Половинки, а?

Днес е петнадесети ден от протеста. Изтърколи се половин месец. На последните избори гласуваха половината български гласоподаватели. В Парламента влязоха четири партии. От тях реално се напъват да ни управляват половината. В заседателната зала обикновено се прозяват половината от половината. Другата половина си мечтаят как след работа ще се провикнат – кръчмар, донеси половинка… Или ще се приберат вкъщи при половинката… Тяхна си работа. Затова и работата им е половинчата! Ама като излязат от задния вход на Народното събрание, откриват, че няколко обръча от възмутени граждани са обградили сградата. Половин хилядарка протестиращи са дошли да пият кафе. От тях половината крещят: „Червени боклуци-и-и!!!”. Другата половина аплодират крещящите и отвреме-навреме жонглират с домати и яйца. Да пробиеш обръчите на народната любов не ти е като да се заобиколиш с обръчи от фирми… На 28 юни половината от заседателната зала в Храма на законността беше празна. Другата половина – полупразна. Цяла сутрин народните представители се туткаха с нещо, което можеше да приключи за половин час. После – понеже е ден за парламентарен контрол, управляващите се самоконтролираха. Половината от тях задаваха въпроси на другата половина и после дружно ръкопляскаха. Никой не каза и половин дума за нов избирателен Кодекс. За сметка на това новият вицепремиер и шеф на силовите институции с половин уста промърмори колко осторожно полицията следи протестиращите рушители на законността и какви строги мерки ще бъдат приложени спрямо тях. И понеже Болен Лидеров от сума време крещи, че няма протестиращи, а по улиците на София вилнеят няколкостотин вандали, вероятно половината от полицаите с лупа в ръка са по следите на вандалите. Другата половина си умират от яд, че не са сред протестиращите, а трябва да пазят депутатите и членовете на правителството. А правителството вече изпоназначи половината от родата си на сладки длъжности. На това му викат „политически назначения”… Лидерът на Атака Сидеров не пълзи с лупа по следите на вандалите. Той носи полицейска палка, с която да се брани от уличните кучета. С тази палка влезе при шефовете на медиите, за да ги позаплаши. Половината от шефовете може и да се поуплашиха, обаче другата половина много учтиво му предложиха да си завре палката там, дето трева не никне и слънце не грее. Нямаме информация дали Волен ги е послушал. На това му викат информационно затъмнение… Щото е ясно, че поне половината от депутатите мечтаят медиите да са интелигентни и усмихнати; громко да възхваляват техните достойни дела. Другата половина споделят тази кристална мечта. Не е за чудене, че който не е цвете за мирисане, обича да му кадят тамян. Тя затова Мая Манолова се спрягаше оня ден да ходи на черква! Иначе никой от управляващите не коментира криминалния идиотизъм на Волен Сидеров. Той очевидно трябва да бъде съден за глупост с взлом, но фашизоидните му напъни много харесват на червените. Щото между „социализъм” и „национал-социализъм” разликата е само едно мъничко „национал”. Да живей национализма!!! В името на тази кристална мечта Великият Националист – русофил и българофоб от днес вече е заменил палката с пищов. Бихме го посъветвали да си навре и пищова там, където е наврял вече палката!... По време на соца всички бяхме длъжни да носим продукцията на „ширпотреба”. Няма да ви превеждам тази странна дума – тя най-общо значи, че държавните предприятия произвеждат например само два модела обувки и ти си длъжен да избираш в този широк диапазон. Общото между тях – че бяха еднакво грозни. Различното – че половината бяха дамски… Та на мъжките обувки им викаха „половинки”. Ония в Парламента, дето вкупом са от едно червено котило, горят от ентусиазъм отново да обуят целокупния български народ с половинки, та като му попритиснат тия половинки пръстите, целокупното българско човечество да върне измъчената си усмивка и интелигентно поведение. Да проумее, че не са му нужни много партии, а само две (както при соца); че не му е нужна дестабилизирана Република България, а стабилна Народна Република България! Само дето протестиращите, чието име е Народ, въобще не искат да нахлузват половинки. Те категорично, за 15-ти ден, заявяват на управляващите да си заврат половинките там, където трева не никне… Половинки, а?...

Ентропия на Шанън

В теория на информацията терминът „ентропия на Шанън” – поне за лаик като мен – освен всичко друго, е статистическо свойство, което най-общо може да ти каже доколко е „наситена” комуникацията. При „говоримите” (комуникационни) езици – английски, руски, български – „ентропията на Шанън” е от 8 – 9-та степен. Тоест, ако кажеш 8 – 9 думи, с голяма доза сигурност можеш да предположиш каква ще бъде десетата. Учените твърдят, че графитите по стените били от 7 – 8 степен; „виковете” на делфините 4 – 5 степен и т.н. Но съм дълбоко убеден, че въпросните учени направо биха се шашнали, ако „приложат” тази функция към „политическия български език”. Той, по понятни причини, е впечатляващо различен от говоримия книжовен език. „Политическият български” е рожба на 23-годишния ни преход, в неговото създаване и развитие приносът на партията-столетница е огромен (ако трябва да сме откровени, комунистите скрито или открито управляваха страната през две трети от тоя период) и като резултат този нов, изкуствен език се превръща в политико-статистически феномен. При него в рамките на статистическата механика, когато липсата на информация е в максимум, вероятностите за различните изходи изобщо не са равни помежду си! Сиреч, ентропията на Шанън е едновременно от 8 – 9 и 2 – 3 степен!!! Ще кажете – ама това е математически абсурд! Уважаеми дами и господа, ако в книгите на Гинес се отразяваха и политическите абсурди, поне две трети от тях щяха да са от български произход… Наблюдавах с внимание работата на Народното събрание от 27 юни и прозренията на Клод Шанън непрекъснато скърцаха в ума ми. Точно както сърцераздирателните вопли на Волен Сидеров, който с треперещ гласец сподели, че невинен член на неговата партия бил налаган с твърди предмети по главата (не разбрах дали домати, или яйца), в резултат на което нещастникът получил и тежки лицево-челюстни увреждания. Обратната му захапка станала още по-обратна; върху бръснатата му глава поникнала четина, а лъскавото му, черно кожено яке било непоправимо наклепано с жълтъци. Освен това яйцата се оказали запъртъци и тяхната воня, съчетана с телесните флуиди на потърпевшия, го довели до шизоидни рецидиви. А туй се оказало фатално за цялата партия! И тя станала шизоидна… Именно това давало право на лидера на Атака да оцени протестиращите като тълпа скотове, шайка престъпници, платени провокатори и пияни от кока-кола американски войници под прикритие. Няма да коментирам неговите предложения, защото те попадат в графата “no comment”!... Слушах обаче „предложенията”, „поправките” и „решенията” на останалите от „Новата тричленка” и установих, че всяка десета дума, свързана с гласоподавателите, предсказуемо е „стабилитет”, „сполука” и „просперитет” – редом със задължителните „демокрация” и „интересите на народа”… И същевременно всяка трета дума, свързана със същите гласоподаватели, е „лумпени”, „дестабилизация” и „вандали” – редом с познатите „демокрация” и „интересите на народа”. И понеже аз – като гласоподавател и протестиращ гражданин – също съм тълпа скотове, провокатор и пиян от кока-кола американски войник под прикритие; освен това лумпен, вандал и вестгот, който е внимателно следен и идентифициран (по думите на Станишев ) – сиреч, аз съм „VOX POPULI” – подарявам на Народното събрание следните предложения: 1. Да бъдат събрани под една шапка всички силови институции; за техен шеф да бъде назначен Волен Сидеров – щото той попада в графата „гле´й му акъла, па му крой шапка”, по силата на което Сидеров да бъде назначен и като трети вице-премиер с два портфейла (нали едното „вице” си няма портфейл, та да се запази демократичното равновесие). Освен това , като експерт по парламентарна етика, той да определя етичните правила на политическия живот у нас. А знаменитата му „гола снимка” да бъде обявена със закон за „Голата Маха” и да стане емблема на новото правителство. 2. Да бъдат закупени няколкостотин свирепи кучета порода „ротвайлер”, които да бъдат пуснати пред огражденията на правителствените сгради, за да се осигури ред и стабилност; да бъдат пуснати в обръщение подвижни платформи с картечни вишка – под дулата на картечниците кротките демократични усмивки бързо ще се върнат по лицата на протестиращите. Освен това Местан да бъде откомандирован на специализация при Ердоган. 3. Да бъде приет светкавично нов изборен Кодекс, с който се забранява в близките поне осем години да се провеждат избори – с цел да се даде време на кабинета Орешарски най-демократично да натроши всички орехи и осигури forever изхранването на населението. 4. Изобщо най-добре е да дойдат танковете… Слушах мъдруванията и дърдоренето на на народните избраници и си мислех: този Парламент е съставен с 50% от гласовете на българите; от тези 50% в залата са само 25%; от тези 25% реално управлява правителство, назначено от 19% (щото Атака ту я има, ту я няма и тя категорично твърди, че е опозиция). А тези двайсетина процента твърдят, че защитавали интересите на 100% български гласоподаватели… И не по Шанън, а по Лец констатирам: Коефициентът на интелигентност на този Парламент е равен на коефициента на интелигентност на най-смотания в заседателната зала, разделен на броя на участниците!

За “Фаталната дузина”, Кафето и Монголоидите

Дори в ухото на модерния човек словосъчетанията „13-ти ден”, „дата 13-ти” си звучат малко страшничко. Дали защото в библейското пространство Христос предупредил, че един от 12-те му ученици е дявол, а сред 13-те присъствали на Тайната вечеря наистина се намерил предател? Или защото през 1307-ма Филип IV Хубави малко поизклал Тамплиерите, които за времето символизирали местната финансово-олигархическата върхушка? Това е без значение. За нас има значение само фактът, че днес е Тринадесетият ден на протестите, хората решиха да пийнат по кафенце пред Парламента и стана тя, каквато стана… Фаталното число се сгромоляса с цялата си тежест върху все-още неоплесканата с домати и яйца сграда. А народната любов на свой ред захлупи с цялата си пасторална прелест малцината народни избраници, тръгнали за своето поредно „матине”… Ще речете – добре де, ама къде е връзката между тези събития и „монголоидите”? Има връзка, уважаеми дами и господа. Има един епизод у Йордан Радичков, в който белетристът описва как разни монголоиди тичали по полето и викали – хипотеза-а-а! Никога не съм виждал по-ясно как една метафора от езика на притчата се превръща в реалност. Защото днес 112-те парламентаристи, вероятно случайно попаднали в заседателната зала, така и не можаха да заседават. И поразително напомняха Радичковите монголоиди, които търчат насам-натам, друсайки понатежалите си телеса (най-вече към собствените си и служебни коли) и през останалото време крещят: Хипотеза-а-а! Ще промените ли бързо избирателния закон или поне онези изборни правила, гарантиращи прозрачни и честни избори? – Ами, дайте ни 3-4 месеца и ще видим. Пък вие елате да се посъветваме, ще ви чуем и зимата ще ви черпим със сладолед. Може и на море да ви пратим… Изобщо – хипотетична е тая работа… – А какво мислите за предсрочни избори? Хипотеза-а-а!!! Лидерът на левицата дава измъчена пресконференция, на която най-добросъвестно и измъчено обясвява как едни мистични кукловоди дърпат конците на протестиращите. Не, „сладур” – ти си кукла на конци и все по-ясно става кои са твоите кукловоди! А това Те няма да ти простят. Някакъв хипотетичен изверг бил „подклаждал” недоволството… Ний пък ще проведем контрапроцес, на който ще сберем желязната кохорта на партията-столетница, като нищо ще залеем с 200-300 души софийските улици и сетне – Потоп!!! Като в оня епизод от „Улицата” на Теди Москов: „Ние, Червените бабечки, искаме… Ой-й-й, какво искаме ние… Искаме… емоции с млад моряк на яхта!...” Няма яхта и млад моряк, господа и дами „правоимащи” Виж, емоции – наспорил Господ! Днес е Ден 13-ти от началото на протестите и на този ден „политическите монголоиди” се разпълзяха като хлебарки (това сравнение с хлебарките го откраднах от един червен велможа, който през есента на 97-ма нарече така протестиращите). Орешарски хънка-мънка и с половин уста пророни, че що пък, хипотетично са възможни и избори… Какъв блясък на професионалната аналитичност! Михо Михов като един същински юнак се изтъпанчи пред всички, закани се на протестиращите, журналистите, Президента и целокупното българско човечество и неопределено размаха юмрук някъде към Хаинбоаз… Речовитият иначе Местан мълча като шумкарин на разпит. Не човек, а желязо! Волен така и не стъпи в Парламента – види се, неговите ментори му скръцнаха със зъби и му припомниха, че го искат във въпросния Парламент да защитава интересите на руската енергийна мафия, а не като експерт по парламентарна етика. А това ще рече, че на бъдещите избори Атака все пак трябва да влезе в „храма на законността”. Пък партията се стопи до един файтон бабаити… Бойко отдавна се е скатал в мазата, брои си парите и въздиша по отминалата медийна слава… Но сплотената някога гилдия на „политическите монголоиди” (припомням, че това не е ксенофобска закачка, а метафора) има още една категория „членове”, които в момента търчат из медиите и скрити зад овехтелите фасади на медийни пророци блеят: „Ъ-ъ-ъ дестабилизация… Ъ-ъ-ъ несигурност… ъ-ъ-ъ, какво ще променят изборите…ъ-ъ-ъ, ама протестиращите не са всички гласоподаватели!” … Истината е една, уважаеми дами и господа. Казано в стила на толкова недолюбвания от просветното министерство Ботев, Това правителство е човек на болнично легло, когото никакви мистични баяния на дервиши и никакви финансови аспиринчета нямя да излекуват. Парламентарно представените партии и тяхното правителство са вече политически труп, който няма да дочака сакралното: „Лазаре, стани!”. Този политически труп няма да възкръсне! А само древните са притежавали способността да балсамират мъртвите така, че да не губят значимостта си. Ники Николов

