Пътят за Индия

Сутринта на 8 юли, 25-ти ден от Протеста, небето над София е лазурно, избледняло от светлина. По него, разпънали платна, стремително плуват перести облаци. Като платната на „Сан Габриел”, с който на 8 юли 1497-ма Вашко да Гама отплува от Лисабон в търсене на морски път за Индия… Защото за човечеството от епохата на Ренесанса Индия е синоним на просперитет, богатство, промяна на живота. Черен пипер – а по онуй време грам черен пипер бил равен, кажи-речи, на грам и половина злато! Така снощи гражданското недоволство в София бе издуло платна от Университета – през Орлов мост – та до кръговото движение на „4-ти километър”. Добре помня оня знаменит, „милионен” митинг от зората на демокрацията, помня как тогава компартията „спретна” мъничко, активно мероприятие, спирайки тока – та дано лиши от глас митингуващите. Обаче митингуващите въобще не се лишиха от глас, а изреваха яростно – и този рев прелетя през годините, носейки спомена за „гроздовете на гнева”; за вярата в демокрацията и европейското ни бъдеще. И като свидетел на някогашните събития категорично твърдя, че вчерашният митинг не бе по-малоброен от някогашния… Че на него реално са присъствали между седемдесет и сто хиляди души! БНР се престраши да съобщи, че на Цариградско шосе имало 30 – 40 хиляди протестиращи; полицейските сводки свенливо ни уведомиха, че три – четири хиляди души си направили разходката с домашните любимци… А пред пилоните на НДК сплотената групичка от съсухрени „фенове” на червеното (нямам предвид феновете на ЦСКА – те са значително повече) патетично искаха „оставка” на Президент, протестиращи и цяла България! На тях Бойко им изял пържолите, дето им ги дал Станишев… Че кой ви кара да гласувате за Бойко, бе! Те и протестиращите не искат да гласуват за него. Гласувайте си за шибаната партия, тя и без това ще остане само с вашите гласове!... Обаче в този начин , по който се оценява „количествено” гневът на хората, има нещо много симптоматично. Правителството и новата парламентарна „тричленка” реално са обявили война на протестиращи, Президентство, медии, извънпарламентарни партии, на неправителствените институции, на европейските политически, морални и правни норми – сиреч, на народа си. Защото България е част от Европейския съюз, а не от някогашния СССР… И въпреки това, въпреки ясната позиция на интелектуалци, творци, спортисти и журналисти – ако не цензурата, то поне „автоцензурата” сковава езика на голяма част от медиите и те – съзнателно или не –„неглижират” Протеста. А полицията направо лъже и манипулира. И не точно полицията, а нейното ново ръководство – нали шефът на силовите институции е Вицепремиер? И ако той не оценява реалните измерения на гражданското недоволство, или е тъп, или е некадърен, или е безотговорен. Той със сигурност не страда от старческа деменция и „ментална недостатъчност” – а това го прави именно политически безотговорен, сиреч, трижди по-вреден за стабилитета на държавата! Дори само този пример е достатъчен, за да се убедим колко опасно и вредно за българското човечество е дори няколко месечно присъствие на БСП във властта… Има един стар и гадничък виц за садистичен надзирател, който обикаля килиите и проверява затворниците. Минава край една килия и крясва – Иванов, вътре ли си? – Вътре съм – чува се отговор. – И къде ще се денеш на майната си, ключовете са у мене! Хахахаха! Така два, три пъти, докато извиква: – Тошев, вътре ли си? Няма отговор. – Тошев, вътре ли си, бе?! Пак никакъв отговор. Надзирателят се стряска, отключва вратата, нахълтва в килията… Гледа – затворникът прехвърлил крак връз крак, пуши блажено казионна цигара. – Идиот такъв, защо не отговаряш като питам вътре ли си?! – И къде ще се дяна на майната си, ключовете са у теб!... Очевидно, днес управляващите се изживяват като оня идиот – надзирател, който знае, че ключовете са у него. Протестирате – хахахаха, ключовете са у нас! Стойте си в килията и си налягайте парцалите… Нали помните болезненото прозрение на Хамлет: Дания е един затвор… Целият свят е един затвор, в който Дания е килия!... Културата на Ренесанса откри, че светът може да бъде затвор – но откри също, че има път за Индия и човечеството може да разпъне платна по него! Защото днес ние не живеем в килия. В България днес и надзирателите протестират. Метафорично казано, днес „корабът на надеждата” е издул платна към така жадуваната промяна и никакви бури, никаква демагогия, никакви манипулации не могат да го отклонят от курса!... И нищо, че случайно докопалите властта се напъват да представят гражданското недоволство като епизодични „фикции”… Отделните фикции винаги раждат една обща действителност!