За да видиш добре фасадата на българския Парламент, трябва да застанеш зад опашката на руския кон Казват, че културата на всяка епоха се гради върху два разминаващи се ментални потока – на митологизация и демитологизация. Сякаш човекът непрекъснато воюва със старите митове, само за да ги заменя с нови… В опита да обясни необяснимото, творческата фантазия кара Homo Sapiens, съчетавайки измислица и реалност, да изгражда устойчиви, символно натоварени, колективни представи. Те не подлежат на коментар, тях не ги анализират – само ги повтарят и използват като фактически довод – от „ никога няма да се оправим“ (всички го знаят), през „всички политици са маскари“ (всички го повтарят), до „Русия не може да бъде победена“ (освен от всички, вербализирано и от българския президент). Обаче разумът човешки, който е родил мутацията „zoon politikon“ (по Аристотел) резонно задава въпроса – чакай, бай приятелю, откъде знаеш? Нали и по време на соца всички бяха убедени, че режимът е вечен, а Живков – безсмъртен, ама тая митологема рухна… Или го знаеш от разказа на Ел. Пелин „ На оня свят“, в който сиромах дядо Матейко върви към пъклото, където е убеден, че му е мястото, и си мисли: “…Не съм за рая аз, сиромах човек… рая е направен за големците и за богатите… нас са ни записали у дяволския тефтер, още като сме се родили…“. Но внимателният прочит ни убеждава, че изстраданата мъдрост на твореца не е внушила представа само за катастрофично мислене, фатализъм или историческа обремененост на народопсихологията. Уви – подобно мислене е свързано именно с максимата „Най мразим да мислим“. И отвежда към една от най-древните науки – есхатологията (от гр. „Eshatos“ – последен и „Logos“- наука). Грубо казано, това е наука за края на света. Всеки път, когато се утвърди поредната представа за света и неговото устройство, есхатологията предупреждава какво може да се случи на онези, които се съмняват в наложените „отгоре“ митологеми. Защото, не е ли Божието наказание онова, което ни кара да сме послушни и примирени? И не е ли в последна сметка то благодат? Да вярваш в предопределението на нещата, в колективните символни представи, е най-лесният начин да избягаш от задълженията си на морален човек, който носи отговорност за своето поведение и съдбата си в социума… По-добре да си убеден, че никога няма да се оправим и трябва да си „налягаме парцалите“, щото силният винаги е силен, слабият – слаб, богатият – богат, а светът така и така върви към гибел. Най-добре нещата да са такива, каквито са. Затуй и лева не трябва да сменяме, национален символ е това, всички го знаят, новото ще доведе до катастрофа! Наскоро чух как авторитетна дама обяснява на младо момиче – „…И какво, това сега струва пет лева, като сложат еврото ще струва 6 евро, ама 6 евро си е 12 лева!“ (без коментар)… А ония, дето размахват лозунга „левче = национално достойнство“ са забравили, че въпросното достойнство през 96та-97ма г. девалвира, сгромоляса се в блатото на хиперинфлацията (1$ = 3400 лв.) и като символен знак на българщината изглеждаше повече от плачевно… Добре, че грижата за животните е цивилизационна мярка. Издърпаха лъва от левчето на спасителния валутен борд, там го привързаха към еврото и го оставиха на спокойствие да си гледа старините и дочака естествения си край… Но всички сме свидетели как символната натовареност на митологемите рефлектира в социално напрежение, безобразни колективни прояви и вандализъм, оплескан с червена боя. Участниците в тези събития вероятно са убедени, че патриотизъм и вандализъм са синоними, стига да знаят какъв е лексикалния смисъл на думите. Точно както са убедени, че татуирани върху глезените Ботев и Левски са си белег на жив патриотизъм! И все пак, извън желанието скандално, „по Тръмповски“ да влезеш в новините – как да си обясним феноменът на колективното оглупяване? Ами знаете ли, ако не разполагаме с достатъчно факти, не разполагаме с детайли, за да осмислим някакво явление, без да сме облъчени от радиацията на митове и митологеми, просто трябва да се обърнем към историята. 