21 юни

Днес е денят на астрономическото лято. В България тази дата съвпада и с едно друго знаменателно събитие – официално е обявено началото на политическото лято. Този нов начин, по който определяме сезоните, започва със знаменития фейлетон на Христо Ботев „Политическа зима”. Просветното ни министерство, в което по традиция са събрани много дървени и бетонни глави, реши да извади Ботев от учебната програма. Щото всеки знае фразеологизма „от студ дърво и камък се пукат”, а ония в министерството нямат желание главите им да се пукнат. Обаче на Ботев въобще не му пука, защото той пък знае, че няма власт над оная глава, която не иска власт. Знае също, че е жив в сърцата на хората, а оттам чиновниците няма как да го изчовъркат. Като видяха чиновниците, че няма как да го изчовъркат, тутакси им овряха главите и решиха да го върнат (разбирайте – определени поетически текстове от творчеството му) в учебниците. Оказа се, че цялото мъдруване струвало един милион… Какво му плащаш! Допреди седмица у нас политическите сезони бяха само два – от есента на нашето недоволство до зимата на нашето негодувание. В цялата ни най–нова история аха–аха да се запролети, но – не би! И сега отведнъж – политическо лято! Те метеоролозите отдавна предопреждаваха, че предстои глобално затопляне и шокиращи промени в климата, ама кой да ти слуша? Нашите политически мъже (и жени) си знаят: ”Лятно време със абичка, зимно време със торбичка” И понеже сезоните само два, навлякоха по два кожуха и грабнаха по два чувала, та да ги тъпчат с награбеното. И политическите летни горещини ги изненадаха! Пък не върви да хвърлят кожусите, щото под тях са дебидюс голи. А се съблекат – де да си крият срамотиите? Жива мъка! Най–тежко изживяват този нов сезон лидерите на парламентарно представените партии. Те се въртят като муха без глава, потят се обилно и вършат глупости. На 21–ви юни Станишев вдъхновено мирише една червена роза, белким прикрие вонята на собствения си страх, ама страх–нестрах, европейска кариера гоним, ей! А сдаде властта, а се прости със своята кристална мечта… Пък и има спомени от стачката на учителите през 2007–ма.Тогава 43 работни дни го освиркваха под прозорците, ама гьнсуратлъкът му е вроден, пък и близки другари го крепяха! Де ги сега тез другари, де го Доган, де го Сакскобурггота, де го верният Даниел Вълчев?!! Партийните му другари и те оставка искат, мръсниците… Местан не е Доган, и той се поти, та чак речта му става такваз една объркана… Уж знае, че площад Таксим не е като оная нашенска фирма „Тексим”, дето я закриха, ама му се привиждат разни страхотии! А Волен не ти е царя – жегата и двете мозъчни гънки му е спаружила, съвсем е дамлясъл, сиромашко… Орешарски чак в Брюксел избяга, ама и там го догони политическата жега, освиркаха го пред сградата на Еврокомисията, скръцна му със зъби Барозо… Виж, Бойко – тарикат, скри се в избата. Не че и той не се поти, но поне сваля килограми. Или електорат – казва ли ти някой? В оределия Парламент – и там с дървени глави пълно, цял ден лазят да търсят някаква гъсеница–гъботворка, и там мъка! Политическото лято се характеризира с удивителни температурни и ментални аномалии. Парцаливите, дрипави и разпокъсани облаци политическа демагогия се разбягват, небета става много синьо, слънчевите лъчи на надеждата – ослепителни. Те постепенно пресушават политическото блато, политическите жаби се зариват в калта, но и калта изсъхва и става на буци. Интересното е, че слънчевите лъчи продължават да жарят и вечер, тогава хората излизат на площадите и си правят слънчеви бани. Благотворната топлина ги кара да бъдат ведри, усмихнати и симпатични. Децата, бебетата и кучетата също са симпатични и демократични. Президентът много им се радва. Дано обаче знае, че политическото лято е измамен сезон! Обикновено около десетия ден времето рязко се променя, бурни облаци покриват небосклона и глухо боботене събужда у политиците – съвсем основателно – всякакви атавистични страхове… Лицата на хората също се променят, пак са симпатични и демократични, но са вече и яростни. Културните и интелигентни граждани, които поради причина на своята културност знаят, че майсторът на изящната словестност Пенчо Славейков можеше да реди седемкатни псувни, също започват да попържат. Ако не като Славейков, то поне като Теди Москов. В такива моменти те започват да търсят по–убедителни демократични аргументи, грабват лопатата – и настъпва гръмотевична буря, пред която Яворовата Градушка е като летен дъждец. А после хрясва светкавицата, която обикновено улучва именно дървените глави… Нали знаете какво става с дървото, когато го улучи светкавица?... И тогава идва политическата Пролет. Като оная, за която пее недолюбваният от Просветното министерство Вапцаров – „Пролет моя, моя бяла пролет// още неживяна, непразнувана…” Ники Николов

За Седмия ден на Сътворението

В началото на Битие, първата от петте Мойсееви книги, описвайки Сътворението, библейското слово казва: „И Бог благослови Седмия ден и го освети, защото в него си почина …”. В ранномладенческа възраст тези думи бяха комай първото ми докосване до Християнството. С хлапашка арогантност заявих на майка си, че след като Бог е създал човека по свой образ и подобие през Шестия ден, на Седмия въпросният човек се е научил как да си почива. Значи, моето страстно желание да почивам е библейски регламентирано и съвсем естествено, защото библейските уроци са по–важни от онези в училище! Уви, с крайно недемократични средства майка ми – свиреп даскал – срази християнските ми прозрения, оценявайки ги като патологичен мързел… Днес е седмият ден от протестите и Суверенът, социалният Бог – гражданите на България, нямат никакво желание да почиват. Те отново са по улици и площади, те сътворяват нова демократична реалност, искат промяна, а не подмяна. Наясно са, че това не става за седмица. Но също така са наясно, че – както Вешим обобщава – по–добре нестабилна държава, отколкото стабилна кочина. Те искат нещо много просто и ясно – светкавична промяна на изборното законодателство и предсрочни избори. Това не е обслужване ничии партийни интереси, защото партиите, които се надяват да „облажат” около протестите, жестоко грешат. Всякакви мъдрувания и есхатологични прогнози за Потопа, който ни очаквал в подобна ситуация, са обидни за българските гласоподаватели. Те са достатъчно умни да търсят – при прозрачни и честни избори – своите неопетнени и почтени партийни представители! Днес слушах мастити социо и полито – лози, ВИП – персони, които хънкаха, мънкаха и в последна сметка заключиха – избори – сакън! Това е непредсказуема промяна!!! Ако преди милиони години Животът не бе избрал непредсказуемата промяна и не бе излязъл от водата, днес целокупното човечество щеше да се плицука из локвите и блажено да гризе водорасли… Но през този Седми Ден поведението на политиците от парламентарно представените партии граничеше с политически инфантилизъм. Те се държаха като деца през уикенда, избягали от зоркото око на майка си. Като вресливи, разглезени, арогантни хлапаци. Като онези „отгоени и разглезени чорбаджийски деца”, за които в „Маминото детенце” писа някога Каравелов… Те продължиха да лентяйстват, защото – по формулата на Джером – истинският лентяй е непрекъснато зает и има толкова задължения, че никога нищо не върши! И за нас е много интересно да изследваме гегезисът на това поведение. В този смисъл срещата при Президента е крайно симптоматична… Хайде да се втледаме в поведението на Бойко Борисов. Демонстративно напускайки Консултативния съвет, той – като обидено дете – даде пространно интервю, в което обясни как щели да го арестуват и да го пречукат в ареста! Теория на конспирацията л. да яде… Но знаете ли – той вероятно си вярва. Защото това е манталитетът на мутрата и мутренските закони. Така всяко дете вярва в чудовища – и от някаква гледна точка, има основание да вярва в тях… Станишев – маминото детенце, синчето на партийния бос Станишев – старши, попаднало в политиката без да има зад гърба си един ден трудов стаж. Та то е свикнало с много играчки, но сега е докопало играчката за големи, наречена Власт и крещи – Искам, искам, искам!... Политическото лентяйство и безотговорност тук са напълно закономерни. Магарешкият инат – естествен… Местан е бедното дете от провинцията, преместено в елитно софийско училище; амбициозно и ученолюбиво, то е добре обучено от своя ментор Доган – агент на ДС. И когато не размахва байрачето на етническия мир и не дрънка опашати лъжи в името на корпоративните интереси, през свободното си време чете речника на чуждите думи в българския език докато си брои „пачките”, рони крокодилски сълзи за оголелия си електорат! А Волен? О, тук нещата са най–прости. Някога полуграмотното, но хитровато момче бе понесено на гребена на социалната вълна, „голямата политика” го грабна, парите го разглезиха, властта го опи и той се превърна в истеричен лигльо, който се прави на „голям”, като псува, пуши цигари и се заканва на всички, понеже е подкупил неколцина батковци да го пазят… Затова поведението му граничи с криминален идиотизъм! И знаете ли кое обединява толкова различни характери? Усещането, че са именно различни, елитарни, „богопомазани”. Та те сами се нарекоха „политическа класа”. Това не е присъда срещу политическия живот и политическите партии, а разсъждения за определени политически „лидери” и техните партии! Такава е истината, уважаеми дами и господа. Онази истина, която е толкова дефицитна в обществения ни живот. Затова днес по площадите хората я преоткриват. Те не почиват, защото знаят, че след Седмия ден отново идва Ден Първи! Ники Николов

