Още нещо за парадигмите на глупостта Преди повече от 125 години Михалаки Георгиев пише един прекрасен разказ – „ Меракът на чичо Денчо“. В него простичък нашенец, забъркан в поредната политическа далавера, в името на някаква партийна кауза пламенно е агитирал, че черното не е съвсем черно; седял е на софрата до министъра и е получил обещание за съответната награда. Днес на подобна награда ѝ казват „партийно назначение“, а в онези години било същото. Та нашият герой е тръгнал към София за среща с въпросния министър и след дълги перипетии е изправен пред тежък екзистенциален избор – на каква длъжност да бъде назначен, каква професия да си избере. В защита на героя трябва да кажем, че той все пак е достатъчно скромен да признае, че не би се чувствал комфортно в сферата на медицината, силовите институции, правораздаването (за разлика от днешните му превъплъщения)… Но пък меракът му е да стане диригент. Да маха с една „клечка“ и всяко движение на диригентската палка да командва и музикантите, и техните инструменти! Този разказ ще да е хвърлил в тежка депресия тогавашното грамотно българско човечество – не защото партийните назначения били практика, а защото практически почти всички назначени били неподходящи, некомпетентни или направо глупави. А това дало епическо отражение върху историята на Отечеството. Ами вгледайте се само във факта, че след Освобождението България не е загубила нито едно знаме на бойното поле и няма нито една победа на дипломатическото! Последното със сигурност е и заслуга на онези, които искат да размахват диригентската палка, но разбират от музика колкото крава от реостат… А след Втората световна война едва ли има друга страна от бившия соцлагер, в която толкова последователно, методично и твърдо един цял народ да бъде възпитаван чрез политиката на посредствеността и глупостта. „Докога над страната ни бащина/ ще вилней тая страшна простащина!“ – възкликва Радой Ралин. Но неговият глас е „антитеза“ на една реалност, в която мегаломанията се оценява като творчески порив, идиотските икономически експерименти - като стратегическа далновидност, а безхаберието и неграмотността, компенсирани с партийна вярност – като най-достойните качества на ръководния кадър… Управленческата глупост винаги води до плачевни социални резултати, но когато глупостта управлява, тя си купува таланта, тя го храни и приласкава, та чрез него да бъде възхвалявана. И ако управляващите масово страдаха от епистемофобия /страх от знанието/, част от талантливите и знаещите се опитаха да ги реанимират интелектуално. С тежката артилерия на демагогията и митологизацията, които могат да промият съзнанието на Мислещия и да го направят Вярващ… Но истината не е стока, с нея не можеш да въртиш далавера. А истината е, че, метафорично казано, меракът на чичо Денчо събори Берлинската стена – или поне гръмна мина под основите ѝ! Защото всяка диктатура има една кристална мечта – да управлява безкрайно, а подобен мерак води до крайно тежки последствия за нея. Грубо казано, всяка диктатура е рожба на глупостта (независимо от това какво мислят глупаците по въпроса), а диктаторът мрази конкуренцията, т.е. – всичко, различно от глупостта. И натрупването на критични маси глупост взривява системата! Айнщайн изрича, че само две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост, но за първото не бил съвсем сигурен. А думите на учения подсказват, че всичко е подчинено на познати и непознати закони, ерго – това се отнася и до селенията на глупостта! Падането на Берлинската стена покрай всичко друго накара грамотното българско човечество отново да си припомни разказа на Михалаки Георгиев. Защото меракът да управляваш системи, от които нищо не разбираш, стана системен. Защото властта в ръцете на корумпирани некадърници непрекъснато се опитваше да размахва диригентската палка. Но сега посланията на класика заплуваха в океана на глобализацията. Българинът се сети, че още през 1969 г. Лоурънс Питър и Реймънд Хул са издали книгата „Принципът на Питър“, а в нея убийствената творческа ирония открива, че в една йерархическа система всеки се стреми към върха на своята професионална некомпетентност. Следователно, колкото по-висок е един правителствен пост, толкова по-сигурно е, че го заема некомпетентна личност или направо глупак (не забравяйте, че глупакът по дефиниция е много амбициозен – това не означава, че амбицозният е винаги глупак). Работата се върши от онези, които още не са станали началници. Посочените примери в областта на образованието, военното дело, дипломацията, сякаш са „копи-пейстнати“ от обществената ни практика… Ами спомнете си примерно как един мастит политик назначи за министър на младежта и спорта… професорка по синтаксис от провинциален университет. В резултат на което българският спорт заприлича на сложно съставно с повече подчинени и съподчинени изречения! Но най-яркото доказателство, че класиката е образец, достоен за подражание (лат.