Денят, когато Поетите прескочиха Бариерата

Сутринта на 11 юли, четвъртък, на двадесет и осмия ден от Протеста, Поетите прескочиха Бариерата. Те прекрачиха металните заграждения, опасали като охлузен каиш сградата на Народното събрание и се озоваха в един друг свят. В него на небосвода сияеха поне две слънца; звездите и луната играеха на криеница около тях, а човешките гласове се извисяваха като разноцветни балони. Сетне балоните звънливо се пукаха и от тях над площада валеше дъжд от живи светлинки. Там дори гравитацията бе различна – Поетите усетиха, че наистина могат да летят и вече не е нужно да си задават въпроса защо са му нужни на човека криле… Дълго бяха пътували Поетите към тази Бариера. Тя бе издигната върху кръвта и таланта на много техни събратя, изгнили по зандани и концентрационни лагери. Тя бе по-дълга от Китайската стена и по-непристъпна от Берлинската стена. За онези, които успяваха да я прескочат, не се чуваше нищо… И понеже Поетите също са хора, те не живеят от фотосинтеза и не се размножават чрез пъпкуване, намериха убежище в една висока въздушна кула, където да си играят с тропите и да се замерят с образни парадокси. Казват, че който строи въздушни кули, живее като наемател. Трудно може да се побере поетическата душа в квартира под наем – затуй поетите си припомниха езика на притчата. Така езикът на Езоп стана тяхна поетическа същност… С него бранеха поетическата си идентичност и изразяваха позиция. Но когато падна Берлинската стена, те откриха, че са изгубили способността си с думи и действия, с изкуство и гражданска позиция да си говорят с живота. Дори когато се гледат с него под вежди и строго… Затуй някои се затичваха към Бариерата и изчезваха отвъд, а други високомерно коментираха битието и назидателно го заплашваха с пръст. Обаче на двадесет и осмия ден на Протеста, четвъртък, 11 юли, неколцина просто прекрачиха Бариерата. Полицията реши, че са петима, но както винаги, сгреши. Те бяха 50, или 500, или 5000, защото полицейските сводки не могат да преброят таланта. А когато Поетите изкряскат – „Грабвайте телата!” – те вече са в битката, заедно с Опълченците, или с протестиращите, или с гражданската съвест на своя Народ!... А през това време поетът Едвин Сугарев продължаваше да гладува. Присмехулниците се подхилваха злорадо, маргиналите го псуваха, лапачите бяха готови да протестират чрез преяждане… А нормалните се притесняваха. Как да убедиш оня, който отдавна е прескочил Бариерата, че не си заслужава да рискуваш живота си за политически плазмодии и зелени еуглени? Не зная какви са амбициите на управляващите. Но съм сигурен, че ако политически недоразумения като Станишев или Орешарски все пак останат в аналите на Историята, за тях Историята ще каже: „Дребни нищожества от времето на Едвин Сугарев”!...