагане, оскверняване). Най-общо, това е процес на смесване или замърсяване на нещо с друго нещо, което може да доведе до загуба на първоначални качества или чистота. В езикознанието например в резултат на контаминация може да възникне нов израз или значение чрез обединяване на елементи от два израза. Например, народната мъдрост „ Който гроб копае другиму, сам пада в него“ и поговорката „Който се смее последен, най-добре се смее“ при смесване водят до екзистенциалното прозрение „който гроб копае другиму… най-добре се смее“. Парадоксалното е, че идиотизми от рода на „Бързата кучка…планина повдига“; „Сговорна дружина… слепи ги ражда“ и „Вържи попа… да те лае селото“ звучат някак много симпатично за ухото на българското човечество, никак даже не му се струват идиотизми и освен това го развеселяват. Вероятната причина е, че по някакъв мистичен начин контаминацията е станала неделим елемент от нашата народопсихология; синоним на непреходния глагол от несвършен вид „каращисвам“ (размесвам, разбърквам, забърквам, обърквам). Ние и латинските сентенции можем да каращисаме – от Ecce homo! („ето човека“ – думите, с които Пилат Понтийски сочи на разярената тълпа Христос) и Homo homini lupus est! (човек за човека е вълк) получаваме контаминацията: Esse homo…homini lupus est! (Ето човека…за човека е вълк). И в ресторанта да влезем, предварително си знаем, че ще ни каращисат напитъка, ще го посмесят с вода, а това си е сложен химически процес „хидролиза“! И разбираме защо ресторантьорите имаха такива данъчни облекчения! Човек трудно се разделя с онова, което вече е получил… Разбираме също защо ВиК -тата в България ни друсат с цени за питейната вода, които вероятно са приемливи за туарегите в Сахара, обаче стресираха българите. Водата без контаминация е жизненоважна за здравето, само дето замърсената съдържа цялата Менделеева таблица, а в нея има химически елементи, които са скъпи и прескъпи. Тях си плащаме, щото безплатно сиренце има единствено в капана за мишки… Така даже лаиците трябва да разбират, че явлението „контаминация“ рефлектира във всички области на живота! Контаминацията на два езика може да доведе до нов диалект, а на два диалекта – на нов език (това трябва да го разумяват най-вече ония от Външното министерство)… В медицината многообразието от заболявания, свързани с контаминация, оформя впечатляващ речник от термини, а смесването, замърсяването и разлагането в индустрията, хранителната промишленост и търговията дават нов израз на фразата „когато разумът спи, нощта ражда кошмари“ и реално водят до кошмарни сънища! Но най-характерни са проявленията на контаминацията в социалното битие на страната. Ще си позволя да Ви припомня текст, писан преди време: Не ви ли се струва, че политическият живот на България от последните десетилетия напомня нашенски битак? Щото на битака всичко се продава – и често на безценица. Плащате – и си купувате нечия поочукана политическа кариера… Нечия просташка мегаломания… Опърпано и избеляло политическо хамелеонство. Индустриално количество простотия. Едни и същи остарели и ръждясали, преоценени бидони с чалгакултура, върху които се мъдрят избелели от слънцето, овехтели ликове на едни и същи културтрегери. Дузина корумпирани политици за левче. И цветни кълбета мръсна прежда от нечия изгубена съвест… Пък ако сте антихуманно настроени, можете да си купите и неколцина неразкриваеми килъри, използвани при висящи от години неразкрити политически убийства… Ще кажете – да, ама днес това вече не е съвсем така. Посоченото си е жива контаминация! На пазара се продава стока или интелектуален продукт; и трудът е стока, обаче съвестта не е стока. А ако се продава – значи не е съвест! И като чуете – и тоя политик си продаде съвестта (а го чувате често), си казвате – егати метафората. Е да, ама зад тая метафора надзърта контаминацията! И сума метафори, носещи колорита на всеки национален език, се явяват свидна рожба на контаминацията. На смесване на субстанции, които не би трябвало да се смесват. Какво ще се получи, например, при контаминация на каруцарски манталитет със светоусещането на дребен търговец, продаващ бакалски стоки? Приемете, че и бакалинът, и каруцарят са почтени хора, които си изкарват по определен начин прехраната. Извършете обаче менталната операция – и се получава определен вид български депутат. В Парламента той псува като каруцар и е искрено убеден, че политиката е бакалска стока, която се купува и продава. Щото онова, което не се купувало с пари, се купувало с много пари… И се появява метафората „политически пазар“. Чувал съм я от видни политици, социолози и журналисти – значи е влязла в речниковия състав на езика, станала част от вербалната ни практика, дооформила е лексикалната култура на българина… Не че геният на Ботев не роди преди повече от столетие фейлетона „Политическа зима“. Но в последно време езикът ни тенденциозно се обогати с