- classicus), че носи непреходни истини и винаги е актуална, откриваме след избора на Тръмп. Разказът на Михалаки Георгиев е криво огледало, в което се отразява пренесен в пространството и времето, пластично и морално деформиран, но разпознаваем, кой знае как попаднал в политиката, американски чичо Денчо. Дори архаичният език на българския писател, почти неразбираем за съвременника, подозрително напомня лексиката на американския президент, почти неразбираема за грамотния! В огледалото се оглежда рижав тиквеник, който си представя, че е диригент, а световните лидери са оркестранти. Те трябва да свирят по негова заповед, да се радват на диригентската му „клечка“ и да си плащат, че им я показва… Но тъй като тук размахът е друг – американски президент, ей – и аналогиите трябва да се глобализират. Та те ни отвеждат към Париж от 1509-то Anno Domini (лето Господне), където за първи път е отпечатана „Възхвала на глупостта“ на мъдрия Еразъм от Ротердам. Stultitia – Moria, глупостта, възхвалява себе си и превъзнася своето величие, като с най-сериозен тон дава за пример невъобразимите глупости, които е вършила. И тези примери поразително напомнят хвалбите на Тръмп за мнимите му достойнства на най-великия от всички велики президенти в най-американската Америка! Ще кажете – е, мегаломания, прости му, Господи, то не е виновно… Е да, ама когато такъв каже, че убийството не е убийство, а шега; че хищникът е невинно зайче, а жертвата е виновна, щото сама се е жертвала; че завоевателят е просто екскурзиант; че черното не е черно, а направо си е блестящо бяло – това вече е криминален идиотизъм. Такъв трябва да го държат далеч от остри предмети, да не му дават вилица и да са наясно, че един ден ще се пребие до смърт със собствената си обувка – или простотия, все там! Лошото е, че този модел на поведение вече се нарича Тръмпизъм, че ражда огромно количество подражатели – тръмписти и тръмпчета, които се множат като мутациите на корона вируса. Даже у нас един такъв минитръмп – среден размер, заедно със свои партийни другари – депутати поведе тълпа оглупели вандали в защита на българския лев. Не стана ясно от кого точно защитават лева, обаче е ясно, че изплескаха с червена боя определена обществена сграда; че сметките на „вождовете“ са в долари и евро и едва ли усещат липса на левове; че ако нацапат с боя собствените им жилища ще се разнесе вой и плач… И стана ясно колко точна е формулата, че коефициентът на интелигентност на разярена тълпа е равен на коефициента на интелигентност на най-смотания в гъмжилото, разделен на броя на участниците! Знаещите ще кажат – чудо голямо, тия номера са ни познати още от поведението на Болен Лидеров! И ще бъдат донякъде прави, но да допълним – това е комерсиализирана глупост. Номерът е да стане скандал, да те чуят и видят, сега е моментът, ей, „ келепир има в тая работа, хората пари натрупаха“… Наистина ли мислите, че клубът на предприемачите – милионери, влагайки гигантски средства, избра за президент Тръмп, защото е много талантлив бизнесмен и лидер? Новите „бели якички – милионери“ знаеха, че въпросният е тъп, неграмотен и амбициозен – сиреч, може да стане несистемен играч, с който да се изчистят „бъговете“ на системата. Стига да му дърпат правилно конците. Неграмотните са лесни за манипулация… Ама той колко пъти фалира и се въздига? Ще Ви кажа една малка тайна – това не е индикатор за „кадърност“. Защо има телефонни измамници, след като всички знаят за телефонните измами? Защо е пълно с финансови пирамиди, след като и невръстните са наясно, че там ти крадат парите? Прочетете „Възхвала на глупостта“ и ще разберете, че ако си нагъл и упорит, глупостта ще ти помогне да се извисиш над глупаците! Господата от политическият клуб на предприемачите в Америка, залагайки на Тръмп, пропуснаха да прочетат творбата на Еразъм Ротердамски… Точно както нашенските епигони не са чели „Меракът на чичо Денчо“. Не съм сигурен, че мнозина от тях могат да четат. отпечатано в New Day.bg Б.а. мерак – силно желание, копнеж, стремеж, страст към нещо Парадигма - модел на мислене, пример, образец