127 години пр. н. е. консулът Луций Касий Развила по време на съдебно дело непрекъснато задавал въпроса – Cui bono? – Кому е изгодно, в полза на кого? Този така харесван от Цицерон въпрос и днес може да ни отведе към привидно неочакван, но съвсем ясен и очевиден извод. От смяната на лева с евро се страхува „мръсният“ капитал. Онези десетки или стотици милиони и милиарди левове от престъпна дейност, сива икономика и далавера. Пари, които са рожба на корупцията и за които не са платени съответните данъци. Които няма как да бъдат бързо изпрани. Още от прочутото съчинение на Адам Смит „Богатството на народите…“ става ясно, че парите винаги се „идентифицират“ като пари, когато са в обръщение… Ами ако са затворени в трезори, ама не на банките? Ако са надиплени в чували, скрити в буркани, заровени в земята? Тогава една смяна на парите би довела до загуба на милиони! Че как тогава демагогията да не поведе тълпа оскотели илитерати в защита на свидното българско левче! На латински „демагогус“ означава народен трибун, който лъже, за да печели политически дивиденти. Разумът ни казва, че естествено, не всички политици са продажни. Но непременно има и „маскари“, а когато някой носи прякор „копейкин“ (очевидно тук не е търсена просто „кореспонденция“ с творбата на Гогол) още нещо става ясно. Кому е изгодно да се нанасят финансови удари върху и без това нестабилната икономика на една натовска държава в сърцето на Балканите, член на ЕС? Неудобен въпрос, защото отговорът е под опашката на един кон, възседнат от Александър II , обърнат с лице към Народното събрание!... Разбира се, чудесната скулптура на флорентинеца Арналдо Дзоки няма никаква вина за символиката, скрита във фактите. Колективната представа за царя – освободител битува в общественото пространство далеч преди Руско-турската война. Това е мечтата за големия брат, който ще защити от лошите малкото си братче. Нали си спомняте как Том Сойер, героят на Марк Твен, среща непознатото момче? Преди размяната на физически аргументи двамата повеждат хибридна война, като взаимно се заплашват с несъществуващите по-големи братя… Азбучна истина е, че хората най-обичат такива размисли, които не ги карат да мислят. Но поне мислите у нас рядко са били облагани с данъци… Та си помислете – Освобождението на България като исторически факт би трябвало да ни припомни, че създаването на „Задунайска губерния“ е част от стратегически план, изразяващ великоимперските амбиции на Русия. Това е безспорна истина. Спорен е въпросът доколко този план се реализира. В последна сметка той носи свободата на България. Но носи и още нещо – неразбиваема, чугунена митологема в стил „кат Русия няма втора!“. Защото, свикне ли народонаселението с мисълта, че някой го е освобождавал и ще го освобождава, освободителният процес продължава. Такъв народ ще го освобождават и от правото да мисли, и от мисълта, че има право да гласува на избори и да променя съдбата си. Ще го освобождават от отговорнстта да бъде критичен към управляващите и заинтересован от проблемите на света. Ще го направят безразличен към злото в собствената му държава, лесна жертва на телефонни измамници и политически измекяри! Ще го накара да нарича руснаците „братушки“, а те ще му отговорят с „Курица не птица, Болгария не заграница“. Cui bono един български президент, генерал, „автентичен лампаз“ да твърди, че Русия не може да бъде победена?! Та нали за Украйна победа означава възстановяване на националните граници, впрочем – гарантирани от същата тази Русия в Будапещенския меморандум за сметка на върнатото от Украйна ядрено оръжие. Същата тая Русия, която си вдигна чукалата от Афганистан точно както наскоро се изнесе скоропостижно от Сирия! Ама СССР ни хранеше по времето на соца… Поредната митологема – никога, ама никога империите не хранят своите провинции. Би било поучително да си припомним, че след падането на Берлинската стена бившият СССР се оказа с над един милиард долара дълг към България! Той бе изплащан с поправка на разни военни машинарии повече от десетилетие, обаче последните 200 -300 милиона се губят някъде из дипломатическите книжа… Или другаде, Божа работа. Така че, уважаеми дами и господа, когато се размислите за проблемите на България и света, за политическия живот у нас и по света, вгледайте се във фасадата на Народното събрание. Но за да видиш добре фасадата на българския Парламент, трябва да застанеш зад опашката на руския кон. А задницата на коня може да демитологизира много митове,нали? NEW DAY.bg