Размисли за махмурлука

Има една чудесна книга на испанския писател Хуан Баас – „Трактат за махмурлука”. В нея с поразяващо, тънко чувктво за ирония творецът пространно разсъждава за онова състояние след тежък запой, в което – недай, Боже – да изпаднете някога! То е като физически и емоционален Апокалипсис. Но при него – поне за нашенеца – в парцаливото кълбо от от главотрес, киселини и депресивни настроения неизменно изплува мисълта:„ Господи, разкайвам се! Повече вече нема да пия! От утре съм нов човек! Кой идиот е измислил алкохола, та да му откинем главата!...” Естествено, тези суицидни помисли твърде бързо отшумяват и доскорошният мъченик ден по–късно вече е бодър и готов за нови алкохолни подвизи… Гледах от телевизионния екран откритото заседание на Парламента от 19 юни и – признавам – с немалка доза злорадство се наслаждавах на агонията, която обикновено изживяват хора след тежко препиване. Те се разкайваха… Разкайваха се отделни личности и цели колективи от сплотеното соц–депесарско парламентарно човечество. Герберите и Атакистите не се разкайваха. Те вероятно са страдали в усамотение… Пък може и още да поркат, казва ли ти някой? Та валяха фрази и думи от вида „прошка”, „покаяние”, „…всеки от нас ще дължи поведение…”, „християнски ценности”, „извинявам се” – но неизменно обвързани с подобните – „дестабилизация”, „хаос”, „несигурност”, „непредвидимост”. С други думи – бе ние много се извиняваме, че сме препили с власт, ама мир да е! Пък предсрочни избори – сакън! Щото ще видите вие колко е страшно без нас, ще плачкате – ама късно! А ни свалите от власт, а настъпи краят на света!... Слушах внимателно точките от програмата на Олигарски – пардон, Орешарски – и знаете ли какво чух? Че освен обещанията за бонбонки и стъклени топчета ще се създаде комисия… и до края на септември ще имаме ново изборно законодателство. После и останалото. Иде реч за половин година, година – пък що не и четири? Бе хора, вие луди ли сте?! Не гледате ли поне от телевизионния екран какво става по улиците и площадите на българските градове? Не чувате ли, че „улицата блика своя вик познат/викът на многолика нужда”? Тези думи ги произнесе преди много десетилетия поетът Смирненски, но тяхната актуалност днес само подчертава уродливостта на политическия живот, родил протестната вълна! Защото тази нужда вече не е само икономическа. Тя е и духовна, интелентуална, емоционална – тя е нужда от истинска, а не фасадна демокрация… Дебатите в Парламента се водеха по формулата „от управляващите – към управляващите – за управляващите”. Обаче въобще не чух трезвия глас, който да каже, че хората не искат точно тези управляващи да ни измъкват от блатото, в което самите те са ни натикали! Точно този Парламент да гласува програми за изход от кризата. Защото не е важно кой създава програмите, а кой реализира въпросните програми! Инак, НС реши вече решения проблем „Делян Пеевски”; ДПС „взеха” повечето парламентарни комисии; не се чуха коментари за набързо приетите лобистки „прибавки” към закона за хазарта и някак между другито – съобщението, че новият военен министър е дал разрешение руски военен кораб от висок клас да акустира на българско военно пристанище – изглежда, за доста време. Кораб, който би могъл да унищожи половин България! Поради "специфичната" артикулация на Председателя на НС името на кораба прозвуча като "Кууйков". Да му мисли НАТО! И честито на Натовска България! А после в парламента юнаците продължиха да словоблудстват за следващите четири години управление... Не забравяйте, че комунистите по традиция трудно се разделят с властта, дори когато събитията ги смазват със своята предопределеност. Доказа го и зимата на 97–ма, и управлението им заедно с ДПС и Царската партия, когато „разтуряха седЕнката”… Тежък, тежък политически махмурлук друса парламентарно представените партии! А Улицата иска нещо много простичко – промени в изборното законодателство – защо не в същите срокове, в които бяха приети промените, дали на олигарха Пеевски право да оглави силовите институции, сиреч между три и пет дена – и предсрочни парламентарни избори при прозрачни и ясни правила. А ако управляващите не знаят как да направят промените, хората ще ги научат. Защото и те са пияни – пияни от чувството, че са свободни. Че са граждани. Че са народ. Да се опиеш от Свободата е единственото пиянство, след което не боли глава!

Късно е, чадо…

Наскоро дъщеря ми разказа една случка, станала преди години. Нейна приятелка, 13 – 14 годишно момиче, си стояла на кухненския балкон и блажено пушела. Внезапно баба и отворила вратата. Стресната, ученичката извикала – Аз, бабо, не пуша! Едни зли хора ми сложиха цигара в ръката! Естествено, сладураната не сметнала за необходимо да поясни как злите хора са се изкатерили до балкона на третия етаж… Не ви ли се струва, че днес реакцията на парламентарно представените партии много напомня поведението на въпросната хлапачка? България се пробужда от политическа дрямка; улицата ври и кипи; фразата „гражданска позиция” се изпълва със смисъл. Преди месец писах: „ Но знаете ли, когато обществото е манипулирано по този начин, протестен вот чрез „негласуване” е само първата му реакция. И понеже животът поскъпва, а старите партийни муцуни са интелектуално безпомощни да го променят, това общество излиза на улицата. Този път с павета и лопати в ръце. В такива случаи за маскираните пикльовци и платените провокатори на тази улица място няма. Просто защото ще отнесат пердаха… И страшният рев на улицата ражда предсрочни избори. А на тези избори „Вятърът на промяната” аксиоматично „издухва” онези, които са в Парламента…” Припомням го не защото съм бил много прозорлив, а защото това е елементарна политическа логика. Слава Богу, хората не излязоха на улицата с павета – можеш да защитиш човешкото си достойнство по много начини… Но управляващите така и не разбраха какво точно става. Дали Бойко Борисов си мисли, че обществото протестира, защото се е затъжило за левентната му фигура и популистко дрънкане? Дано не се заблуждава – ако в бъдещия Парламент влязат поне половината от неговите депутати, това ще е велик успех! Дали Станишев разбира, че на следващите избори партията му ще се свие до санитарния минимум? А наясно ли е наследникът на Доган – майсторът на „високия наратив” Местан, че старият, плесенясал мит за неизменното присъствие на ДПС в Народното събрание застрашително се клати?! Събитията в Турция би трябвало да му подшушнат нещо на ушенце… Що се отнася до Волен Сидеров, нещата са предопределени. Атака няма да бъде парламентарно представена след бъдещите избори. И не заради поведението на своя лидер, което граничи със социален дебилитет – а просто защото хората не прощават предателството! Има в психологията едно понятие – „скитома”. Особено състояние, в което човек вижда само онова, което иска да види. Парламентарно представените политически сили са изпаднали в състояние на „политико–финансова скитома”. И как да не изпаднат? БСП стана партия на милионерите, а милионите „започват”, грубо казано, с руските енергоизточници. Дали е случайно, че първите, свенливо изречени думи на новото правителство бяха – да вземем да върнем проекта Белене, а?... И децата са наясно, че Борисов си е милионер и в неговата партия покупко–продажбата и суперпечалбата са прегърнати и възлюбени като политическа практика! Върхушката на ДПС вече две десетилетия трупа крупни капитали – новоназначен Областен управител „слязъл от джипа” и се качил в кабинета си. Горкият оголял електорат на ДПС! Той вероятно също по икиндия слиза от джипа, та да сръбне постна чорбица… Що се отнася до Орешарски – този политически номад, наемник и слуга – общественото мнение го нарече Олигарски… А Атака? Кажеш ли Волен, разбирай – Атака; кажеш ли Атака, разбирай – Сидеров. Само че г–н Сидеров, върлият националист, е яростен русофил (изключвам историко–културния смисъл на този термин, щото Сидеров и култура – сакън!) и ученик на Жириновски. Разликата е, че Жириновски е висш офицер от КГБ с две висши образования, а нашенецът е полуграмотен популист със завиден икономически апетит! И понеже не са в състояние да разберат какво точно става, управляващите започват да шикалкавят. Те не пушат, ама едни зли хора са им сложили цигара в ръката. И набързо решиха да променят закона срещу тютюнопушенето… Едни зли хора предложиха на Орешарски да назначи представителя на олигархичната върхушка за шеф на силовите институции; същите зли сили подведоха и Станишев, и Местан. Пък Волен се врътна и излезе – и с това отново осигури избора. Виж, Бойко си трае – нали е бивш пазвантин на Тодор Живков, научил е от своя ментор, че задуха ли бурен вятър, трябва да се снишаваш. Да не дразниш лъва, щото той, лъвът, е лошаво животно! Не коментирам Президента – той все още трябва да доказва, че не е пионка на ГЕРБ… А улицата се бунтува. Защото не е роб оня, който робува на истината. И не е дребен собственик оня, който се гордее със собствената си свобода! И когато на Свободния му кажат, че ще се дестабилизира държавата, той отговаря – баста! Че тя кога е била стабилна?! И като му рекат, че са се променили и ще я стабилизират тая държава, той, като в оная нецензурна народна приказка отговаря: Късно е, чадо… Мандалото хлопна!

Доизпонапосрахте се

Спомням си един случай, при който обяснявях на учениците си колко впечатляващ е потенциалът на морфологичната пластика в езика ни. Как, ако прибавим към една коренна морфема колкото си искате други морфеми, в нашия аналитичен език могат да се получат поразяващи „думи–мутанти”, неологизми, които грабват вниманието. И като пример им дадох глагола „сера” – добавим ли „из+по+на+по”, ражда се възвратният глагол „изпонапосрахме се”. Понеже този начин на словообразуване е характерен по–скоро за аглутиниращите (прилепващи) езици, какъвто е, да речем, немският, става ясно колко съвършен инструмент е всеки език и колко интересно е да изучаваме неговите механизми… Сред общото веселие един симпатяга – с онази бърза реакция, на която е способна само младостта – добави, че съществува и по–сложна форма на думата – „доизпонапосрахме се”. И че той вече е върл фен на Алеко Константинов, създал по подобен начин най–дългата словоформа в нашия език – „непротивоконституционствувателствувайте”… За пуританите и пишман–моралистите ще поясня, че в езика няма „чисти и мръсни” думи. Има чисти и мръсни хора. Така наречените „вулгаризми”, „думи–табу”, „експресивни синоними” са специфичен сектор в езика, изучаван от лингвистиката и в частност – от лексикологията. Злите езици твърдят, че когато била отпечатана Енциклопедията, Дени Дидро – един от нейните създатели – бил обвинен от някаква дама, че в текста има „непристойни думи”. Писателят отговорил – А Вие защо ги търсите там? Сетих се за този анекдотичен случай, защото напоследък често чувам как партия „Глас народен” била обречена на „забвение” и била „политически несериозно явление”, щото в текстовете на Светльо Витков и в песните на „Хиподил” било имало „мръсни думи”. Извинете, но с какво изразът „Боли ме гъза” например е по–мръсен или чист от глагола „пикая”? Пред камерите на телевизията бившият Премиер и настоящ „победител” в изборите Бойко Борисов, коментирайки поредния скандал, повтори „пикая” точно толкова пъти, колкото в рефрена на „скандалната” песен… Но нали г–н Борисов твърди, че е „най–големият” в областта на политиката и експертността! Излиза, че Светльо е „по–голям” от него, защото Бойко използва само една дума, а лидерът на „Глас народен” – цяла фраза! Това, разбира се, е шега. Но шегата винаги провокира интерес към важното. Има огромна разлика между „изкуството на словото” и „словото на изкуството”. Между разговорния стил и нормативният, книжовен език. Творецът разполага с целия потенциал на езика, за да изрази гражданска позиция, да провокира емоция, да скандализира, за да развълнува… Я си припомнете публицистиката на Ботев? Някой да я нарича „вулгарна”?! Е да, но в нашата делнична езикова практика, в нашия „разговорен стил” изкристализира и нашата интелектуална идентичност. Нашата морална същност. Ако щете, нашата политическа култура. Спомнете си скандалния запис от разговора в дома на Борисов. Изписаха се цистерни мастило, извиха се свирепи дебати около „правомерността и неправомерността” на деянието… Но аз не чух нито един социолог, политолог или социален антрополог да анализира същността на изреченото, макар, че това е елементарно от гледната точка на текстолингвистиката. Наближава 24 май и всички вкупом ще хукнат да възхваляват езика… Ами хайде да се позамислим над неговата многозначност! Езикът на „бате Бойко” не би трябвало да изненада мислещите. Груб, патрав, примитивен, пълен с вулгаризми и жаргонизми, той поразително напомня езика на бай Ганьо. „Мачовски” език на парвеню, който дори не разбира, че използва ефектът на „диглосия” – о, той не говори така пред камерите! Но нали и героят на Алеко ползваше „два езика” – журналистическото клише „… с право българския народ пита – кога ще се прекършат светотатствените ръце на опозицията” е много различно от „…санким, честна ми се прави. Покажеш и кесията – и гуд моргин, ама не е прост бай ти Ганьо…” Езикът на бившия „земеделски експерт” също не изненадва – просташки като словото на неговия шеф – популист. Интересен бе езикът на Кокинов – той очевидно е човек на нормативната реч, но в желанието си да се „доближи” до Шефа, да му се „подмаже”, изпъстря словото си с вулгаризми. И колегите стават „педали” и „педерасти”… Помните ли как преди две години Цветан Цветанов пусна пред народните представители записан със СРС–та разговор на лекари, след което ги обяви за детеубийци? Няма да коментирам каква „политическа мъдрост” и юридическа грамотност се крие в обвинение, хвърлено преди съдебните власти да са го отправили. Въпросният политик очевидно е отсъствал и от часовете по БЕЛ, в които са обяснявали, че има говорими и социални диалекти, че съществува понятието „професионален жаргон” и много други елементарни истини… Ако „чичко ушичко” бе подслушал професионалния жаргон на полицаите, ЦРУ и ФБР вкупом щяха да се изсипят в България, за да ловят масови убийци! Ако една хилядна от средствата за СРС–та бе използвана за извънпарламентарните политически сили, изборите щяха да бъдат с „равен старт” и хората щяха да избират идеи, а не клишета. Главният Прокурор застава пред камерите и пита каква Прокуратура искат политиците… Ами тя, прокуратурата, може да е само една – родена от закона, защитаваща закона и отговорна само пред закона. Тук няма място за стилистични фигури! „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и словото беше Бог”. Така започва своето откровение евангелистът Йоан. Онези, които стоят зад каузата на „Глас народен”, приемат тази библейска максима. Затова, извън всичко друго, като приоритет приемат Наука, Образование и Култура. Затова не могат да имат доверие на казионните партии, влезли в Парламента. Защото разбират какво е скрито зад „стилистиката” на Великия Популист. Помнят, че Станишев така и не „овладя” променливото „Я” в нашия език. Че Орешарски е „седенкаджия”. Че Доган нагло размахваше метафори за баницата и ножа, с които Той режел баницата, а неговите следовници са от същото котило. За лексиката на Волен въобще да не говорим… Това ли са Титаните на политическата култура у нас, господа политолози? Затова сме убедени, че политическите партии в Парламента след изборите не могат – а и не биха могли да променят живота в България. Те са „интелектуално импотентни”, нямат визия за бъдещето и дори да имат желание за промяна, тя ще бъде най–много „подмяна”. Защото са се оплели като свински черва в корпоративните си интереси! Затова няма да се коалираме с Вас, господа „сериозни политици”! Няма да Ви предлагаме експерти за Вашите коалиционни, експертни, програмни и надпрограмни правителства. Ще размахваме секирата на смеха. Ще грабнем лопатата. Непротивоконституционствувателствувайте… Доизпонапосрахте се!

