22 юли, 2009

За Лудолфовото число и квадратурата на кръга

Днес е 22.07– световен ден на константата „пи”, защото 22/7 е най-популярното приближение на нейната стойност. Малцина са онези, които са забравили, че 3,14 – наречено още „пи”, Архимедова константа, Лудолфово число и т.н., представлява в евклидовата геометрия отнощението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър. Или отнощението на лицето на един кръг към лицето на квадрат със страна неговия радиус. От което – накратко – следва нерешимостта на задачата за квадратурата на кръга ( построяване с линия и пергел на квадрат с лице, равно на лицето на даден кръг). За нуждите на науката и техниката числовата стойност на „пи”, закръглена до 69-ия знак след десетичната запетая, е напълно достатъчна. Въпреки това през последните няколко века в изчисляването на повече цифри и изследване свойствата на числото са вложени впечатляващи усилия. Но независимо от аналитичната работа, прибавена към мощта на суперкомпютрите, определили повече от 1 трилион цифри на „пи”, не е намерена закономерност в поредицата от тези цифри. Сиреч – нищо по-различно от онези приблизителни стойности, изразени от Архимед като обикновената дроб 22/7 или 355/113 – по оценката на древните китайски математици...
Връщам ви към тази банална фактология, защото политическите действия на партия ГЕРБ след изборите много ми напомнят ученически опит да се реши с линия и пергел задачата за квадратурата на кръга. В политиката също има константни истини. А константата си е постоянна величина! Такава истина е например фактът, че няма политически живот без политически партии. Тези партии се явяват на избори с политически програми. А в програмата на партия Атака например една от точките изисква България тутакси да излезе от НАТО ( не се пояснява къде трябва да влезе, след като Варшавския договор липсва). Но това ме кара да подозирам, че геополитическата ориентация на Волен Сидеров, въпреки понякога хубавите му приказки, няма да разчисти моя път на Запад. Напротив – може да ме откара при ония Запорожци, дето пишеха писмо до Султана... И като се сетя каква беше позицията на Атака към Русия от времето на газовата криза, (при която от студ ми умря хамстера), като гласоподавател от Синята коалиция категорично отказвам каквато и да било „комбина” с Атака. Както отказвам подобна с комунистите, Доган и липсващата вече от парламента царска партия... Защото за 20 години комунистите ме убедиха, че наистина много обичат бедните – винаги, когато са на власт, броят на бедните се увеличава. Пък на мене ми е писнало от сиромашия! Доган ми доказа, че има предели на аморалността, отвъд които човешкият разум е просто безпомощен. И се опита да ме натика отвъд тези предели! А Сакскобурггота лъга като бяло магаре, а мама ми е казала да не се доверявам на лъжци... Ще речете – добре де, а с какво не ти хареса РЗС? Ами, не ми хареса с „малкото” разминаване между риториката срещу корупцията и броя на изборните й нарушения. Доверих се на анекдотичната мъдрост на нашенеца, който набързо замени съкращението РЗС с „Ред, Законност и Държавна сигурност”... Да – ще кажат моите приятели – ама ти ни агитираше, ако не сме наясно защо трбва да подкрепим Синята коалиция, поне да си пуснем гласа за Герб! Каква е гаранцията, че и те няма да се олеят?!
Гаранцията, уважаеми дами и господа, се нарича „европейски политически стандарти”. А те ми припомнят, че в Европейския парламент водеща политическа сила е ЕНП. А нейни дъщерни политически формирования в България мога да видя само „в лицето” на Синята коалиция и ГЕРБ. И всякакви дрънканици на „мъдри” политолози, пишман социолози, популярни ТВ водещи с ибрикчийски наклонности и прочие комунистически слугинаж извикват у мен позиви за повръщане. Защото приказките за „извиване на ръце” ме карат да се досетя, че политиката не е свободна борба и в нея не върви с „Драгиевата” да тръшнеш опонента си възнак! А бръщолевенето за това колко били омръзнали коалициите на гласоподавателя би трябвало да накарат въпросния гласоподавател да разумее, че между коалиция, съградена според политическите норми на Европа и тричленката, събрала комунисти, техните исторически врази – царисти и далавераджийския „синдикат” на Доган, обрекъл собствения си електорат на свирепа гладория, разликата е от небето до земята... При това не забравяйте, че Европа, за разлика от нашите дървени философи, уважава константите и не е склонна да оправдава политическата неграмотност. Така, че всякаква политическа екзотика от рода на меморандуми, които да заменят коалицията, не са нищо по-различно от безкрайното и безсмислено броене на Лудалфовото число... Все пак не забравяйте, че един от лексикалните смисли на латинското „memorandum” е изброяване в застрахователна полица на рисковете, които се изключват от застраховката!
Но има и още нещо – и то е много важно. Последните осем години за черен Пи Ар срещу сините бяха потрошени милиони. Демонизирането на Костов се превърна в доходен бизнес. Оценката за управлението на ОДС и от западните, и от нашите експерти (на които Бойко Борисов толкова държи) еднозначно определи това правителство като най-успешното в историята на нашия преход! Помните ли думите на царя, бъдещ коалиционен партньор на социалистите:”... ОДС поставиха летвата много високо...”! Е да, ама и преди, и след изборите отрочето на Станишев-старши като папагал повтаряше, че може да стане страшно като при Костов... Забравяйки, че при Жан изживяхме хиперинфлация по мирно време. Аз обаче не съм забравил, че заплатата ми стана 7$ и 25 цента. И се чудех как да изхраня децата си... Очевидно по онуй време Станишевчето не ще да е треперило над челяд и не ще да е било наясно колко струва буркан грах... Ето това отношение към управлението на Сините, уважаеми дами и господа, е константа за оценка на политическа зрелост. И първостепенна задача за Синята коалиция – независимо от ангажираността й в новото (дай Боже дясно – и дай Боже успешно) управление. Защото младите - дори в интернет - се събудиха. А, казвам ви го като експерт, когато младите се заинтересуват от нещо, те намират начин да научат истината. И те не са забравили Лудолфовото число!
Инак, задачата за квадратурата на кръга си е нерешима.

1 коментар:

Анонимен каза...

ПАРЛАМЕНТАРНА ПРИКАЗ
( пародия на популярно произведение за деца)

В парламента – и – ха – ха!,
Колко лайф, каква пара!
Всеки пън е депутат
в този наш измислен свят!

Виждаш ти и виждам аз:
гноми с исполинска власт –
“костовчета” и “станишки”,
царедворци с жълти книжки!

А до тях седят “доганки”
със султанските осанки.
Ах, Доган ли? Не Доган –
той е нашият султан!