Ум царува, ум робува, ум патки пасе...

15 септември е 258-ият ден в годината според григорианския календар. На тази дата през 608-ма година Свети Бонифаций ІV става папа, а през 1812-та Наполеон достига Москва. На тази дата са родени Агата Кристи и Николай Хайтов. На тази дата в България бие първият учебен звънец, а точно преди две години българските учители обявиха символична стачка, довела до най-дългите и масови реални стачни действия в нашата история... Действия, които утвърдиха моралната и гражданска идентичност на страната ни като член на Европейския съюз.
Ще кажете – заслужава ли си в началото на новата учебна година да ровичкаме миналото? Не трябва ли да се съсредоточим върху състоянието на образованието – тук и сега! Ще ви отговоря – онова, което става тук и сега, е пряко свързано с това, което ставаше тук преди две години. Защото народ, който е загърбил бъдещето на децата си, няма право на бъдеще. Затова стачкуваха българските учители. За бъдеще. И ако тази стачка бе прерастнала в национална; ако родителите бяха излезли на улицата със стачкуващите в цяла България; ако така наречената „интелигенция” не се бе скатала толкова интелигентно; ако „академичната общност” не се бе скрила във въздушните кули на своя академизъм – правителството на тричленката щеше да си отиде още преди две години... И обществото би си спестило две години агония. Тогава учителите поискаха 100% увеличение на заплатите – някакви си жалки 300 лева, които обаче биха „афиширали” професията като престижна; а престижната професия задължава онези, които я практикуват, да си вършат работата качествено... Днес се оказва, че управляващите много качествено са потрошили милиарди, много качествено са крали и злоупотребявали с властта – но качеството на образование комай не се е променило. Само бяха уволнени хиляди учители и закрити стотици училища. И бяха прилапани имотите на тези училища! Мегаломанията на бившия просветен министър роди законодателни дивотии и много скоро новите управляващи ще усетят как експлодират мините, заложени в тези дивотии. А нашенецът, стане ли дума за образование, продължава да мъдрува – бе какво стана с частните уроци на учителите? Иде ми да му река на тоя нашенец – какъв ти е проблемът, байно, започвай да даваш частни уроци – и ето ти изход от кризата. Пък ако не си грамотен – влизаш в Университета, завършваш, ставаш учител и започваш часпрома! А ако учениците не ти искат уроците – излизаш на улицата, стачкуваш и призоваваш правителството да приеме закон за задължителните частни уроци... Майтап бе, Уйли! Майтап, ама от него ти иде да ревеш.
Та затова днес се връщам към онези отминали събития. За да припомня, че въпросните събития бяха изпреварили времето и затуй ще останат във времето. Да припомня, уважаеми дами и господа, няколко позабравени истини за даскала. Първо – тази стачка не беше „профсъюзно мероприятие”. Огромен процент от участниците в нея не бяха профсъюзни членове. Те бяха просто български учители, над 70% - жени и майки, които защитаваха професионалното си и човешко достойнство. И принудиха профсъюзите да се обединят – за първи път в историята на прехода! Така българските учители изнесоха пред синдикатите истински урок по синдикализъм! Второ – тази стачка бе най-демократичната в историята на България, доколкото всяко решение на Стачния комитет бе представяно и мина през одобрението и неодобрението на всеки конкретен участник. Затова ефективната стачка продължи 43 работни дни; затова приключи без да е подписано стачно споразумение. Това бе урок по гражданско поведение на тема „Как да защитаваме демократични ценности”! Трето – стачката не приключи, защото учителите се умориха от шикалкавенето и „седенките” на управляващите. Тя бе смазана икономически с целия инструментариум на властта – данъците за ток и вода не те питат дали стачкуваш; банките не се интересуват, че докато стачкуваш, не получаваш заплата, а хлябът струва пари... Да не говорим за натиска на силовите институции – оня номер с подслушването на телефоните и „разработването” на опасните; с брутално нарушаване на конституционни права започна точно тогава. Би било много поучително, ако новите управляващи върнат лентата с две години! И въпреки всичко учителството не се уплаши; затова остана морален победител и изнесе пред обществото открит урок по морал!... Четвърто - тази стачка носеше огромна позитивна енергия; тя бе удивително интелигентна; изпълнена с висока и чиста емоция. Пишманкритиците и медийните ибрикчии я определиха като „просташка”, щото стачкуващите играели хора... O, tempora, o, mores! Всъщност, българските учители превърнаха темата за образованието в гражданска тема за управлението на България и золумите на управляващите... И изнесоха пред учениците си урок по родолюбие!
Бихме могли да броим още много, но нека го оставим на учителите, дето ще наливат ум в главите на първолаците. И дано поумнеят родителите, които трябва да прозрат, че 15 септември е ден за размисъл... 258-ият в годината. Съберете цифрите на това трицифрено число... 2+5+8=15. Като 15 септември. Умно, а?
Ум царува, ум робува, ум патки пасе!