Кралят умря, да живее Кралят!

Кралят умря, да живее Кралят! ГЕРБ падна от власт, да живее Герб! В Парламента пак са ония до втръсване познати физиомутри, които у нормалния човек извикват единствено позиви за повръщане… Отново Бойко и неговите ибрикчии ще „спрятат” правителство. Отново „седенкаджията” Орешарски ще се грижи за благоденствието ни, което ще потече из крачолите на целокупния български народ, Местан ще къса обръчите от фирми, създадени от Доган, а Волен ще гони чуждите капиталисти (това, естествено, не се отнася до братските руски капиталисти)… Дали, наистина, да не стягаме куфарите? Е да, ама не – както изразително казва Петко Бочаров. Всъщност, зад този трагикомичен фарс, представен като „честни избори”, се крият поразяващи истини! Този път българинът не гласува в състояние на „отчаяно веселие”. Този път повече от половината гласоподаватели изобщо отказаха да гласуват. И това е протестен вот не толкова срещу казионните партии, а срещу статуквото. Срещу начина, по който протече предизборната кампания. Срещу гнусната пяна на демагогията, върху която плуваха „мъдри” предизборни лозунги, под които не бе изписано „Платена реклама”. Срещу информационното затъмнение. Срещу очевидните внушения, че ако не инвестираш поне 6 милиона, гласът ти няма да се чуе, но потрошиш ли поне 60 милиона, като нищо ставаш водеща политическа сила. Срещу онези, които отказаха да чуят писъците на гладните, унижените и оскърбените… И как да чуят? Повече от 20 години ни управляват хора, които живеят с минимум 2 – 3 хиляди евро месечно. Те категорично не разбират какво значи да съществуваш с 200 – 300 лева доходи… Хората отказаха да гласуват, защото в деня за размисъл чуха, че са заловени 350 000 „безстопанствени” бюлетини. И размислиха, че вероятно има и незаловени, че те може би вече са разпределени по изборните секции и „гласът ти” е подменен, преди още да си гласувал… Но знаете ли, когато обществото е манипулирано по този начин, протестен вот чрез „негласуване” е само първата му реакция. И понеже животът поскъпва, а старите партийни муцуни са интелектуално безпомощни да го променят, това общество излиза на улицата. Този път с павета и лопати в ръце. В такива случаи за маскираните пикльовци и платените провокатори на тази улица място няма. Просто защото ще отнесат пердаха… И страшният рев на улицата ражда предсрочни избори. А на тези избори „Вятърът на промяната” аксиоматично „издухва” онези, които са в Парламента… Наистина ли вярвате, че гербери от вида на бившето финансово величие, което четири години не увеличи заплатите, защото малката пица е евтина (помните ли тази идиотска метафора) ще промени икономическия ни „статус”? Или ще го направи титанът на икономическата логика, който в правителството на тричленката доказа, че можеш в условия на недоимък в края на годината да спестиш няколко милиарда „излишъци” – сиреч, неправомерно откраднати от прекомерни данъци пари, които са незнайно как профукани от управляващите? Или ще го направи партията на оня, дето открито заяви, че той държи и баницата, и ножа? Или ще промени живота ни пламенният националист, който набързо ще построи АЕЦ „Белене”, за да могат после бавно, за 40 години, да я изплащат децата ни?! Не, политическата съдба на тези хора е предизвестена. И тогава идва редът на „малките партии”. Онези, дето са извън статистиката. Онези, които „не влизат в сметката”. Обърнахте ли внимание колко партии събраха гласоподаватели над един процент? Това е симптоматично. Ще кажете – а как бъдещият гласоподавател да се ориентира коя е читавата? Не е трудно. Избира се партията, която има идеи. Която въпреки безпаричието се е наложила. И най–важното – която е събрала и обединила младите. А партия „Глас народен” е такава. Защото без пукната пара, със „свиреп ентусиазъм”, с енергия и всеотдайност тя се представи повече от достойно! А що се отнася до „присмехулниците” и социалните кретени – ще им припомня, че има три категории псевдоизбиратели. Едните са онези, които няма да гласуват, защото всички са маскари, защото са маргинализирани, защото ги е страх и защото са отвратени от демагогията. За тях има надежда – те рано или късно заемат позиция и се променят. Животът е строг учител… Другите са слугите, ибрикчиите, аморалните и платените. Или заблудените… Те непрекъснато намаляват по силата на чисто биологически и социални причини. Най–отблъскващи са третите. Те са критиците и присмехулниците. Те са „чистофайниците”, които не искат да си омърсят ръцете с политика, без да съзнават, че до шията са затънали в мръсотия. Те са „аристократите” на мисълта, които теоретизират, но не си мръдват дирника да прескочат до избирателната секция, защото стоят „над тия неща”. Те са братята и сестрите на Васисуалий Лоханкин от книгата на Илф и Петров „Златният телец”… Останалите са просто гласоподаватели. Народ. Можеш безкрайно дълго да лъжеш един човек. Можеш дълго да лъжеш група хора. Но никога не можеш вечно да лъжеш един народ! Ники Николов

