Лятната миграция на Офисите

На 10 юли, 27-ия ден от Протеста, започна лятната миграция на Офисите – събитие, което изправи на нокти орнитолозите. Това събитие остана някак незабелязано всред кипежа на страстите, бушуващата стихия на гражданското недоволство и поредните дивотии на управляващите. Камбанен звън огласяше улиците на Варна; недоволните в провинцията издигнаха лозунг: „София не е България, но България би искала да е София”; пиян таксиджия помля хора на Цариградско шосе; Джеймс Пардю и Юрген Рот направиха аналитични обзори, които ясно говорят за отношението на Европа към българските събития. Стана ясно, че ни пек, ни дъжд могат да спрат протестиращите – точно както нищо не е в състояние да накара „експертите” от МВР да ги преброят обективно… Но това бяха просто „трошици от делника” – като онези трошици, около които някога чуруликаха, пърхаха и се бореха шумните ята на градските врабчета. Помните ли ги още? Помните ли тяхното нагло, нахално и жизнено присъствие в градския пейзаж? Имали ли сте щастието да видите с какво неописуемо удоволствие малкото, сиво врабче се къпе в дъждовна локва, как се кукушини в студа и блажено се подлага на слънчевите лъчи? Природолюбителите слагаха къщички за прелетните птици; гълъбите, лястовиците и косовете влязоха в изкуството – тях ги рисуваха и възпяваха, но домашното врабче така и не вдъхнови творците. То бе толкова неделима част от живота ни, че просто не му обръщахме внимание… Сетне, някак отведнъж, тази дребна птица от семейство „врабчови”(Passeridae), разред „врабчоподобни” (passeriformes), започна да изчезва. Очевидно, дори нейната свръхустойчива популация не издържа на дългия ни, 23 годишен преход; на нарушеното екологично и морално равновесие в природата… Днес да видите ято врабчета е почти като да срещнете бяла лястовица! И понеже животът не търпи празна екологична ниша, на мястото на градския врабец се появи ново пернато – Градският Офис. След падането на Берлинската стена най-напред плахо, след това все по-уверено ятата на градските офиси започнаха да пърхат из междублоковото пространство на българските градове. Природата експериментираше с различни мутагенни фактори и видовото многообразие на тази непознати доскоро за България птица буквално омайваше изследователите. Появиха се едри, декоративни екземпляри, които поразително напомняха паун – разперената им опашка радваше окото с неоновата си пъстрота, но гласът им бе неблагозвучен и тенекиен. Други прикриваха същността си на екзотични хищници под строгата и извикваща доверие сивота на оперението. Природолюбителите започнаха да им строят гнезда – в София се цръцнаха лъскави офис-сгради и многоетажни блокове с офис-хранилки на всеки етаж… Но истинската, масова популация на птиците, заместили домашните врабчета, бе от вида „Домашен Офис” (Office Domasticus) – непретенциозна, дребна птица, която обитава всички видове постройки; търси храната си по земята, дърветата и в небето, мрази фалшивата среда на неонова демагогия и затова най-добре се чувства в пространството на интернет. Поразяваща е виталността на тези птици – те оцеляват и в най-замърсената околна среда и многогласният хор на техните гласове носи надежда и оптимизъм… Та на двадесет и седмия ден от Протеста започна лятната миграция на Офисите. Те накацаха на площада пред Народното събрание и – пърхайки с лаптопите си – бодро закълваха зрънцата на Свободата. Тази година наспори Господ богата реколта, житото на Свободата избуя като никога – имаше и за хората, и за птиците. Затуй хората се радваха на Офисите – всеки знае, че когато птица ти мине път, денят ще е прекрасен!