Има в една от книгите на Тери Пратчет - „Нощна стража” - много интересен епизод. Шефът на Стражата се е върнал в миналото на любимия си град-държава и в условията на тотален хаос е оглавил социалния протест на своите съграждани. „Лошите” разпитват уличното хлапе Ноби Нобс за неформалния лидер на бунта срещу управляващите. „Той харизматичен водач ли е” – питат го. „Ъ...ъ ... ъ... де да го знам. Не съм го чувал да кашля често...” – отговаря гаменът. Просто защото не е съвсем наясно какво значи „харизматичен”. За сметка на това чудесно знае, че водачът е такъв, дето дава заповедите и всички ги изпълняват...
Не ще и дума, че в маранята на „горещниците” миналата седмица горещите новини, които вълнуваха журналистиката, отново бяха свързани с позициите на неформалния „харизматичен” лидер на ГЕРБ. Тази партия събра гласовете на недоволните от управлението на Станишев, решили да „заложат на сигурно”; превърна се в образна емблема на мечтата за „европейска нормалност” – и спечели изборите. Но истината е, че ГЕРБ ще получи своята политическа идентичност и ще стане „исторически автентична” едва в процеса на реалното управление. Засега тя все-още е силно обвързана с личността и фигурата на новия Премиер. Преценете сами доколко е уместно едно метафорично сравнение между Бойко Борисов и героят на Пратчет. Капитан Ваймс от Нощната стража – „един здрав, брадясал сбор от лоши навици, маринован в алкохол” – се появява в романа „Стражите!Стражите!”, за да заживее своя великолепен художествен живот и стане устойчиво присъствие в „света на диска”. Той прави стремителна социална и политическа кариера; става princeps (лат. пръв по положение и най-знатен), защото излиза от редиците на principia – първия боен ред. Той си има един основен принцип – никакви принципи извън желанието да накаже престъпника и възстанови справедливостта – такава, каквато я разбира. Защото е биткаджия и полицай до мозъка на костите си. Той е сложен и първичен, безскрупулен и чувствителен, хаотичен и подреден – изобщо, изтъкан от противоречия, но дълбоко човечен... Мрази политиката и твърди, че нищичко не разбира от нея, а му се налага да оправя най-заплетените политически казуси! И е успял да научи, че думите „полицай” и „политик” имат общ произход. Те са „хората на полиса” – онези, които се грижат нещата в полиса да стават по правилния начин... Всичко това превръща Сам Ваймс в харизматичен литературен герой, който печели симпатиите на читателската аудитория... Все пак, между фантазийните светове на литературата и нашата си реалност има известна разлика – въпреки, че българското човечество се възприема като съвсем различно от останалото. Бойко Борисов не е Самюел Ваймс. А дали би могъл да заприлича на него?
Миналата седмица с решителната подкрепана на ГЕРБ бе прието предложението на Синята коалиция да се забрани на кадри от бившата ДС да участват в ръководството на Народното събрание, негови делегации и парламентарни комисии. Това е голямата новина – защото има стойността на морална присъда над комунизма. Такава, каквато у нас по този начин се произнася за първи път, а европейските политически и нравствени стандарти отдавна са приели. Морална позиция, каквато преди повече от пет години е гласувана от ЕНП... Само дето лустрацията пряко засегна човекът с агентурно минало - Божидар Димитров, който трябваше да оглави комисията по култура. И Бойко Борисов спешно му намери пост в изпълнителната власт – защото му е обещал, държи на обещанията си и цени приятелството. А на протеста на Сините грубичко отговори, че ако те, Сините, преброят колко агенти на ДС са имали при управлението си, би трябвало да се засрамят... Но Сините отдавна преброиха агентите, осмислиха грешките си и сега нямат нито един. На това му се казва политически опит. А на онова, Бойковото – политически гаф (на 23 юли седем граждански организации изпратиха протестни писма до европейски граждански и политически институции). И сякаш за да компенсира този гаф, на следващия ден Борисов твърдо обеща пълно разсекретяване на досиетата! Не е ли това политическа безпринципност?!
Често си позволявах да сравнявам управлението на тричленката с безвремието на Беровото управление, подготвило благодатна почва за икономическия срив при Виденов. Сега ми се чини, че трябва да правим други аналогии. Спомняте ли си какво стана след крушението на столетницата от 97-ма? Дойде служебното правителство на Софиянски. За няколко месеца то трябваше да нормализира икономическото положение и подготви страната за избори. По онова време Софиянски още не бе „крупен бизнесмен” и усмивката му си беше истинска... Та когато една журналистка го попита – защо не спазват определени европейски принципи; не започнат с мерки за декомунизирането на България и търсене на отговорност, той съвсем спонтанно отговори, че хаосът е толкова страшен, а актуалните проблеми – толкова много, че работят ден за ден... И нямат време за глупости. Но този начин на работа даде отражение и върху реформаторското правителство на ОДС! Защото „глупостите” бяха стандартни политически принципи, доказали своята функционалност в демократичната история на Европа... Сега правителството на ГЕРБ трябва да избира – или да изиграе „ролята” на онова служебно правителство (което всички са забравили, но което все пак постигна определена икономическа и социална стабилизация), или да стане реформаторско правителство (пожелателно избягвайки грешките на ОДС, управлявали най-реформаторското правителство в историята на прехода). И в този избор личността на Борисов е много важна!
Преди време в едно свое интервю, коментирайки приятеля си Бойко Борисов, историкът Божидар Димитров произнесе – „ Той пари има. Не влиза във властта, за да печели. Не разбирате ли, че сега той иска да остане в историята...” Но за да останеш като реформатор дори в нашата, в българската история, трябва да си платиш! Някои, като Стефан Стамболов, плащат с главата си. Други – като Иван Костов – с „правото” да бъдат демонизирани. Трети (у нас тяхното име е „легион”) така и не остават. За тях историята е отредила графата „разни”...
Какъв ли ще бъде изборът на Бойко Борисов?
Няма коментари:
Публикуване на коментар