Училищно образование – философия на промяната

Уважаеми дами и господа, след 22 г. преход, обикновено оправдаваме всички промени в българското училище със състоянието на образователната система у нас. А битуващата представа е, че тази образователна система е в дълбока криза; като следствие – че качеството на образование в България е много ниско. В този смисъл трябва да изясним две възлови понятия: в какво се изразява „кризата” на образователна система и какво означава „качество на образование”. Ние твърдим, че и в двата случая разсъжденията са формални, повърхностни и непрофесионални. Следователно, като политическа задача нашата партия решава първо въпроса с приоритетите, т.е. – доколко училищното образование е наистина наш политически приоритет, а след това представя задълбочен и качествен анализ по конкретната проблематика и предложения за решаване на проблемите, свързани с много ясно поставени срокове. Предварително трябва да отбележим, че въпросът със сроковете предполага и приемственост на тази политическа линия. Дори ако имаме възможността за 4 години да осъществим нашата програма, са необходими най-малко 12 години, за да се реши проблемът поне в основни линии. Колкото и неприятно да звучи подобна констатация – днес тя е оптимистичната. І. Въпросът за състоянието на образователната система отвежда към истината за дисбаланси и диспропорции във въпросната система. Впрочем, всичко започва с разбирането, че образователна реформа се прави единствено и само с икономически средства. Това разбиране е превърнато в аксиоматична даденост, което се отразява на всички опити за промяна. Много категорично можем да заявим, че съществуват n+1 броя „модели” за реформа и има възможности за избор - но всеки един от тях е свързан с въпроса: "е ли" образованието политически приоритет на съответната партия или не. Защото понятието „политически приоритет” дори формално има ясни и точни показатели. Като започнем с финансирането като процент от БВП и стигнем до функционалното разпределение на парите в системата. Така, че формулата „ пари + съкращения на учители + закриване на училища + дисциплина = качество на образование” е или рожба на професионална неграмотност и липса на визия, или е, меко казано, идиотска. Деформациите в системата са факт; те са рожба главно на политически манипулации и икономически интереси; просветното министерство отдавна е станало разменна монета в политическите далавери. До днес в България вече имаме доста реформи, които се оказаха „рИформи” или, анекдотично казано, много форми без съдържание. II. По втория въпрос – „качество в образованието” в огромен процент от случаите се свързва с клишета и популистки лозунги. А качественото образование накратко се изразява във възможността на обучавания да използва всички форми на познанието си при решаването на каквито и да е било стандартни или нестандартни задачи - в науката това е залегнало като понятието "трансверсалност". Ще си позволим един банален пример: каква е връзката между аритметичното съотношение 3:2:1; науката химия и да речем, ренесанса? Съотношението 3/2/1, отнесено към веществата сяра, селитра и въглен означава черен димен барут. А въпросното съединение, открито преди хилядолетие от китайците, отвежда към огнестрелните оръжия на конквистадорите, които превръщат европейската култура в цивилизация. Припомняме, че едно от значенията на понятието цивилизация, е култура, което по силата на ред причини е станала нормативна за голяма част от света. А днес ние живеем в условията на една Европейска цивилизация, независимо дали я наричат от американски, австралийски или от друг тип. Ако ученикът не е в състояние да открие специфичната трансверсалност (от лат. – сечение), ако не е в състояние да осмисли допирната точка между различни науки, неговите знания, дори ако са енциклопедични, са формални, повърхвностни и нефункционални. Той просто не е подготвен за живота. Което обаче отвежда към факта, че ако преподавателят не е в състояние да убеди учениците си в „универсалната трансверсалност” и той, и неговите възпитаници са далеч от модерното образование. Припомняме, че в света само част от учебните заведения, и то малка част, спазват този принцип. Именно затова въпросът за модерното обучение е световен въпрос. Това обаче отвежда към фундаменталната проблема - до този момент във всички модели за образователна реформа „пространството” на образованието се разглежда като своеобразен равностранен триъгълник, трите върха на който - ученици, родители и учители, са свързани динамично със системата на управление - министерство, инспекторати , директори. Което предполага равнопоставеност между тези 3+1 центъра на системата. В действителност системата е опорочена и дисбалансирана. В последните години във фокуса се поставят учениците, техните родители и обществото, учителите трябва да бъдат изпълнители, към които трябва да има огромни критики и изисквания, а на практика най-важно се оказва управлението. Ние категорично трябва да променим тази диспропорция. Поне на първо време, за да се стабилизира системата, акцентът трябва да падне върху учителството - та нали учителят е онзи, който може да накара учениците да открият съответната наука, да събуди техния интерес и да провокира творческото мислене. По този въпрос в България се говори много, но ние бихме посъветвали съответните „теоретици” да влязат в класната стая и пред камерите на телевизиите да покажат: как става това! Което най–малкото означава, че в академичен план онези, които подготвят педагогическите кадри и се занимават с методика на обучението, трябва да променят начина на мислене и начина си на работа. И тук не се искат кой знае калко пари – просто в политиката на ВУ значението на педагогическите и методическите дисциплини трябва да нарастне. Въпрос на мениджмънт в образованието е ректорите на висшите училища да променят тази диспропорция. Ние имаме програма, която много ясно и точно „преосмисля” механизмите, свързани с подготовката на педагогическите кадри. III. От друга страна, при съществуващото статукво, да говорим за променената роля на учителя в образователната система означава няколко малки, но качествени промени: 1. Няма да бъде функционален нито един закон, ако в него не е залегнал самостоятелен раздел или глава, регламентиращ въпроса за спецификата на учителския труд. Някога у нас подобен регламент съществуваше, но само формално. Всеки би могъл да се замисли – колко време за подготовка е необходимо, за да се изнесе един качествен учебен час, който ще запали учениците, ще стане интересен за тях. Разсъждението, че учителят си "изпява" урочето, което е прочел в учебника, води до настоящото състояние на нещата - безинтересни, формално проведени часове и незаинтересувани, демотивирани ученици. Случаят с пловдивския учител, когото уволниха най-малкото идва да ни подскаже, че учениците имат нужда от друг начин на работа, който да „провокира” и тяхното променено отношение към съответната научна дисциплина. Ако учителският труд бъде регламентиран като специфичен, това би променило и начина на подготовка при отделния учител, и начина, по който се изграждат програмите в образователната система. Иде реч за каскаден процес, върху който имаме своите задълбочени разработки. Това е само една „буква” в закона, която може да доведе до поредица от следствия, които не са обвързани с икономически инвестниции. 2. Крайно време е това, което е залегнало във всички програми, да се материализира: категоризирането на училищата да стане факт. Защото общоизвестна истина е, че има учебни заведения, при които проблемът на учениците е да се представят успешно на изпитите в Харвард, Принстън или Оксфорд и други училища, при които научаването на азбуката в 9-ти клас е определен успех. Социалистическата уравниловка, която продължава да битува извън словестните клишета за „модерност”, е бич за съвременното образование. Имаме много точна разработка по въпроса. при която не иде ред за нови инвестиции, а за преразпределение на средствата в образованието. Естествено, работещите в учебно заведението от по-висока категория ще доведе до по–високи заплати, но без порочната практика за тестване на учителите по неизяснени, плуващи критерии. Естествено, по-високата категория би мотивирала ръководството на всяко училище да се стреми към промяна. 3. Категорично трябва да се промени системата за управление в образованието - като започнем от най-високото равнище и стигнем до ръководството на отделното училище. Като започнем от публичната тайна, че по коридорите на министерствата с десетилетия обикалят хора, които твърде малко са пристъпвали из коридорите на училищата; минем през ролята, функциите и практиката на инспекторатите и стигнем до несменяемите директори, които са се превърнали в местни феодали, раздаващи оценки и финансови облаги в зависимост от собсвените си настроения, симпатии и антипатии. Ако директорът е добър мениджър, това е добре, но ако не разбира от мениджмънт в образованието, училището в най–добрия случай се превръща в люпилня на формализъм. Целта е да се запазят качествените кадри и да се „изчисти” системата от некачествените. Въпрос на широка обществена дискусия е въпросът за ротацията на директорите и въпросът с тяхната подготовка. Разбира се, съществуващото статукво е много удобно за днешното министерство, но е крайно неудобно и дори вредно за българското образование. Това е тема, повтаряме, за задълбочено обсъждане, по която имаме своята позиция. 4. Заявяваме и можем да защитим своята категорична позиция както по въпроса за държавните и частни училища, така и по отношение на техникумите и специализираните учебни заведения, държавното, частно и домашно образование, валидирането на знанията и политиката в тази област – привидно незначителни на общия фон въпроси с огромна практическа значимост. Тук „изкривяванията” също са впечатляващи, а икономическите интереси са родили уродливи „отрочета”. Нашата програма ясно и последователно сочи проблемите и логичните административни мерки за тяхното решаване. 5. И не на последно място въпросът за образованието като наш политически приоритет е свързано с кардиналното ни разбиране, че каквато и да е образователна реформа трябва да бъде насочена не към намаляване броя на учителите и училищата, а обратното - към тяхното възстановяване и увеличаване. В продължение на 200 г. с всяка намерена пара българинът е откривал училища – а само за 20 г. половината от тях бяха закрити. България е свързана и с още една плачевна статистика - ние сме на 1-во място в Европа по брой на уволнени, съкратени и напуснали учители. По официални данни от 2000 г. до днес от образователната система са изчезнали 28 % от учителите, но по неофициални - те са повече. Няма да коментираме каква е ролята на училището в едно малко селище. "Икономическата логика" тук е свързана с липса на визия, държавническо мислене и най-елементарно безхаберие. Ние твърдим, че въпрос на визия и организация е темата за възстановяването на закритите училища като държавен приоритет, който обективно да докаже отношението към нова политика в образователната система. Като започнем от низвергнатата тема за читалищата като културен център в малкото селище и стигнем до взаимоучителната метода, родена в зората на българското образование съществуват дори само в нашата история има много механизми, които биха могли да възставновят мястото на училището като център на духовността в обществения живот. Т.е. – позициятя, че съществуването на учебно заведение в малкото селище е икономически нерентабилно, е свързана с дълбоко неразбиране за същността на образованието и неговата рефлексия върху социалния и – в последна сметка, икономически живот на въпросното селище. Лаиците биха настръхнали, чиновниците биха се ужасили, но знаещите биха подкрепили една такава държавна линия - при която, повтаряме, не са нужни свръхсредства, а само визия, добра воля и организация. И част от европейските пари за качествено образование, които досега се усвояват много качествено и харчат за некачествени резултати. Така, че апостолската роля на българското образование трябва да бъде възстановена. Имаме визията, волята и програмата. Тема за друг разговор е какви биха могли да бъдат резултатите от подбна политическа линия. Да си припомним думите на Яворов - няма как да учудим европейците, освен като българи, разбирайте – грамотни българи. Нашата програма в този смисъл е напълно реалистична, тя обхваща един условен период от 12 г., но дори само първите четири, върху които сме поставили логическо ударение, биха могли качествено да променят състоянието на образователната система, да промени и ролята на училищното образование в социалния, политически и културен живот на България. uncle_n@abv.bg Николай Николов

$22,171.72

How Much is Your Site Worth?

"Наместо предговор" към сборника "Подмяната"

Наскоро в предаването „Панорама” Марко Ганчев
разказа как веднъж го срещнал някакъв гражданин, пов-
гледал се в него и рекъл – Бе аз май ви познавам... Вий
не пишехте ли нещо? Да не сте писател?! – Ами да, по-
писвам – скромно отвърнал разпознатият. А байчото с
видимо съчувствие го успокоил: – Е, сега вече ще си по-
чивате... И без туй никой не чете...
Само че, тази книга е за четящите. За всички онези,
които не са проклели интелигентските си мераци, все-
общото основно образование и недоубитото за двайсет
години влечение към печатното слово. Тя е продълже-
ние на сборника „ Хералдиката като тирбушон” и из-
раз на скромната амбиция на автора да улови събити-
ята от последните две години на двадесетгодишния ни
преход. Да ги пречупи през погледа на един средноста-
тистически български учител. Да припомни думите на
Тончо Жечев – „Тежко и горко на оня народ, който в
движението си напред не е непрекъснато обърнат на-
зад...”. Не че да зяпаш непрекъснато назад е много ху-
баво, но ако не го правиш поне отвреме-навреме, рис-
куваш да заприличаш на онези три маймуни от света на
източната мъдрост, дето са си запушили устата, очите и
ушите. Да си траеш, да не виждаш и да не чуваш, не е
бягство от политиката, а преклонение пред политичес-
кия лозунг: „Напред – към маймуните!”.
Авторът посвещава тези текстове на дъщерите си Ви-
ки и Петя, защото най-добре можеш да видиш кривици-
те си в очите на собствените си деца. А разбереш ли, че
си се поизгърбил, имаш право да потупаш по гърбица-
та и света, в който живееш... На Силвия – за безкрайно-
то и търпение и доброта... На Ники Кичев – за подкре-
пата. На всички бивши и настоящи ученици и колеги,
на които няма как да не се радваш. И изказва благодар-
ност на всички читатели – независимо дали са съглас-
ни или несъгласни с неговите позиции. Включително и
онези, дето ще рекат: – Бе тоя Ники Николов... май по-
писваше нещо... Сега вече ще си почива. И без туй ни-
кой не чете!

Ум царува, ум робува, ум патки пасе...

15 септември е 258-ият ден в годината според григорианския календар. На тази дата през 608-ма година Свети Бонифаций ІV става папа, а през 1812-та Наполеон достига Москва. На тази дата са родени Агата Кристи и Николай Хайтов. На тази дата в България бие първият учебен звънец, а точно преди две години българските учители обявиха символична стачка, довела до най-дългите и масови реални стачни действия в нашата история... Действия, които утвърдиха моралната и гражданска идентичност на страната ни като член на Европейския съюз.
Ще кажете – заслужава ли си в началото на новата учебна година да ровичкаме миналото? Не трябва ли да се съсредоточим върху състоянието на образованието – тук и сега! Ще ви отговоря – онова, което става тук и сега, е пряко свързано с това, което ставаше тук преди две години. Защото народ, който е загърбил бъдещето на децата си, няма право на бъдеще. Затова стачкуваха българските учители. За бъдеще. И ако тази стачка бе прерастнала в национална; ако родителите бяха излезли на улицата със стачкуващите в цяла България; ако така наречената „интелигенция” не се бе скатала толкова интелигентно; ако „академичната общност” не се бе скрила във въздушните кули на своя академизъм – правителството на тричленката щеше да си отиде още преди две години... И обществото би си спестило две години агония. Тогава учителите поискаха 100% увеличение на заплатите – някакви си жалки 300 лева, които обаче биха „афиширали” професията като престижна; а престижната професия задължава онези, които я практикуват, да си вършат работата качествено... Днес се оказва, че управляващите много качествено са потрошили милиарди, много качествено са крали и злоупотребявали с властта – но качеството на образование комай не се е променило. Само бяха уволнени хиляди учители и закрити стотици училища. И бяха прилапани имотите на тези училища! Мегаломанията на бившия просветен министър роди законодателни дивотии и много скоро новите управляващи ще усетят как експлодират мините, заложени в тези дивотии. А нашенецът, стане ли дума за образование, продължава да мъдрува – бе какво стана с частните уроци на учителите? Иде ми да му река на тоя нашенец – какъв ти е проблемът, байно, започвай да даваш частни уроци – и ето ти изход от кризата. Пък ако не си грамотен – влизаш в Университета, завършваш, ставаш учител и започваш часпрома! А ако учениците не ти искат уроците – излизаш на улицата, стачкуваш и призоваваш правителството да приеме закон за задължителните частни уроци... Майтап бе, Уйли! Майтап, ама от него ти иде да ревеш.
Та затова днес се връщам към онези отминали събития. За да припомня, че въпросните събития бяха изпреварили времето и затуй ще останат във времето. Да припомня, уважаеми дами и господа, няколко позабравени истини за даскала. Първо – тази стачка не беше „профсъюзно мероприятие”. Огромен процент от участниците в нея не бяха профсъюзни членове. Те бяха просто български учители, над 70% - жени и майки, които защитаваха професионалното си и човешко достойнство. И принудиха профсъюзите да се обединят – за първи път в историята на прехода! Така българските учители изнесоха пред синдикатите истински урок по синдикализъм! Второ – тази стачка бе най-демократичната в историята на България, доколкото всяко решение на Стачния комитет бе представяно и мина през одобрението и неодобрението на всеки конкретен участник. Затова ефективната стачка продължи 43 работни дни; затова приключи без да е подписано стачно споразумение. Това бе урок по гражданско поведение на тема „Как да защитаваме демократични ценности”! Трето – стачката не приключи, защото учителите се умориха от шикалкавенето и „седенките” на управляващите. Тя бе смазана икономически с целия инструментариум на властта – данъците за ток и вода не те питат дали стачкуваш; банките не се интересуват, че докато стачкуваш, не получаваш заплата, а хлябът струва пари... Да не говорим за натиска на силовите институции – оня номер с подслушването на телефоните и „разработването” на опасните; с брутално нарушаване на конституционни права започна точно тогава. Би било много поучително, ако новите управляващи върнат лентата с две години! И въпреки всичко учителството не се уплаши; затова остана морален победител и изнесе пред обществото открит урок по морал!... Четвърто - тази стачка носеше огромна позитивна енергия; тя бе удивително интелигентна; изпълнена с висока и чиста емоция. Пишманкритиците и медийните ибрикчии я определиха като „просташка”, щото стачкуващите играели хора... O, tempora, o, mores! Всъщност, българските учители превърнаха темата за образованието в гражданска тема за управлението на България и золумите на управляващите... И изнесоха пред учениците си урок по родолюбие!
Бихме могли да броим още много, но нека го оставим на учителите, дето ще наливат ум в главите на първолаците. И дано поумнеят родителите, които трябва да прозрат, че 15 септември е ден за размисъл... 258-ият в годината. Съберете цифрите на това трицифрено число... 2+5+8=15. Като 15 септември. Умно, а?
Ум царува, ум робува, ум патки пасе!