изрази, като: „политическо словоблудство“, „политическо номадство“, „политически цирк“… Броят им е впечатляващ! На 24 декември миналата година във Филаделфия, на 97 годишна възраст, почина създателят на социолингвистиката Уйлям Лабов. Една от задачите на науката „социална лингвистика“ е да определя „дереджето“ на обществото според промените и състоянието на езика. Думата „дередже“ е турцизъм, който и днес битува в езика ни със смисъл – лошо състояние в момента. А състоянието на обществото, най-вече моралното – в резултат на объркване, смесване, оскверняване и разлагане – е направо трагично. Не в икономически план – макар, че и тук, представянето на цялото чрез удобната част от цялото, е устойчива практика. А когато статистиката се гради върху „удобната част от фактите“, тя става „стъкмистика“! Би било интересно упражнение за разследващи журналисти да проверят кога и при кои правителства е сменяно например ръководството на Националния статистически институт и са извършвани структурни промени – защото замяната на термина „статистика“ с нова за езика ни дума „стъкмистика“ си има конкретни причини. И тук се намесва пустата му контаминация! Защото между определени етични норми и социални явления и дейности може да има релативна връзка, но това не означава смесване, объркване и разбъркване на морални категории със социални явления и дейности! Трагичното не е, че хората не са „на ти“ с определени научни представи и не познават етиката, а че са привикнали с негативните измерения на контаминацията. Че са с „широко затворени очи“ спрямо явления, които вонят на разложено и оскверняват изконни ценности… Такава ценност например е завещаното от Възраждането светско образование. Има ли връзка между образование и религия? Естествено, че има! Защото всяка митология обяснява света чрез боговете и божественото, а още Лактанций обвързва думата „religare“( религио – свързвам, обвързвам, връзка ) с представата за един вид договор, свързващ човека и боговете и регламентиращ етичната обвързаност. В този смисъл всяка митология, независимо дали е езическа или теоцентрична, изпълнява поне три функции. Тя е „религаре“, доколкото осъществява връзката с Бог; тя е законодателство, защото няма вяра в боговете, ако не изпълняваш техните закони – и тя е колективен опит, поетическа фантазия, морални норми и т.н. Изучават ли децата ни старогръцка митология; елинизъм; християнска митология; медиавистика, старобългарска литература? Ами да! Имат ли религиозна култура? Ами да, стига техните преподаватели да я „изграждат“ по подходящ начин. Означава ли това, че трябва да се смесва познанието с вярата? Категорично не! Защото това е недопустима контаминация с тежки ментални последствия. Наистина ли вярвате, че калимявката в класната стая ще въдвори дисциплина и нравствено ще ограмоти децата? Че това е проблема, с която учителската гилдия трудно се справя, защото е обвързана още с политическата воля на управляващи, светоусещане на родители и състояние на обществото. Знаете ли докъде ще доведе появата на нов, задължителен предмет? Пък нека не е задължителен – понеже броят на часовете в образователната програма е строго регламентиран (часовете никога не стигат на никой учител) , а децата не могат да бъдат претоварени – часовете ще бъдат взети от хорариума на предмети като история, литература, физика и математика… Учителите от прогимназията ще посещават квалификационни курсове по християнска грамотност; кой ще им чете лекции? И какви пари ще се налеят в лекторски… И каква зетьо – шуробадженашка далавера ще се развихри около тези курсове! За подобен идиотизъм могат да мечтаят искрено само хора, чиито спомени за оброзованието са от времето на невинното им детство. И след броени години този медиен балон ще бъде пробит, отречен и обруган. Ако изобщо се осъществи, за да увенчае кариерата на поредното политическо недоразумение… Защото смесването на икономически интереси с образование и медицина например винаги води до пагубни последствия („парите вървят с ученика“; „медицинските заведения са търговски дружества“). Искате ли да си припомните кои идиоти при кои правителства стигнаха до тези титанически прозрения?... Но знаете ли кое е най-забавното? Тази мила, родна картинка днес можете да видите в най-американската Америка при най-президентообразния Президент на САЩ. Вероятното смесване на мегаломания, финансови интереси, най-вулгарна глупост и липса на образование карат Тръмп да атакува интелектуална икона като Харвард! И знаете ли защо? Защото не е завършил Харвард. Защото е американският вариант на нашенското смесване между манталитета на бакалин и каруцар. Само дето е тамошен бакалин милиардер, който 6 пъти е фалирал и каруцар тип „мачо“, който гарантирано не е чел американската Конституция… И това глобализиране на контаминацията някак така ни кара да се усмихнем и да възкликнем – контаминация, ах тази хубава думичка!