Мистерията на четвъртия петък

По дефиниция четвъртият петък от Протеста е нещо като мистерията на българските гласове. Всички знаят че ги има, радват им се, някои даже са ги чували, обаче истински ги ценят само зад граница… Те не са, така да се каже, като насъщния. То и за насъщния не е добре много да се говори, защото вече 23 години той само поскъпва, но поне можеш да обещаеш, че хлябът ще поевтинее и да си вържеш рейтингово гащите. Дай някоя и друга пара на майките, изръси няколко трошици хляб за дечицата – и така, троха по троха, току-виж си докарал и тях, и родителите им до къщичката на баба Яга. А Столетницата баба Яга, която с Държавен вестник се е прекръстила на БСП, това и чака – тя вече е приготвила фурната. Тя обича децата, защото има голяма фурна. Обича и целия български народ… с пържени картофки. Прекрояване на бюджета, милиардни заеми, задкулисни сделки, тотална подмяна на администрацията с „наши хора” и крути мерки във връзка със „сигурността” плюс демагогия – колкото поеме. Това е готварската рецепта, с коя ще поизпържиш недоволните. Да не забравим повечко лук, та да плачат, проклетниците!... Обаче проклетниците-недоволни, които обикновено не обядват по скъпи ресторанти и си готвят сами, добре знаят, че повечко лук означава и едри сълзи, които готвачът пролива! Защто е трудно да готвиш с противогазова маска. Зоната за сигурност, обхващаща не 20, а 250 метра от сградата на Парламента, си е противогаз. Нещо повече – тя е пряко нарушение на Закона, с което се пази рахатлъкът на онези, дето правят закони. Днес те честват деня на Новата българска конституция и патетично словославят върховенството на закона, по силата на който били народни представители. Ама нали според Конституцията цялата власт „произтича” от Народа и принадлежи на Народа? А въпросният народ иска смяна на ония, които са в Народното събрание… Да, ама протестиращите не били целия народ. Ами проверете, бе! Нали изборите са най-категоричен начин за преброяване? То и вие не „представлявате” целия народ, а само 15 – 16 процента от него!... Да, ама щяла било да се повтори статуквото… Че вие нали това искате?! Предсрочни избори, печелите ги и управлявате! Да, ама добре платени социологически проучвания открили, че днес БСП е най-голяма политическа сила… Най-голяма, ама в този Парламент. В бъдещия – грънци!... Да, ама за промени в избирателния Кодекс били нужни поне година, плюс експерти от Европа, Северна Корея, Марс, Юпитер и Горно Нанадолнище. Да промените закона при избора на Делян Пеевски ви бяха нужни по-малко от три денонощия!... Да, ама Станишев вече е преживял стачката на учителите, продължила 43 работни дни… Ще издържи и тая, сетне ще се кротне народът! Обаче Протестът не е стачка – не, че не може да стане и стачка. И ако синчето на видния партиен функционер др. Станишев не вижда разликата, подозренията, че страда от политически и социален инфантилизъм ще се окажат основателни… Сутринта по Първа програма в „Малки портрети” ме „срещнаха” с др. Корнелия Нинова. Мил човек, обича да сади и отглежда цветя, успокояват я. Част от тях си е донесла чак от Африка… Мда. Екзотика. Нямали сме били национална кауза… Ами тя, националната кауза, е пред Народното събрание. А в Народното събрание точно в 12.20 часа изброих 17 (седемнадесет) броя народни представители, уморено насядали из пустата заседателна зала! Телевизионните камери не са СРС-та, всеки може да направи справка. Останалите вероятно са обсъждали мистерията на националната кауза. Знаете ли защо персонално мразя това управление? Защото пред неговата арогантност и дебелоочие глупостта и простотиите на Бойко Борисов и неговото правителство започват да изглеждат като „цветенце невинно и овчица безумна”; нещо като мистериозните африкански растения на Корнелия Нинова. А това – ако го споделят и други – е направо опасно за бъдещето на България… А мистерията, всъщност, е на площада пред сградата. Тя е мистерията на четвъртия петък, мистерията на двадесет и деветия ден от Протеста. На този ден, рано сутринта, се пече хлябът на Свободата. Заквасва го пороен дъжд, сетне жегата го доизпича. И този хляб е месен цели 23 години. Защото през цялото това време, в което с болка коментирахме, че Гражданското общество в България никакво го няма, то просто се е родило, проходило и проговорило, с връзки е влязло в детската градина, сблъскало се е с идиотизмите на образователната система, въпреки всичко блестящо се е представило на матурата… И сега, с диплома в ръка, стои на прага на един нов и непознат свят. И с непримиримостта на своята младост крещи – Тук съм, не съм избягал и няма да избягам, вижте ме! Този свят е и мой!!! И ако динозаврите в Парламента не чуят този глас, Гражданското общество ще си спретне малък лов на динозаври. Тях и без туй не трябва да ги има в природата…