За фактите и зад фактите

„Тури му пепел” – фразеологизъм със значение „отхвърли неприятната тема, не говори за нея, опитай се да я забравиш”.
„Пепел от рози” – по същество фразеологизъм със значение „нюанс на розов цвят с изтънчено-будоарен привкус”.
Последната седмица на август хвърли българския гласоподавател в дълбоко раздвоение – между желанието да изкрещи: „Егати армията, вапцана в розово!” и също така естественото: „Егати държавата, тури й пепел!”. Защото скандалните разкрития за злоупотребите в МНО са само „върхът на айсберга”. Беамветата, боядисани в розово, с които трябвало да се возят генералите от „Военна полиция”, вдъхновиха журналистическото чувство за хумор. Но фактът, че състоянието на отбраната е плачевно, че тя е вече с 50 милиона пасив, който до края на годината ще надхвърли 250 милиона, никак не е смешен. Свинщините са започнали още при Свинаров, но несъмнено са достигнали апогея си при бившия военен министър. Впрочем, неговата солдафонтска осанка, невнятна реч и изсечени с топор черти, толкова „пасващи” на комиксовата представа за „типичен военен”, отдавна извикваха у всеки нормален българин дълбок скептицизъм за дереджето на армията. Взривовете край София (помните ли ги още?) затвърдиха това усещане. Новият военен министър, който няма толкова „типична” осанка, но за сметка на това очевидно действа решително и интелигентно, просто дръпна завесата. И пред нас лъсна червеният задник на факти, които грабват пагледа като задните части на павианите. Казват, че тези маймуни се отличавали с неприятен характер, лаели като кучета и хапели лошо... Метафорично казано, ако са те управлявали стадо павиани, положението никак не е розово!
Защото фактите от седмицата окончателно ни убедиха, че кризата в България е „инвариант” на положението, заварено след управлението на Жан Виденов.
Дефицитът в бюджета за здравеопазване до края на годината ще достигне 350 милиона лева, а над 1,2 млн. са здравно неосигурените лица у нас! Проблемите тук ще нарастват лавинообразно и всеки, който е слушал в неделя здравния министър Божидар Нанев, вероятно е изпитал съчувствие към онова, което го очаква... Хаосът в образователната система вече дава плачевните си резултати – в навечерието на новата учебна година учители няма! Това е резултатът от „грандиозните рИформи”, с които бившият просветен министър омайваше обществеността! Да ви припомня ли позабравената от всички стачка на учителите, които още преди две години се опитаха да спасяват българското образование? Във ведомството на Цветан Цветанов проблемите продължават; ДАНС също продължава да храни новинарите със скандали. А министърът и неговия екип много ми напомнят античната скулптура „Лакоон и синвете му”, изобразяваща троянския жрец Лакоон и двамата му сина, оплетени от морски змии! Войната по пътищата се разгаря, множи се и наглостта на престъпниците, а нашенецът вече разбра, че всеки айдук, докопал фалшива лична карта, може да продаде и препродаде имота му, без да му мигне окото. Дали затова от Брюксел поискаха цялостно да се преработи наказателният кодекс, та и законодателството да е по-ефективно!... В понеделник министър Дянков обобщи: 90% е сивият сектор по митниците, по 12 млн седмично са загубите само от далаверата с горива, а 4 млд годишно изтичат в енергетиката!...
Изобщо, седмицата разкри, че България е населена от два етноса. На павианите, които са крали, продължават да крадат и са се закичили с по една българска роза... И на хората, които изминават с магаренцето си десетки километри, за да гасят горски пожари.
За тях остава пепел от рози.

За фактите – и зад фактите

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека родените след нас...” Да си припомним тази старобългарска мъдрост, изписана върху една историческа колона... Защото тази седмица се разделихме с Александър Божков. По законите на класовата омраза червените го нарекоха „мистър десет процента” и така дадоха възможност дори на родените след нас да не забравят, че той бе човекът и демократът, трасирал пътя ни към Европейския съюз. Както казва Шекспир, останалото е мълчание. И музика за душата...
Инак, летният сезон е в разгара си. Което ни напомня, че поне досега горите в България не са пламнали като в съседна Гърция. Или както миналата година. Дали това не се дължи на факта, че митническият контрол е затегнат и камионите с приятно опушен дървен материал биха могли да „отпушат” солидни неприятнасти за авторитетни бизнесмени? За сметка на това продължават „да горят” крупни фигури от високите етажи на старото управление. В четвъртък срещата на Цветан Цветанов с Главния прокурор сякаш отприщи поток от горещи новини. Замина си шефът на Гранична полиция. Стана ясно, че неговото ведомство е усвоило само 33 от 161 милиона, отпуснати от ЕС. Припомням на уважаемите читатели, че за първи път в 1300-годишната ни история Европа ни дава пари, които не трябва да връщаме. И с които трябва да станем европейци. Припомням също, че фигурата на бившия Главен комисар Алексей Петров не е непозната за демократично мислещите. През зимата на 1997-ма той бе шеф на столичната полиция и пряко отговорен за бруталния побой над протестиращите. По онова време снимката на веригата полицаи, застанали пред Министерски съвет и един от тях – стиснал дървен крак от маса вместо палка – обиколи световните информационни агенции. Без коментар. Пак в четвъртък подадоха оставка управителят на БНБ Иван Искров (ще проследим с интерес неговия случай) и изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй”. А новината, че започва одит на финансовото управление на бюджета даде повод на Сергей Димитриевич да нагази из дебрите на етимологията, обяснявайки произхода на израза „лов на вещици”. Изобщо, Станишев очевидно все още живее във времето, когато из българските паркове и градинки стърчехе надписи „Не гази тревата!”. И понеже е възпитан да не гази тревата, той непрекъснато „сгазва лука”! Да обясним ли на роденият в Украйна историк смисълът на това фразиологично словосъчетание? Или с него да си обясним поведението и приказките на бившия премиер на партизанския събор в Жебокрек? Защото дрънканиците за „социалните завоевания на българите”, дето били заплашени от новото правителство, стават на фона на една мрачна неделна новина. Меглена Кунева бие тревога – Европа ще ни наказва за несвършена работа. Ще ни наказва със свирепи финансови санкции! Ще ни наказва за идиотското управление на същия този Станишев!... Горещо, ама настръхваш. Както настръхваш пред факта, че „войната по пътищата” продължава и за месец даваме повече жертви, отколкото са взели всичките ни военни мисии зад граница... Зад волана вече сядат деветгодишни!
Инак, през седмицата станаха и хубави неща. Новото правителство започва да влиза в ритъм. В Студентски град е ремонтирано общежитие за чудо и приказ (това си е новина!). Премиерът намери време да се погрижи за детско-юношеския ни футбол, „обвързвайки го” с родината на футбола – Англия. Поевтиняха някои плодове и зеленчуци... Станаха и смешни неща – отново практична българка – 72-годишната баба Недка, насадила в двора си 150 кг. индийски коноп...
А дали е смешно?

Българска диетрология ( за фактите и скритото зад тях)

„Прозорецът към света може да се затули и с вестник”. Средностатистическият български читател вероятно и сам е стигнал до тази истина. Защото, превърне ли се изразът „имаме новина” в новинарска стратегия, клюката измества същественото. А фактите затулват скритото зад тях. С тая история за фактите и скритото зад тях се занимава науката диетрология. Обаче нашенецът си е закърмен със скептицизъм и диетрологията му е в кръвта. Затуй му се провиждат световни заговори и тайнствени завери, с които да обясни сумрачното си битие. А обяснението е в онези делнични новини от седмицата, в които няма сензация. С тях мажем или да замажем, или да измием прозореца към света. Защото светът започва с нашия делник...
За политическите коментатори отпускарският август е сезонът на безвремието. Тогава актуални стават новините за чадъри, засенчили уж свободната плажна ивица, за „войната по пътищата” и за евентуалните валежи, които биха наводнили почивката ни. За нас обаче отминалата седмица започна с едно интересно събитие – срещата на новия Премиер с бившия финансов министър. В сряда Бойко Борисов покани предшественика си, за да бъдат окончателно изяснени въпросите около бюджета. В четвъртък Пламен Орешарски се опита да оправдае премиера си и да замаже гафовете му. И с характерното за особата си високомерие определи въпроса дали е добър или лош този бюджет като „литературен въпрос”. А това ни кара да подозираме, че бившият министър разбира от литература колкото крава от реостат. За съжаление точно толкова разбира и от финанси. Или много добре разбира, но просто е бил наемникът, който срещу солидно заплащане е готов на всичко... Защото бюджетът е бил неграмотно (или злонамерено) скроен; той вече е провален, до края на годината дефицитът по него ще продължи да расте и многомесечните призиви на Сините за актуализирането му се оказаха икономически перфектни... Искате ли да си направите някакви изводи? Инак, новините от четвъртък ни припомниха, че проверките по всички министерства продължават, че хаосът е страшен и че в здравното министерство упорито отричаните от предшествениците далавери при доставката на лекарства са налице. В петък ни зарадваха, че финансовият министър продължава да обикаля митницитеq че ще проверяват луксозните джипове, а МВР създава мобилни групи, които ще се занимават с източването на ДДС и контрабандата с горива. В събота заработи нав „горещ телефон” – 080018676 – безплатна линия за жертвите и свидетелите на насилие. Освен това стана ясно, че Ахмет Доган е рекордьор по неизвинени отсъствия в новия парламент и като нищо ще отнесе, сиромахът, глоба от 1200 лева!... В неделя научихме, че банките вече отбягват да отпускат кредити за строеж „на зелено”; че в Европа ние работим най-дълго, но производителността ни е най-ниска. И дочакахме откровението на „дребния и среден бизнес”, че който е бъркал в кацата с меда, трябва да плаща... В понеделник разговорът с Цветан Цветанов в сутрешния блок на НТВ отново постави болезнения въпрос за борбата с престъпността. Позволяваме си само един малък коментар – не е важна дали полицията ще бъде въоръжена с бойни, тефлонови или или електрически муниции. Важното е нейното оръжие да респектира престъпника. А най-важното – полицаят да знае, че от момента, в който е сложил белезници на този престъпник, няма право да го гърми. Няма право дори да го шамароса!
Като цяло, усещането е, че в България нещо става. Някъде работят за държавата и строят метро, някъде секат гори. А някъде свещеници си садят марихуана, щото се продавала на далавера! На 13 август чухме за отец Папудов, дето бил върл иманяр и на нивата му перманентно никнел канабис и за влюбената в него баба Елена, която саможертвено поела вината върху себе си. Ще речете – майтап.
А дали е майтап?

Човек втора употреба*

Груйчо Карамисирков седи на столчето пред отворения прозорец на кухненския си балкон, зяпа с невиждащ поглед междублоковото пространство и се опитва да медитира. Балконът му го е остъклил още по времето на соца един комшия – специалист по „нетрудови доходи”. С помощта на винкел, оксижен и стъклария той е сътворил архитектурно съоръжение, издържало и комунизма, и прехода. Груйчо е модернизирал съоръжението, като го е облепил отвътре с изолационни плоскости и стари вестници. И сега изпитва медиен комфорт, макар, че отдавна е престанал да следи пресата. В нощта на изборите е зърнал с периферното си зрение топлата прегръдка, с която Тошо Тошев се е нахвърлил върху победителя и окончателно се е убедил колко прав е бил да не чете вестниците на медийния бос. Не че гори от желание да чете вместо тях вестниците на бившата шефка на спортния тотализатор например. Той и тото вече не играе, защото му е писнало да чака шестица, петица или поне една мижава четворка... Но улучва инцидентно само тройки, а обикновено има по един-два познати резултата на фиш. Остава му само да зяпа малкия екран, та да се разтуши с някой и друг телевизионен сериал. Обаче турските сапунки, с които напоследък този екран го атакува, му идват вповече. Не може да се каже, че Груйчо е тънък познавач и ценител на седмото изкуство, но бодряшките реклами, които го убеждават, че сериалът „Перла” е върховно достижение на европейската и световна култура, го карат да псува като каруцар. Щото на него тая перла му мяза на ония стъклени перли, дето уличните търговци ги продават на кило. Натисне копчето на дистанционното – новините на турски език. Смени канала – турски сапунен сериал. Прещрака програмата – героите на съветското военно кино откриват по него бегла стрелба! Накрая измъчените напъни на Слави Трифонов да го разсмее съвсем го довършват и на Груйчо му иде да вие като пес по пълнолуние... Програмата на телевизията много му напомня ония магазини за дрехи втора употреба, които сегиз-тогиз посещава, срамливо озъртайки се. Та сега се чуди – защо след като тричленката си отиде и имаме ново правителство, от екрана го затрупват извехтели и вмирисани на дезинфектанти телевизионни продукти, които го връщат към спомена за бившите управляващи партии?...
Груйчо Карамисирков е отпускар. Пратил е жената и децата да си почиват на село (не че миналата година не ги е пратил пак там). Щото семейният му бюджет е в криза. Светът е нагазил из икономическата криза, обаче Груйчо е убеден, че лично той никога не е излизал от нея. Затова носи дрехи втора употреба, кара кола втора употреба и иска да си санира панелката, та да му е по-малка употребата на парно през зимата. И без туй радиаторите го греят като с топло втора употреба, а плаща като за бутикова стока! Само че, петстотинте лева, дето ги е спастрил за ремонта, доникъде не стигат... Тези обстоятелства са довели господин Карамисирков до екзистенциална криза и той е започнал да дири изход в ирационалното и свръхестественото. Преди седмици дори е посетил лекцията на 108–годишен йога, разкриващ тайните на дълголетието, хармонията и мъдростта. Груйчо никога не се е замислял за дълголетието, освен че след десетина години трябва да се пенсионира, а както са тръгнали нещата, дотогава могат да го посъкратят... Освен това е убеден, че лично той не желае да стига възрастта на достолепния индус, а да заживее нормално, преди да е достигнал тази възраст... Във вегетарианството била истината. Семейство Карамисиркови отдавна са станали вегетарианци по чисто финансови причини, обаче най-евтините плодове и зеленчуци, които похапват, са расли извън България. Понеже му се губят подробности от растежа, главата на семейството е скептичен по въпроса за достойнствата на тези селскостопански продукти. И недоумява защо българските плодове и зеленчуци, които селяните продават толкова евтино, са толкова скъпи на пазара! Дали това не трябва да е грижа на новото правителство? Подминал с безразличие няколко изборни кампании, този път гласоподавателят Карамисирков е замъкнал в изборната секция жената, тъщата и голямата дъщеря и това го прави свирепо взискателен към новите управляващи. Груйчо винаги е подозирал, че правителството е нещо като регулировчик, който трябва да нормализира движението. Ако регулировчикът не е читав – настъпва хаос, а не хармония. Не че Карамисирков е разбрал нещо от обясненията на йогата за хармонията, но е сигурен, че ще я познае, ако я види... Казват му – за да я видиш, трябва да изчакаш поне ония, стоте дни! То ако е за въпрос, Груйчо веднъж е чакал цели 800 дни, обаче е дочакал само стоки втора употреба. Двайсет години чакаме – мисли си – мога да чакам още, но санирането не чака. Юли си отиде, август крета през дъждове и жеги, септември хлопа на вратата... Да можех да намеря едни евтини майстори, да ми санират с материали втора употреба, та да им платя като за втора употреба!... Но въпреки кризата в строителния бизнес въпросните майстори липсват. И сега г-н Карамисирков трябва да измисли нещо особено мъдро, а поуките на йогата за мъдростта само го карат да се чувства тъп като дъното на тенджера...
За щастие на оная лекция Груйчо е попаднал на неколцина капацитети (ако сте забелязали, на всяка подобна лекция присъстват неколцина капацитети, които знаят повече от лектора). Та те са му разяснили нещата и той е разумял, че тайната е в медитацията. Сядаш пред отворения прозорец, отпускаш се, произнасяш правилно „харе” и „ом-м-м-м...”, заменяш пейзажа пред очите си с един хармоничен свят, през който тече бистро поточе – и птичето на мъдростта каца на рамото ти!... Груйчо си мисли, че цял живот е повтарял – „Аре, стига бе!..” и „О-х-х!...”, та ще му е лесно да ги замени с „харе” и „ом”. И сега най-редовно сяда на столчето пред отворения прозорец на кухненския балкон, зяпа до прималяване рехавите августовски облаци, които сутрин захлупват междублоковото пространство, и се опитва да медитира. Но не чува ромона на поточето, а измъченото хълцане на водата в мръсния канал на панелката. Не чува пърхането на крилата, с които ще долети птицата на мъдростта, а само истеричен вой на капризни автомобилни аларми... И му се струва, че светът около него е някакъв овехтял свят втора употреба, и животът му е втора употреба – от ония, дето ги продават на кило и са вмирисани на дезинфектанти.
Само дето никак, ама никак не му се иска и той да е човек втора употреба...



* Авторът уточнява, че всяка прилика с действителността е случайна. И че посвещава този текст на истинския майстор на словото Кръстьо Кръстев. Сатирикът, който с цялото си творчество ни убеждаваше, че никога няма да бъдем хора „втора употреба”!

Отново за МОН, за МОМН и Мамон

Чували ли сте вица за оня студент, дето бил пред скъсване на изпит и измънкал на професора – май пак няма да си взема изпита... А изпитващият му рекъл – а на бас за 200 лева, че ще имате тройка! Ако не знаете конкретния анекдот, то поне ви е познат някой от безбройните му варианти... Защото в общество, пропито от корупция, темата за покупко-продажбите в училища и вузове винаги ражда спорадичен журналистически интерес и сензационни новини. Само че на 5 август – 218-ият ден в годината според григорианския календар, темата би трябвало да е друга. В оставащите 148 дни МОН вече е МОМН и тази промяна в съкращението ще има своя дълбок смисъл цели четири години, стига отново да не бъде обвързана с представата за Мамон-а. Нали се сещате – оня древен езически бог на богатството и парите, името на когото християнската митология превърна в демон, олицетворяващ един от седемте смъртни гряха!
Първите „стъпки” на новото Министерство на образованието, младежта и науката са обнадеждаващи. Гарантират се парите за функционирането на системата; размразяват средствата за училищата в чужбина; ревизират учебните програми по отделни предмети; готвят се законодателни промени за висшето образование. Всъщност, непосредствено след изборите Йорданка Фандъкова много ясно изрази своето разбиране, че сега образованието се нуждае от „стабилизиране” и „успокояване”. Нов проект на Закон за училищното образование и предучилищно възпитание вероятно ще бъде приет от Народното събрание едва следващата година. Същото се отнася и за висшето образование – Закон за научните степени и звания; Закон за насърчаване на научните изследвания и нови разпоредби в Закона за висшето образование са „екзистенциално” нужни, но не и ако са формалистично „претупани” и тихомълком приети. А точно такава беше практиката от последните години. Припомнете си само, че точно така, тихомълком, в последните дни от живота на старото Народно събрание бе приет законът, предложен от Даниел Вълчев. А в неговото „море” има толкова измамни плитчини, подводни рифове и негръмнали мини от Втората световна война и времето на соца, че корабът на българската образователна система само след няколко месеца може да си потъне тихо и кротко. Преди да се е блъснал като Титаник в някой айсберг! И понеже правителството на ГЕРБ поне дотук категорично декларира, че ще разкрие истината за състоянието на държавата, далаверите на бившите управляващи, злоупотребите с обществени средства в отделните министерства; и понеже – по думите на новия просветен министър „трябва да започнем дейността си спокойно и начисто” – гласоподавателите имат нужда от обществена дискусия по няколко „свръхчувствителни” теми:
Какво е реалното положение в българското образование и позицията на новите управляващи към псевдореформите на Даниел Вълчев; колко са реално закритите училища и какъв е броят на съкратените учители. Колко от тези хора са носители на висок професионализъм, каква политика за връщане на част от кадрите в системата и привличане на млади специалисти ще бъде провеждана. Как ще нарастват доходите в тази системата? Без нормални доходи няма „презентативност” на професията, няма истинска конкуренция и учителството е обречено на старческа деменция! Ще кажете – в условията на икономическа криза може ли да се говори за увеличение на заплати?! Ще ви отговоря – след стачката на учителите заплатите се увеличиха не защото някой бръкна дълбоко в бюджета, а защото бяха „позатегнати” кранчетата, от които е текло в нечии джобове – така и не разбрахме в чии... А знаете ли какво точно стана със сградния фонд и земите на закритите училища?... Ще ви кажа е още нещо – ако при работата върху новия проектозакон за образованието не видите законодателни мерки, регламентиращи спецификата на учителския труд, от които „произтичат” и изискванията към качеството на този труд, няма да дочакате промяна в системата. Няма „да се състои” и истинската реформа... Не по-малко дълбоки и сложни са и проблемите на висшето образование. Нека оставим на академичната колегия „да си каже кривиците”. Аз само ще ви припомня, че от педагогическата подготовка и методическите дисциплини (все академични специалности, които не се оценяват като особено „пристижни”), зависят практическите умения на бъдещия учител да „спечели” децата, влизайки в класната стая. Инак в нея ще влизат (в най-добрия случай) само журналисти със скрита камера. И вие отново и отново ще гледате онова филмче, което многократно излъчваха по телевизията. Което разсмя лековерните и уплаши мислещите...
Защото, в последна сметка, целта е нашите деца да бъдат грамотни. Но не по „каноните” на сензационната журналистика, която отсича, че учениците били неграмотни, защото не знаели кой е написал „Върви, народе възродени...”. И щото изучавали Вазов, пък той бил вече вехт! Преди дни, в сянката на чинията, „кацнала” на един „исторически” връх, бившият премиер патетично цитира пред възторжено социалистическо множество овехтелия Вазов: „България цяла сега нази гледа//тоя връх висок е: тя ще ни съзре//ДА би бегали: да мрем по-добре!”
Можете ли да познаете до три пъти дали Сергей Димитриевич допуска грешка в цитата? Ако не можете, питайте някой седмокласник...

За харизмата, принципите и още нещо...

Има в една от книгите на Тери Пратчет - „Нощна стража” - много интересен епизод. Шефът на Стражата се е върнал в миналото на любимия си град-държава и в условията на тотален хаос е оглавил социалния протест на своите съграждани. „Лошите” разпитват уличното хлапе Ноби Нобс за неформалния лидер на бунта срещу управляващите. „Той харизматичен водач ли е” – питат го. „Ъ...ъ ... ъ... де да го знам. Не съм го чувал да кашля често...” – отговаря гаменът. Просто защото не е съвсем наясно какво значи „харизматичен”. За сметка на това чудесно знае, че водачът е такъв, дето дава заповедите и всички ги изпълняват...
Не ще и дума, че в маранята на „горещниците” миналата седмица горещите новини, които вълнуваха журналистиката, отново бяха свързани с позициите на неформалния „харизматичен” лидер на ГЕРБ. Тази партия събра гласовете на недоволните от управлението на Станишев, решили да „заложат на сигурно”; превърна се в образна емблема на мечтата за „европейска нормалност” – и спечели изборите. Но истината е, че ГЕРБ ще получи своята политическа идентичност и ще стане „исторически автентична” едва в процеса на реалното управление. Засега тя все-още е силно обвързана с личността и фигурата на новия Премиер. Преценете сами доколко е уместно едно метафорично сравнение между Бойко Борисов и героят на Пратчет. Капитан Ваймс от Нощната стража – „един здрав, брадясал сбор от лоши навици, маринован в алкохол” – се появява в романа „Стражите!Стражите!”, за да заживее своя великолепен художествен живот и стане устойчиво присъствие в „света на диска”. Той прави стремителна социална и политическа кариера; става princeps (лат. пръв по положение и най-знатен), защото излиза от редиците на principia – първия боен ред. Той си има един основен принцип – никакви принципи извън желанието да накаже престъпника и възстанови справедливостта – такава, каквато я разбира. Защото е биткаджия и полицай до мозъка на костите си. Той е сложен и първичен, безскрупулен и чувствителен, хаотичен и подреден – изобщо, изтъкан от противоречия, но дълбоко човечен... Мрази политиката и твърди, че нищичко не разбира от нея, а му се налага да оправя най-заплетените политически казуси! И е успял да научи, че думите „полицай” и „политик” имат общ произход. Те са „хората на полиса” – онези, които се грижат нещата в полиса да стават по правилния начин... Всичко това превръща Сам Ваймс в харизматичен литературен герой, който печели симпатиите на читателската аудитория... Все пак, между фантазийните светове на литературата и нашата си реалност има известна разлика – въпреки, че българското човечество се възприема като съвсем различно от останалото. Бойко Борисов не е Самюел Ваймс. А дали би могъл да заприлича на него?
Миналата седмица с решителната подкрепана на ГЕРБ бе прието предложението на Синята коалиция да се забрани на кадри от бившата ДС да участват в ръководството на Народното събрание, негови делегации и парламентарни комисии. Това е голямата новина – защото има стойността на морална присъда над комунизма. Такава, каквато у нас по този начин се произнася за първи път, а европейските политически и нравствени стандарти отдавна са приели. Морална позиция, каквато преди повече от пет години е гласувана от ЕНП... Само дето лустрацията пряко засегна човекът с агентурно минало - Божидар Димитров, който трябваше да оглави комисията по култура. И Бойко Борисов спешно му намери пост в изпълнителната власт – защото му е обещал, държи на обещанията си и цени приятелството. А на протеста на Сините грубичко отговори, че ако те, Сините, преброят колко агенти на ДС са имали при управлението си, би трябвало да се засрамят... Но Сините отдавна преброиха агентите, осмислиха грешките си и сега нямат нито един. На това му се казва политически опит. А на онова, Бойковото – политически гаф (на 23 юли седем граждански организации изпратиха протестни писма до европейски граждански и политически институции). И сякаш за да компенсира този гаф, на следващия ден Борисов твърдо обеща пълно разсекретяване на досиетата! Не е ли това политическа безпринципност?!
Често си позволявах да сравнявам управлението на тричленката с безвремието на Беровото управление, подготвило благодатна почва за икономическия срив при Виденов. Сега ми се чини, че трябва да правим други аналогии. Спомняте ли си какво стана след крушението на столетницата от 97-ма? Дойде служебното правителство на Софиянски. За няколко месеца то трябваше да нормализира икономическото положение и подготви страната за избори. По онова време Софиянски още не бе „крупен бизнесмен” и усмивката му си беше истинска... Та когато една журналистка го попита – защо не спазват определени европейски принципи; не започнат с мерки за декомунизирането на България и търсене на отговорност, той съвсем спонтанно отговори, че хаосът е толкова страшен, а актуалните проблеми – толкова много, че работят ден за ден... И нямат време за глупости. Но този начин на работа даде отражение и върху реформаторското правителство на ОДС! Защото „глупостите” бяха стандартни политически принципи, доказали своята функционалност в демократичната история на Европа... Сега правителството на ГЕРБ трябва да избира – или да изиграе „ролята” на онова служебно правителство (което всички са забравили, но което все пак постигна определена икономическа и социална стабилизация), или да стане реформаторско правителство (пожелателно избягвайки грешките на ОДС, управлявали най-реформаторското правителство в историята на прехода). И в този избор личността на Борисов е много важна!
Преди време в едно свое интервю, коментирайки приятеля си Бойко Борисов, историкът Божидар Димитров произнесе – „ Той пари има. Не влиза във властта, за да печели. Не разбирате ли, че сега той иска да остане в историята...” Но за да останеш като реформатор дори в нашата, в българската история, трябва да си платиш! Някои, като Стефан Стамболов, плащат с главата си. Други – като Иван Костов – с „правото” да бъдат демонизирани. Трети (у нас тяхното име е „легион”) така и не остават. За тях историята е отредила графата „разни”...
Какъв ли ще бъде изборът на Бойко Борисов?

За Лудолфовото число и квадратурата на кръга

Днес е 22.07– световен ден на константата „пи”, защото 22/7 е най-популярното приближение на нейната стойност. Малцина са онези, които са забравили, че 3,14 – наречено още „пи”, Архимедова константа, Лудолфово число и т.н., представлява в евклидовата геометрия отнощението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър. Или отнощението на лицето на един кръг към лицето на квадрат със страна неговия радиус. От което – накратко – следва нерешимостта на задачата за квадратурата на кръга ( построяване с линия и пергел на квадрат с лице, равно на лицето на даден кръг). За нуждите на науката и техниката числовата стойност на „пи”, закръглена до 69-ия знак след десетичната запетая, е напълно достатъчна. Въпреки това през последните няколко века в изчисляването на повече цифри и изследване свойствата на числото са вложени впечатляващи усилия. Но независимо от аналитичната работа, прибавена към мощта на суперкомпютрите, определили повече от 1 трилион цифри на „пи”, не е намерена закономерност в поредицата от тези цифри. Сиреч – нищо по-различно от онези приблизителни стойности, изразени от Архимед като обикновената дроб 22/7 или 355/113 – по оценката на древните китайски математици...
Връщам ви към тази банална фактология, защото политическите действия на партия ГЕРБ след изборите много ми напомнят ученически опит да се реши с линия и пергел задачата за квадратурата на кръга. В политиката също има константни истини. А константата си е постоянна величина! Такава истина е например фактът, че няма политически живот без политически партии. Тези партии се явяват на избори с политически програми. А в програмата на партия Атака например една от точките изисква България тутакси да излезе от НАТО ( не се пояснява къде трябва да влезе, след като Варшавския договор липсва). Но това ме кара да подозирам, че геополитическата ориентация на Волен Сидеров, въпреки понякога хубавите му приказки, няма да разчисти моя път на Запад. Напротив – може да ме откара при ония Запорожци, дето пишеха писмо до Султана... И като се сетя каква беше позицията на Атака към Русия от времето на газовата криза, (при която от студ ми умря хамстера), като гласоподавател от Синята коалиция категорично отказвам каквато и да било „комбина” с Атака. Както отказвам подобна с комунистите, Доган и липсващата вече от парламента царска партия... Защото за 20 години комунистите ме убедиха, че наистина много обичат бедните – винаги, когато са на власт, броят на бедните се увеличава. Пък на мене ми е писнало от сиромашия! Доган ми доказа, че има предели на аморалността, отвъд които човешкият разум е просто безпомощен. И се опита да ме натика отвъд тези предели! А Сакскобурггота лъга като бяло магаре, а мама ми е казала да не се доверявам на лъжци... Ще речете – добре де, а с какво не ти хареса РЗС? Ами, не ми хареса с „малкото” разминаване между риториката срещу корупцията и броя на изборните й нарушения. Доверих се на анекдотичната мъдрост на нашенеца, който набързо замени съкращението РЗС с „Ред, Законност и Държавна сигурност”... Да – ще кажат моите приятели – ама ти ни агитираше, ако не сме наясно защо трбва да подкрепим Синята коалиция, поне да си пуснем гласа за Герб! Каква е гаранцията, че и те няма да се олеят?!
Гаранцията, уважаеми дами и господа, се нарича „европейски политически стандарти”. А те ми припомнят, че в Европейския парламент водеща политическа сила е ЕНП. А нейни дъщерни политически формирования в България мога да видя само „в лицето” на Синята коалиция и ГЕРБ. И всякакви дрънканици на „мъдри” политолози, пишман социолози, популярни ТВ водещи с ибрикчийски наклонности и прочие комунистически слугинаж извикват у мен позиви за повръщане. Защото приказките за „извиване на ръце” ме карат да се досетя, че политиката не е свободна борба и в нея не върви с „Драгиевата” да тръшнеш опонента си възнак! А бръщолевенето за това колко били омръзнали коалициите на гласоподавателя би трябвало да накарат въпросния гласоподавател да разумее, че между коалиция, съградена според политическите норми на Европа и тричленката, събрала комунисти, техните исторически врази – царисти и далавераджийския „синдикат” на Доган, обрекъл собствения си електорат на свирепа гладория, разликата е от небето до земята... При това не забравяйте, че Европа, за разлика от нашите дървени философи, уважава константите и не е склонна да оправдава политическата неграмотност. Така, че всякаква политическа екзотика от рода на меморандуми, които да заменят коалицията, не са нищо по-различно от безкрайното и безсмислено броене на Лудалфовото число... Все пак не забравяйте, че един от лексикалните смисли на латинското „memorandum” е изброяване в застрахователна полица на рисковете, които се изключват от застраховката!
Но има и още нещо – и то е много важно. Последните осем години за черен Пи Ар срещу сините бяха потрошени милиони. Демонизирането на Костов се превърна в доходен бизнес. Оценката за управлението на ОДС и от западните, и от нашите експерти (на които Бойко Борисов толкова държи) еднозначно определи това правителство като най-успешното в историята на нашия преход! Помните ли думите на царя, бъдещ коалиционен партньор на социалистите:”... ОДС поставиха летвата много високо...”! Е да, ама и преди, и след изборите отрочето на Станишев-старши като папагал повтаряше, че може да стане страшно като при Костов... Забравяйки, че при Жан изживяхме хиперинфлация по мирно време. Аз обаче не съм забравил, че заплатата ми стана 7$ и 25 цента. И се чудех как да изхраня децата си... Очевидно по онуй време Станишевчето не ще да е треперило над челяд и не ще да е било наясно колко струва буркан грах... Ето това отношение към управлението на Сините, уважаеми дами и господа, е константа за оценка на политическа зрелост. И първостепенна задача за Синята коалиция – независимо от ангажираността й в новото (дай Боже дясно – и дай Боже успешно) управление. Защото младите - дори в интернет - се събудиха. А, казвам ви го като експерт, когато младите се заинтересуват от нещо, те намират начин да научат истината. И те не са забравили Лудолфовото число!
Инак, задачата за квадратурата на кръга си е нерешима.